Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
18.03.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
11.03. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В публично заседание и следния
състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Здравка Запрянова |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Ивета Илиева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АХН |
дело
номер |
1228 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000178/ 03.10.2019г.,
издадено от Началник ОО„АА” гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН на П.А.Б.
*** с ЕГН ********** са наложени наказания, както следва: по т.1- глоба в
размер на 500лв. по чл.105 ал.2 от ЗАвП за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 от
Наредба № 40 от 14.01.2004г. и по т.2- глоба в размер на 5000лв. по чл.103 ал.2
т.8 от ЗАвП за нарушение на чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004г., и
двете установени на 02.09.2019г. на главен път I-5 разклон за
с.Чилик, 337км. в района на КПП Чилик.
Недоволен от така наложеното наказание е останал
жалбоподателят Б., който намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че наказващият орган приел, че е осъществил двете нарушения виновно,
без да вземе предвид, че управляваното от него пътно превозно средство било
служебно. Автомобилът бил собственост на работодателя му, поради което всички
съпътстващи документи на превозното средство и информация относно товара, било
негово задължение. Той не бил оправомощен да изисква и изпълнява по свой почин
указанията на чл.43 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ, както
и не можел да откаже да управлява служебното превозно средство в изпълнение на
служебните си задължения. Жалбоподателят моли да бъде отчетено обстоятелството,
че нарушението му било за първи път. Счита, че при издаване на атакуваното
постановление и АУАН били допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Наложената глоба била прекомерно висока. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован
не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпило е от същия становище, с което предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като то е съобразено с
материалните и процесуалните правила при издаването му.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за
съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства намира за установено
следното от фактическа страна: На 02.09.2019г. свидетелите М.И. и М.М.
били на работа като инспектори в ОО „АА“ гр.Кърджали. Около 09.40 часа на
същата дата, след подаден сигнал от служители на МВР, те отишли на главен път
I-5 на разклона за с.Чилик, 337 км., където извършили проверка на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос 2544Л“ с рег.№ РВ 8934 РС от категория N3.
Свидетелите констатирали, че превозното средство се управлявало от
жалбоподателя П.А.Б., който извършвал обществен превоз на опасен товар,
представляващ общо 3 000 литра дизелово гориво, от гр.Пловдив за гр.Момчилград,
съгласно пътен лист № 446564/02.09.2019 г. и използвал заверено копие на лиценз
на Общността № 15005450. При проверката инспекторите установили, че
жалбоподателят извършвал превоза на опасен товар, а именно дизелово гориво в
контейнери общо 3000 литра, за което нямал превозен документ за опасния товар и
свързаната с него информация определена в т.5.4.1. от Приложение А, както и
водачът бил без ADR удостоверение за обучение на водачи превозващ опасни
товари за съответния клас. Проверяващите свидетели извършили справка в
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
която потвърдила, че водачът П.Б. нямал издадено такова удостоверение.
Последният обяснил по време на проверката, че му било възложено да закара
горивото. По повод така констатираните нарушения срещу него на място бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.43 ал.1 т.1 и
чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ.
Жалбоподателят подписал и получил акта, отбелязвайки в същия, че няма
възражения. На 03.10.2019г. било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на П.Б. са наложени административни наказания: по т.1.-
„глоба” в размер на 500лв. на основание чл.105 ал.2 от ЗАвП за извършено
нарушение по чл.43 ал.1 т.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и
МОСВ; по т.2.- „глоба” в размер на 5000лв. на основание чл.103 ал.2 т.8 от ЗАвП
за извършено нарушение по чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на
МТС, МВР и МОСВ.
Горната фактология се установява след анализ на показанията
на свидетелите М.И., М.М. и В.Р., които съдът кредитира изцяло като логични,
пълни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с всички писмени доказателства по
делото; Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 256156 от
02.09.2019г.; Пътен лист № 446564/ 02.09.2019г.; Тахографски лист от
02.09.2019г.; снимков материал; Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на МТИТС,
установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното
постановление, както и другите приети по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
По т.1 от
наказателното постановление: Жалбоподателят е
наказан за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС,
МВР и МОСВ, който гласи, че освен документите, които се изискват по силата на
други нормативни актове, при превозите на опасни товари в транспортната единица
следва да се намират и при поискване от контролните органи да се предоставят
превозни документи по раздел 5.4.1, глава 5.4, част 5 на Приложение A от ADR за
всички опасни товари и свързаната с него информация, а когато е приложимо - и
опаковъчното удостоверение за контейнер по раздел 5.4.2, глава 5.4, част 5 на
Приложение A от ADR. От свидетелските показания и приетите по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че водачът П.Б. на процесната дата и място
е извършвал превоз на 3 000 литра дизелово гориво с товарен автомобил „Мерцедес
Актрос 2544Л“ с рег.№ РВ8934РС. Конкретният товар е квалифициран като опасен по
смисъла на дефиницията на § 1, т.16 от ДР на ЗАвП, поради принадлежността му
към клас с UN 1202 – дизелово гориво, Приложение А и Б към Европейската
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и количеството
му надвишава 1000 килограма. Не е спорно също, че по време на проверката
водачът Б. не е представил на контролните органи превозен документ за опасния
товар и свързаната с него информация определена в т.5.4.1. Ето защо, правилно
според настоящата инстанция е ангажирана отговорността на жалбоподателя на
основание на чл.105 ал.2 от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с глоба от 500лв. за
нарушения на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание. Наложеното наказание е в единствено възможния размер, поради
което не може да бъде редуцирано съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН. Поради
изложеното, наказателното постановление
в тази част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По т.2 от
наказателното постановление: Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40 от
14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ, според която разпоредба, освен документите,
които се изискват по силата на други нормативни актове, при превозите на опасни
товари в транспортната единица следва да се намират и при поискване от
контролните органи да се предоставят следните документи: т.2 – ADR свидетелство
на водач, превозващ опасни товари, за съответния клас. В случая безспорно се
установи, че жалбоподателят Б. при извършване на превоза на опасен товар не е
разполагал и не е представил такъв документ на контролните органи, а и изобщо
не му е бил издаван. Относно вида на товара и неговата квалификация като опасен
важи изложеното по-горе във връзка с т.1 от наказателното постановление и
настоящата инстанция няма да го преповтаря. Затова правилно е прието, че
поведението на водача П.Б. осъществява състав на административно нарушение,
наказуемо по силата на чл.103, ал.2, т.8 от ЗАвП. Този текст предвижда да се
наказва с глоба 5000 лв. водач, който извършва превоз на опасни товари, без
валидно свидетелство за превоз на опасни товари. Наложеното наказание е в
единствено възможния размер, поради което не може да бъде редуцирано съгласно
чл.27 ал.5 от ЗАНН. Поради изложеното, наказателното
постановление в тази част също се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото
словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми,
както и на санкционните такива. Нарушенията са пълно описани с всички относими
към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които
са били извършени. Авторството на двете деяния също е установено по несъмнен
начин от показанията на свидетелите очевидци М.И., М.М. и В.Р., както и от
писмените доказателства по делото. Впрочем, в жалбата не се спори нито за вида
на товара, нито пък има възражения относно липсата на маркировка и писмена
инструкция по приложение № 1а. Единствените доводи на жалбоподателя са, че
превозното средство било служебно и не било негово задължение да изисква всички
съпътстващи документи на превозното средство и информация относно товара, а
също и че не можел да откаже да изпълнява служебните си задължения. Тези доводи
съдът намира за неоснователни, тъй като видно от текстовете на чл.105 ал.2 и
чл.103 ал.2 т.8 от ЗАвП субект на нарушенията е водача, извършващ превоза, а
такъв в случая е именно жалбоподателя. Негово е задължението да спазва
изискванията на чл.43 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТС, МВР и МОСВ,
което той не е сторил и така е осъществил състав на вменените му административни
нарушения. Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 29-0000178/ 03.10.2019г., издадено от Началник ОО„АА”
гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН на П.А.Б. *** с ЕГН **********
са наложени наказания, както следва: по т.1- глоба в размер на 500лв. по чл.105
ал.2 от ЗАвП за нарушение на чл.43 ал.1 т.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. и
по т.2- глоба в размер на 5000лв. по чл.103 ал.2 т.8 от ЗАвП за нарушение на
чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004г., и двете установени на
02.09.2019г. на главен път I-5 разклон за с.Чилик, 337км. в района на КПП Чилик,
като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.