№ 42729
гр. София, 15.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110140583 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от И. В. С., чрез адв. А., срещу „флатексДЕРИГО“ –
клон България – КЧТ, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със заповед № 353/10.06.2025 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„Старши юрисконсулт“ в отдел „Правен“ в предприятието на ответника; и с правно
основание чл. 71 ЗЗДискр за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на наложени на ищцата дискриминационни актове, тормоз на работното място и
преследване по признака „лично положение“ – заради качеството й на избран представител
на работниците и служителите в СОП
Ищцата И. В. С. твърди, че е работила за ответното дружество на длъжност „Старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“ през периода 01.03.2021 г. до 11.06.2025 г., когато е уволнена
поради съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ). Сочи, че това съкращаване на щата
(щатна бройка) е било фиктивно и представлява явна злоупотреба с право от страна на
ответния работодател. Намира, че е налице проява на открит реваншизъм спрямо ищцата,
понеже същата дръзнала да търси защита на своите права чрез съдебна защита. Описва в
хронологична последователност развитието на работните взаимоотношения с ответника.
Уточнява, че той е клон на нидерландско дружество „ДеГиРО Б.В.“, вписано в регистъра на
Нидерландия под номер 34342820, по късно Клонът става част от група германски
предприятия /Флатекс АГ/, тогава наименованието на клона е преименувана на актуалното
флатексДЕГИРО – клон България /КЧТ/. Целта за съществуването на длъжността,
изпълнявана от ищцата била да гарантира, че дружеството се придържа към всички правни
насоки и предоставя юридически съвети на ръководството по съществените въпроси.
1
Поддържа, че съвестно е изпълнявала своите служебни задължения. Навежда, че е спечела
доверието на своите колеги, който пожелали да й поверят колективните работнически
интереси, избирайки я за представител на работниците и служителите в специалния орган за
преговори /СОП/ по чл. 14 ЗИКРСМПГПЕД. Разказва, че според нея дружеството –
ответник не е имало право да изисква свидетелства за съдимост на служителите си, като
неколкократно е повдигала това на въпрос, но мнението й не било зачитано. През януари
2025 г. ищцата сезира АСГГ с иск по чл. 39 ЗЗЛД, претендирайки обезщетение от 100 лв. за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно обработване на личните й данни от
работодателя. Освен това дело, имало още един висящ спор между страните, който бил
подсъден на СРС и касаел качеството на ищцата на избран представител на работниците и
служителите в Клона, което обстоятелство, твърди се в исковата молба, й дава
предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 6 КТ. Навежда, че ответния Клон
еднолично взел решение, че не ищцата, а трето за спора лице, е избран за член на СОП.
Твърди, че всичко това породило много напрежение в работния процес. Споделя, че колегите
спират да общуват с нея, като тя останала дори физически изолирана в мястото си на работа.
Служебната среда се превърнала във враждебна и унизителна, обидна и застрашителна.
Ищцата не била изненадана от заповедта за уволнение, но в същото време – била силно
огорчена. Намира, че ответникът е имал дискриминационно отношение към „неудобен
служител“. Сочи, че, очевидно, няма как дейността на Клона да продължава без юридическо
обслужване от правоспособен юрист. Налице е ясна индикация за необходимост от
изпълняването на трудовата функция „Старши юрисконсулт“ в българския Клон. В
предизвестието се споменавала процедура по подбор, но същата трудно може да се оцени
като законосъобразна. Конкретно – документите нямат достоверна дата /може да са
антидатирани/, а и е много трудно да се обоснове как заемащи длъжността „младши
юрисконсулт“ имат по-висока квалификация от заемащия длъжност „старши юрисконсулт“.
Твърди, че уволнението е „ответно действие“ по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за
защита на лица, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
Допълва, че спрямо нея е предприето дискриминационно третиране в контекста на чл. 71
ЗЗДиск, като ищцата е „неутрализирана“ от работодателя. Това поведение на ответника
качествено влошава начина на живот на ищцата в исковия период от декември 2024 г. до
юни 2025 г. Оценява понесените неимуществени вреди на 15 000 лева. По изложените
съображения моли съда да признае уволнението му за незаконно, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение заради
дискриминационното отношение, което й е било наложено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„флатексДЕРИГО“ – клон България – КЧТ, с който оспорва всички насочени срещу него
искови претенции. Признава, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение по описани от ищцата начин за сочения период и длъжност. Навежда, че с
оглед организационни промени, както на групово, така и на местно ниво, от 02.06.2025 г. е
налице ново щатно разписание на длъжностите за българския Клон. Това разписание
предвиждало премахване на заеманата преди това от ищцата длъжност „старши
2
юрисконсулт“ в отдел „Правен“, като не само щатната бройка, но и целият отдел е закрит.
