РЕШЕНИЕ
№ 11740
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110157504 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 292412/19.10.2023 г. на „............ ЕАД, ЕИК ............
срещу А. Б. Л., ЕГН **********, и В. И. Л., ЕГН **********, с която са предявени при условията
на пасивно субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците съответно за: 1/ сумата от 840,29 лева – главница, представляваща незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. .......... с абонатен номер № ................ 2/ сумата от 42,43 лева –
главница, представляваща неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 27.01.2023 г. до окончателното плащане ; 3/ сумата от 47,10 лева – мораторна лихва върху
първата главница за периода 15.09.2021 г. – 13.01.2023 г., и 4/ сумата от 7,21 лева – мораторна
лихва върху втората главница за периода 02.03.2020 г. – 13.01.2023 г., при следните квоти – за А.
Б. Л. – 4/6 и за В. И. Л. – 2/6.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците А. Б. Л. – в качеството на
собственик, и В. И. Л. – в качеството на вещен ползвател на топлоснабдения имот, са потребители
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са
обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този
период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота. Посочва се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за
заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период,
като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на
установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В. И.
Л.. Оспорва исковете по основание и прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
основанието за дължимост на сумите за мораторна лихва и за услугата „дялово разпределение“,
1
като в останалата част не оспорва размера на начислените суми и моли да не бъдат назначавани
исканите от ищеца експертизи. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства за изпадането
в забава на ответниците за исковия период. Счита, че ищецът не е материално легитимиран да
претендира цената на услугата за дялово разпределение предвид ангажираните доказателства за
осъществяването на последната от фирма за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника А. Б. Л..
Оспорва исковете по основание. Твърди, че не тя, а другият ответник по делото упражнява вещно
право на ползване върху процесния недвижим имот, поради което между нея и ищцовото
дружество не е налице облигационно правоотношение. Оспорва основанието за дължимост на
сумите за мораторна лихва и за услугата „дялово разпределение“, като в останалата част не
оспорва размера на начислените суми и моли да не бъдат назначавани исканите от ищеца
експертизи. Във възражението си срещу издадената заповед за изпълнение е направила възражение
за изтекла погасителна давност. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства за изпадането
в забава на ответниците за този период. Претендира разноски.
С оглед процесуалните изявления на страните, с проекта на доклад, обективиран в
Определение № 2471/17.01.2024 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в
проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. ищецът е доставил до недвижим имот с
адрес: гр. ..........9 топлинна енергия за битови нужди на стойност от 840,29 лева.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит срещу задължение за гледане от 11.05.1981 г., нот. дело №
1855/1981 г. на нотариус Л. З......., с който .............. е прехвърлил на своята дъщеря В. И. Л.
следния свой собствен недвижим имот: апартамент № ........... находящ се в гр. .................рещу
задължението на В. И. Л. да поеме гледането и издръжката на баща си. Видно от Удостоверение
изх. № 68-00-1110/1/20.09.2012 г., издадено от ГИС София , стар адрес: ж. к. „......................., са
идентични с настоящ адрес: ж.к. .......................... оглед последното, съдът приема, че нотариалният
акт от 11.05.1981 г. удостоверява факта на придобиване на правото на собственост върху
процесния имот от ответницата В. И. Л..
Видно от Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 911/15.02.2024 г.,
издадено от Столична община – район „Красна поляна“, относно лицето А. Б. Л. са налице
следните данни за съпруг/а и роднини: ....................................
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 145, том II, рег. № 4822, дело № 295/2019 г. на нотариус ................ с рег. №...................
на НК, с който В. И. Л. и Илияна Б. Василева продават на А. Б. Л. своите идеални части от правото
на собственост върху процесния апартамент № ........... находящ се в гр. ..........................., както
следва: В. И. Л. продава своите 4/6 идеални части, придобити по наследство и прекратена СИО, а
........................ своята 1/6 идеална част, придобита по наследство. Съгласно пункт 2 от нотариалния
акт В. И. Л. си запазва безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху продавания
имот.
След анализ на горепосочените писмени доказателства съдът приема, че изключителен
собственик на процесния жилищен имот в исковия период е ответницата А. Б. Л., като последната
е придобила 4/6 идеални части по възмезден начин от своята майка, 1/6 идеална част по
наследство от починалия си баща /изводимо от факта, че процесният имот е придобит през 1981 г.
по възмезден начин от В. И. Л. по време на брака с ................. индиция за което е и отразеното в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том II, рег. № 4822, дело № 295/2019 г. на
нотариус ................... на НК, обстоятелство, че В. И. Л. се легитимира на 4/6 идеални части по
наследство и прекратено СИО, като съпругът е починал през 1982 г. съобразно Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки изх. № 911/15.02.2024 г., издадено от Столична община – район
„Красна поляна“/, и 1/6 идеална част, придобита по възмезден начин от сестра ѝ .....................
При съобразяване на пункт 2 от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том
II, рег. № 4822, дело № 295/2019 г. на нотариус ......................... на НК, съобразно който В. И. Л. си
запазва безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху продавания имот, съдът
приема, че същата се явява вещен ползвател на процесния имот, но до обема права, които същата е
притежавала, т. е. до 4/6 идеални части от имота, доколкото същата не би могла да си учредява
права извън обема на притежаваните от нея такива към момента на разпореждане.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 02.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ................ етажните
2
собственици са взели решение да се сключи договор с „......................ЕООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под № 7 е посочено лицето В.
И. Л., срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.
На 29.08.2002 г. е сключен договор между „......................“ ЕООД и етажната собственост
с адрес: в гр. .......................... по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от
"....................." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
По делото са представени и приети Съобщение към фактура № .............................
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество
за абонат **********.
С определение от 17.01.2024 г. по настоящото исково дело, като трето лице – помагач на
страната на ищеца е конституирано дружеството „.....................“ ООД.
От третото лице – помагач „.........................“ ЕООД, с молба от 01.03.2023 г., са
представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и
топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен №
..........................за периодите 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г и 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. с посочени в
тях клиенти В. И. Л. и А. Б. Л., както и 2 броя протоколи за реален отчет до процесния апартамент
за същите периоди, отново с посочени в тях клиенти В. И. Л. и А. Б. Л., вторият от които подписан
за клиент, чийто подпис не се оспорва в процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да
достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача
да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за
дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
3
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице.
С оглед приетото от фактическа страна и след съвкупен анализ на писмените доказателства
по делото съдът приема, че изключителен собственик на процесния жилищен имот в исковия
период е ответницата А. Б. Л., като последната е придобила 4/6 идеални части по възмезден начин
от своята майка, 1/6 идеална част по наследство от починалия си баща /изводимо от факта, че
процесният имот е придобит през 1981 г. по възмезден начин от В. И. Л. по време на брака с
................. индиция за което е и отразеното в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
145, том II, рег. № 4822, дело № 295/2019 г. на нотариус .................... на НК, обстоятелство, че В. И.
Л. се легитимира на 4/6 идеални части по наследство и прекратено СИО, като съпругът е
починал през 1982 г. съобразно Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
911/15.02.2024 г., издадено от Столична община – район „Красна поляна“/, и 1/6 идеална част,
придобита по възмезден начин от сестра Илияна Б. Василева. При съобразяване на пункт 2 от
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том II, рег. № 4822, дело № 295/2019 г. на
нотариус Албена Наумова, с рег. № 002 на НК, съобразно който В. И. Л. си запазва безвъзмездно и
пожизнено вещното право на ползване върху продавания имот, съдът приема, че същата се явява
вещен ползвател на процесния имот, но до обема права, които същата е притежавала, т. е. до 4/6
идеални части от имота, доколкото същата не би могла да си учредява права извън обема на
притежаваните от нея такива към момента на разпореждане. С оглед така приетото настоящият
състав счита, че ответницата В. И. Л., в качеството си на вещен ползвател на имота до обема на 4/6
идеални части от него, и ответницата А. Б. Л., в качеството си на изключителен собственик на
топлоснабдения имот, са потребители на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
респ. същите имат качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник ".................... г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите),
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им
в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В конкретния
случай ответниците не твърдят, а и не се установява да са упражнили това право срещу ОУ на
„............ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.
