№ 1697
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20211100511150 по описа за 2021 година
С решение № 20143586/22.06.2021 г. по гр.д. № 22936/2020 г. по описа на СРС,
51 с-в, съдът е признал за установено, че С. Г. Д., ЕГН **********, дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумите: 55,73 лева - абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги за
периода от 09.03.2018 г. до 09.05.2018 г. по договор за мобилни услуги № *******/
09.03.2018 г, ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й заплащане,
23,95 лева - абонаментни такси и стойност на мобилни услуги за периода от 26.02.2018
г. до 09.05.2018 г. по договор за мобилни услуги № *********/ 26.02.2018 г., ведно със
законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й заплащане, 30,19 лева -
абонаментни такси и стойност на предоставени мобилни услуги за периода от
26.02.2018 г. до 09.05.2018 г. по договор за мобилни услуги № *******/ 26.02.2018 г.,
ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й заплащане, и 21,23 лева
- абонаментни такси и стойност на мобилни услуги за периода от 10.02.2018 г. до
09.05.0218 г. по договор за мобилни услуги № *********/ 03.05.2016 г. и допълнително
споразумение № *********/ 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от 21.10.2019 г.
до окончателното й заплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумите 1375,15 лева лизинговите вноски за периода от 01.04.2018 г.
до 01.02.2020 г. по договор за лизинг от 01.03.2018 г. на мобилно устройство APPLE
IPHONE X 64 GB SPACE GREY, ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до
окончателното й заплащане, 135,18 лева - лизингови вноски за периода от 09.04.2018 г.
до 09.05.2018 г. по договор за лизинг от 09.03.2018 г. на мобилно устройство IPHONE
X 64 GB SPACE GREY, ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й
заплащане, и 1419,39 лева - лизингови вноски за периода от 10.05.2018 г. до 09.02.2020
г. по договор за лизинг от 09.03.2018 г. на мобилно устройство IPHONE X 64 GB
1
SPACE GREY, ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й
заплащане, като е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги по договор за мобилни
услуги № *******/ 09.03.2018 г. за срока от 10.02.2018 г. до 08.03.2018 г.; иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за абонаментни такси и стойност на
ползвани мобилни услуги по договор за мобилни услуги № *********/ 26.02.2018 г. за
периода от 10.02.2018 г. до 25.02.2018 г.; иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги по договор за
мобилни услуги № *******/ 26.02.2018 г. за периода от 10.02.2018 г. до 25.02.2018 г.;
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за разликата над
135,18 лева до претендираните 202,77 лева и за срока от 10.02.2018 г. до 08.04.2018 г.;
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 59,79 лева
- лизингова вноска по договор за лизинг от 01.03.2018 г. за периода от 10.02.2018 г. до
09.03.2018 г.; както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумите
209,49 лева - неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № *******/ 09.03.2018 г, 27,48 лева - неустойка поради предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/ 26.02.2018 г., 226,54 лева -
неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *******/
26.02.2018 г. и 440,05 лева - неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/ 03.05.2016 г., изменен с допълнително споразумение от
01.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.12.2019 г. по ч.гр.д.
№ 60248/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, поправена с
разпореждане от 14.09.2020 г.
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от
страна на ответника С. Г. Д., който твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че въз основа на представените от ищеца фактури може да се изведе обоснован
извод, че последният е изпълнил задълженията си да му предостави договорените
услуги и съответно че е възниквало неговото задължение да заплати уговорената цена.
Представя подробно становище в подкрепа на възражението си като сочи, че
фактурите имат характер на частни документи и нямат обвързваща материална
доказателствена сила, предвид което не могат да служат като доказателство за
предоставяне на договорените услуги при наличие на нарочно оспорване от негова
страна.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *******, с ново наименование „Й.Б.“ ЕАД, в който е изложено становище за
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Иска се неговото
потвърждаване.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, а по доводите за неправилност, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1
2
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232,
ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
От събраните доказателства е видно, че между страните са сключени няколко
договора както следва:
Договор за мобилни услуги № *********/03.05.2016 г., сключен между „Т.Б.”
