№ 7504
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20251100102523 по описа за 2025 година
искове с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – С. Г. М., твърди, че с оглед установяването на В.Б. в Дубай, Обединени
арабски емирства, последният го упълномощил, както и други адвокати, да го представлява.
Пълномощните били депозирали в Специализираната прокуратура (СП). С постановление
по пр. № 552/03.02.2020г. на СП прокурорите А.К. и В.Ф. отказвали конституирането им
като защитници.
На 03.07.2020г. била извършена показна акция в дома му в гр. София, ул. ****. На
10
03.07.2020г. в 06,ч. бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР във връзка
с досъдебно производство (ДП) № 4/2020г. по описа на СП, (прокурорска преписка №
250/20г. по описа на СП), водено за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК.
На 03.07.2020г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 4/2020г. по описа на СП
(пр.пр. № 250/2020г. по описа на СП), за това, че за периода от 2012г. до 28.05.2020г., на
територията на Република България - гр. София, участвал в организирана престъпна група, с
ръководител В.К.Б. и останали участници - Г.Л.Б., А. Г. М. и В.К.Б., създадена с цел да
върши съгласувано в страната престъпления по чл. 116, чл. 152 и чл. 143 от НК, като групата
била създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.
С определение от същата дата, 05.07.2020г., СпНС уважил искането за задържането
му под стража.
На 11.08.2020г. постъпил по спешност в болница. Впоследствие мярката за
неотклонение била изменена. Престоял многократно в болнични заведения.
С определение № 2395/31.10.2022г. по описа на СГС, 35 с-в бил определен 2-месечен
1
срок за приключване на ДП № 614/2022г. по описа на СО-СГП.
Прокуратурата не изпълнила разпореждането на съда и с постановление на СГП от
19.06.2023г. по ДП № 614/2022г. по описа на СО - СГП, пр.пр. № 16299/2022г. по описа на
СГП наказателното производство срещу него било спряно под предлога, че ОАЕ не са
отговорили на молба за екстрадиране на В.Б..
На 29.03.2024г. прокуратурата прекратила наказателното производство поради липса
на престъпление.
Постановлението било обжалвано пред СГС и потвърдено с определение №
1302/25.04.2024г. на СГС, наказателно отделение, 36 с-в по н.ч.д. № 2208/2024г. и с
определение № 701/04.07.2024г. на САС, 6 въззивен с-в.
Така, за период от 4 години бил незаконно обвинен за престъпление, което не бил
извършил, и осем месеца бил лишен от свобода, първоначално под формата на задържане
под стража по реда на ЗМВР и НПК, а впоследствие при условията на домашен арест.
Мерки за процесуална принуда, включително и забрана за напускане пределите на страната
търпял в максимално предвидения от закона срок - 1 година и шест месеца.
За целия период претърпял крайно негативни емоции. Множество клиенти
прекратили отношенията си с него. Доходите му спаднали. Наказателното производство
било широко отразено в медиите.
Претърпял и съществени имуществени вреди. Преди задържането си имал сключени
договори за правна защита и съдействие с В.Б. с възнаграждение в размер на 50 000 лева, и с
Й.Ч. с възнаграждение в размер на 20 000 лева. След привличането му като обвиняем и
задържането му, договорите били прекратени и възнаграждения не били заплатени.
При лечението му в Университетска болница „Аджибадем Ситиклиник“ заплатил 32
728,20 лева за наетия ВИП апартамент с три легла, какъвто бил заставен да го направи за
нуждите на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 300 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 70 000 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 32 728,20 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди за
разноски в Университетска болница „Аджибадем Ситиклиник“, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и разноски.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- претенциите за неимуществени и имуществени вреди били прекомерни, а и
недоказани;
2
- навежда и други правни и фактически доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за
обвинения, посочени в исковата молба.
На 03.07.2020г. е извършено процесуално-следствено действие „Претърсване и
изземване“ по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК на жилището на ищеца, находящо в на ул. „Бяла
черква“, в гр. София (Протокол от същата дата). За това процесуално действие е имало
съдебно разрешение – показанията на ищеца, дадени в досъдебното производство, в тази си
част, могат да се ползват (л. 44 / Саморъчните обяснения, дадени в предварително наказателно
производство, имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си
факти. Постановлението на прокурора по тези факти не са надлежно доказателство - Решение № 28 от
28.02.1999г. по гр.д. № 3114/97г., IV г.о.). Това факт се признава и в исковата молба.
Посочено е, че поемните лица са уведомени относно чл. 33 от ЗА, тъй като жилището
е обитавано от собственика – адвокат от САК. Двете поемни лица са били към тази дата на
около 20 години, според ЕГН-тата, започващи с 005 и 004, единият от гр. Кнежа, а другият
от с. Добровница. Ищецът представил два броя лаптоп-и, ползвани от съпругата и внука му.
Иззет е и GSM.
Претърсването започнало от хола, а след това такова било извършено и в кабинета
(всъщност това е адвокатската кантора, съобразно установеното по-долу – разпита на сина
на ищеца). Там е намерен кафяв плик, между множество документи. В него имало снимки на
магистрати. След това били открити разпечатки от електронни медии. Намерено е и
постановление на прокурор от 2018г. Иззета е още една компютърна конфигурация, а и DVR
(устройство свързано с охранителните камери).
Във възраженията си, г-жа М.а сочи, че кафяв плик не е имало преди претърсването.
Във възражението на ищеца се сочи, че група за задържане (командоси) са влезли в
жилището му без да се представят и са му поставили белезници, като е бил принуден да стои
обърнат към стената. Белезниците били свалени с рязане, тъй като имало дефект или били
развалени. Малко по-късно дошли следователи, които иззели част от адвокатските му книжа.
Следователите и поемните лица дошли след като 10-15 минути служителите на МВР се
разхождали в дома му (изложеното е във връзка с плика).
Пликът е предмет на възражението и на сина на ищеца. По ръцете на баща му имало
белези от белезници.
Следват подписи и никакви отбелязвания от поемните лица.
Целият тест на документа е изписан с ръкописно от участниците в следственото
действие и представителите на семейството на ищеца, поради което не навсякъде се чете
добре.
3
Ищцовата страна не ангажира пълно доказване на фактологията относно
нарушенията, допуснати при претърсването (чл. 154 от ГПК).
Предвид изложеното по-долу в „от правна страна“ относно поемните лица;
„загубата“ на кафявата папка и на евентуалните записи на камерите (нито папката нито
записите са представени в наказателното, а и в това производство; не е дадено каквото и
да обяснение за тях), за които се споменава в свидетелските показания (DVR устройството),
както и пасивността на ПРБ, която по-скоро оспорва размера на обезщетението, но не и
фактите, съдът приема, че тези обстоятелства са установени.
Дори да се приеме нещо различно относно начина на влизане на баретите и
поставянето на дефектни белезници, останалите нарушения са достатъчни, за да се достигне
до аналогичен правен извод относно размера на обезщетението.
Не е съобразено твърдяното разбиване на входната врата, за което вече няма
ангажирани каквито и да са доказателства.
Ищецът е задържан под стража на същата дата (03.07.2020г.) на основание чл. 72, ал.
1 от ЗМВР (заповед – л. 39). Декларирал е че има здравословни проблеми, но не желае
преглед (л. 40 и л. 45). Г-н М. е привлечен като обвиняем за деяния, квалифицирани по чл.
93, т. 20 от НК (ОПГ), във с чл. 116 (квалифицирано убийство), чл. 152 (изнасилване) и чл.
143, във вр. с чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК.
С постановление от 03.07.2020г. на СП е определена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ (л. 46; Определение от 05.07.2020г. на СНС по НЧД № 1865/2020г.).
Освен това е наложена забрана за напускане на страната (Постановление от 07.07.2020г. – л.
47).
Определението на СНС е обжалвано и е поискана публичност, която е уважена. С
Определение от 14.07.2020г. на АСНС по ВНЧД № 341/2020г., искането за промяна на
мярката не е уважено (л. 133).
С Разпореждане от 10.08.2020г. на СП по пр.пр. № 250/2020г. е установена нужда от
хоспитализация. Разпоредено е ищецът да се приведе в „Ситиклиник“ (л. 220). Отказано е
обаче привеждане в санаториум (Постановление от 23.09.2020г. по СП по пр.пр. №
250/2020г. – л. 235).
Последвала е още една хоспитализация – Разпореждане от 30.09.2020г. на СП по
пр.пр. № 250/2020г. – л. 236; и такова от 16.10.2020г. – л. 237.
Междувременно мярката за неотклонение е променена на „парична гаранция“ –
30 000 лева (Частен протест от 14.10.2020г. – л. 176).
С Постановление от 15.02.2021г. на СП по пр.пр. № 250/2020г. е позволено на ищеца
да напуска домашния си адрес – л. 242.
С Постановление от 02.03.2021г. на СП по пр.пр. 250/2020г., мярката за неотклонение
от „домашен арест“, считано от 22.10.2020г. (л. 231), е променена на „подписка“.
Забраната за напускане на страната обаче не е отменена – Постановление от
4
19.04.2021г. на СП по пр.пр. № 250/2020г. и Определени от 15.06.2021г. на СНС (не е
посочен номер на дело); Постановление от 12.10.2021г. на СП по пр.пр. № 250/2020г.;
Определение № 1305 от 08.11.2021г. по ЧНД № 3551/21г.
Депозирани са молби за връщане на иззето имущество и за събиране на
доказателства, които не са били уважавани.
Досъдебното производство е било спряно с Постановление от 19.06.2023г. на СГП по
пр.пр. № 16299/2022г. (л. 146).
С Постановление от 29.03.2024г. по пр.пр. № 16299/2022г., производството по
отношение на ищеца е прекратено, поради недоказаност – квалификацията е идентична с
тази, описана по-горе (л. 150-гръб и чл. 157-гръб).
Основанието за прекратяване е обжалвано, но с Определение № 1302 от 25.04.2024г.
на СГС по ЧНД № 2208/2024г., искането е оставено без уважение. В същия смисъл е и
Определение № 701 от 04.07.2024г. по ЧНД № 805/2020г. на САС.
Позицията на САК няма друга доказателствена стойност, освен допълнителен
аргумент за доброто име на ищеца в гилдията (л. 386-7).
Представени са множество копия от медийни публикации, свързани със задържането
и наказателното производство (л. 324-83). Щрихирането по-долу е примерно:
- името на ищеца е споменато в статия, в контекста на данни за следене на
магистрати и открито наркотично вещество – л. 323, л. 332; обсъжда се и странната папка с
документи за магистрати, открита при обиска – л. 342-3, л. 349, л. 351, л. 361, л. 363, л. 369,
л. 383; а също така и че е участвал в ръководството на ОПГ за извършване на убийства,
изнудвания и изнасилвания – л. 324, л. 332, л. 337, л. 339, л. 342, л. 435, където е определен
като „сикарио“ (според google, Сикарио" означава наемен убиец (главорез) на испански.
Думата идва от латинското "sicarius", което означава "кинжальщик". Значението може
да се отнася и до историческите сикарии – еврейска радикална група от I век, която се е
борила срещу римското владичество с терористични атаки), л. 346;
- интервюта са давани от представители на прокуратурата – л. 328, л. 330, л. 351, л.
363, л. 365;
- злоупотреба с европейски средства – л. 332, л. 345, л. 354;
- оповестена е и активността на КПКОНПИ – л. 334;
- има множество фотоизображения на командоси – л. 336, л. 367.
Уикипедия не е съвсем надежден източник на информация, но в случая, все пак може
да се ползва, тъй като обстоятелството е по-скоро безспорено. В статията за г-н Б. се сочи, че
първо е напуснал страна, установявайки се в Дубай, а след това са повдигнати обвиненията
по отношение на ръководената от него организирана престъпна група.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. Ф. М., Х., В. (показанията на
първия от тях са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е син на ищеца, освен това,
5
първите трима свидетели се намираха в залата, до констатирането на това от решаващия
орган – Протокол от о.с.з. от 20.05.2025г., л. 547 – гръб); и св. Л.. От показанията им се
установява, че:
-св. Ф. М.: събудил се на 3 юли, отворил в Интернет и прочел в ПИК статия за
задържано лице - дясна ръка на Б.. Знаел, че баща му е адвокат на Б. и пуснал и телевизията.
От там видял, че се снима нещо пред тяхната къща. Обяснявало се за мащабна акция, която
се извършва за залавянето на лица свързани с В.Б.. Веднага се облякъл и тръгнал натам.
Когато пристигнал, съобщели, че е син на С. М., но не го пуснали. Това се случило едва след
като обяснил че е адвокат. Цялата улица била обградена с тежко въоръжени (барети или от
спец-прокуратурата). Отпред бил прокурор - Ф.. Вътре видял баща си под охрана с
белезници, видимо неадекватен. Качил се на горния етаж, където майка му, също била
държана от хора с маски, въоръжени с автомати. При претърсването в хола се били иззети
телефони и компютри. След това отишли в кабинета, където баща му, а и г-н Ф. М., имал
книжа и започнало претърсване. Ищецът ги предупредил, че там има адвокатски книжа,
както негови, така и сина му. Последвало малко суетене. Накрая извадили една папка, в
която, след това се оказало, че в нея е имало материали във връзка със следене. Той никога
не я бил виждал, а и баща му не ползвал такива папки. След направено възражения си
прибрали папката.
Въпреки искането, не била дадена възможност за лекарска помощ на баща му. Качили
го в една кола и го отвели.
Свидетелят се вписал като негов защитник и веднага започнал да го посещава в
ареста на „Г. М. Димитров“. Първоначално г-н С. М. считал, че всичко ще се оправи, но
впоследствие започнал да унива. Клиентите се отдръпнали. Междувременно бил извършен
само един разпит. След това здравословното му състояние видимо се влошило, поискали да
бъде прегледан - първият път им било оказано; вторият път се съгласили. Оказало се че има
влошено състояние и сърдечни проблеми и го приели веднага в „Сити клиник“, само че
прокуратурата посочела, че може да бъде приет единствено, ако ищецът наеме
самостоятелен апартамент, защото той трябвало да бъде 24 ч. с охрана - денонощно.
Свидетелят бил там през цялото време и наблюдавал охраната. Имало поне двама човека
постоянно в стаята с баща му, които и на прегледите го придружавали.
Операцията се оказа доста тежка, с усложнения. Междувременно били подавани
молби за изменение на мярката за неотклонение, защото видно от експертизите, които били
направени, неговото състояние било несъвместимо с условията в ареста на „Г. М.
Димитров“. Те не били уважени и ищецът бил върнат на „Г. М. Димитров“. След това
състоянието му се влошило, което наложило отново постъпване в болница. Накрая мярката
било променена на „парична гаранция“, която нямало как да се плати, защото сметките на
баща му били възбранени, имотите запорирани (гражданското производство, инициирано от
КПКОНПИ). Ищецът останал под „Домашен арест“ с гривна на крака. Не му разрешили да
прави разходки навън, както било предписано в медицинската документация.
Ищецът общувал със семейството си, но се затворил, емоционално стана доста по-
6
сприхав. Баща му изпитвал страх и тревожност и до ден днешен от това наказателно
производство. Общувал с по-малко хора, тъй като дори държането на роднините се
променило. Вече рядко поемал ангажименти като адвокат.
-св. Х.: неговият дядо е брат на дядото на С. М.. Свидетелят работи като адвокат.
Последните двадесет и няколко години - след 2001-2г., работили заедно с ищеца в една
адвокатска кантора. Г-н М. бил и спортист. В началото на кариера си работел в системата на
МВР. Заради делото, ищецът се затворил се в себе си, а освен това, заради многобройните
медийни публикации, излъчвания по телевизионни канали спрели да го търсят и част от
приятелите му. Свидетелят знае за делото на КПКОНПИ. В средата, в която работили (има се
предвид наказателната адвокатура) г-н М. се ползвал с абсолютен авторитет и неформален
лидер.
-св. В.: познавал ищеца от 1971г. Заедно се обучавали в школата на МВР, която
завършили през 1975г. От тогава били семейни приятели. За обвинението разбрал от
радиото. То било за изключително тежко престъпление - група, ръководител, участник,
убийства, опит за изнасилване, подкупи и т.н. След задържането му, го посещавал два пъти
в ареста.
Бил един смачкан, унижен, разстроен, неподреден, хаотичен в мислите си човек. Г-н
М. бил много добър адвокат, имал интересни - с възможности и социален статус клиенти,
които му вярвали. Бил честен, прям, откровен, обективен, задълбочен. След задържането му
всички се оттеглили. Преди това бил здрав мъж – футболист и тенис. Колегите му и
приятелите му коренно се променили.
Споменава за неясноната, свързана с изчезналите записи от СОТ, които биха могли да
установят разминаването във времето на пристигането на представителите на МВР и на
следствието.
-св. Л.: познавала г-н М. от 80-те години. Семействата били близки. Той винаги
защитавал системата на МВР и работата , когато свидетелят изразявал
притеснения/възмущение. Казвал, че службите включително и прокуратурата осигуряват
спазване правата на гражданите, обективността на разследването. В края на 90-те години
започнал да практикува като адвокат. Работел доста добре, активно, до 2020г., когато адв. Л.
чула от медиите, как е бил задържан - в къщата му барети намерели някакъв плик със
снимки на прокурори, с твърдения, че е следял прокурори и следователи - нещо, което за нея
било абсолютно недостоверно.
Задържането било широко отразено в медиите и сред адвокатите. Много колеги
споделяли на свидетеля, че нямат доверие на такива адвокати, че такива адвокати, които ги
обвиняват в престъпление свалят престижа на адвокатската професия, а ищецът била наясно
с тези коментари. Към адв. Л. се обръщали клиенти, които преди това били при ищеца, но
споделяли, че повече му нямат доверие. Споделяли се съмнения в неговата невинност.
Ищецът бил отстранен от делото на В. Б..
Свидетелят знае от съпругата на ищеца, че последният не можел да спи, че се стряска
7
вечерно време от всякакво движение на врати, че дълго време след като е излязъл от ареста
се плаши, че някой го заключва и го извежда.
След прекратяването на наказателното производство, той бил доволен от резултата,
но нямало особена радост, защото негативните преживявания, не можели да избледнеят.
Както бе обърнато внимание още в о.с.з. от 20.05.2025г., фактите, чути от самия ищец
и изнесени от свидетеля при показанията , по правната си природа представляват форма на
недопустим разпит на самата страна. Те могат да се ползват само в хипотезата на признание
на неизгоден факт (чл. 175 от ГПК). Изложеното се отнася и до част от показанията на
първия свидетел – сина на ищеца, а и като цяло по отношение на показанията на всички
свидетели.
Депозирани са две СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно
изготвени. От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 23.09.2025г. и от 25.11.2025г., се
установява, че:
1. СПЕ, изготвено от в.л. М.: освидетелстваното лице е без фамилна и наследствена
обремененост с психични заболявания, функционира в нормата за психична дейност.
Промените в психоемоционалната и в психосоматичната сфера са в причинно-
следствена връзка с високоинтензивните негативни преживявания в процесния период.
Високият стресогенен потенциал на събитията са дали отговор в психосоматичната сфера с
изразени повишавания на артериалното налягане и при наличие на вече съществуващ
психосоматичен терен с преживени сърдечно-съдови разстройства. Касае се за състояния на
често главоболие, високо артериално налягане, нарушена концентрация на вниманието,
изживяване на песимистични и депресивни нагласи, изживяване на занижена самооценка,
страхове с негативни очаквания (понякога с повишен интензитет).
Налице са поставянето в начин на живот в хроничен стрес при събитията от
процесния период и високият стресогенен потенциал при преживяването на първоначалната
реакция на остър стрес на 03.07.2020г. при извършената проверка в домашните условия на
освидетелствания. Следва задържане, дълъг период на пребиваване в следствен арест,
нарушение на качеството на живот, и на грижи за здравословното състояние. Социалните
контакти са сведени до минимум както от страна на Освидетелствания така и на
семейството. Преживяването на дистрес и на последващи посттравматични изживявания са
ескалирали симптомите на вече съществуващите разстройства и предиспозиции, и са довели
до влошаване на здравето в психичен и соматичен план. Острата реакция на стрес,
нарушението на адаптационните ресурси са довели до силно засягане в психичното и
психосоматичното функциониране, от което е засегнат начина на житейско и ежедневно
функциониране.
От това изследване (количествено и качествено) се наблюдава, че психиката не е
успяла да интегрира (преработи) негативните преживявания и симптоми от процесните
събития довели до преживяване на остър стрес и последващ период на хроничен стрес. В
8
случая се наблюдава тревожно-депресивен терен с клинични изяви и ескалиращи дефицити
от сърдечносъдов тип, които до момента на изследването не са довели до грубо засягане на
ежедневното функциониране, до засягане критичността в мисловния процес и до
интелектуален упадък. Липсват преморбидни данни за личностна абнормност, незрялост, за
личностни акцентуации или инсуфициенции (дефицити), за дезадаптивен стил на личностно
функциониране.
Ищецът е преживял първоначална реакция на остър стрес с преживяване на хроничен
стрес по време на целия процесен период, като симптомите от невротичния регистър са
актуални и към момента на изследването. Относно заболяванията от преди процесния
период, състоянията на стрес и дистрес водят до ескалация и обостряне на симптомите от
вече съществуващия психосоматичен терен.
Престоят в ареста, както и наложената мярка за неотклонение „домашен арест“ и
воденото наказателно производство са се отразили с нарушение на адаптационните ресурси,
с преживяване на хроничен стрес, от които са ескалирали симптомите на съществуващите
сърдечно-съдови разстройства.
При контролен преглед в „Сити Клиник“, д-р Л. Я. отбелязва повишен пулс 95 уд/мин
на фона на психоемоционално напрежение, последвал документ от д-р П. - Влошени
резултати причинени от психоемоционален стрес.
Освен темите по наказателното преследване, които са били доминанта за психиката в
този период, освидетелстваният е преживявал тревожност и страхове за здравословното
състояние.
Влошаване на психичното здраве не се установява спрямо процесния период и
момента на настоящото изследване, но и не се установява дезактуализиране на
невротичните симптоми установени в изследването от невротичен и конверсионен тип.
Преживяванията на остър и последващ период на хроничен стрес с посттравматична
компонента са в причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно преследване.
Публичното оповестено и обвинение в извършване на престъпление е оказало
негативен ефект в динамиката на личностното и здравословното функциониране,
функционирането от социален и интерактивен тип.
Негативните преживявания са се отразили с много по-висок стресогенен потенциал
по време на процесния период, отколкото други житейски преживявания. Изследването не
разполага с други данни, от които да прави извода, че в живота на ищеца е имало други
стресогенни събития, които да са повлияли по подобен начин от установения в
изследването.
Установява, се че заболяванията не са отключени по време на процесния период. При
ищеца има един психосоматичен терен, така нареченото конверзионно разстройство, т.е.
психоемоционалните проблеми, които придобиват клинични стойности, както е установено
в изследването, те намират отговор в психосоматични изяви, т.е. в телесните заболявания. В
случая, той има предхождащи разстройство от сърдечно съдов тип, от мозъчно съдов, чиито
9
симптоми е напълно възможно да ескалират при състояние на стрес и дистрес.
2. СМЕ, изготвена от в.л. М.: В епикриза към ИЗ № 11110/2020 на УМБАЛ
„Аджибадем Сити Клиник“-сърдечно-съдов център, Клиника по кардиология е отразено, че
С. Г. М., 70 г. е постъпил на: 11.08.20г. в болница „Токуда“. При постъпването пациентът е
бил с оплаквания от около 2 месеца, характеризиращи се с тежест на широка основа зад
гръдната кост, без вегетативна симптоматика или ирадиация, появяващи се както в покой,
така и по време на изкачване на стълби. През последните няколко дни е с динамика
(прогресия) в интензитета. Преди 2 дни съобщава за период на хипотония и тежест в лява
коремна област. Пациент с известни: ИБС. Едноклонова коронарна болест. Състояние след
PCI с имплантация на DESxl на LAD /29.05.18г./. Артериална хипертония, с оптимален
медикаментозен контрол. Придружаващи заболявания: Дислипидемия. Дилатирана
абдоминална аорта. Нефролитиаза. Състояние след бронхопневмония.
При изписването е отразено: „….Настъпили усложнения: няма.
Впоследствие в ИЗ № 14603 е отразено, че пак е постъпил на: 19.10.2020г. и изписан
на 23.10.2020 г. и по повод оплаквания от напрежение и болки в малкия таз усилващи се при
движение понякога и в покой, болки в ставите, болки в мускулите, обща слабост отмаляваме
на горни крайници и е направена емболизация на лумбални артерии захранващи
аневризмалния сак с имплантираме на койл IxNester Coil 2x3/18 ш 2xNester Coil 5x3/18.
В ИЗ № 4257 е отразено, че С. Г. М., 73 г. е приет на лечение от 15.03.2024г. до
16.03.2024г. по повод оплаквания от болка на десен долен крайник с давност от 2 седмици, в
началото на дълго разстояние като в момента клаудикационни болки на 200 м разстояние.
Ищецът е бил задържан от 03.07.2020г., а на 29.03.2024г. е прекратено наказателното
производство срещу него.
На 20.08.2020г. по повод аневризма (разширение на стената) на аортата е направена
имплантация на аортен стент.
При изписването е препоръчано да избягва: продължително застояване, екстремни
физически усилия и психоемоционален стрес.
Впоследствие след престой в болница от 19.10.2020г. до 23.10.2020г. е направена
емболизация на лумбални артерии захранващи аневризмалния сак с имплантираме на койл
(метално устройство, което се нагъва и спира кръвотока).
При изписването е дадена препоръка за режим: Препоръки за ХДР: Безсолна и бедна
на мазнини диета. С оглед прогресия на заболяването - пациентът следва да избягва:
продължително застояване, екстремни физически усилия и психоемоционален стрес.
Поставянето на стенд е свързано с разширяване на аортата в един участък. Този
участък е изтънен и разширен и има опасност при повишаване на кръвното налягане да се
разкъса. В мястото на разширението се поставя една протеза, която тапицира аортата
отвътре. Това фактически е поставения стенд. При повишаване на кръвното налягане в
стресова ситуация е напълно възможно да се създаде усложнение в мястото на тази
медицинска манипулация и именно това е мотивът да се препоръча на ищеца да няма такова
10
напрежение. Вещото лице предполага, че вследствие задържането е имало напрежение.
Пневмонията е свързана със залежаването на опериран пациент и е изключително
рисков фактор. Когато има пневмония като усложнение на телесна повреда, е налице
разстройство на здравето временно опасно за живота, т.е. има реална опасност за живота на
пациента по време на пневмонията да настъпи неблагоприятен резултат. В една стресовата
ситуация се сваля имунитетът на индивида и много по-лесно възникват такива възпалителни
процеси. На фона на артериалната хипертония, която е имал г-н М. при наличие на
пневмония е налице временна опасност за живота му.
През 2024 г. са направени:
• по повод периферна артериална болест III ст. Оклузия на дясната повърхностна
бедрена артерия, дясната поплитеална артерия и предната дясна тибиална артерия.
Направено е балонно дилатиране и е имплантиран стент. Статус при изписването: Изписва
се хемодинамично стабилен с възстановен нормален дистален кръвоток в AFS/AP dex със
спокойно пункционно място.
• По повод оклузия на лявата външна сънна артерия. Направена е балонна дилатация
с фибринолиза (разграждане на тромб). Статус при изписването: Изписва се хемодинамично
стабилен със спокойно пункционно място.
Гореописаните заболявания като възникване са предхождали процесното наказателно
производство, но по време на него във връзка с проведени оперативни интервенции по
повод аневризма на коремната аорта и впоследствие втора операция за емболизиране на
поясни артерии, захранващи тази аневризма е препоръчано да избягва продължително
застояване, екстремни физически усилия и психоемоционален стрес.
Ищецът е имал заболяванията предхождащи задържането. За тях се изисква терапия,
която трябва да се поддържа - нормално кръвно налягане, нормална степен на разреждане на
кръвта, за да не направи тромбози и т.н, но те са свързани със заболяването, за което той е
опериран. Той трябва да поддържа естествено някакъв режим. След двете операции той не
трябва да повишава кръвно налягане, кръвта трябва да бъде разредена, но това е свързано
със самите операции, а не с това, че е бил задържан по време на тези операции. Стресът е
преминал като е прекратено задържането. Стресът е абсолютно неблагоприятен независимо
дали ще взема лекарства или не. При условие на стрес лекарствата може да не подействат.
Относно услугите, предедоставени на ищеца от лечебното заведение „Аджибадем
сити клиник“ ДКЦ ЕООД, а и други медицински заведения, са представени разходни
документи (л. 288-311).
В документа на л. 301 е посочено че е за самостоятелна стая, при стойност за един
ден болничен престой 532,40 лева, а престоят е продължил за 29 дена.
Като страна по договор за правна помощ, ищецът е сключил два договора, единият от
02.03.2020г., а другият от 20.01.2020г:
- 20 000 лева (л. 312-3). Сумата е платима в брой или по банков път след приключване
на производството;
11
- 50 000 лева, платим в брой или по банков път (л. 316).
Й.Ч. е развалила договора за представителство (л. 315); същото е сторено от г-н Б. (л.
319).
С Решение № 2993 от 17.05.2024г. на СГС по гр. д. № 15048/2021г., искът на КОНПИ
по отношение на ищеца е отхвърлен. То е потвърдено от САС - Решение № 861 от
19.06.2025г. на САС по в.гр.д. № 2140/2024г., което все още не е влязло в сила.
СМЕ - л. 277-81, е недопустимо доказателствено средство - Съдът постановява решението
по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните.
Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго
дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. №
728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК;
Определение № 374 от 01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241
от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д.
№ 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.
СПЕ - л. 286-7, също е недопустимо доказателствено средство, тъй като представлява
частна експертиза (например: Определение № 334 от 19.06.2009г. на ВКС по т.д. №
364/2009г., II т.о., ТК, докладчик съдията Татяна Върбанова; Решение № 313 от 12.12.2013г.
на ВКС по гр.д. № 6769/2013г., I г.о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева; и Решение № 190
от 18.12.2009г. на ВКС по т.д. № 364/2009г., II т.о., ТК, докладчик председателят Татяна
Върбанова; или писмени свидетелски показания - Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о.,
по гр.д. № 1576/2010г.; Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; и Решение № 102 от
31.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3687/2014г., IV г.о., ГК).
В последното о.с.з., в хода по същество, процесуалният представител на ищеца
сочи, че: От самото начало участвах в наказателното производство и уверявам съда, че това, което преживя адв.
М. и семейството му е истинско и неподправено. Правната природа на това и няколко подобни
изложения е на свидетелско показание. Адвокатът, може да бъде разпитван като свидетел,
при определени обстоятелства (Определение № 322 от 22.04.2019г. по гр.д. № 4484/2018г.,
г.к., ІІІ г.о. НА ВКС). Не може обаче, още повече самоволно, да съвместява двете качества –
на процесуален представител и свидетел.
Цялата документация по делото е изпратена на ответника по реда на чл. 131 от ГПК
по ЕПЕП – л. 512. Претенция по чл. 2б от ЗОДОВ не е предмет на това производство (втори
отговор – л. 524).
от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от
12
ЗОДОВ).
Прекратяването на производството, когато се установи, че няма изобщо извършено
престъпление, или че обвиняемият не го е извършил, може да стане в течение на всяка една
от фазите на предварителното производство. Тогава неоснователното обвинение дава право
на обезщетение, ако с него на обвиняемия са били причинени вреди.
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
I. неимуществени вреди:
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV
г.о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, например: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр., отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна
медия с посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и
причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с
тревожно депресивна симптоматика".
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, т.е., предполагат се някакви негативни
последици, а за нещо особено (надхвърлящо нормалната реакция) се ангажират
доказателства; и Решение на ВКС № 388 по гр.д. № 1030/2012г., IV г.о., ВКС. В аналогичен,
13
но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о.,
ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са
фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото
развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
отм.).