150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители, вкл. и относно
приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на
4
ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот. Относно квотата, при който всяка
ответница следва да отговаря за задълженията за процесния имот, съдебният състав намира
следното: доколкото по вече изтъкнатите съображения съдът счита, че ответницата В. И. Л. се
явява вещен ползвател на имота до обема на 4/6 идеални части от него и с оглед принципа на
диспозитивното начало нейната отговорност следва да бъде ангажирана при посочената от ищеца
квота – до 2/6; с оглед обема вещни права на В. И. Л. /4/6/, съдът намира, че за разликата до 6/6
идеални части, т. е. за общо 2/6 следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на имота,
т. е. на А. Б. Л., респ. съдът намира за неоснователни възраженията на последната, че между нея и
ищеца не съществува валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ /след
като отговорността на вещния ползвател не може да бъде ангажирана в цялост за вземанията за
топлинна енергия предвид липсата на доказателства за учредено вещно право на ползване от
страна на другите съсобственици с нотариалния акт от 2019 г. за притежаваните от тях към
момента на сключване на разпоредителната сделка вещни права и ясната формулировка на пункт
2, че продавачката В. И. Л. „си запазва“ право на ползване, съдът намира за несъмнено, че
последният легитимира същата за вещен ползвател само до обема на 4/6 идеални части от правото
на собственост, до който обем принципно би могла да бъде ангажирана договорната
отговорност, за разликата от 2/6 идеални части отговорност следва да носи собственикът на имота/.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или
от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
(чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокол от общо събрание на
етажната собственост от 02.08.2002 г., списък към него и договор от 29.08.2002 е, че етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. ................... са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице – помагач – ...................“ ЕООД.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 2471/17.01.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно
заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г. ищецът е доставил до недвижим имот с адрес: гр. ..........9 топлинна енергия за битови
нужди на стойност от 840,29 лева.
При формирания от настоящия съдебен състав извод, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, и с оглед отделените
като безспорни факти, следва че спорният по настоящото дело въпрос се концентрира върху
обстоятелството какъв е размерът на дължимите от всяка от ответниците суми с оглед
своевременно релевираното от тяхна страна възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно решение
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага
тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
/13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 27.01.2023 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/, като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то в процесната хипотеза извън погасителната
5
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 20.11.2019 г. /27.01.2020 г. –
периода на извънредно положение/ по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая предмет
на разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. Поради което съдът намира, че досежно претендираните суми не е изтекла
приложимата тригодишна погасителна давност. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на
10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това
означава, че най-късното вземане – това за м. май 2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е.
след 20.11.2019 г., поради което то и следващите го месечни задължения, включени в исковия
период, не са обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност.
При съобразяване обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира, че същите
следва да отговарят, както следва:
- искът срещу А. Б. Л. е предявен за 4/6 от 840,29 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, като същият следва да се уважи до размера на 2/6 от 840,29
лева, т. е. до 280,10 лева; за разликата искът подлежи на отхвърляне;
- искът срещу В. И. Л. е предявен за 2/6 от 840,29 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, като същият следва да се уважи в пълни му предявен размер
от 280,10 лева.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира
следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или
чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена
за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Във
връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение
за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.
3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане
на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е
реално извършена.
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално извършена,
което обстоятелство се потвърждава и от представените от третото лице – помагач 2 броя
индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно
топлоснабден имот с абонатен № 180102 за периодите 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г и 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г., 2 броя протоколи за реален отчет до процесния апартамент.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявения иск за установяване на
нейната дължимост е установен по своето основание и размер. От страна на ищеца се претендират
вземания за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., поради което съдът приема, че вземанията за
исковия период не са обхванати от тригодишна погасителна давност /която както се посочи би
обхванала единствено вземанията, чиято изискуемост е настъпила след и на 20.11.2019 г./.
При съобразяване обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира, че същите
следва да отговарят, както следва:
6
- искът срещу А. Б. Л. е предявен за 4/6 от 42,43 лева – главница, представляваща
неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2022 г., като същият следва да се уважи до размера на 2/6 от 42,43 лева, т. е. до 14,14 лева;за
разликата искът подлежи на отхвърляне;
- искът срещу В. И. Л. е предявен за 2/6 от 42,43 лева – главница, представляваща
неплатена цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2022 г., като същият следва да се уважи до размера на 2/6 от 42,43 лева, т. е. в пълния
предявен размер от 14,14 лева;
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.01.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията
си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „............ ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани
във в-к "................." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г., месечната
дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация
относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от Общите условия. С
оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за
съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането
на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32,
ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и
издаването на фактура от страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година.
Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество ТЕ с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното,
задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на
клиента настъпва след изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата
фактура (или от 15 септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо
обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична
покана до длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г.
по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа
7
на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за заявените вземания за цена на
топлинна енергия за целия процесен периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., за който съдът
намери, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в
забава. Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за исковия
период възлиза на претендирания такъв от 47,10 лева.
