№ 7813
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20251100102309 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Х. А. ЕГН
**********, чрез адв. Е. Ф., в лично качество и в качеството и на наследник на
пострадалия Х. М. А. срещу Прокуратурата на Република България, по искове с
правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване на правото на ищцата за разглеждане в разумен срок на сл. дело
1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-
София, а сега ДП №11- 048/1999 по описа на ВОП-София, образувано през януари
1991г., ведно със законната лихва считано от 22.02.2022г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е наследник на Х. М. А., пострадал от престъпленията,
които се разследват повече 30 години по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура
на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по
описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999г. по описа на ВОП-София. Твърди,
че от януари 1985г. до октомври 1985г. съпругът й Х. М. е задържан и лишен от
свобода първо в МВР, после в затвора и лагера на остров Белене. След
освобождаването му, продължило наблюдаването от Държавна сигурност, никъде
не го приемали на работа. После през 1989г. били изгонени от страната. Сочи, че
1
съпругът не е извършил престъпление или друго провинение, които по закон да
допускат задържането и лишаването му от свобода. Сочи, че нейния съпруг Х. М.
А. починал на 06.07.2008 г. и не доживял приключването на следствено дело
1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие
преобразувано в сл. дело №780- П/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-
048/1999 по описа на ВОП-София. След неговата смърт на основание чл.74, ал.2 от
НПК правата на пострадало лице преминали върху неговите наследници. Твърди,
че цялото семейство са пострадали от престъпленията, предмет на разследването.
Рождените им имена били принудително сменени с български такива. Наред с това,
било забранено ползването на майчиния им език, упражняването на
етнокултурните им традиции и обичаи, за да бъдат превърнати в българи. През
цялото време от принудителната промяна на имената до изгонването им от
страната в началото на лятото на 1989г. били подложени на изолация и лишени от
пълноценно участие в социалния, икономическия и културен живот. След това
били изгонени от страната и дома им с по една чанта ръчен багаж и без пари.
Установили се в Република Турция, където отначало били със статут на бежанци,
живели при тежки бежански условия и устройването им там отнело близо 10
години. Наред с това, в резултат на задържането на съпруга й били засегнати
правата им на личен и семеен живот. Ищцата останала сама с децата им, тя поела
всички нужди. Всички близки страняха от тях от страх да не пострадат по същия
или подобен начин като тях. За лишаването му от свобода тогава на съпруга й не са
му били връчени никакви документи. Разбрала, че в архивите на бившата
Държавна сигурност има документи за изпращането на съпруга й на остров Белене,
с които успяла да се снабди. В затвора на остров Белене съпругът й бил лишен от
свобода в килии, при крайно деградиращи условия - мръсотия; липса на
елементарни условия за живот и лична хигиена ( за тоалетна трябвало да ползват
една кофа в килията); липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна;
отначало не знаели къде е, на него не са му разрешавали да се свърже с близките си
и да им съобщи къде е; после свижданията били редки; карали ги да работят тежък
физически труд, а накрая дори и да платят за настаняването им в Белене.
Принудително ги карали да работят, без заплащане, без трудови и осигурителни
права, без трудов договор. Ищцата сочи, че докато съпругът и бил задържан, се
наложило сама да се грижи за двете им деца и цялото семейство. Престоят му в
затвора и лагера на остров Белене оставило трайни и сериозни щети върху
здравето му.
Ищцата сочи, че едва през януари 2025г. е била разпитана като свидетел и са
2
и разяснени правата по ДП №11- 048/1999 по описа на ВОП-София, за което
въпреки влошеното си здравословно състояние пътувала до гр.София. Твърди, че е
пострадала от деянията, предмет на разследването защото са и причинени вреди в
лично качество и като наследник на съпруга и.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република
България. В отговора Прокуратурата на Република България навежда възражение
за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност –
неоснователна. Заявява, че ищцата като наследник на Х. М. А. не е легитимирана
да предяви и води иск по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на съпруга й от нарушено негово право за разглеждане и решаване в
разумен срок. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.
Оспорва началния момент на акцесорната претенция за законна лихва върху
претендираното обезщетение.
В открито с.з. ищцата лично и чрез адв.Ф. поддържа предявения иск .
В открито с.з. ответника Прокуратура на РБ, чрез прокурор Занев оспорва
предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, след като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетото Удостоверение за наследници изх.№049 /13.03.2019г. издадено от
Община Котел, се установява, че ищцата С. Х. А. е съпруга и наследник по закон на
Х. М. А., починал на 06.07.2008г./л.112 от делото/
Прието е и удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№039
/13.03.2019г. издадено от Община Котел, от което е видно, че имената Х. М. А. ЕГН
********** и А.М.Г. са на едно и също лице.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че в периода от от февруари 1985г. до септември 1987г. Х. М. е бил
задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене. Видно от
Заповед №1-179 /11.02.1985г. на началника на РУ на МВР Сливен съпругът на
ищцата е принудително установен в Белене за срок от три години./л.113 от делото/
В приетия по делото неоспорен списък на лицата въдворени и преминали през
о. Белене наследодателя на ищцата Х. М. А. фигурира под №30./л.282 - гръб/
Секретния списъкът на лицата преминали през о.Белене е представен на
3
Прокуратурата на въоръжените сили от МВР Секретариат с писмо №1-
118/10.03.1993г. /л.278 от делото/
Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на
наследодателя на ищцата, на самата ищца и на членовете на семейството им с
български имена. Не е спорно, че ищцата и семейството и са изселени в Турция
през 1989 г.
От представените писмени доказателства се установява, че на 31.01.1991 г. с
постановление прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл.
дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в
сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП - София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048
от 1999 г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на
възродителния процес престъпления. Страните не спорят, че и към момента
наказателното производство е висящо.
Установява се, че сл.д. № 1/1991 г. е водено срещу петима обвиняеми за
престъпления по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК-за това, че в периода от
1984 г. до 1988 г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в
съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и
омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, във вр. с, ал.
1 и чл. 20, ал. 2 от НК, че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на
продължавано престъпление обвиняемите злоупотребили и превишили властта си
с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена
асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна
смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на
остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение
поради несъгласие с промяната.
На 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г. в съда са внасяни обвинителни актове
срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са
прекратявани, съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и делото е било връщано на П.та за
отстраняването им.
През 1998 г. и през 1999 г. двама от обвиняемите са починали и
производството по отношение на тях е било прекратено; през 1999 г. и през 2002т.
производството по делото е било спирано поради наличие на свидетели в чужбина,
които е трябдвало да бъдат разпитани, след което е било възобновявано.
В хода на наказателното производство в периода от 05.02.2001 г. до
4
04.02.2004 г. са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните
наследници, от тях са разпитани общо 312 души, в това число на 05.11.2001 г. от
военен следовател при Софийска военна Прокуратура е бил разпитван и ищецът.
На 07.12.2012 г. последният останал жив обвиняем Г.А. е бил разпитван и е
поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на давността относно
наказателното преследване за престъплението, по което му е повдигнато
обвинение.
С постановление от 08.10.2018г. на прокурор при ВОП - София
наказателното производство е спряно, поради това, че 35 от пострадалите лица,
които са и очевидци на извършеното деяние, не са разпитани, включително и по
делегация, като за целта е изпратена поредна молба за международна правна
помощ до Република Турция, която взе още не е изпълнена.
Установява се също, че на 27.12.2024г. ищцата С. Х. А. в лично качество и
като наследник на Х. М. А. наследниците на подала молба с вх.№03101
/27.12.2024г. до Военно окръжна прокуратура София с правно основание чл.75 и
чл. 74, ал. 2 НПК за участие в досъдебното производство като пострадал. /л.114 от
делото/
Ищцата С. Х. А. е разпитана в качеството на свидетел по ДП № ІІ-048 от 1999
г. по описа на ВОП София на 27.01.2025г., като са и разяснени правата по чл.74
НПК и чл.75 НПК, като пострадало лице, което се установява от приетия протокол
за разпит./л.274 –л.276 от делото/
По делото е представен ДВ бр. 44 от 01.06.1990 г. на Държавен вестник, в
който е обнародван списък на лицата, приет с решение на Комисия на Народното
събрание за политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишените
от свобода и въдворени в Белене лица във връзка с насилствената промяна на
имената на една част от българските граждани, сред които е и наследодателя на
ищцата.
Представена по делото е и декларация на 41-то Народно събрание от
11.01.2012 г., с която категорично се осъжда асимилационната политика на
тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малзинство в
България, включително и т.нар. "Възродителен процес".
Пред настоящата инстанция и във връзка с търпените неимуществени вреди от
ищеца са събрани свидетелски показания.
Разпитана в о.с.з. на 27.11.2025г. свидетелката А.Х.А. /60г., без родство/,
установява, че нейния съпруг бил заедно със съпруга на ищцата въдворен на
5
остров Белене. Сочи, че със ищцата се запознали след заселването си в Турция, в
гр.Чорлу. Знае, че ищцата С. била в тежко положение докато мъжът бил затворен,
сама без работа, без пари и две малки деца. След смяната на Т.Ж., С.а и съпруга и
Х. разбрали за делото, което се води в България срещу виновниците за
възродителния процес и много се интересували от развитието му. Идвали в
България, питали родните си, подавали молби. Като съседи в гр.Чорлу
свидетелката и ищцата се виждали, като С. била тревожна и тъжна, че годините
минават, а никой не е наказан, за това което са претърпели с мъжа и. Съпругът и Х.
също много се нервирал за това и починал без да дочака края на делото за
възродителния процес.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел и след преценката им по
реда на чл.172 ГПК, доколкото почиват на преки лични впечатления,
последователни са и не се опровергават от другите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се
произнесе по същество. Съдът намира за неоснователни следните възражения на
ответника за недопустимост на настоящето производство:
Възражението, че искът е недопустим предвид нормата на чл. 6, ал. 1 от
ЗОДОВ доколкото е предявен едва след смъртта на Х. М. А., също е неоснователно.
Легитимиран да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ за вреди от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е страна в
производството. В този смисъл и доколкото в настоящият случай процесното дело
представлява наказателно производство в досъдебната си фаза, страни в
производството са обвиняемото лице и пострадалото лице.
Ищцата в настоящото производство твърди, а от доказателствата по делото се
установява, че е един от наследниците по закон на съпруга си Х. М..
По делото е приета като доказателство молба от ищцата от вх.№03101
/27.12.2024г. до ВОП, с която на основание чл. 75, ал. 3 НПК, същата иска да бъде
конституирана като пострадал в досъдебната фаза на ДП № 11-048/1999 по описа
на ВОП- София.
Несъстоятелно е възражението на Прокуратурата на Република България, че
ищцата не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди, които се
дължат на нейния починал баща и не се наследяват. Съгласно чл. 74, ал. 2 НПК при
6
смърт на пострадалия от престъплението правата му преминават върху неговите
наследници. В този смисъл е и Решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г.
на ВКС, III г.о.
По същество:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1
КЗПЧОС.
Ищцата има качеството на наследник на пострадал от производството по
сл.д. № 1/91 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. по описа на
ВОП-София, а към момента ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София.
Началният момент за определяне продължителността на досъдебното производство
е 30.01.1991 г., когато същото е образувано. Няма спор, че същото продължава и в
момента, т.е. повече от 34 години.
По наказателното производство е повдигнатото обвинение по чл. 387, ал. 2,
вр., ал. 1 НК и от същото са засегнати основни права на наследодателя на ищеца
като правото на етническа принадлежност, на име, на свободно придвижване, на
труд и др./, като изходът от това наказателно производство е решаващ за
признаването им. А това, че са засегнати негови права безспорно се установява с
приетите по делото писмени доказателства. Съдът намира за безспорно
установено, че наследодателят на ищеца е жертва на т.нар. "Възродителен процес",
представляващ опит на управляващата към онзи момент партия в България да
наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, помаци и
др.). Това е наименованието, с което е известен в обществото процесът на системни
репресии срещу тези социални групи и етноси. Безспорно образуваното
наказателно производство за съпруга на ищеца е било надежда за репариране,
макар и частично на преживените от него унижения и страдания, вкл. и за
въдворяването му на о.Белене. След смъртта на съпруга си ищцата продължава да
чака справедливост и възмездие чрез закона.
Предмет на установяване в настоящото производство е общата
продължителност на наказателното дело, с оглед на неговата фактическа и правна
сложност, като съдът преценява осъществяването на отделните забавяния,
причината, която ги е предизвикала с изключение на забавянията, дължащи се на
поведението на претендиращата обезщетение страна. Държавата отговаря за тези
забавяния, тъй като е длъжна да установи правила, както и спазването им, предвид
предотвратяване на последиците от недобросъвестно упражняване на права и
недобросъвестно изпълнение на задължения. Отговорността по чл. 2б ЗОДОВ не е
7
обусловена от виновно поведение на лицата от състава на държавните органи,
които в делото участват като процесуални субституенти, тъй като вредите се
формират от забавяне разглеждането на делото над разумния срок.
Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС - всяко лице, при решаването на правен спор
относно негови граждански права /в случая за присъждане на обезщетение от
нарушението им/, има право на гледане на делото в разумен срок, независимо от
това в коя фаза се намира производството - в досъдебна или съдебна/.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен
принцип в наказателното производство, съгласно чл. 22 НПК.
С оглед обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява допуснато
нарушение за правото на разглеждане на делото в срок. Наказателното дело е
продължило над 34 години. Безспорно следва да се отчете високата фактическа и
правна сложност на образуваното досъдебно производство. Фактите,
обосноваващи обвиненията са многобройни, като са посочени множество деяния,
представляващи репресивни мерки спрямо огромен брой лица по време на т.нар.
"възродителен процес", което е налагало извършване на многобройни процесуални
действия, засягащи широк кръг лица. Това обаче не може да бъде причина за
превишаване на разумния срок.
С поведението си ищцата, както и нейния съпруг, не са били в състояние да
влияят на разследването. Напротив, същите са опитвали със законни средства да
способстват за неговото ускоряване. Прекомерното забавяне е единствено и само
по вина на властите. Прокуратурата не е изпълнила съвестно задълженията си по
ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да
приключи в срок, своевременно да бъдат събрани релевантните доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е доказан по своето
основание, като безспорно на ищеца се дължи обезщетение.
Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува
силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът
да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б ЗОДОВ се определя
8
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт.
В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но
най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди;
респ. - не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това,
размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на
живот в страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта
на увреждащото поведение), само по себе си също има репариращ ефект за
пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.
Предвид горното съдът намира, че действителния размер на обезщетението е в
размер на 30 000 лв., като в останалата част заявената претенция е неоснователна.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид съдебната
практика по аналогични случаи от забавено правосъдие по чл. 2б ЗОДОВ, касаещи
"възродителния процес". Размерите на присъжданите обезщетения са между 12000
лв. /така Определение № 50036/25.01.2023 г. по гр. д. № 2661/2022 г. на ВКС, ІV
г.о., Решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. на ВКС, III г.о., Решение
№ 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на ВКС, III г.о. и др./ и 15000 лв./така
Определение № 50796 от 04.11.2022 г. по гр. д. № 1564/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Определение № 387/16.05.2022 г. по гр. д. № 5087/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 50038/01.03.2023 г. по гр. д. № 2093/2022 г. на ВКС, IV г.о., Определение №
50923/12.12.2022 г. по гр. д. № 2107/2022 г., ІІІ г.о./.
В по-скорошно постановени решения пък преобладават обезщетенията в
размер на 30 000 лв. / Решение № 50062 от 02.02.2024 г. по гр. д. № 1080/2022 г., г.
к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 50280 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 4210/2021 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС; Решение № 117 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 1194/2023 г., г. к., III г. о.
на ВКС/. В тях, освен конкретната продължителност на производството, която
значително надхвърля законоустановените срокове, до степен, че още през 2000 г.
това забавяне е довело до изтичане на абсолютната давност за деянията, предмет
на обвинителния акт, е отчетен високият интензитет на упражнената по отношение
на ищците репресия, която следва да определя и по-високите очаквания, които те
9
са имали с оглед своевременното приключване на досъдебното производство, което
според решаващите състави също следва да се отразява на размера на
обезщетението за неприключването на последното в разумен срок.
За да определи обезщетението в размер на максималния за сходните случаи,
съдът съобрази и обстоятелството, че обезщетението се претендира за период до
2025г., а в по - старите решения на ВКС, с които е присъждано по-ниско
обезщетение, са били постановени по искови молби предявени в периода 2018 -
2020 г. Съдът, взе предвид и обществено икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди към датата на подаване на
исковата молба - м.02.2025 г., доколкото обезщетението за претендира за период до
датата на подаване на исковата молба. Обществено икономическите условия се
отразяват на размера на обезщетението доколкото са израз на икономическата
конюнктура, поради което тенденциите относно увеличаване средногодишния
доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за увеличаване на
минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната стойност
са все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
По претенцията за законна лихва:
Основателността на иска води до основателност и на акцесорната претенция,
поради което посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва,
дължима от момента на подаване на исковата молба. Това е така, тъй като
претендираното обезщетение обхваща целия период на продължителност на делото
до предявяване на иска (т.е. неразумната продължителност е елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ), поради което
горепосочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва, дължима
върху нея като определено обезщетение за неимуществени вреди от датата на
подаване на исковата молба – 26.02.2025г., до окончателното й изплащане. За
периода от 22.02.2022г. до 25.02.2025г. включително акцесорната претенция за
лихва за забава следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 15,00
лева от която 10,00 лв. са направени по делото разноски за държавна такса за
настоящето производство и още 5 лева такса за съдебно удостоверение.По
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, то такова не следва да бъде
10
присъдено, доколкото по липсват данни, адв. Ф. да представлява ищеца по реда на
чл. 38 от ЗАдв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на С. Х. А.
ЕГН ********** чрез адв. Е. Ф., САК, и съдебен адрес: гр. София, 1****, в
качеството и на наследник на пострадалия Х. М. А. и в лично качество, на
основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 30 000 / тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г. по описа на
Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-
II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега Досъдебно производство №II-048/1999г.
по описа на Военноокръжна прокуратура-София, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за разликата му до пълния
предявен размер от 120 000лв., както и искането за законната лихва върху
главницата за периода от 22.02.2022г. до 25.02.2025г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на С. Х. А.
ЕГН ********** чрез адв. Е. Ф., САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
15,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса пред СГС.
Присъдените на ищцата суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка посочена на
л.131 от делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11