Решение по дело №260/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 150
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150200260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№150

гр. Несебър, 11.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 260 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена Г.Ж.М., като законен представител на „П.9.” ЕООД, срещу електронен фиш серия Г № 0013708 на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят излага, че не става ясна волята на наказващия орган дали да санкционира физическото лице – законен представител на дружеството, или юридическото лице. Обръща внимание, че в електронния фиш не е ясно обозначено, че се издава на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ. С тези доводи моли електронният фиш да бъде отменен.

Ответната страна в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На 16.01.2020г., 12:21 часа, в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг”, на главна алея до хотел „Централ”, с техническо средство „АТС Саирн” m*Speed Det 2D, монтирано в лек автомобил „Киа Сиид” с рег. № *****, бил установен запис на преминаващо превозно средство с рег. № *****, за което не е сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. От паметта на автоматичното техническо средство била генерирана автоматично извадка „mOffice” с приоритет „застраховка” (на л. 6 от делото). Техническото средство било сред одобрените за измерване (видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнение № 18.07.5133.1 на л. 7 – л. 8 от делото). При извършена допълнителна проверка в регистъра на гаранционен фонд (на л. 9 от делото) се установило, че за автомобила към 16.01.2020г. действително не била сключена такава. За резултатите от извършените заснемания с техническото средство в периода 12.01.2020г. – 21.01.2020г. била изготвена докладна записка от служител в РУ Несебър (на л. 10 от делото). При тези данни от наказващия орган бил издаден „Електронен фиш за налагане на имуществена” (на л. 5 от делото), в който при описание на нарушението било вписано, че същото е извършено от лице „като законен представител на ЮЛ собственик на МПС, регистрирано в Р България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка ГО”. Впоследствие в текста на фиша бил вписан собственик, на когото е регистрирано МПС - „П.9.” ЕООД и законен представител на фирмата – Г.Ж.М.. Било посочено, че се налага наказание „имуществена санкция”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: електронен фиш серия Г № 0013708 на ОДМВР Бургас, справка от mOffice”, удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнение № 18.07.5133.1 към него, справка от регистъра на гаранционен фонд, докладна записка от Стойчо Стойчев, писмо от РУ Несебър. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора, като той не оспорва установените факти.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 647, ал. 3 КЗ, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 647, ал. 3 КЗ за налагане на санкция на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно последната норма на наказание подлежи собственик на моторно превозно средство, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Направено е и разграничение за санкциите въз основа на това дали собственик е физическо лице, или юридическо лице. От своя страна чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към условията и реда за издаване на електронен фиш по ЗДвП (с изключение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП). Налице е съществена отлика в уредбата по КЗ и тази по ЗДвП, за която сочи и неприложимостта на чл. 189, ал. 5 ЗДвП към електронните фишове по КЗ (предвидена в чл. 647, ал. 3, изр. последно). По ЗДвП наказание може да бъде наложено единствено на законния представител на юридическо лице (когато последното е собственик на автомобила) – чл. 188, ал. 2 ЗДвП. По КЗ няма пречка санкция да се наложи и на юридическото лице, като това е изрично предвидено например в чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Този извод напълно се подкрепя от нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ, в която е предвидено, че с електронният фиш могат да се налагат наказания „глоба” и „имуществена санкция”. Т.е. в КЗ изрично е предвидена отговорност на юридически лица по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗАНН. За ангажирането на тази отговорност обаче наказващият орган трябва по ясен и недвусмислен начин да оформи електронния фиш, като от съдържанието му да стане ясно, че се наказва именно юридическото лице. В случая при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в електронния фиш е конкретизиран следният нарушител - „като законен представител на ЮЛ собственик на МПС, регистрирано в Р България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка ГО”. Т.е. извършена е препратка към режима на наказване по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, който е неприложим по КЗ. Впоследствие в електронния фиш са цитирани собственик на когото е регистрирано МПС и законен представител на дружеството, а в санкционната му част е определено наказание „имуществена санкция”. С оглед изложеното не става напълно ясно дали се наказва юридическото или физическото лице, доколкото изрично се цитира, че нарушението е извършено от физическо лице, в качеството му на законен представител на дружеството. Впоследствие са отразени както „собственик, на когото е регистрирано МПС”, така и „законен представител на фирмата”, но не е посочено по категоричен начин кое е лицето, което подлежи на наказание. Ето защо субектът на наказанието не е определен по ясен и категоричен начин. Както се посочи по-горе за разлика от чл. 188, ал. 2 ЗДвП, разпоредбите на чл. 647, ал. 3 КЗ и чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ дават възможност да бъде наказано и юридическото лице, поради което няма никаква причина законният му представител да бъде вписан като наказан субект и като извършител на нарушението.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният фиш следва да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0013708 на ОДМВР Бургас, с който на Г.Ж.М., като законен представител на „П.9.” ЕООД, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: