№ 340
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТ** в публично заседАие на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А СТ.Т.
като разгледа докладвАото от Жанет М. Христова ГраждАско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявен е положителен устАовителен иск с правно основАие чл.415, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувАо по искова молба от “***” ЕООД с ЕИК
*********, чрез адв. Виолета Герова със съдебен адрес гр.С, бул.»Б» № **, вх** ет** срещу
А. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.»С» № **, вх** ет** ап**8.
В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. между „***“ ЕАД с ЕИК********** и
ответницата бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35**7*******
за 24 месеца при тарифен плА „I Trafic XL“ с абонамент от 26.99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца.
За ползвАите услуги за периода от **/**/****г. до **/**/****г. били издадени
фактура № **********/**/**/****г. и фактура № 12**83**72/**/**/****г. Потребителят не
заплатил мобилните услуги за двата последователно отчетени месеца – ноември, декември
20**г., включително и за януари ****г. НеплащАето обосновило правото на „***“ ЕАД да
прекрати договора и да издаде крайна фактура № ********** от **/******г. с падеж
**.02.****г. с начислена в нея сума за потребени услуги, която не е предмет на иска, както и
неустойката от 67.47 лв., предмет на настоящото дело. Неустойката била уговорена в т.2 на
стр.6 от договора между стрАите и представлявала сбора от трикратния размер на месечната
такса от 22.49 лв. без ДДС. „***“ ЕАД прехвърлило вземАето си на „****“ ЕАД с ЕИК
******** към Договор за цесия от **/**/****г. В последствие вземАето било прехвърлено
на **/**/****г. на ищеца с Договор за цесия от 01.10.****г., който встъпил в правата си още
преди подавАе на заявлението по чл.410 от ГПК. Така предвид неизпълнението по
договора по инициатИа на ищеца било учредено заповедно производство по образувАото
1
ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № ***/**/**/****г. за вземАето от 67.47 лв.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.** ал.5 от ГПК и след давАе на указАия от
заповедния съд за ищеца възникнал правен интерес от провеждАе на избрАата форма на
искова защита. В заключение се моли за признавАе за устАовено в отношенията между
стрАите, че в полза на дружеството ищец съществува вземАе протИ ответницата в размер
на 67.47лв., представляващо неустойка, дължима по Договор от **/**/****г. с клиентски
номер ************, сключен между ответницата и „Българска телекомуникационна
компАия“ ЕАД, както и разноските в настоящото и в заповедното производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответницата. Въпреки предоставения й срок по чл.131 от ГПК същата не депозирала отговор
на исковата молба, като не е изразила стАовище по допустимостта и съществото на
предявените искове.
В хода на проведеното по делото съдебно заседАие за ищецът не се явява
представител, като е депозирАо стАовище по хода на делото. В него се прави искАе за
постАовявАе на неприсъствено решение.
Ответницата, редовно призовАа, не се явява и не изпраща представител. Същата не
прави искАе и за разглеждАе на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че на стрАите са указАи последиците от неспазвАето на
сроковете за размяна на книжа и от неявявАето им в съдебно заседАие, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.2**, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основАо на положителна
преценка за наличие на предпоставките за постАовявАе на неприсъствено такова.
Изходът на спора и искАето от ищеца за присъждАе на реализирАите от него
разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирАи такИа, обосновават
положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът
следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на общо 205
лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса и **0 лв. за адвокатско възнаграждение, както
и в настоящото в размер на общо 205 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса за
образувАе на делото и **0 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основАие чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАОВЕНО на основАие чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между стрАите, че в полза на “***” ЕООД с ЕИК
*********, чрез адв. Виолета Герова със съдебен адрес гр.С, бул.»Б» № **, вх** ет**
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАЕ от А. И. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.»С» № **, вх**
2
ет** ап**8 в размер на 67.47 лв.(шестдесет и седем лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща неустойка по Договор от **/**/****г. с клиентски номер
************ сключен между „Българска телекомуникационна компАия“ ЕАД с
ЕИК********** и ответницата, което вземАе е прехвърлено на „****“ ЕАД с ЕИК ********
с Договор за цесия от **/**/****г., а „****“ ЕАД го е прехвърлило на ищеца с Договор за
цесия от 01.10.****г. и за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК с № 953 от **/**/****г. по ч.гр.д.№ ************** по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основАие чл.**, ал.1 от ГПК А. И. И. с ЕГН ********** да заплати
на “***” ЕООД с ЕИК ********* сторените от ищеца разноски в заповедното производство
в общ размер на 205 лв. (двеста и пет лева), както и разноските в исковото производство в
общ размер на 205 лв. (двеста и пет лева), представляваща държавна такса за образувАе на
делото, както и адвокатско възнаграждение.
На основАие чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалвАе.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
3