Споделя, че с оглед това съкращаване на щата, е проведен подбор от 5-членна комисия за
съпоставка на длъжностите „младши юрисконсукт“ и „старши юрисконсулт“. Разказва и за
проверката на Комисия за защита на личните данни, че не е налице нарушение на ответника
на ЗЗЛПСПОИН. Сочи, че ищцата не била сърала нужния брой гласове от Общото събрание,
същата не е избрана за член на специалния орган за преговори. Релевира се, че ищцата само
голословно твърди, че е член на специален орган за преговори, но не представя никакви
доказателства в тази посока. Поддържа, че всички законови изисквания при прекратяване на
трудовото правоотношение между страните са спазени, в това число чл. 329 КТ. Обяснява, че
при извършване на подбора, ищцата е събрала най-малко точки измежду тримата
проверявани при подбора служители – само 48 на брой. Намира претенцията на ищцата по
чл. 71 ЗЗДискр за неоснователно заявена, като намира, че не е налице признака „лично
положение“, отделно на ищцата съвсем не й е налаган твърдения от нея тормоз. Изтъква, че
работодателят е наложил график на своите работници и служители във връзка с установения
смесен режим на работа (от офиса и от разстояние), поради което указанията от ответния
работодател служителите му да спазват изготвения от него график далеч не може да се
квалифицира като тормоз. Накрая, намира, че претенцията за неимуществени вреди е
прекомерно завишена в светлината на релевантните критерии за оценка по реда на чл. 52
ЗЗД. Моли да се отхвърлят исковете на ищцата и да се присъдят разноски.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже съществувало
между страните трудово правоотношение, както и твърденията си във връзка с възражението
за наличие на злоупотреба с право и дискриминация от страна на работодателя.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване
на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – съкращаване на щата за длъжността „Старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“, както и провеждане на законосъобразна процедура по
подбор по чл. 329 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 71 ЗЗДискр в тежест на ищцата е да докаже
дискриминационния признак, респ. наличието на по-благоприятно третиране, което
ответникът е предоставил другиму при равни други условия.
Обратното доказване на ответника се отнася до: всички факти, на които се позовава
ищецът; други факти, опровергаващи съществуването на фактите, установени от ищеца;
други факти, от които може да се направи извод, че не е налице дискриминация, или че
извършените действия са оправдани с оглед законова цел и средствата за постигането й са
подходящи и необходими.
3
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
претендираното обезщетение.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
следва да се отделят следните обстоятелства: 1/ че страните са били в безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“ при ответника; 2/ че със Заповед № 353/10.06.2025 г. на
управителите на флатексДИГЕРО – клон България, трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – съкращаване на щата.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че първо трябва да се произнесе по въведеното в исковата молба
прошение за спиране на делото до приключване с окончателен съдебен акт на друго
производство, а именно гр.д. № 1763/2025 г. по описа на 179 с-в на СРС. Това искане е
неоснователно, според настоящия съдебен състав, при следните доводи.
На първо място, при служебна проверка се установи, че към процесния момент,
производството е висящо отново пред СРС, т.к. с Определение от 25.09.2025 г., постановено
по в.гр.д. № 20251100508016/2025 г. по описа на СГС, е отменено Определение № 23040 от
27.05.2025 г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по гр.дело №
1763/2025 г. на Софийския районен съд 179 с-в, и делото е върнато на същия съд и състав за
продължаване на съдопроизводствените действия. От друга страна, при служебна справка на
исковата молба, инициирала производството по гр.д. № 1763/2025 г. по описа на 179 с-в на
СРС се установи следния петитум на исковата молба: „..моля да осъдите ответника
флатексДИГЕРО – клон България (КЧТ) заради това, че чрез представляващите Клона
нарушава правата на доверителката ми в качеството й на избран представител в СОП,
противозаконно отричайки това й качество. Моля да постановите флатексДИГЕРО – клон
България (КЧТ) да преустанови противоправното си поведение и да окаже дължимото на
доверителката ми съдействие, както изисква правилото на чл. 46, ал. 2 КТ.“ От
съдържанието на искането на ищцата в исковата й молба по другото висящо пред СРС дело
става ясно, че, обратно на твърдяното от нея в настоящата искова молба, дори решението на
съдът да бъде в нейна полза, същото няма да има сила на присъдено нещо касателно
въпроса за това дали същата е член или не на специален орган за преговори. Това е така по
причина, че в самия петитум подобно нейно искане не фигурира, същата претендира
осъждане на ответника за изплащане на обезщетение с оглед нарушаване права на ищцата
във връзка с неизбирането й като член на такъв орган. От другата страна, дори в мотивите
на съдебния акт да фигурира (евентуално) произнасяне в посока, ползваща ищцата,
конкретно, че тя е била избрана за такъв член, това обстоятелство по никакъв начин не
променя извода на настоящия съдебен състав, че другото дело няма какъвто и да било
преюдициален характер спрямо настоящото, тъй като мотивите на това решение не биха
4
имали обвързващо настоящото производство значение. Ето защо и като съобрази
принципните постановки, разискани в ТР № 8 от 07.05.2014 г. и ТР № 2 от 09.07.2019 г. и
двете по описа на ВКС, намери, че не е налице отношение на преюдициалност на гр.д. №
1763/2025 г. по описа на 179 с-в на СРС спрямо настоящия спор.
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се
допусне събирането им.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, и с оглед
равнопоставеност на страните в процеса.
Следва да се уважи искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ищцата искане на спиране на
производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 1763/2025 г. по описа на 179 с-в на
СРС.
УКАЗВА на ищцата, в 1-седмичен срок от съобщението, да приведе петитума на
исковата си молба в съответствие с фактическата част на същата, като посочи конкретно
каква сума претендира за обезщетението, причинено й от дискриминационното отношение
от ответния работодател, както и периода на това негативно спрямо нея въздействие /с
начална и крайна дата/, като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в указания от
съда срок, исковата молба в тази част ще бъде върната на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищеца при режим на довеждане от ищеца, за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства, като отхвърля искането в останалата му част, на основание чл. 159, ал. 2
ГПК.
5
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2025 г.
от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като
на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
Определението, в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на ищцата за
спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, подлежи на обжалване с частна
жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част - не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6