Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 20.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен
съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4975 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявен иск за делба на недвижими имоти - сгради, с правно основание чл. 34 от ЗС
и чл.69 от ЗН и производството е във фазата по допускането на делбата.
Ищцата С.А.Н. ***, твърди в исковата молба и в
допълнителната такава от 27.12.2019г., че с ответниците Б.Б.С. ***, А.Б.М. ***, Д.Б.А. *** и Е.А.С.
***, са
съсобственици по наследство и чрез прехвърлителни сделки на следните недвижими
имоти: 1. сграда с идентификатор 12259.1006.379.2, със застроена площ 21 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; 2. сграда с идентификатор
12259.1006.379.3 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
постройка на допълващо застрояване; 3. сграда с идентификатор 12259.1006.379.4, със застроена площ
19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - гараж; 4. сграда с идентификатор 12259.1006.379.5, със застроена
площ 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - гараж, всички находящи се в
поземлен имот с идентификатор 12259.1006.379 по кадастрална карта одобрена със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК с адрес на
поземления имот: ****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на ползване: ниско застрояване (до 10 м), с площ от 842 кв.м., при съседи: 12259.1006.363; 12259.1006.378;
12259.1006.369; 12259.1006.366; 12259.1006.365; 12259.1006.364. Поддържа, че
описаният поземлен имот е бил собственост на общите наследодатели А. С. ***,
починал на 08.03.1997 год. в гр.Враца, и неговата съпруга Н. В. В., починала на
11.01.1999 г. Посочва, че с нотариален акт № 89, том 2, нотариално дело №
763/1975 год. на Врачански районен съд, наследодателите са дарили на ответника Е.А.С.
- техен син, първия етаж от масивната жилищна сграда, построена в процесния
имот, а с нотариален акт № 72, том 2, нотариално дело № 581/1997 год., същите
са прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на Р. А.С. - тяхна
дъщеря, собствеността върху 1/3 идеална част от дворното място на процесния
имот, заедно с целия втори етаж от построената в имота масивна жилищна сграда и
1/2 идеална част от построената в имота лятна кухня (сграда с идентификатор
12259.1006.379.2). Изтъква, че с нотариален акт № 168, том VІІ, нотариално дело
№ 753/2005 год. за дарение на недвижим имот Р. А.С. и А. Н. А. прехвърлили на
дъщеря си - ищцата С.А.Н., собствените си права върху процесния недвижим имот,
а именно: 5/9 идеални части от урегулирания поземлен имот, заедно с втори
жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ на
етажа 68 кв.м., 1/2 идеална част от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж, както и 4/6 идеални части от построената в имота лятна кухня
(сграда с идентификатор 12259.1006.379.2). Твърди, че ответниците Б.Б.С., А.Б.М.
и Д.Б.А. са съсобственици на процесните недвижими
имоти по силата на наследяване по закон, в качеството на законни наследници на
Б. А.С., починал на 14.10.2010 г. - син на общите наследодатели А. С. В. и Н.В.В.,
а ответника Е.А.С. е съсобственик на процесните недвижими
имоти по силата на наследяване по закон, в качеството на законен наследник
(син) на общите наследодатели А.С.В. и Н.В.В.. Поддържа, че въз основа на посочените правни сделки
и наследствено правоприемство, притежаваните от страните права в съсобствените
сгради, са както следва: 1. С.А.Н. - 4/6 идеални части от
сграда с идентификатор 12259.1006.379.2; 1/3 идеална част от сграда с
идентификатор 12259.1006.379.3; 1/3 идеална част от сграда с идентификатор
12259.1006.379.4 и 1/3 идеална част от сграда с идентификатор 12259.1006.379.5;
2. Е.А.С.
- 1/6 идеална част от сграда с идентификатор
12259.1006.379.2; 1/3 идеална част от сграда с идентификатор 12259.1006.379.3;
1/3 идеална част от сграда с идентификатор 12259.1006.379.4 и 1/3 идеална част
от сграда с идентификатор 12259.1006.379.5 и 3. Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А.,
в качеството на законни наследници на Божидар А.С. - 1/6
идеална част от сграда с идентификатор 12259.1006.379.2; 1/3 идеална част от
сграда с идентификатор 12259.1006.379.3; 1/3 идеална част от сграда с
идентификатор 12259.1006.379.4 и 1/3 идеална част от сграда с идентификатор
12259.1006.379.5. Твърди, че с ответниците не могат доброволно да
разделят посочените сгради, поради което моли съда, след като докаже
основателността на иска си, да постанови решение, с което да допусне делба на
същите при посочените по-горе права.
