Решение по адм. дело №288/2025 на Административен съд - Враца

 

Производството е по реда на АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Производството е образувано по жалба на Х.Х.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т. 2, б. "а" от Закона за движение по пътищата № 25-0285-000054 от 12.05.2025г., издадена от полицейски инспектор в РУ Кнежа, към ОДМВР Плевен.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, липсва пълна изчерпателност на фактите, отразени в нея, липса на доказателства за твърдяното нарушение и фактически основания за издаване на заповедта. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Х. М. не се явява, представлява се от адв.К. който поддържа жалбата и искането по същество, развиват се доводи по същество. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар, за което е представен с жалбата договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна Полицейски инспектор в РУ Кнежа, към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 29.05.2025 година /л. 7/, а жалбата срещу заповедта е изпратена по пощата на 11.06.2025г. до РУ Кнежа и входирана под №1621/16.06.2025г. /л. 5, л.9, л.22/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" от Закона за движение по пътищата № 25-0285-000054 от 12.05.2025г, издадена от полицейски инспектор в РУ Кнежа, към ОДМВР Плевен на жалбоподателя Х. М. на основание чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП е наложена следната мярка: временно спиране от движение на МПС с посочен регистрационен номер до отстраняване на неизправността. В мотивите на заповедта е посочено, че на 11.05.2025 година около 22:04 часа на посоченото кръстовище в***управлява лек автомобил, подробно описан в заповедта, като не спазва предписанията  на пътен знак В2 „спри пропусни движещите се по пътя с предимство“, който е  на * *и при извършена проверка се установи, че шумозаглушаващото устройство на автомобила е неизправно.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя Х.М., е съставен АУАН серия GA № 3673173 от 11.05.2025г. /л.8/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповед от вида на оспорената. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и би следвало да съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В хипотезата на чл.171, т. 2, б. "а" от ЗДвП може да се приложи ПАМ "временно спиране от движение на пътно превозно средство" до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

В настоящия случай съдът намира, че от представената административна преписка не се установява по безспорен и несъмнен начин посочените в нормата на чл.171, т.2, б."а" от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на процесната мярка да са били налице. Факт е, че е съставен АУАН, с който е установено извършено от водач на МПС /лек автомобил/ нарушение на  чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. За да е надлежно мотивирано налагането на процесната ПАМ, то следва да е посочено или поне да може да бъде безпротиворечиво изведено от данните, съдържащи се в административната преписка, коя от хипотезите по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП е налице. В случая не става ясно дали административният орган, налагащ процесната ПАМ, е приел, че процесното МПС произвежда шум над установените норми, предвид посоченото в АУАН и заповедта, че се оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, или органът е имал предвид, че конструкцията на МПС е изменена без съответното разрешение, по отношение на шумозаглушаващо устройство на автомобила.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед не е надлежно мотивирана, в нарушение на изричното изискване на чл.172, ал. 1 от ЗДвП. Твърдяната от административния орган техническа неизправност следва да бъде надлежно описана, като се посочи в какво конкретно се изразява, което в случая не е сторено. Общото вписване на неуточнена неизправност на шумозаглушително устройство като факт, обуславящ проявление на правомощията на ответника да разпореди временното спиране на превозно средство, не изпълнява изискванията на чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК, като съдът е лишен от възможността да провери дали претендираните обстоятелства са действително настъпили. Вписването на термина значителна техническа неизправност, като обуславящо разпореденото със заповедта, също не изпълнява изискванията за формална законосъобразност на заповедта. Посоченото понятие има нормативна дефиниция - § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, като обаче нейните изисквания са за посочване на конкретни факти и обстоятелства, които водят до засягането на безопасността на превозното средство или които водят до въздействие върху околната среда, или пораждат определен и конкретен риск за други участници в движението по пътищата, както и други, но отново конкретни несъответствия. Обстоятелства, които да конкретизират проявлението на хипотезата на нормативната дефиниция, липсват в описателната част от заповедта. В процесния случай не може да се приеме, че фактически обстоятелства са посочени и в друг документ, конкретно в АУАН, тъй като и в съдържанието на последния твърдяната неизправност е посочена бланкетно, респ. липсват конкретни фактически обстоятелства.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 38-39 са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1. 3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 316з-2561 от 04.07.2022 година на Директора на ОД на МВР - Плевен /л. 10/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Плевен да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Полицейски инспектори в РУ при ОД на МВР - Плевен – за територия, обслужвана от съответното РУ, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2, б. "а".

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" от Закона за движение по пътищата № 25-0285-000054 от 12.05.2025г. издадена от полицейски инспектор в РУ Кнежа, към ОДМВР Плевен, е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, но при описаните по-горе нарушения, касаещи приложението на материалния закон и административно-производствените правила, които нарушения налагат отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л.16/ и 500 /петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б."а" от Закона за движение по пътищата № 25-0285-000054 от 12.05.2025г издадена от полицейски инспектор в РУ Кнежа, към ОДМВР Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на Х.Х.М., с ЕГН ********** *** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.