№ 6436
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110110972 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетното дете Р. ИВ. Д., действащо чрез
неговата майка и законен представител ИР. Д. ЯН., срещу ИВ. П. Д. иск за
увеличение на присъдената месечна издръжка от 150 лева на 350 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2022 г., до
настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, т.к.
обстоятелствата, при които издръжката е била определена, са се изменили
съществено – с нарастване на възрастта са се увеличили потребностите на
детето, а и ответникът има възможност да заплаща по-голяма по размер
издръжка. Претендират се разноски.
Ответникът в отговора на искова молба оспорва иска по размер, като
счита същия за неоснователен за разликата над сумата от 300 лева до пълния
предявен размер от 350 лева. Претендира разноски.
С влязло в сила в посочената част определение № 10697/27.04.2022 г.,
постановено по настоящото дело, съдът е върнал като недопустима исковата
молба в частта относно предявения иск за увеличаване на издръжката от 150
лева на 350 лева за периода 02.03.2021 г. – 01.03.2022 г.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт за
раждане № 0771/29.12.2015 г., съставен в гр. София, район „Витоша“, се
установява, че ищцата Р. ИВ. Д. е родена на 21.12.2015 г., съответно е
малолетна, както и че същата е дъщеря на ответника.
По делото се установява, че с решение № 271119 от 17.11.2017 г.,
1
постановено по гр. дело № 45766/2017 г. по описа на СРС, 89-ти състав,
влязло в сила на 17.11.2017 г., ИВ. П. Д. се е задължил да заплаща на детето
си Р. ИВ. Д., чрез неговата майка и законен представител ИР. Д. ЯН., месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от 01.06.2017 г.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и за да бъде изменен
размерът на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава
основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице
предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищецът по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособен,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на
лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В процесния случай, от присъждането на издръжката на ищеца до
приключването на съдебното дирене по делото е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на
издръжката. През изминалия не малък период от време /пет години/ ищецът е
пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от
средства за съществуване и социално-културно развитие /доколкото всеки
човек има нужда от такива/, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт Р. ИВ. Д. е записано в четвърта група в ДГ 165-
Латинка-София. Отделно от това се установява, че детето посещава различни
извънкласни спортни занимания, както и уроци по рисуване. Бащата -
ответник по делото, е в работоспособна възраст, трудоспособен е, като по
делото се установява, че за периода 04.2021 г. – 04.2022 г. облагаемият му
2
доход по ЗДДФЛ е в общ размер на сумата от 46 096,11 лева /л. 43-44 от
делото/ и не са налице данни за прекъснато трудово правоотношение, а по
отношение на майката за периода 05.2021 г. – 04.2022 г. облагаемият й доход
по ЗДДФЛ е в общ размер на сумата от 51 982,72 лева /л. 66 от делото/. В
проведеното на 01.06.2022 г. открито съдебно заседание по настоящото дело
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че ИР. Д. ЯН. отдава под наем имот в гр. Пловдив,
за което получава месечен наем около 300 – 350 лева. Или, в конкретния
случай се доказа, че към момента на приключване на съдебното дирене
ищецът е малолетен, както и че ответникът е негов рожден родител. От друга
страна, от присъждането с решение № 271119 от 17.11.2017 г., постановено по
гр. дело № 45766/2017 г. по описа на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на
17.11.2017., на дължимата се на детето Радея месечна издръжка от 150 лева до
приключването на съдебното дирене е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През
изминалия период от пет години са се увеличили потребностите на ищеца от
средства за съществуване и образование /на детето му престои започване на
началното му образование/, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите
се обстоятелства /в този смисъл решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС/. По
делото се доказаха и материалните възможности на бащата – ответник.
Предвид горното и като съобрази нуждите на ищеца и възможностите на
ответника, съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, съдът приема, че
последният може да заплаща на детето Радея месечна издръжка в размер на
сумата от 350 лева, считано от 02.03.2022 г. - датата на исковата молба
/съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по т.
21 от ППВС 5-70 г./. Съответно, исковата претенция е изцяло основателна до
пълния й претендиран размер. Присъдената издръжка се дължи до настъпване
на основания за нейното изменение или прекратяване. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а при
забава се дължи законната лихва. Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното изменение. Поради
това съдът е длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и
без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът.
Същият претендира и доказа извършването на такива в размер на сумата от
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В срок процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което СРС намира за
основателно с оглед обстоятелството, че разглеждания в настоящото правен
спор не се отличава с фактическа и правна сложност, като е проведено само
едно открито съдебно заседание. По изложените съображения в полза на Р.
ИВ. Д. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде присъдено адвокатско
3
възнаграждение за исковото производство, което настоящият съдебен състав
определи в минимално предвидения размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 1 от 2004 г., а именно в размер на сумата от 300 лева, която следва
да бъде възложена в тежест на ответника.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 288 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 271119 от 17.11.2017 г.,
постановено по гр. дело № 45766/2017 г. по описа на СРС, 89-ти състав,
влязло в сила на 17.11.2017 г., в полза на Р. ИВ. Д. месечна издръжка в размер
на 150 лева на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА ИВ. П. Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Р. ИВ. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
ИР. Д. ЯН., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 350
/триста и петдесет/ лева, считано от 02.03.2022 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ИВ. П. Д., ЕГН **********,
да заплати на Р. ИВ. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител ИР. Д. ЯН., ЕГН **********, сумата от 300 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ИВ. П. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 288 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4