Присъда по дело №313/2020 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 36 от 10.11.2020 година, постановена по
НОХД № 313/2020 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП – Ямбол ТО
– Елхово обвинителен акт, с който против подсъдимите С. Ч. /S. C./, роден на
08.11.1998 година в гр.Истанбул, Република **********с адрес: Република
**********гр.Сюлюоглу, обл.Одрин, бул. „Сали Омуртаг“ № 4, гражданин на
Република **********женен, неосъждан, висше образование, кадрови
войник, турски персонален номер *** и Р. Т. М. /R. T. M./, роден на
26.10.1998 година в гр.Истанбул, Република **********с адрес: Република
**********гр.Истанбул, район Фатих, бул. „Нишанджа“ №3, ап.3, гражданин
на Република **********неженен, неосъждан, основно образование, общ
работник, турски персонален номер ***, е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на
01.09.2020 година около 03.00 часа през ГКПП– Лесово, общ. Елхово, обл.
Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на
страната от Република Турция в Република България без разрешение на
надлежните органи на властта.
Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие
на подсъдимите, които са били редовно призовани за съдебното заседание
чрез защитниците си, съобразно заявеното от тях в хода на ДП.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против двамата подсъдими обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна
страна. Предлага на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината им
обстоятелства, в размер на определения от закона минимум на наказанията
лишаване от свобода и глоба, като по отношение на наложеното на всеки от
подсъдимите наказание лишаване от свобода се приложи института на
условното осъждане и изпълнението му се отложи за изпитателен срок от три
години.
Служебните защитници на двамата подсъдими – адв. Димитрова и
адв. Михайлов, не оспорват, че подзащитните им са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, като пледират налагане на минимално предвиденото в
закона наказание за това престъпление, предвид наличието на смекчаващи
вината на подсъдимите обстоятелства – оказаното съдействието в хода на
разследването, младата възраст на подсъдимите, липсата на користни подбуди
при извършване на деянието от страна на подсъдимите, както и причините за
извършване на деянието – младежката възраст на подсъдимите, употребата на
алкохол, социалните и битови особености на етноса, към който принадлежат
подсъдимите.
1

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите С. Ч. и Р. Т. М. са турски граждани, като двамата
поддържали приятелски отношения от дълги години.
На 31.08.2020 година двамата подсъдими се срещнали в гр. Одрин,
Република **********където в питейно заведение консумирали алкохол.
Около 01.00 часа на 01.09.2020 година подсъдимите се качили на мотопед,
който бил управляван от подсъдимият Челик, а зад него като пътник се возел
другият подсъдим- М.. Подсъдимият Челик предприел управление на
мотопеда в посока ГКПП – Лесово, движейки се с висока скорост. Турският
гранично – пропускателен пункт двамата подсъдими преминали качени на
мотопеда, като опитите на турските власти да бъде преустановено
движението им не дало резултат. Двамата подсъдими продължили
движението си към ГКПП – Лесово, като преминали с висока скорост през
нерегламентирано за това трасе, събаряйки поставени конуси с цел
ограничение на движението по същото и по този начин избегнали граничния
контрол, който е осъществяван от граничните власти при влизане на
територията на Република България. По този начин на 01.09.2020 година
около 03.00 часа двамата подсъдими влезли през границата на страната ни от
Република Турция в Република България през ГКПП – Лесово. След като
напуснали ГКПП, подсъдимите се отправили с мотопеда към вътрешността на
страната, след което били застигнати от гранични полицейски служители и
задържани.
От приложените по делото справки за съдимост на подсъдимите се
установява, че същите не са осъждан
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –показанията
на свидетелите Х.Т. и Т.К., дадени в хода на съдебното следствие, писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между показанията
на свидетелите и останалия събран по делото доказателствен материал, съдът
не констатира противоречия. Показанията на свидетелите са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите
факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на
осъществяване на престъпното деяние.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимите С. Ч. /S. C./ и Р. Т. М. /R. T. M./ са осъществили от
2

обективна и субективна страна престъпния състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, тъй като на 01.09.2020 година около 03.00 часа през ГКПП –
Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители,
влезли през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта.
От обективна страна всеки един от подсъдимите е осъществил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е
получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимите не са имал необходимата
виза, удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, изискуема както с
оглед тяхното гражданство, така и с оглед държавата, от която идват -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите Тодоров и Кичуков. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в
първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели
да преминат държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане" през
границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато
деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията,
установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Така очертани
обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
Подсъдимите са действали при условията на съучастие, като
извършители, тъй като всеки един от тях е взел участие в самото
изпълнително деяние - преодоляване на държавната ни граница и влизане на
територията на страната ни, и в този смисъл всяка една от тях се явява
съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл от всека от подсъдимите. Всеки един то тях е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си към Република България всеки от подсъдимите е бил наясно с
обстоятелството, че ще премине през границата на Република България, както
и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р България и в друга
държава от ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол
при преминаване на държавната ни граница. Всеки един от подсъдимите е
съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за
3

противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които са предвиждали, а от волева страна пряко са целели и
искали тяхното настъпване, за да реализират крайната си цел – да достигнат
до Република България. Същевременно, при осъществено общо изпълнително
деяние, всеки от подсъдимите е бил напълно наясно с обстоятелството, че
действа съвместно с другия подсъдим за постигане на общия престъпен
резултат, осъзнавайки участието му при осъществяване на деянието.
Предвид изложеното, съдът призна всеки един от подсъдимите за
виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на всеки от
подсъдимите С. Ч. /S. C./ и Р. Т. М. /R. T. M./ съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, която е висока, предвид динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената
опасност на самите подсъдими, която не е висока, предвид на това, че същите
са неосъждани, имали са добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП.
При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства за всеки от подсъдимите - необременено съдебно минало,
добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, съдът наложи на всеки
един от тях кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1 от НК при
условията на чл.54 от НК в размер на законовия минимум – три месеца
лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение и на двамата подсъдими –
същите са неосъждани, наложените им наказания са до три години лишаване
от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдените лица не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложените им наказания лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на
всеки от подсъдимите наказание - лишаване от свобода, за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Причини за извършване на деянието от всеки от подсъдимите съдът
съзира в незачитане на установения в страната правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната
граница.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по
делото разноски за превод в хода на ДП в размер на 60.00 лева да останат за
сметка на органа, който ги е направил – РД «ГП»- Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
4

Районен съдия:

5

Номер на акта:	36
Дата:	10 ноември 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия:	Яна Вълкова Ангелова

Дело:	20202310200313
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 октомври 2020 г.

Присъда по дело №313/2020 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите