№ 257
гр. ******, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Ив. П.
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Полина Ив. П. Гражданско дело №
20223130100546 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Е. С. З., ЕГН
********** с адрес гр. ******, ул. „******” №62 срещу И. К. С., ЕГН ********** с
адрес гр. ******, ****** № 14, вх. Е, ет.9, ап. 38 отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
******, м-ст ******, представляващ поземлен имот с идeнтиф. № ******.33.15 по КК
и КР, одобрени със Заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 1320кв.м. и при граници: имоти с ид. № ******.33.813, №
******.33.20, № ******.33.810, № ******.33.9, № ******.33.10 и № ******.33.17.
Претендират се и направените разноски по делото.
С определение № 972/22.10.2024 г. по гр.д. № 546/2022 г. по описа на ПРС
произоводството по делото е прекратено поради недоказан правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск, което определение е отменено с
определение № 1130/28.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 344/2025 г. по описа на ВОС и делото
е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения
изложени от ищците в исковата молба:
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по иска за
собственост, основана на следните фактически твърдения: Собственик е на процесния
имот, представляващ поземлен имот ******.33.15, област ******, община ******, гр.
******, м. ******, вид собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 10,
НТП Нива, площ 1320 кв. м, стар номер 033015., придобит по наследство от баща му,
поч. на 02.04.2016г., а той въз основа на договор за покупко-продажба по НА № 149,
том II, дело № 740/ 1969 г. на PC-****** с продавач И.Й.М., а той въз основа на
договор за покупко- продажба от № 68/1950г.
След като решил да се разпореди с правото на собственост и в процедура по
снабдяване със скица, установил, че за имота е съставен нотариален акт за покупко-
1
продажба, с който Е. Г. и В.Н. са продали имота на ответницата.
Твърди се, че имотът е владян от баща му от 1969г., а от 1975г. и след неговата
смърт от ищеца. Сочи владението му да е било поС.но, непрекъснато и
необезпокоявано. През 1975г., тъй като по- голяма част от имота е бил засипан с
чернозем при строежа на цех на ******, липсата на плодородност на почвата
обусловило преустановяване засяването му, а в началото на 90-те години засадили с
лозе, което отглеждали през следващите години. През 1981г. баща му отдавал 2-
3години по- голямата част от имота на К. да сее метла. През 1985г. К. и съпругата му
Г.И. заминали да живеят в гр. ****** до смъртта си. През 1986г. Г.И. придобила имота
по давност, за което се снабдила с НА № 163/1986г., а през 2013г. нейните наследници
са го продали на ответницата.
Твърди се, че в следващите години ищеца и баща му гледали само лозето, а
останалата част не успявали, но и не виждали К. и Г. да полагат грижи за имота.
Оспорва ответницата и нейните праводатели някога да са ползвали, държали или
владяли имота като собственици.
Твърди праводателите на ответницата да са стопанисвали съседен на неговия
имот. Налице е спор за собственост между страните, поради което за ищеца е налице
интерес от разрешаването му със сила на пресъдено нещо. Правният си интерес
извежда и от наличното вписване на права на ответницата в действащия план, което
свидетелствало за извънсъдебно оспорване.
Ето защо, моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да
бъде уважена.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК, ответницата оспорва предявения иск.
На първо място оспорва притежаваният от нея имот да е идентичен с този, на
който ищецът твърди да е собственик. Оспорва праводателят му да е придобил
процесния имот на соченото основание- договор за покупко- продажба по НА №
149/1969г.
Твърди, че е собственик на спорния имот на основание договор за покупко-
продажба от 2013г., евентуално по давностно владение, а праводателите й въз основа
на давностно владение, което им право е било признато с КНА през 1986г.
Посочва, че нейните праводатели са владяли и стопанисвали имота повече от
26години, без ищецът и неговият баща да са предприемали действия по оспорване на
правата им. Ищецът и баща му са се познавали с тях и често са се срещали на
процесния имот. Те обаче се твърди да са обработвали съседните на него два парцела-
33.9 и 33.10. Оспорва твърдението на ищеца, че заедно с баща си и сам „поС.но,
непрекъснато, спокойно, явно и необезпокояван от никого" е владял процесния имот.