Ответникът
Е.А.С. ***, в писмения
отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, не оспорва иска за делба
на процесните сгради и правата на съделителите в съсобствеността.
Твърди, че двамата с ищцата С.А.Н. са изключителни собственици на жилищната
сграда, построена в имота (всеки от тях е собственик на по един етаж), и заедно
с останалите съделители са съсобственици на идеални части от ПИ при права - 5/9
ид. части на ищцата, 2/9 ид. части за него и 2/9 ид. части общо за останалите
съделители, и останалите постройки в него. Предлага да се включат в делбената маса т.н. „други стопански постройки":
стопански постройки „кочини" с площ 45 кв.м., които се намират след
допълваща стопанска постройка от 10 кв.м. с идентификатор 12259.1006.379.3,
както и стопанска постройка „навес" от 12 кв.м., който се намира до гараж
с идентификатор 12259.1006.379.4, които са маркирани от в.л. инж. Г. на
неговата скица от 27.01.2003 г. при разпределение на ползването по гр.д. №
535/2002г. на ВРС.
Ответницата Б.Б.С. ***, в
писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения й
особен представител, твърди, че искът за делба е допустим
и основателен и моли съда да допусне делба на процесните постройки. Предлага
квотите за разпределение в решението като знаменател да бъде еднакъв за всеки
един, без да се нарушават квотите.
Ответниците А.Б.М. *** и Д.Б.А. ***, редовно
известени, в срока за отговор на исковата молба не вземат становище по иска, не
правят възражения, не посочват и не представят доказателства и не са поискали
събирането на такива.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Поискана е делба на четири
сгради, построени в съсобствен поземлен имот, съсобствеността върху които се
твърди, че е възникнала на основание наследяване по закон от общите
наследодатели А. С. В. и неговата съпруга Н. В. В., и двамата
б.ж. на гр.Враца, и правни сделки между последните и тяхната дъщеря Р. А.С. и ищцата.
По искане на съделителя Е.А.С., направено на
основание чл.341, ал.2 от ГПК, с протоколно определение от 23.09.2020г. в
делбената маса са включени и построените в поземлен имот с
идентификатор 12259.1006.379 постройки на допълващото застрояване „навес"
от 13, 27 кв.м. и стопанска постройка „кочина" с площ 42, 12 кв.м.,
индивидуализирани в заключението на вещото лице по изпълнената
съдебно-техническа експертиза.
В производството по допускане на
делбата съдът трябва да изследва и да се произнесе по въпросите: налице ли е
съсобственост и от кой юридически факт е възникнала, между кои лица е тази
съсобственост и какви са делбените права (квоти) на съделителите.
В настоящото производство на
първо място, съдът трябва да извърши преценка дали общите наследодатели на страните
са били собственици на поземления имот, в който впоследствие са построени
процесните сгради, след което да установи осъществяването на правопораждащите
съсобствеността между страните факти, а именно - осъществяване на правна
сделка, сключена между А. С. В. и Н. В.В. и праводателката
на ищцата Р. А.С.; придобиване от
праводателите на ищцата С.Н., от ответника Е.С. и от наследодателя на ответниците Б.С.,
А.М. и Д.А. на
съответните идеални части от процесните сгради по наследство след смъртта на
наследодателите и осъществяване на правна сделка, сключена между Р. А.С. и А. Н. А. и ищцата.
Установи се по делото, че с
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
170, том ІІ, нот. дело № 809/10.10.1970 година на районен съдия при районен съд
- град Враца, А. С. В. и Н. В. В. са придобили при равни права
собствеността на недвижим имот: парцела ХVІ, образувана от дворище пл. № 369 в
кв. 37, урегулирана, състояща се от 837 кв.м. по плана на с. Бистрец, Врачански
окръг, при посочени съседи.
С договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 89, том ІІ, нот. дело № 763/08.03.1975
година на районен съдия при районен съд - град Враца, А.С. В. и Н.
В. В. са подарили на сина си Е.А.С. следния свой недвижим имот: първия
етаж от масивната жилищна сграда, построена върху 68 кв.м. в парцел ХVІ, дворище
369 в кв. 37 по плана на с. Бистрец, гр. Враца, цялата с площ от 837 кв.м., при
посочени съседи.
Установи се също така, че с
алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, обективиран в Нотариален акт № 72, том ІІ, нот. дело № 571/07.03.1997
година на нотариус Р. С. при Районен съд - град Враца, А. С. В. и
Н. В. В.са прехвърлили на Р.А.С. следния свой недвижим
имот: 1/3 идеална част от правото на собственост върху дворно място, представляващо парцел
ХVІ, пл. № 369 в кв. 37 по плана на с. Бистрец, гр. Враца, с площ от 837 кв.м.,
ведно с целия втори етаж от намиращата се в него масивна жилищна сграда и 1/2
идеална част от правото на собственост върху лятна кухня, находяща се в същия
парцел, при посочени съседи.
Не се спори по делото и от
представените удостоверения за наследници (л.23, л.35-37 по делото) се
установи, че А. С. В. е починал на 08.03.1997 год., а Н. В. В. е
починала на 11.01.1999 г. и двамата са оставили наследници по закон Р. А.С.
(дъщеря), ответника Е.А.С. (син) и Б. А.С. (син), починал на
14.10.2010 г. и оставил наследници по
закон ответниците Б.Б.С. (преживяла съпруга), А.Б.М. и Д.Б.А. (дъщери).
С договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 168, том VІІ, нот. дело № 753/23.12.2005
година на нотариус С. Б. с район на действие Районен съд - град Враца, А. Н. А. и Р. А.С. са подарили на дъщеря си С.А.Н. (ищцата по делото) собствените си недвижими имоти, представляващи 5/9 идеални части от
УПИ ХVІ-369 в кв. 37 по плана на гр. Враца, ****, целия с площ от 837 кв.м.,
заедно с втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда, както и 4/6 идеални части от построената в имота лятна кухня с площ от
19, 80 кв.м., застроена в имота, 1/3 идеална част от гаражи и стопански
постройки, находящи се в имота.
От скица на поземлен имот №
15-615559/13.12.2016г. на СГКК - гр. Враца (л.9) се установи, че парцел
ХVІ, пл. № 369 в кв. 37 по плана на с. Бистрец, гр. Враца, посочен в цитираните
по-горе нотариални актове, е идентичен с поземлен имот с идентификатор
12259.1006.379 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца,
одобрени със заповед РД-18-43 от 16.09.2005 година на ИД на АК, с
административен адрес: гр. Враца, ****, с площ 842 кв. метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, при съседи: 12259.1006.363; 12259.1006.378; 12259.1006.369; 12259.1006.366;
12259.1006.365; 12259.1006.364., а двуетажната жилищна сграда, построена
в този имот представлява сграда № 1 с идентификатор 12259.1006.379.1.
От представените по делото скици
на сгради № 15-615544 и № 15-615553, и двете от 13.12.2016г. (л.11-14), и №
15-37650 и № 15-37649, и двете от 18.01.2019г. (л.24-25), всички издадени от
СГКК - гр. Враца, се установи, че в поземлен имот с идентификатор
12259.1006.379 са построени още четири сгради: 1. сграда с идентификатор
12259.1006.379.2, със застроена площ 21 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
друг вид сграда за обитаване; 2. сграда с идентификатор 12259.1006.379.3, със застроена площ
10 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващо застрояване; 3. сграда с идентификатор
12259.1006.379.4, със застроена площ 20 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
гараж; 4. сграда с
идентификатор 12259.1006.379.5, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - гараж.
От заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от съделителите, което
съда приема
като обективно и компетентно изготвено, се установи, че в поземлен имот с
идентификатор 12259.1006.379 има постройки на допълващото
застрояване „навес" от 13, 27 кв.м. и стопанска постройка „кочина" с
площ 42, 12 кв.м.
Въз основа на изложеното, по
отношение на допускането на делбата, съда намира за обосновани следните правни
изводи:
Предмет
на делба могат да бъдат само недвижими имоти и вещи, които съставляват
самостоятелни обособени обекти на правото на собственост, т.е. такива, които
могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки.
В
конкретния случай е безспорно, че в дворното място, представляващо ПИ 12259.1006.379 има изградени двуетажна масивна жилищна сграда и процесните сгради.
По
отношение на построените в имота четири сгради: 1. сграда с
идентификатор 12259.1006.379.2, със застроена площ 21 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - друг вид сграда за обитаване; 2. сграда с идентификатор 12259.1006.379.3
със застроена площ 10 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на
допълващо застрояване; 3. „навес" от 13, 27 кв.м. и 4. стопанска постройка
„кочина" с площ 42, 12 кв.м., следва да се съобрази изложеното в ТР
№ 44/18.05.1971г., ОСГК на ВКС, че такива сгради не могат да бъдат обект на
отделна самостоятелна собственост от собствеността на мястото, върху което са
построени, тъй като нямат самостоятелно предназначение, а са построени и
предназначени да обслужват недвижимия имот. Тези постройки са второстепенни
постройки на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ, като нямат
самостоятелно предназначение и не представляват отделен обект на правото на
собственост, поради което не могат да бъдат предмет на транслативни сделки, на
придобиване по давност и на делба. Макар сграда с идентификатор
12259.1006.379.2, със застроена площ 21 кв.м. (лятна кухня), да е
означена на скицата като самостоятелна постройка с предназначение - сграда за обитаване, по делото няма данни
сградата да отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ, т. е. да може да
бъде обособена като самостоятелен обект, който отговаря на изискванията на СПН
за жилище. Съдът приема, че се касае до несамостоятелен обект, който има
обслужващо имота предназначение, представляващ сграда на допълващото
застрояване по смисъла на чл. 41 ЗУТ, изрично посочен в чл.46, ал.1 от ЗУТ.
По изложените съображения съдът приема, че
посочените четири сгради не са годни обекти за делба, поради което не следва да
се допускат до делба и искът за делба на същите е неоснователен и следва да се
отхвърли.
За пълнота на
изложението, възражението на ищцовата
страна, че сградите „навес" от 13, 27 кв.м. и стопанска постройка
„кочина" с площ 42, 12 кв.м., са
незаконно построени е без значение в производството по допускане на делба върху
същите, тъй като докато не е дадено предписание от органите за събарянето им,
те са годен обект на делба. До премахването им обаче строежите се използват по
предназначение, могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки, а когато са
съсобствени, съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба. В решение №
280/06.12.2016г. по гр. д. № 2394/2013г., ІV гр. отд. на ВКС също е прието, че
незаконен строеж може да е предмет на разпоредителна сделка и на делба, като
въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността за
премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната сграда.
Техническите органи определят кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване, след издадено предписание за това. Нетърпимостта на строежите
следва да се отчете във втората фаза на делбата при оценката на имота, с оглед
евентуалното им бъдещо премахване.
Неоснователно е и възражението на
ищцовата страна, че след като тези две постройки не са нанесени в кадастралната
карта, същите не следва да се включват в делбената маса. Изискването за
индивидуализация на построените обекти съобразно кадастралната карта е
необходимо само за вписване на исковата молба. Данните по кадастралната карта и
кадастралните регистри имат само декларативно действие и от тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите /мотиви към т. 4 на Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Затова в
хипотеза като разглежданата е без значение какви обекти са отразени в кадастралната
карта.
Останалите две сгради, предмет на
делбата: 1. сграда с идентификатор 12259.1006.379.4, със застроена площ 20
кв.м., брой етажи - 1, предназначение - гараж и 2. сграда с идентификатор
12259.1006.379.5, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
гараж, са годни обекти за делба. Съдебната практика приема, че гаражът е самостоятелен
обект на правото на собственост, а не представлява обслужващо помещение към
жилище или дворно място, и същият може да бъде предмет на прехвърлителни сделки,
на придобиване по давност и на делба /решение № 98/6.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№ 899/2011г., ІІ Г.О., ГК, решение № 249/10.02.2014г. на ВКС по гр.д. №
3511/2013г., І Г.О., ГК/. Неговото предназначение не е за обслужване на жилищни
нужди, а за съхраняване на транспортни средства, поради което не е
принадлежност към жилището.
С оглед изложеното, налице са условията на закона, при които следва да се
допусне делба на построените в поземления имот две сгради с
предназначение - гараж. Страните по делото имат качеството на
съсобственици по отношение на тези сгради. Съществуващата между съделителите
съсобственост, като едно временно състояние следва да бъде прекратена, като се
вземат предвид разпоредбите на Закона за наследството и се определят правата на
всеки от съделителите.
По делото се доказа
принадлежността на поземления имот към патримониума на наследодателите А. С. В. и Н.В. В. - дворното място е придобито от същите през
1970 г. и впоследствие е застроено със съществуващите понастоящем сгради. Съделителите
не са изложили твърдения и не са ангажирали доказателства относно времето на
построяване на гаражите, но този факт е без значение – ако са изградени приживе
на наследодателите, те са станали на основание чл. 92 ЗС собственици и на
построените в дворното им място гаражи; ако са построени след смъртта им, те са
станали собственост на страните по делото на основание чл. 92 ЗС като
приращение в съсобствения им по наследство урегулиран поземлен имот. Никой от
съделителите не е въвел възражение, че гаражите са негова индивидуална
собственост, доколкото липсват фактически твърдения за осъществен от тях
придобивен способ.