Това означава, че няма търпима от закона възможност да се причинят някакви
неудобства, ненадхъврлящи определени граници на безпокойство, при повдигане на
обвинение (нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване - Решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 85/2012г., IV г.о.,
ГК, докладчик съдията Албена Бонева). Изложеното е и във връзка с публичността на
наказателния процес.
В конкретната хипотеза:
-1. Ищецът е привлечен като обвиняем на 03.07.2020г., като производството
(досъдебно) е продължило до узнаването от страна на страните по делото, че е постановено
Постановление от 29.03.2024г. по пр.пр. № 16299/2022г., т.е. малко по-малко от 4 години.
Доколкото друго не е установено от ищеца, а срокът за обжалване е 7 дена, решаващият
орган приема, че досъдебното наказателно производство е приключило на 05.04.2024г.
Остатъкът до времето до постановяването на акта на САС е по вина на самата страна.
Оспорва се само основанието, на което прекратено производството. В мотивацията на
съдебните инстанции се набляга на липса на фактология, за да може да се посочи друго
основание. От гледна точка на това производство, основанието за прекратяване е по-скоро
ирелевантно.
Прокуратурата, формално погледнато, не отговаря за своето поведение в процеса, а
за това на самата държава, представлявана в наказателното производство от държавното
обвинение, част от нейната административна структура. Това е процесуална субституция
(арг. и от мотивите към Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015г. на ВКС по тълк.д. №
7/2014г., ОСГК, докладчик съдията Геника М. / Решение № 30 от 7.05.2019г. на ВКС по гр.д.
№ 2125/2018г., III г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков). Изложеното се
отнася до аргумента, че орган на МВР е принудил ищеца да заплаща разноски за двама
охранители (по-долу е взето и допълнително отношение).
При основателност на иска, държавата следва да бъде осъдена чрез представляващите я процесуални
субституенти за вредите от осъщественото забавяне, независимо от това дали някой, или никой от тях (като съд,
разглеждал делото, т.е. в друго качество) има, или няма причастност към осъщественото забавяне – Решение
№ 30 от 7.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 2125/2018г., III г.о., ГК, докладчик председателят
Борислав Белазелков.
14
-2. претърсването на къщата на ищеца, която представлява и адвокатска кантора.
Ищецът твърди, че процесулано-следственото действие „претърсване и иземване“,
осъществено в жилището му, не е било извършено законосъобразно. Самото опредените с
СГС, с което е дадено разрешение за претърсването, отговарящо на изискванията на чл. 33
от ЗА, не е представено е представено по делото. То обаче не се оспорва от ищеца.
Тъй като цялото обвинение е незаконно, то ответникът следваше да установи нещо
различно (чл. 154 от ГПК). Проблемите са няколко:
- разрешение на съда следва да отговаря на определени изисквания, съобразно
посоченото по-долу (но се предполага, че то е издадено адекватно, поне като съдържание);
- изпълнението на органите на досъдебното производство, като това включва и
подготовката на самото процесуално-следствено действие:
Според цитираната в исковата молба инструкция № 134 от 11.04.2011г. на главния
прокурор, известна на съда (а очевидно и на страните - Р. № 274 от 13.12.2011г. по гр. д. №
1514/2010г., II г.о.), разрешение за претърсване на кантора на адвокат може да бъде поискано от съда само в
случаите, когато са налице достатъчно данни, че самият адвокат е участвал в извършване на престъпление (чл.
9).
В искането до съда за разрешение за претърсване на кантора или жилище на адвокат, както и в
протокола за извършеното претърсване в тях, задължително се посочва, че се отнася за адвокатска кантора или
жилище на адвокат (чл. 10).
Изискванията са конкретизирани в Решение на ЕСПЧ от 22 май 2008г. (Илия
Стефанов срещу България /Жалба № 65755/01/, което, доколкото тълкува КЗПЧОС, има
примат над националното законодателство, а и съдебна практика) - чл. 5, ал. 4 от КРБ:
2.1 Още на фаза искане за разрешение за претърсване, съдът, следва да съобрази и
изследва наличието на ефективните гаранции срещу злоупотреба или произвол, … Съдът трябва да преразгледа
начина, по който обискът е изпълнен, и, когато се отнася за адвокатска кантора - дали е извършен в присъствието
на независимо поемно лице, за да се гарантира, че не се отстранява материал, който е обект на законна
професионална привилегия. Съдът трябва също така да отчита степента на възможното въздействие върху
работата и репутацията на лица, засегнати от обиск (вж. Камензинд срещу Швейцария, решение от 16 декември
1997 г., доклади за съдебни решения 1997-VIII, стр. 2893-94, § 45; Бък срещу Германия, № 41604/98, § 45, ECHR
2005-IV; Смирнов срещу Русия, № 71362/01, § 44, ЕСПЧ 2007 -...; и Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД,
цитирани по-горе, § 57) – т. 38.
Обвинението, основно, е за тежки престъпления против личността. Не е ясно какво се
е очаквало да се открие в жилището на възрастното семейство (това е семейно жилище, а не
склад), а и в кантората. Още повече, че към този момент г-н Б. вече не е бил в страната.
Самият ищец се занимава професионално с документация.
Няма законосъобразно обяснение за ползването на отряд командоси – не се е
предполагало наличие на други лица в къщата, освен възрастното семейство. Едва ли се е
очаквало някаква съпротива от страна на г-н М.. Няма обяснение и защо на ищеца са
поставени белезници (и то дефектни).
2.2 По-съществения проблем са поемните лица: Поемните лица имат следните права: да
15
правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и
допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си
за това – първата част от ал. 4, на чл. 137 от НПК.
Доктрината, а и практиката (Помагало по наказателно процесуално право за
кандидати за младши прокурори, Част I, изд. 2015г., под редакцията на с-я Т.), приемат, че
поемните лица могат да изразят несъгласие във връзка с реда за провеждане на досъдебното
процесуално-следственото действие и констатациите в протокола.
Участието на поемните лица при извършването на определени действия,
предполагащи навлизане в чужда правна сфера, е предвидено именно с цел да се даде
гаранция за законосъобразно прилагане на тези способи за доказване. Те могат да бъдат
призовавани като свидетели, за да се установят обстоятелствата, които са наблюдавали по
време на действията по разследването – най-често когато те са спорни или детайлите не
могат да бъдат установени посредством съставените писмени доказателствени средства-
протоколи.
С цел да се гарантира валидността на действието е необходимо поемните лица да
бъдат осигурени предварително и то след внимателен подбор.
Това е така, тъй като функцията на поемните лица като участници в действията по
разследването е да осигурят граждански контрол по законосъобразното извършване на
действията по разследването, с оглед доказването на определени факти, свързани с предмета
на доказване. Поради тази им функция те трябва да са на мястото на извършването му от
началото до неговото приключване, да имат обективна възможност да възприемат мястото
на огледа и действията на органа, който го провежда. Преди началото на действието органът
по извършване има задължение (чл. 137 ал. 5 от НПК) да им разясни правата, които имат в
това си качество. Изпълнението на това задължение следва да бъде обективирано в
съставния по-късно огледен протокол. Характерът на нарушенията на правилата, свързани с
поемните лица в голямата си част са съществени и водят до изключването на събраните чрез
него данни при решаване на делото. Едни от най-често срещаните нарушения са
неразясняване на правата им като поемни лица и ситуирането им на място, което изключва
възможността за възприемане на извършнанитедействия от органа, осигуряването на поемни
лица след започванена действието. Когато е нарушена императивна разпоредба относно реда
за провеждане на следствено действие, нарушението е съществено и това предопределя
липсата на процесуална възможност да бъдат ползвани резултатите от опороченото
следствено действие. Друга често срещана практика е поемните лица да са служители от
МВР, следствието или пък полицейски служители. Тази практика също е в състояние да
постави под съмнение обективността на извършеното действие предвид наличието в някои
случаи на йерархическа зависимост между органа, който го извършва и поемното лице, на
съществуващи близки приятелски или колегиални отношения между същите, макар това по
принцип не води до опорочаване на извършеното действие.
Според акад. П., поемните лица се избират сред лицата, които се ползват с добро име
в обществото (Наказателен процес на РБ, изд. 1996г, стр. 278).
16
По-горе бе обърнато внимание относно подбора на поемни лица, което има връзка и с
посоченото относно доброто им име. Причината е логична, с оглед процесуалните им
задължения (арг. в тази насока е историческото тълкуване на нормата, уреждаща участието
им в процесуално-следствените действия).
За поемни лица да присътствуватъ при огледа или при освидетелстуването се призоваватъ, изъ най-
ближните жители лица, които се ползуватъ съ добро име въ обществото – чл. 138 от Закона за углавното
съдопроизводство от 1897г. (отм.).
Терминът „най-ближен жител“ понастоящем не се използва. Значението му обаче е
пълнолетно лице, което живее най-близо до мястото на извършване на процесуално
действие (оглед, освидетелстване, претърсване), което няма интерес от делото, и което се
ползва с добро име (добра репутация). Функцията му е да присъства като неутрален
свидетел при посочените по-горе процесуални действия. „Поемни лица“ са модерната форма
на неутрални свидетели, чиято регулация е малко по-гъвкава. Отпаднала е и нуждата да са
съседи.
От изложеното следва, че поемното лице не е безучастен „статист“, а член на
обществото с авторитет, който има задачата ангажирано да наблюдава поведението на
органите на досъдебното производство при извършването на съответните процесуално-
следствени действия. За това, особено в случая, е необходима компетентност, а и
специфично образование (съобразно посоченото по-долу).
Предвид констатациите на решаващия орган в „от фактическа страна“, е подходено
абсолютно формално. Поемните лица в случая са млади мъже, очевидно, предвид възрастта
си, без висше образование, а още по-малко юридическо. Те въобще не са били в състояние да
гарантират, че ограниченията, поставени от законодателя относно привилегированата
информация (адвокатската тайна), ще бъдат спазени.
2.3 В акта на съда би следвало да има насоки относно предметните, които ще се
търсят (а, ако са чест от адвокатския архив – какво и как да се изземе, т.е. различни указания,
съобразно различните помещения в къщата).
Така, според ЕСПЧ, в разрешението трябва по възможност да се опишат, по-
правилният термин е „специфицират“ предметите и документите, които се очаква да бъдат
намерени в офиса на ищеца и тяхното значение за разследването. Съдът следва да вземе
становище (засягане) и доколко може да се изземва привилегирован материал. Заповедта за
обиск трябва да бъде изготвена, доколкото е възможно, по начин, който поставя разумни
граници. Това е още по-важно в случаите, когато претърсваните помещения са офис на адвокат, който по
правило съдържа материали, които са обект на професионална юридическа привилегия (вж. Ниймитц, цитирано
по-горе, стр. 35-36, § 37). Ето защо, Съдът намира, че при тези обстоятелства, заповедта е изготвена в твърде
широк смисъл и по този начин не е била в състояние да сведе до минимум намесата в правата жалбоподателя и
неговата професионална тайна, съгласно член 8.
Изложеното не се отнася до спешни случаи – т. 41 (Решението на ЕСПЧ).
Изключително внимание (в смисъл на прецизност и предпазливост) следва да се
обърне на компютри и телефони (за тях е взето допълнително отношение по-долу).
17
Това означава, че ако ще се претърсва жилище на адвокат и то с много добро име,
както се установи, между юристите, специализирани в наказателното право, е добре да се
осигурят поемни лица с юридическо образование и адекватен стаж, вероятно би било удачно
и да се информира САК, за да изпрати свой представител със същата функция. Целта е да се
следи за спазването правата на доверениците на ищеца, а косвено и на самия адв. М., тъй
като от това би зависела бъдещата му професионална дейност (становището на адв. Д.,
засегнато по-долу). По-скоро случайно, тази функция, донякъде е изпълнена от сина на
ищеца.
Реално е направен пълен обиск на жилищните помещения на къщата и на кантората,
която съдържа документация на двама адвокати.
Протоколът е подписан от всички, формално участвали в процесуалното действие,
без да е взето отношение към изложението относно възраженията.
2.4 В Решение № 413 от 29.10.2008г. по н.с. № 392/2008г., I н.о., ВКС е приел е, че с
оглед обстоятелството, че преди да започне това следствено действие органът, който го
провежда е длъжен да предложи да му бъдат посочени търсените предмети. Тяхното
присъствие е необходимо след този момент и в хипотеза, ако лицето откаже да ги посочи и
предаде доброволно – тъй като едва тогава би се стигнало до претърсване и изземване, за
което поемните лица са действително необходими.
Поради тази им функция те трябва да са на мястото на извършването му от началото
до неговото приключване, да имат обективна възможност да възприемат разпознаващото и
съпоставените за разпознаване лица и самият акт на разпознаване.
Тази предварителна част от процесуално-следственото действие не се е осъществила,
а и забавянето на претърсващия екип е довел до много сериозно съмнение за злоупотреба.
2.5 Въпреки, че нищо във фактите не подсказва, че документи, защитени от професионална юридическа
привилегия са засегнати по време на обиска, трябва да се отбележи, че полицията изземва целия компютър на
жалбоподателя, включително периферните устройства, както и всички дискети, които са намерени в кабинета му
(вж. точка 16 по-горе). С оглед на това, че компютърът очевидно се използва от жалбоподателя за неговата
работа, то е естествено да се предполага, че твърдият диск, както и дискетите, съдържащи материали попадат под
защитата на професионалната юридическа привилегия. Вярно е, че по-късно експертът ползва ключови думи за
сканиране на данните, които те съдържат, което донякъде ограничава проникването. Все пак това става няколко
дни след обиска, след като компютърът и дискетите са иззети без подбор от кантората на жалбоподателя (вж.
точка 17 по-горе), като не съществуват гаранции, че по време на междинния период цялото съдържание на
твърдия диск и дискетите не са инспектирани или копирани. Това води Съда до заключението, че претърсването
нарушава професионалната конфиденциалност на жалбоподателя до степен, която е непропорционална на
обстоятелства (вж. Ниймитц, стр. 35-36, § 37; Смирнов, § 48 и Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД, § § 63 и 65 in
limine, всички цитирани по-горе). – т. 42 от Решението на ЕСПЧ. В случая е сторено именно това.
По-нататък се описва ненужното задържане на компютърната конфигурация, а
ситуацията в настоящата хипотеза е напълно идентична. Отправени са многократни моли за
връщане на лаптопа, но безрезултатни.
… въпреки че претърсването е извършено в присъствието на две поемни лица, които са съседи, но не са
юристи (вж. точка 16 по-горе). Това може да се приеме за проблематично, тъй като отсъствието на правна
професионална квалификация дава много малка вероятност, тези наблюдатели наистина да могат да
18
идентифицират, независимо от обискиращия екип, материали, които са защитени от професионална юридическа
привилегия, в резултат на което, те не предоставят ефективна защита срещу прекомерна намеса от страна на
полицията в професионалната конфиденциалност на жалбоподателя (вж. като примери за противното, Taмосиус и
Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД, § § 60 (г) и 62, и двете цитирани по-горе). Това е особено вярно по
отношение на електронните данни, конфискувани от полицията, тъй като не е видно, че някаква пресяваща
процедура е проведена по време на претърсването (вж. Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД, цитирано по-горе, §
63) – т. 43.
Изложеното е във връзка с иззетата електроника (без устройството за записи от
камерите). В тази връзка: … в paмĸитe нa paзcлeдвaнeтo ce иззeмвa мoбилният тeлeфoн нa „oпepaтивнo
интepecния“ oбeĸт. Toзи тeлeфoн ce тpeтиpa ĸaтo oбиĸнoвeн пpeдмeт – вeщecтвeнo дoĸaзaтeлcтвo пo cмиcълa нa
чл. 109 HΠK, ĸaĸвo щe бъдe и нoжът, c ĸoйтo e yбит няĸoй, или тeлeфoнът, въpxy ĸoйтo имa cлeди oт ĸpъв и
вceĸи дpyг мaтepиaлeн нocитeл. Cлeд ĸaтo тaзи вeщ e иззeтa пo oбичaйния нaчин – нaй-чecтo в paмĸитe нa личeн
oбиcĸ или пpeтъpcвaнe, paзcлeдвaщитe нaзнaчaвaт тexничecĸa eĸcпepтизa, ĸoятo дa извлeчe цялoтo eлeĸтpoннo
cъдъpжaниe oт вeщтa (тeлeфoнa).
Moбилният тeлeфoн в cъвpeмeнния cвят oбaчe пpeдcтaвлявa „пoщeнcĸaтa ĸyтия“, в ĸoятo ce пycĸaт
пиcмaтa (пиcмeнaтa ĸopecпoндeнция) и пo гopeoпиcaния нaчин paзcлeдвaщитe пpивиднo иззeмвaт пoщeнcĸaтa
ĸyтия, cлeд ĸoeтo бeз дa иcĸaт cъдeбнo paзpeшeниe, oбpaзнo ĸaзaнo, c пoмoщтa нa eĸcпepти oтвapят пиcмaтa и ги
пpoчитaт, cлeд ĸoeтo ги изпoлзвaт cpeщy вac, нo пo-oпacнoтo – пoзвoлявaт дa бъдeтe пpoфилиpaни (с-я
Цариградска, „Никой не може да изземва и тършува из мобилните телефони без разрешение
на съдия“).
2.5 Открита е папка, която не присъства в документацията по досъдебното
производство, с неясно съдържание, като една от причините за това са неадекватните
поемни лица.
2.6 Съдът в Страсбург констатира (цитираното решение на ЕСПЧ - т. 64-5), че едно
отношение "унизително" и в нарушение на член 3, унижението трябва да е достигнало едно
минимално ниво на суровост.
Отново следва да се обърне внимание, че силовото нахлуване в къщата на ищеца на
представители на следствието и прокуратурата, съпроводени от отряд командоси, и
поставянето му на белезници е именно такова. Отделен е въпросът за личното унижение,
изтърпяна от ищеца по време на цялото претърсване и то докато в жилището са били
съпругата и синът му.
Всичко това предвидимо е довело огромната медийна изява и до накърняване на
професионалната репутация на ищеца (Решението на ЕСПЧ - т. 65).
В българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Г-н М. е, както се
установи, с много добро име в обществото, а и в адвокатската гилдия (например: Р. № 206 от
26.03.2019г. на ВКС, ГК III г.о., гр.д. № 4762 по описа за 2017г. - Правото на добро име, на свобода
(неприкосновеност) на личния живот и на свобода на религията са сред основните права на българските
граждани. … Тези неимуществени права са закрепени в нормативни актове от най-висока степен, които
регулират обществените отношения на територията на Република България – в чл. 32, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от
Конституцията (КРБ) и в чл. 8 и 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.,
ратифицирана по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила на 5 октомври 1992 г. за Република България,
е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ); Решение № 104 от 14.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2722/2021г., III
19
г.о., ГК, докладчик председателят Емил Томов и Решение № 36 от 31.03.2022г. на ВКС по
гр.д. № 2110/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова – като това
решение, по аргумент за обратното).
Както бе посочено, това е деликт, доколкото невинен човек е привлечен като
обвиняем. С действията си, държавата е предопределила поведението на медиите (и то за
целия период на разследването), дори и при абстрахиране от многобройните интервютата –
Определение № 463 от 12.06.2018г. на ВКС по гр.д. № 4765/2017г., III г.о., ГК, докладчик
съдията Геника М.; също: Решение № 233 от 18.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 104/2012г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев: Неоснователни са доводите на прокурора, че държавата не
отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа,
дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение.
Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от широкото разгласяване в
обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени; също: Р.
№ 673 от 15.11.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1916/2009г.: … има ли разгласяване чрез медиите
…; Р. № 281 от 04.10. 2011г. На ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1684/2010г.: ... до затруднения да си намери
работа по специалността, до ограничаване на социалните контакти, до негативни изживявания за опозореност ...
обвинението в тежко престъпление и неговото публично разгласяване обичайно води до стрес и промяна в
начина на живот ... и Решение № 395 от 18.01.2012г. на ВКС по гр.д. № 159/2011г., III г.о., ГК,
докладчик съдията Олга Керелска.
Налице е и хипотеза на чл. 53 от ЗЗД (дори и при липса на интервюта, това би било
чиста хипотеза на независимо съизвършителство - Р. на ВКС № 470/09.12.2010г. II н.о., н.д.
№ 453 по описа за 2010г., като отговорността е солидарна - Решение № 52 от 28.05.2019г. на
ВКС по т.д. № 1497/2018г., I т.о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова).
2.7 поведението на разследващите органи предопределило две негативни последици:
- нормално е да се предположи огромен стрес, ако някой се окаже обект на подобно
претърсване, още повече, ако се ползва с добро име в обществото и е постижения в
професията си. Отново трябва да се напомни, че ищецът е неосъждан и е имал успешна
практика, свързана с финансово адекватна клиентела.
- този обиск, а и последвалото наказателно производство, е довело до загуба на
доверие от страна на доверителите на ищеца (субективно и обективно), а и има пряко
негативно отражение към наказателното правораздаването.
Доколкото не е ясно какво точно е иззето (но е включена и електроника), е налице
предположение, че е нарушена е адвокатската тайна. Според адв. Д. („Адвокатската тайна“ -
и двете цитирани статии са достъпни в интернет), тя е в основата на отношението
адвокат – клиент лежи доверието. Абсолютният характер на адвокатската тайна гарантира
абсолютното доверие. Няма доверие без сигурност в адвокатската тайна. Клиентът трябва да
вярва безусловно, че адвокатът е негов покровител, че всичко, споделено с него, завинаги ще
остане тайна – дори след неговата смърт. Затова конфиденциалността не е ограничена във
времето. Адвокатът е длъжен да пази адвокатската тайна дори когато престане да бъде
адвокат. Адвокатската професия е професия на дискретността.
20
Институтът (на адвокатската тайна) е познат от векове. Защитата на адвокатската
тайна е публичноправен принцип. Публичноправният характер на този принцип гарантира
не само правото на защита на гражданина, но го предпазва и от незаконна намеса в личния
му живот. Опазването на адвокатската тайна е нравствен и юридически дълг на адвоката. В
повечето държави изпълнението на този дълг е обвързано с клетва. А защитата на
адвокатската тайна е задължение на държавата. Това не е имунитет на адвоката, а имунитет
на клиента срещу незаконно разпространяване и незаконно придобиване на сведенията,
които той е доверил на своя адвокат. Защитена е всяка комуникация – устна, писмена и
телекомуникационна (арг. и от т. 48 от Решението на ЕСПЧ).
Както се сочи в показанията на св. Л., ищецът е имал вяра в системата, която е била
разколебана, вследствие на преживяното. Доверието на ищеца в държавността, най-общо
казано е рухнало. Последвало е притеснение, което се е засилвало във времето относно
бъдещето му, включително и професионалното:
- как би приключило наказателното производство, ако органите на досъдебното
производство осъществяват дейността си по този начин (от гледна точка на личния му
живот, а и здравословното му състояние);
- дали въобще ще успее да запази практиката си, с оглед неминуемата загуба на
клиентела, вследствие на изтичането на информация от адвокатските му книжа (фактът, че е
въобще е извършен обиск, но най-вече начинът на процедиране на държавното обвинение,
целящ най-вероятно сплашване /липсващата папка, в досъдебното производство, открита в
книжата му/ или откриване на документация, свързана с доверител/ли - човешка презумпция
/praesumptiones hominis/; при установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки
презумпции, според Решение № 400/13.04.55г., по гр.д. № 1962/55г., на I г.о.); Защитата на лице
с проблемна лична и политическа репутация, може ли да се счита за поведение, което
фактически се санкционира и ако това е така, каква точно е функцията на материалния и/или
процесуален довереник?
-3. Задържането под стража е продължило от 03.07.2020г. до 22.10.2020г. (л. 180-
гръб), т.е. 3 месеца и 19 дена. Ограничението на свободата на ищеца след това е продължило
под формата на „домашен арест“.
-4. обвинението е за тежко наказуемо престъпление, неспецифично за представител
на адвокатурата – арг. от чл. 93, т. 7, във вр. с чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, във вр. с чл.
116, чл. 152 и чл. 143 от НК.
-5. Както бе посочено в т. 2.7, стресът е бил огромен (това се установява от СТЕ) и е
продължил през цялото времетраене на производство. Последиците от изживяното не са
отшумели;
-6. Ищецът действителна е имал заболявания, предхождащи задържането под
стража, но те са обострени от стреса (и то такъв, достигащ на моменти до изключително
високи нива), изпитван през цялото времетраене на производството; освен това,
неспазването на предписания режим, съобразно изложеното от второто в.л. е довел до
21
ситуации, дори опасни за живота на г-н М.;
-7. Наказателното производство е проведено в период, близък до края на кариерата на
ищеца. Той все още би могъл за известно време да упражнява професията си, ако обаче успее
да преодолее публичното опозоряване и да върне доверието на клиенте си, а и не на
последно място – самочувствието и увереността си да съдейства в наказателни
производства;
-8. Налице е известен дублаж на стресогенни производствата: съгласно Решение №
449 от 16.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 1393/2011г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена
Бонева, в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се
определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно,
щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като
обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните
притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и
накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в
едно, а в множество отделни дела.
Ищецът не може да се принуди да води едно производство, още повече, че това по
иска на КПКОНПИ, все още не е приключило. Притесненията от двете дела съвпадат поне
частично във времето, но тези, предмет на наказателното производство са много по-
различни от тези, свързани с гражданското дело. Първото има отношение към здравето
(физическо и психическо) на ищеца, отношенията му с близки и познати; съответно с
упражняването на професията му, докато второто е свързано с част от наличното
имущество.
При определяне на дължимата, като обезщетение сума, е съобразена и следната
практика: според Решение № 720 от 01.03.2018г. на САС по в.гр.д. № 4711/2017г. – 200 000
лева. Прието е че относно болестта на ищеца (магистрат) не е установено при условията на
пълно главно доказване, че е следствие от ареста. Задържането е продължило 68 дни.
Производството е продължило 5 години, но сумата е присъдена много преди инфлационните
процеси в страната; също: Р. № 344 от 24.11.2014г. на ВКС, IV г.о., гр.дело № 2378 по описа
за 2014 година. Производството е продължило 9 години, мярката за неотклонение е била
парична гаранция и подписка, а обезщетението - 200 000 лева. Увреденият е бил на 73
години към момента на прекратяване на наказателното производство. В мотивите се сочи:
доброто име и честта на Т. като общественик и политик, градени четири десетилетия, са тотално разрушени. В
настоящия случай не загубата на клиентела, която касаторът преди наказателното преследване е могъл да
подбира, като блестящ юрист, а нараненото му чувство за справедливост и потъпкано достойнство от
неоснователните обвинения, както и лишаването му от възможността да посети единствената си дъщеря,
живееща зад граница в този продължителен период от време, са нанесли непоправими поражения, които са го
сринали психически и животът му се изчерпал от съдържание.
Става въпрос за публични личности, единият от които магистрат. Първата хипотеза е
доста близка до настоящата. Втората е посочена само като допълнителен пример,
обосноваващ размера, приет от решаващия орган.
22
https://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-
%D0%BD%D0%B0-
%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0
Според инфлационен калкулатор, считано от март 2018г., тя е 49,7 % = 200 000 лева Х
49,7 % = 299 400 лева (относно допустимостта да се използва подобно програма - Решение
№ 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК).
Решаващият органа намира, че с оглед спецификите, установени по-горе, адекватното
обезщетение би следвало да надхвърля 300 000 лева, като би приел дори размер от 380 000
лева (и съобразно начина на процедиране, изложен в Решение № 832 от 10.12.2010г. на ВКС
по гр.д. № 593/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов, цитирано от
ответника). Задържането е продължило повече, а и наказателното производство, почти е
прекратило професионалната дейност на ищеца.
Искът следва да се уважи в претендирания размер 300 000 лева.
Лихвата се дължи от момента на приключване наказателното производство (т. 4, абз.
2 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 60189 от
04.11.2021г. по гр.д. № 262/2021г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС).
Ищецът обаче претендира такава, считана от депозирането на иска.
II. имуществени вреди:
1. относно двата договора за правна помощ: Сделките са подписани двустранно,
договорена е и цената за услугата. Договорите са развалени след задържането на ищеца,
поради фактическа невъзможност за изпълнение, тъй като г-н М. е бил задържан под
стража. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. на ВКС по тълк.д. № 3/2012г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Капка Юстиниянова и Камелия Ефремова, при предявен иск по
чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на
задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора, която сигурност не се предполага. Това изискване е налице.
Договорът е смесен, включващ изработка и мандат (поръчка). Договорено е
предоставяне на интелектуален продукт, включващ правна консултация (Решение № 458 от
25.06.2004г. по гр.д. № 739/2003г., ВКС, II ГО) – чл. 258 от ЗЗД, и представителство – чл. 280
от ЗЗД. Предметът сделките е юридическо или фактическо съдействие.
Оспорването на тази част от иска обхваща неяснота относно вида на договорите
(правоотношението) и начина на прекратяването им (л. 515). Документацията, имаща
отношение към тази част от претенцията се намира на л. 312-19. Ответникът би следвало да
е наясно с нея.
Темпорално оспорване (съмнение за антидатиране) – чл. 181 от ГПК, не е сторено.
Поведението на ПРБ е предопределило това на страните по договорите.
23
Този иск е основателен.
2. относно разходите за лечение:
Изложеното в т. 2.6 относно солидарната отговорност се отнася и до ГДИН, ако това
е доводът, сторен от ответника във връзка с принуждаването на ищеца да извърши
допълнителни разходи, свързани с лечението си, като наема стая, в която да има място за
охрана. Всъщност в отговора въобще не е оспорено, че са съответните разходи са направени.
Действително причината за постъпване в клиниката е обостряне на налично
заболяване, датиращо от преди задържането. Проблемът е че стресът, вследствие от
„задържането под стража“ и неспазването на предписания режим за лечение е довел до
усложнения, т.е. най-вероятно е комплицирал, а това означава и оскъпил процедурата.
Всичко това няма никакво отношение към ненужния разход, от гледна точка на
ищеца, за заплащане на разноски за самостоятелна стая, включваща допълнителни две легла.
Разноските, сторени от ищеца във връзка с лечението му, са установени. Вярно е, че
няма разграничение как се съотнасят със заплащането на стаята и на допълнителните места.
Това не означава, че искът е изцяло неоснователен – чл. 162 от ГПК (Решение № 91 от
1.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5023/2014г., III г.о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова:
При наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма
достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК, да определи размера
по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице; също: Решение № 133 от 18.06.2014г. по
гр.д. № 5247/2013г. на ВКС; Решение № 175 от 06.06.2011г. по гр.д. № 1242/2010г. на ВКС).
Претендира се сумата от 32 728,20 лева. Съдът намира, че претенцията е основателна
за сумата от 20 000 лева.
по разноските:
Хонорарът в това производство е далеч от прекомерен, с оглед размера на исковете –
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
приложима само като ориентир.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължи
сумата от 7 758,46 лева (която включва – 11,30 лева, държавна такса, и 7 747,16 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска).
На основание чл. 77 от ГПК, прокуратурата дължи сумата от 2 000 лева,
възнаграждения за вещи лица.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр.
24
София, бул. "Витоша" № 2 (ЕПЕП), да заплати на С. Г. М., ЕГН **********, гр. София, ул.
****, съд.адр.: гр. ****, кантора 24, чрез адв. С. М., тел. ****, e-mail: *****@***.**,
следното:
- сумата от 300 000 (триста хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 03.07.2020г. до 05.04.2024г. по пр.пр. №
16299/2022г. по описа на СГП, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2025г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за периода от 06.04.2024г. до
05.03.2025г., като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, пропуснати ползи, вследствие на
развалянето на два договора за правна помощ, сключени на 02.03.2020г. и на 20.01.2020г. с
Й.Ч. и В.Б., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2025г. до окончателното ù
изплащане; и
- сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи разноски за лечение в Университетска болница „Аджибадем
Ситиклиник“ през 2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2025г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 32 728,20 (тридесет и две хиляди седемстотни двадесет и осем лева и двадесет
стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
- сумата от 7 758,46 (седем хиляди седемстотин петдесет и осем лева и
четиридесет и шест стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 000 (две
хиляди) лева, възнаграждения за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
25