Оспорва твърденията да не е владяла имота, като посочва, че бидейки
регистриран земеделски производител е стопанисвала имота, регистрирала го е в ОСЗ
и е реализирала от него земеделска продукция 2017г. и 2018г. Познавала се с ищеца и
твърди, той да обработва съседни на процесния парцели, засяти с лозя. В тази връзка
сочи той да е имал знание, че ответницата е собственик на имота и че го е закупила
през 2013г. През всичките 35години посочва той да не е предприемал каквито и да е
действия по неговото завладяване. Моли в този смисъл за постановяване на решение, с
което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В открито съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
2
представители. Ищцовата страна моли за уважаване на иска и присъждане на
разноските по делото. Ответниковата страна оспорва исковата молба и претендира
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Моли за присъждане на
разноските.
Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на ищеца, с
които се изразява становище за основателност на исковите претенции.С писмените
бележки от процесуалния представител на ответниковата страна се обобщава
доказателствения материал по делото, съпоставя се със законодателната уредба и се
обосновава извод за неоснователност на предявения иск. Представена е писмена
защита от ответника, с която се излагат аргументи за неоснователност на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С договор за покупко- продажба обективиран в НА № 149/1969г. С. Иванов З. е
придобил от И.Й.М.- О. собствеността върху място- хавра, м-ст ****** с площ от
1395кв.м. при граници- С.А., Х.О. и наследници на братя Д.. При изповядване на
сделката продавачът е представил НА № 68/1950г., където имотът е описан с площ от
1395кв.м., м-ст ******, при граници- С.А., Х.О., братя Д. и хавра.
На 02.04.2016г. С. З. е починал и имотът е наследен от ищеца, като единствен
наследник съобразно удостоверение за наследници от 23.05.2022 г.
С договор за придобиване на недвижим имот по давност от 19.12.1986г. по НА
№ 163/1986г., Г. Н. е била призната за собственик по давност на лозе с площ от
1350кв.м., м-ст ****** при граници- път, Г.Т., Г.Ц. и С.К.. С договор за покупко-
продажба по НА № 143/23.08.2013г., Е. Г. и В.Н. /наследници на Г. Н./, продават на
ответницата нива с площ от 1320кв.м. в м-ст ******, съставляваща имот 033015 по
плана за земеразделяне. При изповядване на сделката продавачите са представили НА
№ 163/1986г.
Представени са скица, характеристика и данъчна оценка за ПИ № ******.33.15.
Представена е и скица от 26.06.2015 г. за ПИ № 033015 – стар номер за ПИ №
******.33.15.
От 2014г. ответницата е регистрирана като земеделски производител и
подпомагана като такъв през 2017г. и 2018г., съгласно представените писмени
документи.
Съобразно писмо с вх. № 2034/29.03.2023 г. от община ****** поземленият
имот не е включен в списъка на имотите – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ в Приложение № 1
към протоколно решение № 3/27.01.2009 г. и не е стопанисван от общината.
Представено е удостоврение за наследници на Г.И. Н., видно от което нейни
наследници са Е. К. Г. /дъщеря/ и В.К.Н. /син/.
Останалите представени писмени документи имат пряко значение към
установяване границите на спорния имот и поради това, бидейки обект на изследване
от назначените технически експертизи, на този етап няма да бъдат обсъждани отделно
от съда.
Прието е по делото първоначално и допълнително експертно заключение на в.л.
инж. Х.. От него се установяват следните факти: За процесния имот има записи за
собственост на Г. И. и И. С., на основание съотв. НА № 163/1986г. и НА № 143/2013г.
На база наличните документи съхранявани от институциите, в.л. е достигнало до
3
извод, че не може да се установи с категоричност идентичност между процесния имот
и този по НА от 1969г., тъй като така както е установен с граници през 1969г., такива
собственици не се установяват като записани. Не е възможно да се установи и
идентичност между процесния имот и този по НА № 163/1986г. Имотът не попада в
територия на земи по пар.4 ЗСПЗЗ, а по записите към плана за земеразделяне, в.л.
прави извод, че имотът е граничел с имот № 10, записан на Х.Д. Х. от север, З.С.Ж.
записан на имот № 20 и земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
До същия извод - за невъзможност да се идентифицира имотът по НА №
163/1986г. с процесния е достигнало и в.л инж. К. в заключението си по повторната
СТЕ.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите З.Ж. и В.Н. /на ответницата/ и Б.Б. и П.П. /на ищеца/.
Свидетелят Ж., разказва, че притежава имот в м-ст ****** по наследство от
баща си, а той от неговия, като закупено през 1957-58г. Имотът му бил съседен на този
на ответницата. В момента имотът й представлявал нива от около декар, изоставена от
няколко години. Другите съседи са Х.Д. и Е. /ищеца/. Граничел и с път, през който
свидетелят достигал до неговия имот. Преди това имотът бил на бай К. и жена му Г..
Бай К. редовно посещавал мястото и до смъртта си през 1988-89г. се грижел за него
непрекъснато. Сеел много метла, а в единия край гледал кокошки. В мястото имало два
ореха, до курника джанка, а откъм оградата ябълки, които сега били изсъхнали. Откъм
страната на свидетеля имало ограда, която свидетелят правил. След като починал бай
К., не е виждал децата му да ходят на мястото. Единствено няколко години мястото го
гледал съседа от изток Г., но понеже и той бил болнав, в един момент се отказал.
Имотът имал ограда откъм Е. и Х.Д., както и откъм пътя с бодлива тел, която сега била
паднала. Имало виличка вътре, над пътя, в която бай К. отсядал с жена си през лятото.
Лозе не било гледано там. К. насипвал пръст в имота през 70-те години и така той се
надигнал по- нависоко. Иначе имал наклон към имота на свидетеля. Посочва, че не е
виждал Е. З. или баща му в това място. От съседи бил чул, че имотът е продаден на
жена от ******, която свидетелят за пръв път сочи да е видял на настоящото дело.
След като на свидетеля е била предявена скицата на в.л., той е посочил като негов
имот този с № 20 и е уточнил, че това което разказва касае имот № 15. Описва като
граница от изток Г.Ц., Г.Т. като съсед срещу пътя, а не пряк такъв. Имотът на Е.
посочва да е с № 9.
Св. Н. е праводател на ответницата по договора за покупко- продажба от 2013г.
С нея го запознал Д.К. през 2013г., като кандидат купувач за мястото. Посочва, че
баща му винаги се е грижел за мястото от 1956г. до 1989г. През 1972-73г. построили
там една виличка и той отсядал там за по няколко дни. Единствено неудобство било,
че нямало вода. Разказва, че Г. е бил съсед на мястото от дясната страна. Той работел
във ****** и заедно с баща му насипвали пръст, която след това разстилали на ръка и
с техника. Баща му засял ябълки от двете страни на мястото, както и люляк от
страната където имал кокошарник. На запад съседното място било стръмно и дълго
време необработваема хавра. След това го взели някакви хора и засяли лозе,
направили и виличка. След като баща му починал, помолил комшията Д.К., който и
сега живеел там, да наглежда мястото им. Не е виждал Е. З..
От показанията на свидетеля Б.Б., воден от ищеца, се установява, че и той
притежава имот в м-ст ****** и пътят му минавал покрай мястото на Е.. Мястото
описва да е лозе, във формата на буквата Г, около декар и 200-300. Не знае кой
стопанисвал мястото, но посочва да е виждал баща му там, тъй като имали и място от
4
другата страна на пътя. Виждал е в мястото, както Е., така и една жена ******нка.
През последните 10години не бил виждал някой да работи мястото, освен лозето, което
свидетелят идентифицира като имот № 9 на предявената му скица, а процесното място
сочи да е под него. Имоти с № 9 и № 10 посочва да са на Д., имот № 20 на Ж..
Разказва, че е виждал Е. в мястото от другата страна на пътя, което не се виждало на
скицата. Знае мястото да е било сято с лук, но преди много време. Виждал е Е. в
лозето- имот № 9 и № 15, но най- много го бил виждал в имота от другата страна на
пътя. Посочва, че не познава Г. Н., нито К.. Жената от ****** се появила в имот № 33,
с една малка къща. В имот № 15 посочва, че не е виждал да има кокошарници, нито
откъм пътя бил виждал дървета.
Свидетел П.П. посочва, че е съсед на Е.. Притежавал по наследство място на
20м. по права линия от това на Е., имот № 19. Той бил от ляво на пътя, а Е. от дясно. Е.
имал мястото по наследство от баща си. Описва го да е около три декара, при граници
път, З. - син на С., който починал и А.. Бай К. бил съсед от горната страна, а отсреща
бил Г.. Последните 20г. не е сигурен кой е работил мястото, защото в него е виждал Е.,
но и комшиите бай К. и бай Г., които го обработвали. Дори били прекарали вода и го
напоявали. На скицата по делото свидетелят посочва, че имот № 33 е бил свободно
място и се ползвало за паркинг. Неговото място посочва с № 21, имот № 20 на С., а №
15 на Е.. Мястото между имот № 9 и имот № 10 посочва за него да е общо между
мястото на Е. и пътя. Посочва, че място № 15 е било оградено след като е било
засипано с пръст. След това е било изцяло оградено, включително откъм пътя, но не
знае от кого. В имота бай Г. сеел зеленчуци, а преди това ниски насаждения. Имало
животни и кокошарник от запад, когато имотът го работел бай К.. Бай К. имал вила до
тях, в която живеел поС.но. Не познава жена му лично. Не знае до кога бай К. е
обработвал имота, но след като той починал, за имота почнал да се грижи бай Г.- баща
на А. с позволението на бащата на Е., но сочи да не знае каква и с кого е била
уговорката за ползването му. В място №15 уточнява, че никога не е имало лозе. По-
късно на източната граница имало сяти метла и ябълки. Не познавал жена на име И. С..
Познавал старите комшии.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният с исковата молба е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответницата не е собственик на процесния имот. За обосноваване основателността на
иска в тежест на ищеца е да докаже, че баща му е собственик на процесния имот въз
основа на покупко-продажба, че ищецът е единствен негов наследник и съответно
собственик по наследство, че имотът е владян от баща му от 1969 г., а от 1975 г. и след
неговата смърт до настоящия момент – от ищеца, че този имотът е идентичен с
придобития от ответницата. В тежест на ответника е възложено да докаже, че е
собственик на процесния имот въз основа на покупко-продажба, че нейните
праводатели са придобили имота в резултат на давностно владение, че от
придобиването на имота тя го ползва и стопанисва.
В конкретния случай ищецът легитимира самостоятелно право на собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство от баща му, поч. на 02.04.2016г., въз
основа на договор за покупко-продажба по НА № 149/1969г., а праводателят му с
договор за покупко- продажба от № 68/1950г., евентуално по давност, с
присъединяване владението на баща му от 1969г., продължено от ищеца и след
неговата смърт. Правото се сочи да е спорно в отношенията с ответницата, предвид
5
наличие на документ за собственост, легитимиращ я като собственик на имота въз
основа на договор за покупко- продажба от 2013г., а праводателите й с КНА от 1986г.
Представените титули за собственост от ищеца не са оспорени и установяват
сключените сделки и правоприемството му спрямо недвижим имот, находящ се в гр.
******, м-ст ******, представляващ хавра с площ от 1395кв.м. при граници- С.А.,
Х.О. и наследници на братя Д.. Спорен и централно място в производството заема
въпросът, дали имотът, спрямо който се легитимира като собственик ищецът – по
наследство или давностно владение е процесният, за който ответницата разполага с
титул за собственост. Експертните заключения обосновават извод за липса на
идентичност между имота, спрямо който ищецът е заявил права и процесния.
Установената съдебна практика приема, че индивидуализацията на недвижимите
имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както
и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за
установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота,
съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е
достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната
характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост
върху опредЕ. част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват
имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни
периоди от време съседите/ или техните наследници или правоприемници/ съвпадат,
може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта
на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, са също допълнителни белези, макар
и да не са присъщи, доколкото зависят от начина на измерване или могат да се
променят при изменение на плана. Допустимите доказателствени средства по
установяване идентичност на имотите са експертни знания на вещи лица, включително
и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното
по различните планове, разписни листове и документи за собственост /така решение №
672 от 7.03.2011г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о., ГК/. В случая в.л. Х. е
установило на място процесния имот като частично ограден- към имот 33.10 и 33.20,
изоставен и неподдържан. Имот 33.9 е с изоставени лозови насаждения, без данни в
КР за собственост. Имот 33.10 е вписан на Х.Д. Х., а имот 33.20 на З.С.Ж.. По данни на
ОЗС за процесния имот са вписани Г. И. и ответницата със съответни документи за
собственост. Територията не попада в такава по пар. 4 ЗСПЗЗ. По плана за
земеразделяне, имотът е вписан при съседи Х. Х. за имот 33.10, а останалите земи по
чл. 19 ЗСПЗЗ. От получени от в.л. аерофотоснимки от последно заснемане от 1968г., то
е идентифицирало наличие на път- сега имот 77.412. В НА № 149/1969г. при
описанието на имота не е наличен път като граница, нито са установени записи в
плана на лицата, посочени като съседи. От изложеното следва, че безспорно
установените граници по НА 149/1969г. са само Х.Д. Х., което се приема за
недостатъчно да обоснове идентичност на имота с процесния. Такъв извод не може да
се изведе и въпреки представените от ищеца КНА № 194/69г. на А.А., НА № 16/1970г.
на Е.П., НА № 22/1961г. на Д. Д., НА № 156/1974г. на Х. Х., защото всички те касаят
придобиване на имоти и части от тях, с описания на граници, за които данни в плана
няма. Допълнително, категоричен извод, ищецът, респ. неговият баща да е владял и
обработвал процесния имот не може да се обоснове и от ангажираните по делото
гласни доказателства. Така например и двамата свидетели водени от ищеца говорят, че
са виждали в имота, както Е. и баща му, така и бай К., бай Г. и една ******нка. А през
последните години никой не го работел, освен лозето, което било в имот 33.9, което
кореспондира и на констатациите на в.л при посещение на място. От всичко изложено
6
се налага изводът за липса на идентичност на имота с този по НА 149/1969г. По
изложените съображения, липсата на идентичност между процесния имот и този,
собственост на ищеца – придобит по наследство или на основание давностно владение,
води до невъзможност да се реализира защитата на притежаваното от него
самостоятелно право, което се твърди за оспорвано в производството, доколкото
спорното право на собственост е спрямо друг имот. А това е една от предпоставките за
уважаване на иска – легитимирането на ищеца като собственик. Така ищцовата
претенция се явява неоснователна, a искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се
дължи заплащане на сторените в производството разноски, представляващи 600 лева
за адвокатско възнаграждение и 770 лева – за експертиза.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. З., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул.
„******” №62 срещу И. К. С., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ****** № 14, вх. Е,
ет.9, ап. 38 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ******, м-ст ******, представляващ
поземлен имот с идeнтиф. № ******.33.15 /пет, осем, пет, нула, три, точка, три, три,
точка, едно, пет/ по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1320кв.м. и при граници: имоти с ид. №
******.33.813, № ******.33.20, № ******.33.810, № ******.33.9, № ******.33.10 и №
******.33.17.
ОСЪЖДА Е. С. З., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „******” №62 ДА
ЗАПЛАТИ на И. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ****** № 14, вх. Е, ет.9,
ап. 38 сумата от 1370,00 лева /хиляда триста и седемдесет лева/, представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
7