При съобразяване обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира, че същите
следва да отговарят, както следва:
- искът срещу А. Б. Л. е предявен за 4/6 от 47,10 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 15.09.2021 г. – 13.01.2023 г., като същият следва да се уважи до размера на 2/6
от 47,10 лева, т. е. до размера от 15,70 лева ;за разликата искът подлежи на отхвърляне;
- искът срещу В. И. Л. е предявен за 2/6 от 47,10 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 15.09.2021 г. – 13.01.2023 г., като същият следва да се уважи до размера на 2/6
от 47,10 лева, т. е. в пълния предявен размер от 15,70 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.01.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху задължението за
цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло спрямо двете ответници.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Спрямо ответницата А. Б. Л. ищецът претендира разноски за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в заповедно производство в размер на 50,00 лева /16,67 + 33,33/ и
разноски за исковото производство в размер на 100,00 лева /50,00 лева + 50,00 лева/. Съобразно
уважената част от исковете в негова полза следва да се присъдят сумата в размер на 24,81 лева –
разноски за заповедното производство и сумата в размер на 49,61 лева – разноски за исковото
производство.
Спрямо ответницата В. И. Л. ищецът претендира разноски за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение в заповедно производство в размер на 25,00 лева /8,33 + 16,67/ и
разноски за исковото производство в размер на 75,00 лева /25,00 лева + 50,00 лева/. Съобразно
уважената част от исковете в негова полза следва да се присъдят сумата в размер на 24,81 лева –
разноски за заповедното производство и сумата в размер на 74,42 лева – разноски за исковото
производство.
Ответницата А. Б. Л. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото производство в полза на адвокат С. К., САК, по реда чл. 38 ЗА. Съобразно отхвърлената
част от исковете в полза на адвокат С. К., САК, следва да се присъди сумата в размер на 25,19 лева
– адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в заповедното
производство, и сумата в размер на 201,54 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита в исковото производство.
Ответницата В. И. Л. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото производство в полза на адвокат Н. К., САК, по реда чл. 38 ЗА. Съобразно отхвърлената
част от исковете в полза на адвокат Н. К., САК, следва да се присъди сумата в размер на 0,38 лева
– адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в заповедното
производство, и сумата в размер на 3,07 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита в исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „............ ЕАД, ЕИК ............ със
седалище и адрес на управление: ................., срещу А. Б. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес:
8
гр. ...................., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
А. Б. Л., ЕГН **********, дължи на „............ ЕАД, ЕИК ............ сумата в размер на 280,10 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .......... с абонатен
номер № ................ сумата от 14,14 лева – главница, представляваща неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.01.2023 г. до окончателното плащане; както
и сумата от 15,70 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. –
13.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4234/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 280,10 лева до
пълния предявен размер от 560,19 лева, както и иска за установяване дължимостта на цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 14,14 лева
до пълния предявен размер от 28,29 лева, и иска за установяване дължимостта на обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 4,81 лева
за периода 02.03.2020 г. – 13.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 4234/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „............ ЕАД, ЕИК ............ със
седалище и адрес на управление: гр. ......................... срещу В. И. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ......................, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че В. И. Л., ЕГН **********, дължи на „............ ЕАД, ЕИК ............ сумата в размер на 280,10
лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. .......... с
абонатен номер № ................ сумата от 14,14 лева – главница, представляваща неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.01.2023 г. до окончателното плащане; както
и сумата от 15,70 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. –
13.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4234/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер на 2,40 лева за периода 02.03.2020 г. – 13.01.2023 г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4234/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА А. Б. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ..................., да заплати на
„............ ЕАД, ЕИК ...............със седалище и адрес на управление: г..................., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 24,81 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
4234/2023 г. на СРС, 29 състав, както и сумата от 49,61 лева – разноски в исковото производство
по гр. д. № 57504/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. И. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: .................да заплати на „............
ЕАД, ЕИК ................ъс седалище и адрес на управление: гр. ....................на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 24,81 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 4234/2023 г. на
СРС, 29 състав, както и сумата от 74,42 лева – разноски в исковото производство по гр. д. №
57504/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „............ ЕАД, ЕИК .................. , със седалище и адрес на управление: гр.
............да заплати в полза на адвокат С. К. К., САК , на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 25,19 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
защита на А. Б. Л., ЕГН **********, в заповедното производство по ч. гр. д. № 4234/2023 г. на
СРС, 29 състав, и сумата в размер на 201,54 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на А. Б. Л., ЕГН **********, в исковото производство по гр. д. №
57504/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „............ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
.................., да заплати в полза на адвокат Н. К. САК , личен № **********, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 0,38 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на В. И. Л., ЕГН **********, в заповедното производство по ч. гр. д. №
4234/2023 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 3,07 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на В. И. Л., ЕГН **********, в исковото производство по
гр. д. № 57504/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД – ....................ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
9
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10