ЕАД и С. Г. Д. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер ******* срещу
месечна абонаментна такса от 29,99 лева при 40 % промоотстъпка за 24 месеца.
Договорът е сключен за 24 месеца. По делото е прието и копие от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер ******* № *********/
01.03.2018 г., е което е договорено мобилен номер ******* да бъде ползван от
потребителя срещу задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 44,99
лева. Според раздел IV, т. 2 с подписването на споразумението срокът за ползване на
услугите, предоставяни от оператора на потребителя за мобилен номер ******* се
продължава до 01.03.2020 г., а споразумението влиза в сила на 01.03.2018 г.;
Договор за мобилни услуги № *******/ 26.02.2018 г., сключен между „Т.Б.”
ЕАД и С. Г. Д., въз основа на който на клиента е предоставен телефонен номер
********** за срок от 24 месеца, считано от 26.02.2018 г., при стандартен месечен
абонамент 15,99 лева и промоционален абонамент 13,99 лева на месец.
Договор за мобилни услуги № *********/ 26.02.2018 г., сключен между „Т.Б.”
ЕАД и С. Г. Д. за телефонен номер *******, срещу ползването на мобилните услуги
чрез този мобилен номер като въззивникът е поел задължение да заплаща на
дружеството месечен абонамент от 10,99 лева. В договора е посочено, че срокът му на
действие е 24 месеца и влиза в сила на 26.02.2018 г.;
Договор за мобилни услуги № *******/ 09.03.2018 г., сключен между „Т.Б.”
ЕАД и въззивника, от който се установява, че дружеството е поело задължения да
предоставя на С. Г. Д. мобилни услуги за телефонен номер *******, а последният - да
заплаща месечна абонамента такса от 30,99 лева;
За доказване на изпълнението на задълженията на въззиваемия да предостави
договорените с процесните договори услуги по делото са приети като доказателства
фактури и е изслушано и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което се кредитира и от настоящия съд като обективно и компетентно
изготвено. Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че
доколкото счетоводството на въззиваемия е водено редовно, то същото служи за
установяване на предоставянето на процесните услуги и съответно при липа на
доказателства за заплащане на дължимата за тях цена е извел извод за основателност на
предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Спорно между страните пред въззивната инстанция е дали правилно
първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства могат да обосноват
3
извод за доказано предоставяне на услугите, за които се е задължил въззиваемия по
силата на процесните договори и съответно дали се дължи изпълнение на насрещното
задължение за заплащане на тези услуги.
При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира за
неоснователно възражението на въззивника за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд. Уважаването на предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; въззиваемият да е предоставил на въззивника
далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договорите и последният да не е
заплатил договорените цени за предоставените услуги.
В рамките на първоинстанционното производство въззивникът не е оспорил
сключването и валидността на процесните договори, като с изключение на приетите от
първоинстанционния съд нищожни клаузи (т. 11 от договора за мобилни услуги №
*********/ 26.02.2018 г., т. 11 от договор за мобилни услуги № *******/ 26.02.2018 г.,
т. 11 от договор за мобилни услуги № *******/ 09.03.2018 г., както и раздел IV, т. 4 от
допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен номер
******* № *********/ 01.03.2018 г.), които са неотносими към предмета на въззивното
обжалване, съдът не намира наличие на други такива в пределите на извършената
задължителна служебна проверка за действителност съобразно приетото с ТР № 1/2020
г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното са налице валидно възникнали договорни отношения между
въззивника и въззиваемия, по силата на които вторият следва да предостави на първия
договорените услуги, а той следва да заплати договорената цена.
Действително представените от въззиваемия фактури, както правилно сочи и
въззивника, по своето правно естество представляват частни свидетелстващи
документи, едностранно съставени от въззиваемия и съдържащи изгодни за автора им
обстоятелства (за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова
полза парични вземания), поради което същите не се ползват с материална
доказателствена сила за констатираните с тях права и задължения. Те не са и
подписани от въззивника, предвид което не съставляват и признание от негова страна
за дължимост на претендираните от въззиваемия вземания и реалната доставка на
услугите. Съответно правилни се явяват доводите на въззивника, че представените по
делото фактури, разглеждани самостоятелно, не доказват при условията на пълно и
главно доказване факта на предоставяне на процесните услуги. В настоящия случай
обаче съдът не е основал извода си за доказаност на твърдението на въззиваемия за
предоставяне на услугите и съответно за дължимост на месечните такси за тях само
4
въз основа на представените по делото фактури, а е съобразил и правилото на чл. 182
ГПК, предвид което въззивният съд намира изводите му за правилни и
законосъобразни, а възраженията на въззивника в тази връзка за неоснователни,
поради следното:
С правилото на чл. 182 ГПК законодателят е установил едно изключение от
общото правило, че частните свидетелстващи документи се ползват с доказателствена
сила, само ако обективират неблагоприятни за неговия издател обстоятелства като е
предвидил, че вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство и
на лицата или организациите, които са ги водили. Предпоставка за това е те да са
водени редовно. В рамките на първоинстанционното производство е приета и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която може да се
направи обоснован извод, че счетоводните книги на въззиваемия са водени редовно,
тъй като отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗСч т.е. счетоводните
записвания при въззиваемия са надлежно оформени стопански операции от първични
и/или вторични счетоводни документи, каквито са приходни и разходни ордери,
фактури, разписки, актове и други документи, изхождащи от страната. Съответно
счетоводните записвания на въззиваемия съставляват доказателство за предоставяне от
негова страна на процесните услуги и при съобразяване на правилото на чл. 182 ГПК
първоинстанционния съд правилно е приел, че въззиваемият е предоставил дължимите
по договорите услуги и следователно правилно е приел и че въззивникът следва да
заплати договорената за тях цена.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното
решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Доколкото
същите се явяват неоснователни съобразно изложеното горе, то решението следва да се
потвърди в обжалваната част.
По разноските:
На въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски, доколкото не са
представени доказателства за реализирани такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20143586/22.06.2021 г. по гр.д. № 22936/2020 г.
по описа на СРС, 51 с-в, в частта, с която съдът е признал за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че С. Г. Д., ЕГН ********** дължи на
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******, с ново наименование „Й.Б.“ ЕАД, сумите: 55,73 лева -
5
абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги за периода от 09.03.2018 г.
до 09.05.2018 г. по договор за мобилни услуги № *******/ 09.03.2018 г, ведно със
законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й заплащане, 23,95 лева -
абонаментни такси и стойност на мобилни услуги за периода от 26.02.2018 г. до
09.05.2018 г. по договор за мобилни услуги № *********/ 26.02.2018 г., ведно със
законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й заплащане, 30,19 лева -
абонаментни такси и стойност на предоставени мобилни услуги за периода от
26.02.2018 г. до 09.05.2018 г. по договор за мобилни услуги № *******/ 26.02.2018 г.,
ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й заплащане, и 21,23 лева
- абонаментни такси и стойност на мобилни услуги за периода от 10.02.2018 г. до
09.05.0218 г. по договор за мобилни услуги № *********/ 03.05.2016 г. и допълнително
споразумение № *********/ 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от 21.10.2019 г.
до окончателното й заплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345 ТЗ, вр. с
чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумите 1375,15 лева лизинговите вноски за периода от 01.04.2018 г.
до 01.02.2020 г. по договор за лизинг от 01.03.2018 г. на мобилно устройство APPLE
IPHONE X 64 GB SPACE GREY, ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до
окончателното й заплащане, 135,18 лева - лизингови вноски за периода от 09.04.2018 г.
до 09.05.2018 г. по договор за лизинг от 09.03.2018 г. на мобилно устройство IPHONE
X 64 GB SPACE GREY, ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й
заплащане, и 1419,39 лева - лизингови вноски за периода от 10.05.2018 г. до 09.02.2020
г. по договор за лизинг от 09.03.2018 г. на мобилно устройство IPHONE X 64 GB
SPACE GREY, ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до окончателното й
заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.12.2019 г. по ч.гр.д.
№ 60248/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав, поправена с
разпореждане от 14.09.2020 г.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6