№ 1181
гр. В., 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
СъдебниЗорница В. Д.-Савидж
заседатели:Светла Н. Каракостова
при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова
и прокурора К. Ст. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Иваничка Д. Славкова Наказателно
дело от общ характер № 20253100201393 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДЪСДИМИАТА Н. Н. Д. – редовно призован, явява се лично и с
адв. Р. Р. от АК, редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р. : Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимата:
ПОДЪСДИМИАТА Н. Н. Д. с ЕГН **********, родена на ***** г. в гр.
В., живуща гр. В., българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
студентка, неосъждана.
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и
съобщенията по чл. 247в от НПК и констатира, че същите са връчени в
срок.
Председателят на състава разясни правата по НПК на явилите се
лица, както и за последствията от влязло в сила определение по
въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
1
Искания за отвод не постъпиха.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл.247г от НПК по
всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на ВОС и не са налице
основания за прекратяване, или спиране на наказателното производство. В
хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване правата на обвиняемия, или
пострадалия.
По отношение на т.4, ще взема становище след като изслушаме
защитата, тъй като според мен са налице основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила. Не са налице предпоставки делото да се гледа
при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия, или резервни съдебни
заседатели, както не се налага извършването на следствени действия по
делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник.
Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимата, която към момента е „Подписка“
Нямам искания за събиране на нови доказателства, поне на този етап.
АДВ. Р.: Поддържам становището на прокуратурата с единствената
разлика, че считам, че към момента е налице отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните
права на подсъдимата Д.. Те са свързани само и единствено с изготвения и
внесен обвинителен акт, тъй като считам, че същият не отговаря на
изискванията на НПК, относно изложеното в обстоятелствената му част
описание на квалифициращо обстоятелство „Избягал от
местопроизшествието“.
В обвинителния акт единствено описано от прокурора действие като
извършено от подзащитната ми е „Обв. Д. без основателна причина напуска
местопроизшествието“. И в теорията и в практиката е прието, че напусналия
местопроизшествието без основателна причина, като вид административно
нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и „избягал от
местопроизшествието“, като квалифициращо обстоятелството НК, не са
еквивалентни. За да е налице квалифициращият признак „избягал“ е
необходимо напускането на местопроизшествието да е извършено с точно
определена и конкретна цел. Обобщавайки с мои думи многообразието на
съдебната практика, тази цел би могла да санкционира най-общата по
умишлени действия, насочени към избягване от наказателна отговорност.
Освен специфичната цел е необходимо от страна на извършителя да
бъдат предприети и някакви конкретни действия за постигане на тази цел,
като например да заличи следите по автомобила или по себе си ако има
такива, да се опита да създаде алиби, да избегне проверка от компетентните
органи и прочие, практиката наистина е изключително многообразна.
2
Въпреки всички възможни хипотези е необходимо от страна на извършителя
да бъде предприето някакво конкретно действие, при това с точно определена
специфична цел, която посочена в обвинителния акт като „Да се укрие, като
осуети разкриването, макар и временно на авторството на деянието“, а
наличието на тази специфична цел, прокурорът е обосновал само и
единствено със посочване на съдебна практика. И теорията и практиката знаят
каква е съпроцесуалната функция на обвинителния акт, да поставя
фактически рамки, да очертае предмета на доказване, но на лицето следва да
бъдат предявени всички обстоятелства, отнасящи се до съставомерните
признаци на деянието в това число времето, мястото и начина на извършване,
които трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен конкретен и разбираем
начин, при това за ясен и разбираем начин за подсъдимата. Цитираните в
обвинителния акт, при това по мое мнение непълни и съвсем избирателни
извадки от въпросните постановени съдебни решения на ВКС, по никакъв
начин не дават информация на подсъдимата и изобщо на защитата с кои точно
и конкретно свои действия, подзащитната ми е осъществила квалифицирания
състав на престъпление по чл. 343, ал. 3б от НК.
На въпроса ми дали е запозната цитираната в обвинителния акт, съдебна
практика, Н. съвсем искрено ми отговори, че няма абсолютно никаква
представа, а обвинителният акт, освен към съда и останалите участници в
процеса, които по право са юристи, би следвало да е насочен на първо място
към самата подсъдима, която пък съвсем явно не е юрист в настоящия случай.
Непълнотата и неяснотата относно квалифициращото обстоятелство, в така
внесеният обвинителен акт, влекът след себе си и други чисто процесуални
затруднения и ограничения на защитата като цяло. На първо място се
нарушава принципът на състезателност в наказателния процес, при липсата на
детайлно описание на действията, извършени от страна на подсъдимата,
попадащи в квалификацията „Избягал от местопроизшествието“, чрез
цитирането само на съдебна практика в обвинителния акт, на практика подс.
Д. е лишена от възможност да предприеме активност на защита по отношение
на обвинението, освен цитираното, бе основателя причина напуска
произшествието, което не съставлява самостоятелно квалифициращо
обстоятелство по смисъла на НК.
В обвинителния акт липсва описание на каквито и да било съставомерни
действия, извършени от подсъдимата, тоест тя има възможност да се защитава
само и единствено срещу доказано обстоятелство, което тя и не оспорва, но
това не представлява самостоятелно квалифициращо обстоятелство и то
предвид цитираната от самия прокурор, съдебна практика. Както вече
отбелязах, в обвинителния акт не са посочени извършени от подсъдимата
конкретни и целенасочени действия по избягване на наказателна отговорност,
което от своя страна ограничава възможността на защитата само за оспорване
на приложението на вече налична съдебна практика, което обаче е възможно
чак в заключителната част на производството, тоест по време на съдебните
прения.
3
От всички тези неясноти се поражда и още един, отново чисто
процесуален проблем за защитата и то е да мога да дам правно, обосновано и
да мога да дам адекватен съвет на подзащитната ми, по кой ред да протече
настоящият процес. Ако я посъветвам да тръгне по общия ред, разбира се
губим възможността за редукцията на наказанието по реда на Глава 27, ако
пък я посъветвам да тръгнем по реда на Глава 27, то трябва да признаем факти
от обстоятелствената част на обвинителния акт, които на нас изобщо не са ни
ясни.
С оглед горното, моля съда да прекрати настоящето наказателно
производство, да върне делото на прокурора и по-скоро обвинителния акт, да
бъде „преведен“ според изискванията на НПК, тоест да стане съвсем точно и
ясно на подсъдимата в какво точно е обвинена.
ПРОКУРОРЪТ: Абсолютно е неоснователно направеното искане, тъй
като твърденията, че не са описани фактите и обстоятелствата, които водят
спора за правната квалификация, така както се изказа защитата, а тази правна
квалификация според защитата се основава на съдебната практика, посочена
в обвинителния акт, но съдебната практика не може да води до процесуални
нарушения. Квалификацията на деянието е определена с оглед събраните
доказателства по делото, а в обвинителния акт безспорно е описана
фактологията е описана, като действие извършено от подс. Д.. Ако отворим
още на стр. 1, ще видим, че в средата на абзаца пише, къде кара, какво кара,
как кара, как по същото време пешеходеца Д. Г. пресича и следващото
изречения са описани действията на подсъдимата, така както са събраните и
подкрепени доказателства от ДП. Обвиняемата Д. не е предприела спиране и
пропускане на пешеходеца и когато той е навлязла в пътната лента, в която се
движел управлявания от Д. автомобил, пресичащия е бил ударен от предна
дясна част на автомобила й, като обв. Д. отново не спира автомобила и
продължава движението си, престроена в лентата за завой наляво на около 150
м. преди кръстовището бул. Х.С.. Тази фактология и описаните действия,
извършени от обвиняемата Д. се подкрепят освен от показанията на свидетеля
А. А., който следи и наблюдава от терасата си действията на обвиняемата,
така и от записите на камерата изложени в заключението на назначената
видео-техническата експертиза, така че тези действия на обвиняемата са
описани и това са фактите и дали щ водят до съставомерно деяние или не,
това е вече въпрос по същество.
Считам, че абсолютно няма никакво разглеждане от страна на защитата
в това изложение, да нарича описаната фактология „процесуални нарушения“.
В този смисъл считам, че изразеното от защитата е абсолютно неоснователно
СЪДЪТ като взе предвид като взе предвид направеното възражение по
чл.248, ал.1, т.3 от НПК, за допуснато съществено процесуално нарушение,
което е ограничил процесуалните права на страна и в този случай на
обвиняемата по делото намира следното:
По същество, възражението на защитата представлява единствено упрек
4
към прокурора относно окончателната крайна квалификация, която в
обстоятелствената част на обвинителния акт е формулирана словесно и с
посочване на съответния текст от НК, така е и мотивирана с изводи, базиращи
се на фактическите обстоятелства, които принципно не се оспорват от
защитата и с посочена съдебна практика.
Необходимо е тук да се припомни, че обстоятелствената част на
обвинителния акт съдържа няколко компонента, един от които е изложение на
установените според прокурора фактически обстоятелства, които както бе
посочено, не се оспорват от защитата. Същевременно се оспорват правните
изводи на прокурора, в същия този обвинителен акт, което е суверенно право
на прокурора и той може да оформи правна квалификация, която прецени за
законосъобразна, базираща се на фактите по делото и същевременно да
подкрепи, макар и това да не е задължително, тези правни изводи със
съответната съдебна практика. Този подход на прокурора, упрекнат от
защитата в рамките на възражението за допуснато процесуално нарушение, не
представлява такова, тъй като съгласно чл.249, ал.4, т.1 от НПК, такова
нарушение може да бъде препятстването на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество и прокурорът е изпълнил това си
задължение. Фактът, че е представена на съда по-тежка правна квалификация,
преценената като такава от защитата, не може да означава нарушени права на
обвиняемия, тъй като това не засяга възможността да разбере смисъла на
обвинението. Целта на защитата за да се върне делото на прокурора по
същество би означавало указание към прокурора за привличане към друго
деяние от този раздел и предварителна оцценка за правилността на
квалификацията на деянието, въпрос, който подлежи на обсъждане само по
реда на чл. 301 ал.1 т.1 и 2 от НПК.
С тези съображения, съдът счита, че възражението за допуснато на ДП,
нарушение на процесуални правила, което да е съществено и отстранимо и да
е нарушило правата на обвиняемия, не са налице.
Предвид гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемата.
Настоящото определение по т.3 подлежи на обжалване в
седмодневен срок пред АС-Варна по реда на глава ХХІІ НПК.
Съдът дава възможност на адв. Р. да изрази становище по
останалите точки на чл. 248 от НПК.
АДВ. Р.: С оглед позицията ми, към настоящия момент желаем делото
5
да се разгледа по реда на чл.371 т.1 НПК, като държим само на разпита на
свидетелите, изложени в приложението на обвинителния акт. Не държим на
изслушване на експертизите.
По останалите точки се солидаризирам напълно със становището на
прокуратурата.
Моля да насрочите следващо заседание за разглеждане на делото по този
ред.
ПОДС. Д.: Присъединявам се изцяло към становището на адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям делото да се разгледа по реда
на чл.371, ал.1 от НПК и да бъдат изслушвани само свидетелите изложени в
приложението на обвинителния акт.
СЪДЪТ, като изслуша защитата и по останалите точки по чл. 248 ал.1
от НПК, счита следното:
Делото е подсъдно на ВОС, местно и родово с оглед местоизвършването
на деянието, за които е обвинена подсъдимата, както и тяхната правна
квалификация. Няма основания за прекратяване, или спиране на
наказателното производство. Няма допуснато съществено процесуално
нарушение, което да се изправи от прокурора.
По т. 4 – с оглед изявлението на защитник, становището на подсъдимата
и прокурора съдът намира, че налице основания за разглеждане на делото по
реда на Глава 27 от НПК - чл.371., т. 1 от НПК.
Не са налице нито една от предпоставките по т. 5 и към момента
страните нямат искания за събиране на нови доказателства.
По отношение на мярката за неотклонение, която е „Подписка“ не са
налице основания за нейното изменение.
Делото следва да се насрочи за с.з. с призоваване на всички лица, които
са посочени в приложението на обвинителния акт.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. Делото е подсъдно на Окръжен съд – Варна.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. По делото не е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия или пострадалия.
4. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила на НПК – Глава 27 от НПК – чл.371 т.1 от НПК, като
На основание чл. 372 ал.3 от НПК ОДОБРЯВА изразеното съгласие от
страните ДА НЕ СЕ ПРОВЕЖДА разпит на вещите лица Д-р СС.М., ст.
инспектор Г.Ж., Д.Д., д-р инж. С.М., В.В., тъй като действията по тези
6
процесуално следствени действия са извършени при условията и по реда на
НПК. При постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва
съдържанието на съответните заключения, дадени в досъдебното
производство.
5. Няма основание делото да се разглежда при закрити врати, да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач, или
тълковник и да се извършват съдебно следствени действия по делегация.
6. Потвърждава мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на
подсъдимата Н. Д. с ЕГН **********;
7. Няма искания и не се налага събирането на нови доказателства на този
етап от производството.
8. ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК
– чл.371, т.1 от НПК, като ОТЛАГА производството и го НАСРОЧВА за
20.01.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час явилите се лица са уведомени от
днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите Е. Н. К., Ж. Д. С., А. С. А., Е. Т. Е., Л.
Е. Е., К. Г. И., П. К. В., Г. А., Н. А. Д., Н. А. Т..
Настоящото определение по т.6 подлежи на обжалване в
седмодневен срок пред АС-Варна по реда на глава ХХІІ НПК.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
10:10 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7