Решение по дело №384/2019 на Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№_____

гр. Луковит, 13 април 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД №384/2019 по описа на съда  и  за да се произнесе, съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

            Образувано е по повод на жалба от К.Т.В. *** срещу Наказателно постановление №LUK-BLD 484 от 10.12.2019 г. на Началника на РУ Луковит.

            В жалбата са направени бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на Наказателното постановление и се иска неговата отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и представя писмено становище, в което посочва, че в края на 2019 г. изтърпял наказание „лишаване от свобода“ и при освобождаването си разбрал, че е изтекъл срока на валидност на личната му карта. Прибрал се в гр. Луковит при роднини, които му осигурили подслон и опитал да подаде документи за издаване на нова лична карта, когато разбрал, че трябва да предаде задграничния си паспорт. Заявява, че не може да изпълни това задължение, защото при изпълнение на наказанието му и привеждане в затвора целият му багаж останал на строителен обект, където работел в гр. София и впоследствие никой от колегите му не бил запазил вещите му. Възразява и срещу неяснота  коя от трите алтернативи на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД е приложена. Моли, ако се приеме, че е извършил нарушенеи, да се приложи чл. 28 ЗАНН  и случаят да бъде приет като маловажен.

Въззиваемата страна – РУ Луковит, не се представлява, в придружителното писмо по администриране на жалбата моли същата да бъде оставена без уважение.     

По фактите:

В края на 2019 г. жалбоподателят К.В. *** след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ с продължителност почти 2 години.

На 04.12.2019 г. в сградата на РУ Луковит, паспортна служба, при подаване на заявление за издаване на лична карта служителката – св. В.Д. – системен оператор БДС, поискала от жалбоподателя да върне задграничния си паспорт с №*********, издаден от МВР Ловеч на 22.11.2004 г., който бил с изтекъл срок на валидност. В. обяснил, че не може да го върне, защото отдавна го няма и подал декларация, че го е изгубил.

Затова св. Л.Й. – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл. 7, ал. 1, пр. 3-то ЗБЛД, за това, че декларирал писмено на същата дата, че не е опазил от изгубване български документ за самоличност.

Въз основа на акта на 10.12.2019 г. е издадено обжалваното НП, което се основава на приетата в акта фактическа обстановка и квалификация на нарушението, като на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД на В. е наложена глоба в размер на 30.00 лева.

 

По доказателствата:

Фактическата обстановка съдът установи от писмените доказателства – АУАН, удостоверение за заемана длъжност и акт за встъпване в длъжност, показанията на актосъставителя и св. В.Д. и обясненията на жалбоподателя – относно това, че преди да се яви в паспортна служба е бил освободен от затвора.

Съдът не се довери на обяснението на К.В., че паспортът бил в багажа му, до който нямал достъп поради привеждане в изпълнение на наказание, тъй като тази версия е изнесена едва пред съда, а според достоверните показания на св. Й. при съставяне на акта такава не е била съобщена.

 

По правото:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН. За компетентността на органите са представени заповед на министъра на вътрешните работи и удостоверения за заемана длъжност.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че със своите действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД, като е изгубил задграничния си паспорт, който на основание чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗБЛД представлява личен документ. За да се приеме, че е налице „изгубване“ е достатъчно притежателят на документа да не знае къде е неговото местонахождение.

Деянието е извършено при непредпазлива форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, тъй като В. не е предвиждал изгубването на български личен документ, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, за което е следвало да положи необходимите действия по съхранение.

От горното следва, че формално от обективна и субективна страна е извършено нарушението, за което В. е наказан.

Съдът обаче прие, че нарушението в случая представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и съображенията за това са следните.

Паспортът на В. е издаден на 22.11.2004 г. Това означава, че максималната валидност на паспорта е изтекла най-късно на 22.11.2014 г., съгласно чл. 36, ал. 1 ЗБЛД.

С изтичането на валидността на паспорта се намаляват и опасностите същият да бъде неправомерно използван, за защита от което е предвидена санкция за изгубването на документа. Престоят на жалбоподателя в затвора и недобрият му социален статус също следва да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства, които намаляват обществената опасност на нарушението.

В подобни случаи изрично и на основание чл. 82 ЗБЛД следва да се приложи нормата на чл. 28 ЗАНН, предвиждащ възможност за извършеното нарушение да не се наложи наказание, а нарушителят да бъде предупреден. В случая нормата не е приложена и на В. е наложена глоба, която следва да бъде отменена.

Затова и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Луковитският районен съд   

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №LUK-BLD 484 от 10.12.2019 г. на Началника на РУ Луковит, с което на К.В. *** е наложена глоба в размер на 30.00 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1, пр. 3-то ЗБЛД, поради маловажност на случая.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

             

РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................