РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Белоградчик, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20251310100267 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с пр. чл. 26 ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11,
ал.1, т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК – за обявяване на договор за кредит за недействителен
В исковата молба, предявена от Г. Т. Г. се излага : Между ищеца и ответника – “Би
Енд Джи Кредит” ООД е сключен договор за кредит № *********/18.09.2023 г., по силата на
който кредитора е предоставил на ищеца кредит в размер на 1 000.00 лв. Договора е
сключен при условията на ЗПФУР като част от системата на предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението да сключването на договора страните са използвали средства за комуникация
от разстояние.
Срока на договора е 14 м., ГПР е 45.98 %, годишна лихва 38.84 % и обща дължима сума – 1
259.44 лв.
В чл. 10 е посочено, че ищеца е закупил и допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ в р-р 488.18 лв. и „Експресно обслужване по кредита“ в р-р 732.34 лв.,
или с тях общо дължимата сума е 2 479.96 лв.
Посоченият ГПР формално не надвишава петкратния размер на законната лихва /50%/, но с
включването на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредита“ допълнително се оскъпява
кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на 19 ал.4 ЗПК и води до
недействителност на договора за кредит
1
Съгл. чл. 23 ЗПК, когато договора за кредит е обявен за недействителен, потребителя връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита
Възнагражденията за доп. услуги е отразено в погасителния план на кредита, поради което
се явява задължително условия за отпускане на заема
Ответника не е платил задължението си, но поради изложеното по-горе следва да върне само
чистата стойност на кредита в размер на 1 000.00 лв. – главница
Моли се договор за кредит № *********/18.09.2023 г. да бъде обявен за
недействителен.
Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Ответника е оспорил предявените искове.
Брани се с правни доводи :- налице е посочен ГПР в договора за кредит;- заявените от ищеца
допълнителни действия на са част от ГПР, защото :-- предвид дефиницията на ОРК в ДР на
ЗПК; -- ищеца сам е пожелал тези допълнителни действия; - двете действия „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване по кредита“ не са свързани с
усвояването и управлението на кредита и не накърняват добрите нрави.
Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото
Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № № *********/18.09.2023 г., по силата на който ищеца е
предоставил на ответника кредит в размер на 1 000.00 лв., с пакет от допълнителни услуги
съответно – „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в р-р 488.18 лв. и „Експресно
обслужване по кредита“ в р-р 732.34 лв., срока на договора е 14 м., ГПР е 45.98 %, годишна
лихва 38.84 % и обща дължима сума – 1 259.44 лв.
Заетата сума е преведена на ответника.
Възнагражденията за доп. услуги/ бързо разглеждане и експресно обслужване/ са
отразени в погасителния план на кредита/чл. 10 ал.3 от договора/
Предвидените такси за бързо разглеждане и експресно обслужване по кредита са подробно
регламентирани в приложимите към договора Общи условия, където в чл. 7.3. и чл. 7.4. е
посочено, че представляват такси за предоставяне на допълнителни незадължителни услуги
по искане от страна на кредитополучателя, които гарантират обработка на искането за
кредит и отговор в рамките на 2 ч. от подаването му и за допълнителна, но незадължителна
услуга, по искане на кредитополучателя, която гарантира експресното обслужване –
обработка на искането, тоест, приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
респ. и изплащането на сумата преди искания на други клиенти. Услугата се предоставя
преди сключването на договора, поради което и с оглед нейния характер, то същата услуга е
непосредствено обвързана със самия кредит – уговаря се поведение на заемодателя /
разглеждане на документи/ преди сключване на договора и поведение на заемателя по
усвояване на кредита – приоритетно превеждане на сумата.
2
Не се спори и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че кредитът
е бил усвоен изцяло от ищеца. Съгласно констатациите на вещото лице с включване на
таксата за бързо разглеждане и експресно обслужване по кредита при изчисляване на ГПР
по договора същият би бил в размер на 452.0317 %.
Спорът между страните се концентрира върху валидността на процесния договор и
съдържащите се в него клаузи, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за кредит и експресно обслужване по кредита.
Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният кредит да е
предназначен и използван във връзка с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, поради което съдът приема, че ищецът е страна по така сключения
договор като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП, предоставена
му от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т.2
ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и
отношенията между страните се регулират от специалния закон. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал.1
ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото
съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.
1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал.1 ЗПК досежно
съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия.
Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу
неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал.3
ГПК.
От съдържанието на процесния договор се установи, че наред с главното задължение
по него в тежест на ищеца кредитополучател са възникнали и задължения за заплащане на
такса за бързо разглеждане на искането за кредит и експресно обслужване по кредита.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и
комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства.
Нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
3
уговорените две доп. такси не биха могли да се подведат под дефиницията за допълнителни
услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, за която дейност е предвидена законова възможност
кредитодателят да събира допълнителни възнаграждения. Тези такси са свързани с
предоставянето на кредита, т. е. с усвояването му, поради което попадат в приложното поле
на установената в чл. 10а, ал.2 ЗПК забрана. Липсват данни, че при разглеждане на
документите за отпускане на кредит кредитодателят прави допълнителни и неприсъщи
разходи, за които да събира отделна такса. Бързото разглеждане на искането за отпускане на
кредит само по себе си не представлява допълнителна услуга, която да следва да се заплаща
от потребителя отделно. Таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на заема
е с начална липса на основание, тъй като тя несъмнено е свързана с усвояването на кредита,
а разпоредбата на чл. 10а ал.2 ЗПК установява забрана за начисляване на такси и
комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита.
В процесния случай уговорените две доп. такси по съществото си представляват
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите. В сключения договор за кредит е посочен размер на ГПР 45.98 % , с което
формално са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно таксата - за бързо разглеждане и за експресно обслужване, които се
включват в общите разходи по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК и с която би се формирал
ГПР, надхвърлящ максималния допустим размер от 50%. Изложеното налага извод, че макар
формално процесният договор за кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал.1
ЗПК, вписаните параметри не кореспондират реално на необходимото съдържание по т. 10,
тъй като в него не е посочен реалния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно, че при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, се явява изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. Затова и неяснотата или подвеждащото му оповестяване
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния ГПР в
договора за кредит при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
кредитодателят е нарушил императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
съгласно чл. 22 ЗПК влече като последица недействителност на договора.
Посоченият в договора ГПР не е действителен, тъй като в него не са отчетени тези такси,
които съставляват част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1
ЗПК, поради което реалният ГПР по договора, многократно надхвърля позволения от закона
процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4
ЗПК, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите,
които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл.
4
11 ЗПК. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал.2, т.5 ЗПК, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за
потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва
всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то
договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от по дело
№ С-714/2022 г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да бъде прогласен за
нищожен договорът за кредит.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. чл. 26 ал.1, предл.
първо ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК – за обявяване на
договор за кредит № *********/18.09.2023 г. за недействителен е основателен и като такъв
го уважава
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по
настоящото делото разноски в размер на 59.20 лв. – държавна такса, 160.00 лв. -
възнаграждение за вещо лице.
Направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на договореното и
платено адвокатско възнаграждение е основателно.
Преценявайки размера на имуществения интерес на ответника съгл. разпоредбата на чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за ВАР, фактическата и правна сложност на делото и
извършените пред настоящата инстанция процесуални действия, настоящият състав намира,
че платеното от ищеца по делото възнаграждение в размер на 2 720.00 лв. следва да бъде
намалено, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК на 1 000.00 лв.
На ответника не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен договор за кредит № *********/18.09.2023 г., по предявен от
Г. Т. Г. ЕГН **********с адрес: гр. Б., обл. В.н, ж.к. „...“ № ...ет... срещу „Би енд Джи
Кредит” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, иск с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл.
22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК
Осъжда „Би енд Джи Кредит” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. Т. Г. ЕГН
********** разноски по настоящото дело в размер на 59.20 лв. – държавна такса, 160.00 лв.
- възнаграждение за вещо лице и 1 000.00 лв. - адвокатско възнаграждение
Оставя без уважение искането на Г. Т. Г. ЕГН ********** за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата над 1000.00 лв. до предявения размер от 2 720.00
лв.
Оставя без уважение искането на „Би енд Джи Кредит” ЕООД, ЕИК ********* за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6