Присъда по дело №1502/2020 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила С. Т. Т. от гр.Русе в извършване
на престъпление по чл.183 ал.ІV вр. ал.І от НК, за това, че през периода м.май
2013 г.- м.април 2020 г. включително, в гр.Русе, в условията на повторност,
след като бил осъден с Решение № 113/08.08.2007 г. по гр.дело 2191/2007 г.
по описа на Районен съд- Русе, влязло в законна сила на 04.09.2007 г. и
Решение № 1745/25.10.2019 г. по гр.дело № 5068/2019 г. по описа на Районен
съд- Русе, влязло в законна сила на 22.11.2019 г., да издържа свой низходящ-
сина си Т.С.Т., роден на 05.01.2006 г., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски- 78 месечни вноски в
размер на 70 лв. и 6 месечни вноски в размер на 200 лева, всичко на обща
стойност 6600 лева.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият дава обяснения по делото, като фактически признава
извършването на деянието.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият С. Т. Т. е български гражданин, роден на *** г. в гр.Русе, с
основно образование, разведен, безработен, осъждан, като последно с
Присъда № 208/05.11.2013 г., в сила от 21.11.2013 г., постановена по НОХД
№ 1467/2013 г. по описа на Русенски районен съд, за деяние по чл.183 ал.І от
НК му било наложено наказание пробация, изтърпяно в периода 11.12.2013
г.- 29.05.2015 г.
На 27.02.2004 г. подсъдимият и св.Н. Н. сключили граждански брак.На
05.01.2006 г. се родил синът им Т.С.Т..През 2007 г. Н. и Т. се разделили.С
Решение № 113/08.08.2007 г. по дело № 2191/2017 г. по описа на Русенски
районен съд, в сила от 04.09.2007 г. бракът бил прекратен по взаимно
съгласие, като родителските права върху малолетното дете били
предоставени на майката.Подсъдимият бил осъден да заплаща сумата от 70
лв. на св.Н. в качеството й на майка и законен представител, за издръжка на
сина им, считано от 01.01.2007 г.До м.септември 2012 г. подсъдимият
заплащал дължимите суми редовно, но след това преустановил
издръжката.По жалба на майката било образувано наказателно производство,
което приключило в съдебна фаза с Присъда № 208/05.11.2013 г.,
постановено по НОХД № 1467/2013 г. по описа на Русенски районен
съд.Подс.С. Т. бил осъден с този съдебен акт на наказание пробация за
неплащане на издръжка на низходящ през периода м.октомври 2012 г.-
м.април 2013 г., включително.Независимо от това, подс.Т. продължил с
бездействието си по отношение на задължението към сина си.През лятото на
2019 г. св.Н. сезирала съда с искане за изменение на размера на определената
издръжка.Така, с Решение № 1745/25.10.2019 г., постановено по гр.дело №
5068/2019 г. по описа на Русенски районен съд, влязло в законна сила на
1

22.11.2019 г., размерът на издръжката бил увеличен от 70 лв. на 200 лв.,
считано от 20.08.2019 г. Междувременно, по молба на св.Н. и въз основа на
изпълнителен лист от 12.09.2007 г., издаден по гр.дело 2191/2007 г. по описа
на Русенски районен съд, в СИС при РРС срещу Т. било образувано
изпълнително дело № 20194520400033.По това дело постъпила еднократна
сума от 100 лв., като 70 лв. били преведени на майката.След този еднократен
акт, други плащания не били направени, а изпълнителни способи не били
предприети поради липса на имущество у длъжника. На 02.12.2019 г. св.Н.
отново сезирала прокуратурата с жалба за това, че присъдената й издръжка не
била заплащана от подсъдимия, като при тези обстоятелства било образувано
и настоящото наказателно производство.
Изложеното се доказва от обясненията на подсъдимия, показанията на
св.Н., приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства- удостоверение от СИС при РРС, удостоверение за раждане,
Решение № 113 на РРС, постановено по гр.д. № 2191/2007 г., Присъда №
208/05.11.2013 г. на РРС, постановена по НОХД № 1467/2013 г., Решение №
1745/25.10.2019 г. на РРС, постановено по гр.д. № 5068/2019 г., извлечение от
банкова сметка, предупредителен протокол, справка от ДСИ при РРС,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение,
биографична справка.
Правни изводи:
С действията си подс.С. Т. Т. е осъществил от обективна и субективна
страна деянието по чл.183 ал.ІV вр. ал.І от НК, тъй като през периода м.май
2013 г.- м.април 2020 г. включително, в гр.Русе, в условията на повторност,
след като бил осъден с Решение № 113/08.08.2007 г. по гр.дело 2191/2007 г.
по описа на Районен съд- Русе, влязло в законна сила на 04.09.2007 г. и
Решение № 1745/25.10.2019 г. по гр.дело № 5068/2019 г. по описа на Районен
съд- Русе, влязло в законна сила на 22.11.2019 г., да издържа свой низходящ-
сина си Т.С.Т., роден на 05.01.2006 г., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски- 78 месечни вноски в
размер на 70 лв. и 6 месечни вноски в размер на 200 лева, всичко на обща
стойност 6600 лева.
От обективна страна деянието е осъществено чрез
бездействие.Престъплението е извършено в условията на повторност по
смисъла на НК, тъй като подс.Т. е бил осъждан към инкриминираната дата за
друго такова престъпление- по чл.183 ал.І от НК, видно от доказателствата по
делото /постановена и влязла в сила присъда по НОХД № 1467/2013 г. по
описа на РРС/ и не е изтекъл срок от 5 години от изтърпяване на наложеното
му наказание пробация.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на действията
2

си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици.Същият е
знаел, че е осъден със съдебни решения да заплаща издръжка за малолетния
си син, дължима на св.Н. в качеството й на майка и законен
представител.Мотивиран от собствени разбирания и поради недостиг на
средства, подсъдимият преустановил превеждането на паричните суми,
независимо, че бил наясно с неправомерността на действията си.
При установените факти и налагащи се правни изводи, за да
индивидуализира наказанието, което следва да бъде изтърпяно за
извършеното деяние, съдът съобрази следното:
Според правната си квалификация престъплението е наказуемо с
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание.Съдът намира, че следва да наложи на подс.С. Т.
наказание по вид лишаване от свобода.Основен мотив да бъде определена
такава по вид санкция сред алтернативно предвидените е, че предходно
наложеното наказание по вид пробация, с което лицето е санкционирано за
същото по вид деяние, очевидно не е изиграло превъзпитателна роля,
доколкото лицето е продължило с престъпното си бездействие и то за
продължителен период от време.При индивидуализация на наказанието по
размер, съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
добрите характеристични данни на подсъдимия и в частност- факта, че полага
обществено полезен труд.Отегчаващи отговорността обстоятелства не са
налице, доколкото съдебното минало изпълнява правната квалификация на
престъплението.Така, на подс.С. Т. Т. за извършеното по чл.183 ал.ІV вр. ал.І
от НК престъпление се налага наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца.По отношение на същото са налице основания за отлагане на
изпълнението му.Това е така, защото наказанието като срок не надвишава 3
години, подсъдимият не е осъждан с наказание лишаване от свобода към
инкриминираната дата, и съдът намира, че целите на генералната и частна
превенции биха се постигнали и без изолиране на подс. от обществото.При
тези обстоятелства, в хипотезата на чл.66 ал.І от НК на Т. се определя
изпитателен срок от 3 години. На подсъдимия следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което да бъде
изпълнено чрез огласяване на съдържанието на диспозитива на присъдата по
Общинско радио- Русе.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

3

Номер на акта:	91
Дата:	18 ноември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия:	Ралица Йорданова Русева

Дело:	20204520201502
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 август 2020 г.

Присъда по дело №1502/2020 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите