Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  

09.04.2021 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 11 март

Тринадесети наказателен състав година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР  ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2112/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** чрез адв. ***от АК – гр. Плевен против наказателно постановление № 20-0938-003127 от 06.08.2020 г. на ***Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2538 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

За така установеното нарушение на жалбоподателя *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Последният моли съда да отмени единствено наложеното му наказание лишаване от правоуправление, тъй като наложената му глоба е заплатена.

За ответната страна по жалбата О.н.М. ***, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА !

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 232875 от 21.06.2020 г., съставен от актосъставителя *** – мл. автоконтрольор.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението подробно описано в АУАН, а именно:

На 21.06.2020 г. в 11:25 часа на в гр. Плевен, на кръстовище образувано от площад „***и ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост по НРМПС на ***, с ЕГН: ********** и извършва следното:

1.Управлява горепосоченото МПС, като същото е с прекратена регистрация на 29.09.2019 г., във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1  от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите.

В случая не са налице формалните предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия.

Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител *** и в същия е отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДв.П и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателя и процесуалния му представител възражения и такива направени в о.с.з., че не е извършил умишлено нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителят и свидетеля по акта дадени непосредствено и устно в съдебно заседание, а и не на последно място, жалбоподателят в съдебно заседание признава вината си.

Съдът счита, че фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото неутрален свидетел.

Съдът кредитира показанията на свидетелите *** и *** относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

Последният е участвал пряко в разигралите се събития и има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите налице ли е било управление на моторно превозно средство и конкретно на това, че същото не е било регистрирано по надлежния ред, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП /Изм. - ДВ, бр.14 от 2015г./ предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат единствено и само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като за извършването му жалбоподателят е санкциониран от административно-наказващия орган с наказателното постановление на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. 

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че надлежен ред за регистриране на МПС е редът предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.).

В процесния случай жалбоподателят не спори, че той е управлявал посоченото в наказателното постановление МПС, т.е. имал е качеството на водач, а административно-наказателно отговорното лице по смисъла на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е именно водачът.

Това води до извода, че правилно е ангажирана неговата отговорност, а не тази на собственика, тъй като законът изисква не само собствениците да регистрират надлежно своите автомобили, но и водачите, които не са собственици, да не управляват автомобили, които не са регистрирани по надлежен ред.

Жалбоподателят не е наказан от страна на административно-наказващият орган, защото не е спазил разпоредбите на ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за надлежно регистриране на МПС-то, а за това, че е управлявал МПС, което няма надлежна регистрация.

Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева, водач който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съдът счита, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Следва да се отбележи, че регистрацията на автомобил не е формално изискване, а процедура, включваща извършването на редица проверки- за собствеността, техническото състояние, идентификация и т.н., които са от съществено значение за установяване съответствието на превозното средство с нормативните изисквания. Поради това нарушение от вида на процесното би било маловажно само при наличието на някакви изключителни извинителни обстоятелства, а такива в случая не са констатирани. От приложената по делото справка за нарушител е видно също, че жалбоподателят се отличава с повишена склонност към незачитане на нормите на ЗДП, във връзка с което са му били налагани наказания за нарушения на този закон. Това е допълнително основание, налагащо извода за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

По отношение на наложените административни наказания, за извършеното нарушение по  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, административно-наказващият орган се е съобразил стриктно с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки в достатъчна степен обстоятелствата, при които е извършено нарушението, неговата тежест, мотивите на нарушителя, като е даден превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП,  Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.5 от тази наредба който предвижда, че за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер на водачът следва да се отнемат 10 контролни точки.

С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че с така определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите визирани в чл. 12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в движението по пътищата към спазване на правилата за движение по пътищата.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № № 20-0938-003127 от 06.08.2020 г. на ***Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2538 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: