Определение по дело №198/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 08.04.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№198 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по чл.274, ал.2 – ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Севар“ ЕООД - гр.Варна и „Контакт-ФТ“ ЕООД-гр.Варна срещу  разпореждане №10431/31.10.2018 г. на Окръжен съд Варна - ТО по в.т.д. №736/2018 г., с което е върната тяхна касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение №557/11.07.2018 г.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Искът по чл.135 ЗЗД е разгледан първоначално от ВРС като исков съд и по въззивна жалба срещу решението му – от ВОС като въззивна инстанция  с цена на иска, определена на основание чл.69, ал.1, т.4 вр.т.2 – ГПК въз основа на актуалните данъчни оценки на имотите  – 2195.30 лв /л.57/ и 608.40 лв за 2000 кв.м.ид.ч. /л.58/ към 12.05.2017 г. /при продажна цена по нот.акт №158/23.04.2015 г. – 3200 лв/. Веднъж определена по реда на чл.70 ГПК, цената на иска определя родовата подсъдност на делото и важи за цялото производство по него във всички инстанции.

Недопустимо е определянето на нова цена на иска, формираща нов интерес от обжалване, в случая – въз основа на настоящите пазарни цени на имотите, която да важи само за касационното обжалване. Първо, защото цената на иска е била вече определена към момента на завеждането на делото и повече този въпрос не може да се преразглежда. Второ, защото пазарната цена е определяща, само ако липсва данъчна оценка на вещното право, а такива са налични и са представени по делото. Трето, защото ограниченията по чл.280, ал.3, т.1 – ГПК важат спрямо първоначално определената от исковия съд цена на иска, а изключението относно искове за собственост и други вещни искове не е налице, тъй като искът по чл.135 ЗЗД е облигационен. И четвърто, защото размерът на самото вземане на кредитора е правно ирелевантен факт и не е определящ за цената на иска.

 При това положение разпореждането на въззивния ВОС за връщане на касационната жалба като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт е правилно, поради което следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл.274, ал.2 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №10431/31.10.2018 г. на Окръжен съд Варна - ТО по в.т.д. №736/2018 г., с което е върната касационна жалба на „Севар“ ЕООД - гр.Варна и „Контакт-ФТ“ ЕООД - гр.Варна срещу постановеното по делото въззивно решение №557/11.07.2018 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.