Определение по дело №969/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по раздел осми от ЗАНН.

Образувано е по повод искане вх. № 14 938/19.04.2023 година по описа на Районен съд – Бургас (лист 3 – 5 от гр. д. № 2285/2023 година на РС), подадено от Н.В.Ц. *** за „отмяна“ на решение № 252/06.03.2015 година по НАХД № 981/2015 година по описа на Районен съд – Бургас (РС).

В искането съдията, чието решение е оспорено, е наречен „неуважаван“, „измислен“ и „някакъв си“, зададен е въпрос защо Ц. е бил лишен от възможност да обжалва едно нищожно решение (вероятно на РС) пред Административен съд – Бургас и по силата на кой закон „охранителчета и инспекторчета“ са „определени“ да искат от граждани да удостоверяват своята самоличност. Излага се тезата на Ц. по повод конфликтна ситуация между него и служители на ГД „Охрана на съдебната власт“ при Министерство на правосъдието, възникнала при посещението му в Съдебната палата в град Бургас, довела до осъждането на Ц. на основание чл. 6 б. „а“ от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) с решение № 252/06.03.2015 година по НАХД № 981/2015 година (лист 4 – 5 от приложеното гр. д. № 2285/2023 година на РС).

С разпореждане № 4448/20.04.2023 година по гр. д. № 2285/2023 година на РС, искането е оставено без движение и на Ц. са дадени подробни указания за отстраняване на установена нередовност (лист 8 от гр. д. № 2285/2023 година на РС).

С молба от 02.05.2023 година Ц. е посочил конкретно съдебно решение по конкретно дело и е заявил конкретен петитум – искане за отмяна на съдебния акт (лист 11 от гр. д. № 2285/2023 година на РС).

С определение № 2796/09.05.2023 година по гр. д. № 2285/2023 година на РС, искането на Ц. е квалифицирано като искане за възобновяване по реда на раздел осми от ЗАНН, поради което (ведно с допълненията към него) е изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас (лист 12 от гр. д. № 2285/2023 година на РС).

Предвид установените факти и нормата на чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗАНН във връзка с чл. 9 ал. 2 от УБДХ, настоящият съдебен състав приема, че искането му е подсъдно.

Прокурорът поддържа, че направеното искане е недопустимо.

След като прецени доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Гр. д. № 981/2015 година по описа на РС, по което е постановено решение № 252/06.03.2015 година, е образувано по УБДХ.

Решение № 252/06.03.2015 година е влязло в сила на 10.03.2015 година. В решението (делото вече е унищожено) изрично е посочено, че нарушителят се е явил в съдебното заседание и е дал обяснения, непризнавайки вината си. В диспозитива на съдебния акт, прочетен в присъствието на Ц., е посочено, че той подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в срок до 24 часа от постановяването му, като е извършено насрочване на разглеждане на делото. Ц. не е обжалвал съдебния акт и решението е влязло в сила на 10.03.2015 година (лист 8 - 9).

В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗАНН, ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., не се съдържат особени правила за влизане в сила на процесуалните норми. Поради това и по силата на препращането, съдържащо се в чл. 84 ЗАНН, приложение намира чл. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), определящ, че разпоредбите на НПК се прилагат от влизането им в сила. Искането за възобновяване е направено от Н.Ц. след измененията на ЗАНН с ДВ, бр. 109/2020 година в сила от 23.12.2021 година, поради което следва по отношение на него да намери приложение новия процесуален ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗАНН искане за възобновяване на административнонаказателно производство може да направи лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70 ал. 1. В настоящият случай искането е направено от легитимиран правен субект, а именно Н.Ц., по отношение на който е издадено решение № 252/06.03.2015 година, постановено по гр.д. № 981/2015 година по описа на РС – Бургас, по аргумент от чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗАНН.

Искането за възобновяване, обаче, е направено извън предвидените за това срокове по чл. 71 ал. 1 от ЗАНН.

Решението на РС е влязло в сила на 10.03.2015 година. Шестмесечният преклузивен срок по чл. 71 ал. 1 т. 1 от ЗАНН е започнал да тече на 11.03.2015 година и е изтекъл на 11.09.2015 година.

В искането си Ц. не твърди обстоятелства по чл. 70 ал. 2 т. 3 и т. 6 от ЗАНН, затова и срокът по чл. 71 ал. 1 т. 2 от ЗАНН е неприложим.

Що се отнася до двата срока по чл. 71 ал. 1 т. 3 от ЗАНН, следва да се приеме, че те също са изтекли в настоящия случай, предвид присъствието на Ц. при постановяване на решението на РС и липсата на обжалване – от негова страна – на акта пред Окръжен съд – Бургас.

Затова, подаденото искане следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо и производството по делото да се прекрати.

С оглед изложеното, на основание чл. 73 от ЗАНН, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане вх. № 14 938/19.04.2023 година по описа на Районен съд – Бургас, подадено от Н.В.Ц. за възобновяване на производството по НАХД № 981/2015 година по описа на Районен съд – Бургас, приключило с решение № 252/06.03.2015 година.

Прекратява адм. д. № 969/2023 година.

Определението е подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Председател:
	Членове: