РЕШЕНИЕ
№ 260083/4.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №1005/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Е. А. П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№ОКМД-74 от 10.10.2019 г., издадено от Директор на РЗИ
Варна, с което за нарушение по чл.19, ал.3 от Наредба №28 от 09.12.2008 г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв.
Въззивникът твърди, че оспореното
НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Твърди, че акта не съдържа
описание на нарушението, за което е санкционирана, както и че санкцията е наложена
за поведение на трето лице и не е доказано, въззивникът
да е осъществила състава на нарушението, за което е наказана.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2019
г. свид. Ж. Г. – гл. инспектор в Дирекция МД при РЗИ
Варна посетила за проверка аптека, стопанисвана от „Елица Фарма“
ООД в Търговски комплекс 3 на ж. к. „Владислав Варненчик“,
II микрорайон,
при което установила, че обекта работи в отсъствие на магистър фармацевт и
продажба и консултации осъществява Д. А. Г., която няма качеството магистър-фармацевт
или помощник-фармацевт, а съгласно трудов договор №15 от 13.05.2009 г. и
допълнително споразумение №294 от 02.01.2019 г., същата притежава специалност
„Здравен мениджмънт“. В хода на проверката в аптеката пристигнал нейният ръководител
– въззивникът магистър-фармацевт Е. П. В нейно
присъствие за резултата от проверката бил съставен Констативен протокол №4716
от 19.07.2019 г. и на същата било указано да се яви в РЗИ Варна за съставяне на
АУАН. На 22.07.2019 г. свид. Ж. Г., в присъствие на въззивника Е. П. и на свидетел по съставянето на акта Й. Ф.
– служител на РЗИ Варна, съставила АУАН №86 от 22.07.2019 г., в който
възпроизвела описаните в констативния протокол обстоятелства като отразила, че
същите представляват нарушение на 19, ал.3, вр. чл.20,
ал.1 от Наредба №28 от 09.12.2008 г. и посочила въззивника
Е. П. като нарушител. Направените с
АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от
наказващия орган, който за съответното нарушение наложил предвидено в чл.294 ЗЛПХМ
наказание – глоба в размер 1000.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на свид. Ж. Г.,
така и от приобщените документи – НП №ОКМД-74 от 10.10.2019 г., АУАН №86 от 22.07.2019 г., уведомление
за доброволно изпълнение изх.№РД-05-21 от 07.02.2020 г. ведно с известие за
доставяне, възражение вх.№28-8 от 24.07.2019 г., трудов договор №15 от 13.05.2019
г., допълнително споразумение №294 от 02.01.2019 г. към трудов договор №15 от
13.05.2009 г., становище от Ж. Г., гл. експерт ОКМД, констативен протокол №47716 от 19.07.2019 г.,
диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен на Д. Г.,
справка за „Елица фарма“ ООД от 28.04.2009 г.,
заповед №РД-01-17 от 07.02.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната и материално-правна законосъобразност на оспорения
административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че при издаване
на оспореното наказателно постановление, е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на въззивника
да разбере, за какво именно административно нарушение се ангажира неговата
отговорност.
Както процесния АУАН, така и съставеното въз основа на същия НП,
не се съдържат ясно и разбираемо описание на фактическия състав на приетото за
установено нарушение. Преди всичко, в цялото описание на твърдяното нарушение
не са посочени никакви действия или бездействия, които да се считат за
осъществени от лицето, отразено като нарушител – въззивника
Е. П. в качеството на ръководител на аптеката. Посочено е, че консултация и
продажба извършва лицето Д. Г., което не
е фармацевт или помощник-фармацевт, но съществува ли съответен ръководител,
който да е наредил или допуснал това да се случи, от съдържащото се в АУАН и в
НП описание на твърдяното нарушение не става ясно. Действително, след така
стореното описание на констатираните обстоятелства, въззивникът
Е. П. е посочена за нарушител и е отразено, че същата работи в „Елица фарма“ ООД като управител на аптека, но отразяването на
тези данни може да доведе само до логическо предположение, че тя е счетена за
нарушител, тъй като е управител на обекта и в това качество е наредила или
допуснала лицето Д. Г., което не е фармацевт, да работи с клиенти в аптеката.
Въпреки това, подобен подход при съставяне на АУАН и НП не може да се приеме за
законосъобразен, защото посочването и описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено съобразно чл.42, т.4 и чл.52, ал.1, т.5 ЗАНН, следва да е ясно и конкретно и не може, осъществеността
на който и да е елемент от фактическия състав на нарушението да се извлича от
догадки, предположения и вероятности. Още повече, че въззивникът
Е. П. е с месторабота „Елица фарма“ ООД на длъжност
ръководител на аптека, но дали конкретния обект е единствената аптека на
съответната фирма и дали въззивникът е управител
точно на тази аптека, не е посочено и подлежи само на предположение според
съдържанието на АУАН и НП. Затова обстоятелствата, че съобразно чл.24, ал.2 ЗАНН, съответно нарушение е извършено при осъществяване дейността на дадено предприятие,
чийто конкретен ръководител е наредил или допуснал то да бъде сторено, следва
да се посочва ясно при описанието по чл.42, т.4 и чл.52, ал.1, т.5 ЗАНН. Вместо
това, конкретното фактологично съдържание на процесните НП и АУАН обективно създава неяснота и
затруднение за санкционираното лице да разбере, какво конкретно нарушение на
нормативно изискване е счетено за осъществено и защо именно то е посочено и
наказано като нарушител, при което въззивникът е в
максимална степен затруднен да реализира пълноценно правото си на защита и
затова именно констатираното процесуално нарушение е от категорията на
съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Действително, от материално-правна страна,
при безспорните констатации от приобщените доказателства, включително и с оглед
твърденията на въззивника Е. П., може да се направи
извод, че към момента на проверката същата е имала качеството ръководител именно
на обекта аптека, стопанисвана от „Елица Фарма“ ООД в
Търговски комплекс 3 на ж. к. „Владислав Варненчик“, II микрорайон, както и че в това качество, като носеща
отговорност за цялостната организация на работата в аптеката, в нарушение на
чл.19, ал.3, вр. чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28 от
09.12.2008 г., тя е допуснала лицето Д. Г., което не е фармацевт или
помощник-фармацевт, да работи в приемното помещение на аптеката. Поради това и
съобразно чл.24, ал.2 ЗАНН, като ръководител на съответния обект, допуснал
извършването на административно нарушение, въззивникът
Е. П. би подлежала на санкциониране като съответстващата санкционна норма за
физическо лице при извършено нарушение по чл.19, ал.3 от Наредба №28 от
09.12.2008 г. е именно чл.294 ЗЛПХМ, чийто минимален размер съответства на
приложения с оспореното НП. Следователно, при евентуална липса на
констатираното процесуално нарушение, процесното
наказателно постановление би следвало да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно от материално-правна страна. Но, въпреки това, при изтъкнатата
констатация за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН
и НП, изразяващо се в накърняване правото на защита на въззивника,
процесното НП подлежи на отмяна.
При този
изход на спора, съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 ЗАНН, в полза на въззивника следва да се
присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чийто
размер 300.00 лв съответства на установения минимум
по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №ОКМД-74 от
10.10.2019 г., издадено от Директор на РЗИ Варна, с което за
нарушение по чл.19, ал.3 от Наредба №28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда
и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, на Е. А. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. П., ЕГН **********, сумата
300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща
обезщетение за сторени разноски по делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: