Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260060 17.08.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски
районен съд
ХVI граждански
състав
На
двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретаря Недялка Димитрова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 5950/2019г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Е.Г.Н., с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1666/19.04.2019г. по ч.гр.д. № 3177/2019г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 5168.19 лева /пет хиляди сто шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ - неплатена главница, дължима на основание договор за потребителски кредит № ********** от 21.03.2014г., сумата от 200.86 лева /двеста лева и осемдесет и шест стотинки/ - неустойка, както и законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит № ********** от 21.03.2014год., съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 2550 лева. Съобразно уговорките по договора е следвало да бъде върната сумата от 7735.20 лева в срок от 48 месеца съгласно погасителен план с месечна вноска в размер на 161.15 лева, при годишен процент на разходите от 99.40 %, годишен лихвен процент от 71.04 %. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите от него задължения. Съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит: „В случай, че клиентът/съдлъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или други.“. Договорът е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД на 05.01.2016г. На 07.01.2016г. на длъжника е изпратено уведомително писмо, с което той е информиран, че договорът е едностранно прекратен, а задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Правното основание на иска е чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 21.03.2014г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 2550 лева, а той се е задължил да му я
върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 71.04 % ГЛП – /по 0.20 % на
ден/. Според договора, ГПР е в размер на 99.40 %. Така дължимата сума по
кредита възлиза на 7735.20 лева. Уговорено е всяка вноска да е в размер на 161.15
лева, с дата на погасяване – 10-ти ден от месеца, първоначално до 10.08.2018г.
С анекс към договора е коригиран погасителния план като последната вноска е с
падеж 10.11.2018г.
В т.12.3 от ОУ към договора
е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на съконтрахента си уведомление, покана, предизвестие
или други.
При негова
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в
срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че
действително – към 05.01.2016г., са били налице условия за прекратяване на
договора и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както се сочи в
исковата молба. Ищецът се позовава на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора за потребителски кредит.
Според настоящия състав обаче не е спазена т.18
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, сочеща задължение на кредитора да уведоми
кредитополучателя за предсрочната изискуемост на вземането вследствие на
неплащане на определен брой дължими вноски. Независимо от изложеното към датата
на приключване на устните състезания по делото цялото задължение е станало
изискуемо поради настъпил краен падеж на 10.11.2018г.
Нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен
характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор – ищецът черпи правата си от договор
за потребителски кредит, съдът е длъжен да
провери неговата действителност и без да има съответно позоваване – в този смисъл Решение №
384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о. и Определение № 483 от 08.10.2015г.
на ВКС по гр. дело № 3383/2015г., I г. о.
Разпоредбата на чл.9
от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави.
Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Предвид това, в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /за обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока – решение №
906/ 30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 378/18.05.2006г.
по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело
№ 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело №
6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.
В случая уговореният ГЛП
от 71.04 % е в седем пъти по-висок размер от този на законната лихва, поради
което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна – на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.
При това положение следва да се
приеме, че за Е.Г.Н. е възникнало валидно задължение да заплати на ”Профи Кредит
България” ЕООД единствено
главницата по процесния договор за потребителски кредит. В исковата молба се
съдържа признание, че ответницата е заплатила 2940.84 лева. Това признание се
подкрепя и от представеното извлечение, в което е записано, че са платени 2940.84
лева към 22.07.2019г., т.е. не е налице неплатен остатък от главницата. По
изложените съображения неоснователен се явява и искът за неустойка. Видно от
същото извлечение към януари 2016г. ответникът е изплатил изцяло задължението
си за главница.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н.и
Я.Я.Ч.против Е.Г.Н., с ЕГН **********, адрес: ***, за заплащане на сумата от
5168.19 лева /пет хиляди сто шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ -
неплатена главница, дължима на основание договор за потребителски кредит №
********** от 21.03.2014г., сумата от 200.86 лева /двеста лева и осемдесет и
шест стотинки/ - неустойка, както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
18.04.2019 година до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
предмета на заповед 1666/19.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3177/2019г. на БсРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/не се чете/
Вярно с оригинала! МД