С алеаторния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 07.03.1997
г. двамата наследодатели са прехвърлили на Р. А.С. 1/3 идеална част от правото на собственост върху дворното място
и така са станали съсобственици с последната, съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. След
тяхната смърт, техните наследници по закон Р. А.С.
(дъщеря), ответника Е.А.С. (син) и Б. А.С. (син), са
придобили по наследство собствеността върху останалите 2/3 идеални части от дворното място ведно с построените в него постройки. При липса на доказателства за учредено право на строеж или за
осъществен по отношение на някой от гаражите друг придобивен способ, следва че
по силата на презумпцията на чл. 92 от ЗС
на основание приращение тримата наследници са станали собственици и на
построените в дворното място два гаража, при правата им на собственост върху
дворното място, а именно: 5/9 ид. части за Р.А.С. (3/9 ид. части придобити с
договора от 07.03.1997 г. и 2/9 по наследство) и по 2/9 ид. части за другите
двама наследници Е.А.С. и Б. А.С. (придобити по
наследство). С договора за дарение на недвижим имот от 23.12.2005 г. А. Н. А. и Р. А.С. са прехвърлили на ищцата С.А.Н. собствените си 5/9 идеални части от дворното място, следователно
същите идеални части от правото на собственост върху двата гаража, находящи се
в него (независимо, че в договора е записано, че прехвърлят само 1/3 идеална
част от гаражите), поради което последната е придобила собствеността върху тези
идеални части. След смъртта на Б. А.С. на 14.10.2010 г., неговите наследници по закон - ответниците Б.Б.С.
(преживяла съпруга), А.Б.М. и Д.Б.А. (дъщери), по
силата на наследственото правоприемство са придобили притежаваните от него 2/9
ид. части от дворното място, следователно същите идеални части от
правото на собственост върху двата гаража, находящи се в него.
При така определените съделители
и обем наследствени и придобити чрез сделки права в съсобствеността правата на
съделителите са – за С.А.Н.
– 5/9 ид. части; за Е.А.С. – 2/9 ид. части и за Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А. – общо 2/9 ид. части от сграда с идентификатор
12259.1006.379.4, със застроена площ 20 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
гараж и сграда с идентификатор 12259.1006.379.5, със застроена площ 19 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение - гараж, предмет на делбата. При тези
идеални части следва да се допусне делбата.
Водим от гореизложените мотиви, на
основание чл.344, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА извършването НА ДЕЛБА
между С.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Б.С., ЕГН **********,***,
А.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, по
отношение на: 1. сграда с идентификатор 12259.1006.379.4,
със застроена площ 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - гараж и 2. сграда с идентификатор
12259.1006.379.5, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
гараж, и двете находящи се в поземлен имот с идентификатор 12259.1006.379 по кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 год.
на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления имот: ****, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско
застрояване (до 10 м), с
площ от 842 кв.м., при
съседи: 12259.1006.363; 12259.1006.378; 12259.1006.369; 12259.1006.366;
12259.1006.365; 12259.1006.364, при ПРАВА НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: 5/9 ид. части за С.А.Н.; 2/9 ид. части за
Е.А.С.
и общо 2/9 ид. части за Б.Б.С., А.Б.М. и Д.Б.А. от
правото на собственост върху тези сгради.
НЕДОПУСКА извършването на ДЕЛБА между С.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Б.С., ЕГН **********,***,
А.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
по отношение на: 1.
сграда с идентификатор 12259.1006.379.2, със застроена площ 21
кв.м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; 2. сграда с идентификатор
12259.1006.379.3 със застроена площ 10 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
постройка на допълващо застрояване; 3. „навес" от 13, 27 кв.м. и 4. стопанска постройка „кочина" с площ 42, 12
кв.м., всички находящи се в поземлен имот с идентификатор 12259.1006.379 по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК с адрес на поземления
имот: ****, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско
застрояване (до 10 м), с
площ от 842 кв.м., при
съседи: 12259.1006.363; 12259.1006.378; 12259.1006.369; 12259.1006.366;
12259.1006.365; 12259.1006.364, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на тези сгради,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: