№ 4149
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110137067 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „.......“ ЕАД против ЕТ „.......“.
При извършена служебна проверка редовността на исковата молба съдът констатира,
че същата е редовна.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.
По искането на ответника по чл. 190 ГПК съдът ще се произнесе в съдебно заседание с
цел изясняване на спорните по делото обстоятелства.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2022 г. от
12:00 часа, за когато да се призоват страните.
2. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ІІ. 1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Предявени са от ищеца „.......” ЕАД (с предишно фирмено наименование „......” ЕАД)
срещу ответника ЕТ „.......“ обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД
за установяване дължимост на следните вземания: сумата от 729,09 лева, представляваща
сбор от суми за основна месечна абонаментна такса, допълнителна месечна абонаментна
такса за допълнителен мобилен интернет, абонаментна такса за интернет, телевизия, за
фиксирана телефонна услуга, начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги за
1
периода от 16.1.2019 г. до 15.6.2019 г., начислени съгласно условията на договор №
********* (системен партиден № ...... и приложения към него, както и сумата от общо
819,78 лв., представляваща сбор от начислени неустойки за невърнати устройства в размер
общо на 330 лв., неустойка в общ размер на 487,78 лв., начислена за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната, както и неустойка в размер на 2 лв.,
начислена за обработка на просрочени задължения № /27.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.07.2020 г. до окончателното й
погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34504/2020г.
по описа на СРС, 36-ти състав.
Ищецът „.......” ЕАД (с предишно фирмено наименование „......” ЕАД) твърди, че
между страните е сключен Договор с № ********* (системен партиден № ......), по който са
налице задължения спрямо ответника в общ размер на 729,09 лв. – цена на месечни
абонаментни такси и ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 16.1.2019 г. до
15.6.2019 г. Сочи, че е начислена неустойка за прекратяването на договора на осн. чл. 54.12
от ОУ, във вр. с чл. 6.3 от Приложение 1 към договора от 27.4.2017г. и Допълнително
приложение към Приложение № 1/23.11.2017г. в общ размер на 487,78 лв. в частта за
мобилни номера ...... и ....... по вина на абоната, които номера били пренесени в мобилната
мрежа на друг оператор, равняваща се размера на редовните месечните абонаментни такси
(без ДДС и без отстъпки), дължими от абоната за съответната услуга до изтичане на
посочения в договора срок за същата услуга за срок от 9 месеца. Твърди се, че поради
невръщане на предоставените по договора устройства, ищецът е начислил и неустойка за
всяко от тях на основание Приложение № 1 и Допълнително приложение към договора.
Претендира и обезщетение в размер на 2 лв., начислено за обработка на просрочени
задължения, съгласно действащите ОУ. Моли съда да уважи предявените искове и
претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЕТ „.......“, в който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва, че е ползвало услугите на ищеца, част от които
са пренесени при друг оператор. Твърди, че срокът на договора е изтекъл. Твърди, че е
правило неуспешно многократни опити да се свърже с акаунт- мениджъра, обслужващ
ответното дружество, с цел осъществяване на процедура по прехвърляна на номерата при
друг оператор. Поддържа, че договорът с ищеца е прекратен на основание прехвърляне на
номерата на дружеството при друг (приемащ) оператор без да е било необходимо подаване
на писмено заявление до ищеца, като ЗЕС допускал подобно едностранно прекратяване. Ето
защо твърди, че не дължи начислената неустойка за виновно предсрочно прекратяване на
договора. Излага доводи за нищожност на клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната, като неравноправна поради противоречие на чл. 143, т. 6,
пр. 2 и т. 5 ЗЗП. В тази връзка счита, че операторът сам е прекратил договора, поради
неплащане на начислените на абоната суми, а същевременно претендира под формата на
неустойка възнаграждение за престация, която не е предоставил. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира сторените в производството разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, с правно основание правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване (чл.
146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните права и обстоятелства: че страните са се намирали в облигационни
отношения, като ответното дружество е ползвало услуги при ищеца, част от които са
пренесени при друг мобилен оператор.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
2
4. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни
услуги, съобразно уговореното в договора в претендирания обем и стойност; цената на
доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже и виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване (разваляне) на договора, валидно
неустоечно съглашение, което в случая на потребителски договор следва да бъде
индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя, размер на
неустойката.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора,
поради което не са били налице основанията за неговото прекратяване, поради което не
дължи и претендираната неустойка и релвираните възражения, изключващи отговорността
му за заплащане на неустойка при прехвърляне на номера при друг далекосъобщителен
оператор.
Указва на ищеца, че не сочи обстоятелства относно датата на прекратяване на
договора, относно начина на формиране и стойността на всяко от устройствата, за които се
претендира неустойка.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 34504/2020 г. по описа на СРС, 36 състав
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника по чл. 190 ГПК за съдебно
заседание.
V. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
3
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4