Р Е
Ш Е Н
И Е
№312, 26.06.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесети юни
две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 128 по описа за 2019г. на РРС
Депозирана
е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав“ЕООД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на
119.02лв.-главница за доставена питейна вода и отведени пречистени отпадни води
за периода 23.08.14г.-12.09.17г., по партида с аб.номер 102087 в м.Изгрев
/лозята/ с титуляр Е.Н.О. и сумата 7.70лв. мораторна лихва за периода
27.01.18г.-17.09.18г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и
направените в двете производство разноски. Твърди, че ответникът е абонат на
ищеца, който е ползвал услугите му без да заплати дължимата цена. За претенцията
си ищецът има издадена заповед за изпълнение №4027/04.10.1018г. по
гр.д.№1907/18г. на РРС, по която ответникът не е намерен и заповедта не му е
връчена. Съдът е дал указания на ищеца по чл.415 ал.1 т.2 ГПК. В
законоустановения месечен срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземането си. Представя заявление за смяна на партида,нот.акт,справка от
Службата по вписванията, ,копие на карнета, справка за консумирана на абоната,
ОУ за предоставяне на ВиК услуги, пълномощно.
Ответникът
Е.Н.О., чрез назначеният му особен представил изразява становище за
неоснователността на исковете, тъй като в негова полза е изтекла кратката
тригодишна погасителна давност.
От
събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: Ответникът е титуляр на партида с аб.№ 102087 лозе, находящо се в
гр.Разград, м.И. от 01.08.2014г., когато е придобил собствеността му.
Ответникът
оспорва задълженията нито по основание, нито по размер, но се позовава на
изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност. Ищецът представя
първични отчетни документи-карнета за отчетени на 12.09.17г. 49куб.м. вода.
Предходното отчитане е било на 13.08.2014г. Задължението е осчетоводено като един период
от 23.08.14г.-12.09.17г. с фактура №**********/28.12.17г. Партидата е
прехвърлена на ответника в края на 2017г., след подадено заявление от страна на
бившия собственик, който е продал имота на ответника.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза според, която ищецът коректно
е осчетоводил отчетените по карнета 49куб.м. питейна вода на стойност 119.02лв.
Дължимата лихва за забава за периода 28.01.18г.-17.09.18г. е в размер на
7.70лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се
явяват и основателни.
По
делото е установено, че ответникът е собственик на процесния имот от 2008г. и
като такъв, между потребителя и дружеството е възникнало облигационно
правоотношение на предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването
на партида не е необходимо за установяване наличието на облигационни отношения
между страните, тъй като тези отношения се презюмират от закона. Въз основа на гореизложеното съдът
намира, че ответникът дължи претендираната главница.
Ищецът е изпълнил основното си договорно
задължение да достави питейна вода, отведе и пречисти отпадни води, за което е
издал фактура №**********/28.12.17г. за ползвани ВиК услуги за периода 23.08.14г.-12.09.17г.
Ответникът е получил услугата, но не е
заплатил нейната стойност.
Неоснователно
е твърдението му за изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са
длъжни да заплащат ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок от издаването
на фактурата. След изтичането на този срок започва да тече погасителната
давност.
Тъй
като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86
ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33 ал.2 от ОУ е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът
дължи лихви за вземането си по процесната фактура в размер от 7.70лв.
Предвид
основателността на иска ответника дължи на ищеца разноските направени в
заповедното производство в пълен размер 25лв.
Съдебните разноски са в размер на 525лв. съдебни разноски /75лв.
държавна такса, 150лв. за особен представител, 200лв. за вещо лице и 100лв.
юк.възнаграждение/, които следва да бъдат уважени.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на Е.Н.О. ***, ЕГН **********, че дължи на Водоснабдяване-Дунав
ЕООД, ЕИК *** сумата от 119.02лв./сто и деветнадесет лева и две стотинки/, предоставени
ВиК услуги за периода 23.08.14г.-12.09.17г.,ведно със законната лихва от
02.10.2018г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 7.70лв. /седем
лева и седемдесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 27.01.18г.-17.09.18г.,
за които има издадена заповед за изпълнение №4027/04.10.18г. по ч.гр.д.№1907/2018г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Е.Н.О.
да заплати на Водоснабдяване-Дунав ЕООД
сумата от 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по заповедното производство и
сумата от 525лв./петстотин двадесет и пет лева/ съдебни разноски.
След влизане
на решението в сила, препис от него да се приложи по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: