№ 115
гр. Шумен, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630101755 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, от „Кредит Инс“ АД гр.
София, чрез пълномощника адв. Д., против КР. П. П., в която са предявени, в
условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение,
положителни установителни искове, за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 94847
от 13.12.2019, за което има образувано заповедно производство - ЧГД №
601/2021 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед №
24/04.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание, както следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и цена 600.00 (шестстотин) лева – главница, ведно с искане за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.02.2021 г. до окончателно плащане; по
чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 126.00 (сто
двадесет и шест) лева – договорна лихва върху главницата за периода от
13.01.2020 г. до 13.07.2020 г.; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и цена 374.52 (триста седемдесет и четири лева и петдесет и две
стотинки) лева - възнаграждение за обезпечаване на задължението чрез
предоставяне на гаранция от дружество, с което ищецът имал сключен
1
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014
г.; по чл. 86 ЗЗД и цена 88.44 (осемдесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки) лева – мораторна лихва върху задължението за периода от
14.01.2020 г. до 24.02.2021 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответницата
бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 94847/13.12.2019
г./финансова услуга от разстояние/, за сумата от 600 лв., която по желание на
ответницата била преведена чрез системата е-рау и получена на каса на
партньорски офис на „Изипей“ АД срещу лична карта. Според условията за
кандидатстване с оглед обезпечаване на задължението ответницата имала
възможност да избере: да предостави банкова гаранция или да й бъде
предоставена такава от дружество, с което ищецът имал сключен договор.
Ищцата избрала да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „Кредит
инс“ АД, с което на основание т. 4 от договора между страните, се е
задължила, към ежемесечната й вноска по кредита, да й бъде начислена и
такса „Гарант“. По този ред ответницата поела задължение да върне общо
1100.52 лв., платим на седем месечни вноски с: 13.01.2020 г., 13.02.2020 г.,
13.03.2020 г., 13.04.2020 г., 13.05.2020 г., 13.06.2020 г., 13.07.2020 г.. Към
23.02.2021 г. ответницата не била осъществила никакво плащане по нито една
от вноските по кредита. Ищецът счита, че ответницата дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва по просрочените задължения, на
основание чл. 86 ЗЗД, която до датата на подаване на Заявлението възлизали
на 88.44 лв. Поради неплащане на задължението по реда на чл. 410 ГПК
ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било
образувано ЧГД 601/2021 г., по описа на РС Шумен. Съдът уважил претенция
и издал Заповед за изпълнение срещу длъжницата. Моли съдът да постанови
решение с което да бъде признато за установено, че по Договор за
потребителски кредит„Екстра” № 94847/13.12.2019 г. ответницата дължи на
ищеца сума в общ размер на 1188.96 /хиляда сто осемдесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки/, от които 600.00 /шестстотин/ лева – главница;
126.00 /сто двадесет и шест/ лева - договорна лихва за периода 13.01.2020 г. -
13.07.2020 г.; 374.52 /триста седемдесет и четири лева и петдесет и две
стотинки/ лева - договорна такса „Гарант” за периода от 13.01.2020 г. до
13.07.2020 г. и 88.44 /осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/
лева - законна лихва за забава за периода 14.01.2020 г. - 23.02.2021 г., както и
2
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.02.2021 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
Ответникът, не подава отговор, не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, с изрична
молба, поддържа предявените искове. Ответницата не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
От приетия по делото Договор № 94847/13.12.2019 г. /л. 10/, се
установява, че ищецът е предоставил на ответницата потребителски паричен
кредит „Екстра“, при Общи условия на Кредит Инс ООД /л. 12/, в размер на
600 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 36% и ГПР в размер на 49.7%, за срок
до 13.07.2020 г., за връщане на седем месечни вноски, всяка в размер на
157.22 лв., включваща: главница 85.72 лв.; лихва – 18 лв., както и „такса
гарант“ в размер на 53.50 лв. - която длъжницата се съгласила да плати с
клаузата на чл. 4 от Договора. С Договор от 25.10.2014 г. /л. 18/ „Бикнел
корп“ ООД в качеството на дружество - гарант се задължил да гарантира
вземанията на ищеца – „кредитор“ по отпуснати потребителски кредити
съгласно сключени Договори за потребителски кредити. От Разписка за
извършено плащане № 2000000198245903/13.12.2019 г. /л. 9/ се установява,
че в полза на ответницата с паричен превод към EasyPay е преведена сумата
от 600 лв. по договор № 94847/13.12.2019 г. От приобщеното ЧГД № 601/2021
г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на Заявление рег. № 201/01.03.2021 г., в полза на ищеца е издадена
Заповед № 24/04.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение, с която
длъжникът е осъден да плати по Договор за потребителски кредит
94847/13.12.2019 г., както следва: 600 лв. – главница; 126 лв. – договорна
лихва върху главницата, за периода от 13.01.2020 г. до 13.07.2020 г.; 374.52
лв. – такса гарант и 88.44 лв. - лихва за забава за периода от 14.01.2020 г. до
24.02.2021 г., ведно със законна лихва върху претендираните суми от момента
на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, както и
3
сумата от 25 лв. – държавна такса по делото и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът не е бил намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на
НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не
е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед.
От ответника не са ангажирани доказателства за плащания след
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга,
както и не са изложени твърдения в тази смисъл.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са
специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването
на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на
приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. По
принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно
да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от
него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални,
положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване
4
на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В процесния случай правния
интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД №
601/2021 г., по описа на ШРС, документи, от които еднозначно се установява,
че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 201/01.03.2021 г., по описа на
ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в
негова полза е издадена Заповед № 24/04.03.2021 г., по описа на ШРС, за
изпълнение на парично задължение по онлайн договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 94847/13.12.2019 г.. Съдът констатира, че по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал
възражение, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и
заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал
възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК,
който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на
така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на
чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на иска за главница с правно основание чл. 11, ал. 2
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 600.00 (шестстотин) лева,
тъй като е за реално изпълнение, е обусловено от наличието на следните
елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, които са: 1/съществуване между
страните на валидно облигационно правоотношение по Договор за заем по
смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД; 2/получена от длъжника въз основа на Договора
парична сума и 3/изискуемост на поетото насрещно задължение от длъжника
да върне предоставената сума в уговорен срок, както и 4/размера на исковата
претенция. В тежест на ответника е да проведе пълно и насрещно доказване,
че задължението му е погасено – в случая чрез установяване на плащане в
уговорените срокове на дължими месечни вноски, ведно с надбавките, респ.
наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.
От приетия и неоспорен по делото Договор № 94847/13.12.2019 г. за
потребителски кредит „Екстра“ се установи, че на 13.12.2019 г., ищецът и
ответницата са постигнали съглашение, по силата на което дружеството –
кредитор се е задължило да предостави кредит в размер на 600 лв., при
насрещно задължение да бъдат върнати на 7 равни, месечни вноски, всяка в
размер на 85.72 лева, като съгласно Погасителен план, обективиран в
5
договора, падежът на първата е на 13.01.2020 г., а на последната – 13.07.2020
г.. Постигането на съгласие между страните относно размера на заема и
поемането на насрещното задължение за неговото връщане се установяват по
несъмнен начин. Този договор представлява на финансови услуги от
разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, според която разпоредбата договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По
своята същност този договор има характеристиката на Договор за
потребителски кредит – по смисъла на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.5.2010 г./, който урежда особени
изисквания при предоставяне на паричен заем. Към момента на сключване на
процесния договор е действал и Закон за защита на потребителите /обн. ДВ,
бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г./, който урежда защита на особена
категория длъжници. В този смисъл процесния договор попада в обхвата на
регулация на тези три закона, поради което и всички техни предписания го
обвързват, при което подлежи на служебна преценка за нищожност относно
противоречие на закона или нарушение на добрите нрави.
На второ място, с оглед твърдението на ищеца, че е изпълнил
задължението си по договора, следва да се докаже даването на сумата.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца. Няма спор, а се
потвърждава и от писмените доказателства, че сумата по заема в размер на
600 лв. е реално получена от ответницата на 13.12.2019 г., за което от EasyPay
е съставена Разписка № 2000000198245903/13.12.2019 г. за извършено
плащане по договор № 94847/13.12.2019 г.. Следователно заемодателят е
изпълнил задължението си по договора като съдът намира, че ищецът е
доказал съществуване на твърдяното правоотношение превърнало се в
задължение на длъжник за връщане на заетите суми.
На трето място, предвид, че предмет на Заявлението по чл. 410 ГПК
следва да бъде падежирано вземане, основателността на искова претенция за
главница е предпоставено и от установяване изискуемост на задължението.
6
Изискуемостта на задължението по Договор за кредит може да се изведе или
от настъпила предсрочна изискуемост или от изтичане на срока за връщане на
заетата сума. В процесния случай следва да се вземе предвид
обстоятелството, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, но
срокът на Договора е изтекъл на 13.07.2020 г., когато е срокът за плащане на
последна вноска, съгласно приетия и неоспорен по делото Погасителен план,
което води до извода, че изискуемостта на задължението е настъпила поради
изтичане срока за връщане на заетата сума и преди подаване на Заявлението
по чл. 410 ГПК /01.03.2021 г./, както и преди по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК да е
предявен настоящият установителен иск. Ищецът следва да установи и
вземането си по размер, като твърди, че ответницата не е извършила плащане
по нито една от договорените вноски. В този случай в тежест на ответницата
е да проведе пълно и насрещно доказване, че задължението е погасено – в
случая чрез установяване на плащане в уговорените срокове на дължими
месечни вноски. Ответницата не е доказал да е изпълнил задълженията си в
срок. Установеното води до основателност на предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземането за главница, поради
което следва да бъде уважен в предявения размер от 600.00 лева, като
основателен.
Основателността на иска по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 126.00 (сто двадесет и шест) лева -
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 13.01.2020 г. до
13.07.2020 г., е предпоставена от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането за
възнаградителна лихва /наличие на валиден договор /клауза от договор/ за
възнаградителна лихва/; размера на претенцията за претендираната
възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане на
възнаградителна лихва.
По своята правна същност уговорена в договор за кредит лихва се
определя еднозначно в теорията като възнаграждение за ползвания финансов
ресурс за срока на договора и се дължи наред с главното задължение. Това е
цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване която
заемателят е длъжен да плати на заемодателя за ползването на предоставените
му парични средства. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
7
то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В
процесния случай, с Договор № 94847/13.12.2019 г. за потребителски кредит
„Екстра“ за предоставената в заем сума от 600 лева длъжникът се съгласил да
плати фиксиран ГЛП в размер на 36% и ГПР в размер на 49.7%. От една
страна максималният размер на договорната лихва /била възнаградителна или
за забава/ е законово ограничен от размера на годишният процент на
разходите /ГПР/. По общо правило ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, които могат да включват:
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в сила от ДВ, бр.
35/2014 г., ГПР по кредита за потребителя не може да бъде по – висок от пет
пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на МС. Размерът на законната лихва е определен
с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на
ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта, а към момента на сключване на
договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 % и до
настоящия момент е в същия процент, поради което най-високата стойност,
която е имала законната лихва за периода на действие на договора от момента
на сключването му е 10,00%.. Следователно договореният между страните
ГПР от 49.7 % не надвишава размера на размера на законната лихва по
смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От друга страна според съдебната практика /В
този смисъл Р. № 906/30.12.2004 г., ГД № 1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. №
378/18.05.2006 г., ГД № 315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г., ГД №
5093/2007 г., ІІ г. о.; Опр. № 901/10.07.2015 г., ГД № 6295/2014 г., ІV г. о./,
няма пречка страните по договор да уговарят плащане на възнаградителна
лихва над размера на законната лихва, като е прието, че ако надвишава
трикратно размера, а по обезпечен заем - двукратния размер, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на
възнаградителна лихва съществено превишава нейната обезщетителна
функция по повод предоставеното ползване на заемната сума. В процесния
случай при преценката за неравноправност на договорната клауза за
възнаградителна лихва, съдът съобрази, че съгласно параметрите и условията
на договора страните са уговорили фиксиран ГЛП в размер на 36 % върху
сумата 600 лв., при което общият размер на възнаграждение за
8
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора, възлиза
на 126 лева. Така уговорения фиксиран ГЛП надвишава повече от три пъти
законната лихва по просрочени задължения. С клаузата в договора, с която е
уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 3 пъти законната лихва по
просрочени задължения, е накърнен принципът за еквивалентност на
насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави, поради
което се явява нищожна. Нищожността на уговорката за възнаградителна
лихва, предвид че е елемент от същественото съдържание на договора, тъй
като е основанието, поради което кредиторът се задължава и понеже може да
се предположи, че договорът не би бил сключен без тази клауза, води до
извод, че е налице хипотезата, при която е налице неравноправна клауза,
водеща до нищожност на целия договор. Според европейската съдебна
практика, когато констатира неравноправния характер на договорна клауза
водеща до нищожност на целия договор националният съд е длъжен да
направи преценка, въз основа на обективни критерии, дали съответният
договор може да се прилага без тази клауза, като възможностите са:
допълване на договора или заместване неравноправната клауза с друга. В този
смисъл съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД и обявената за нищожна поради неравноправност клауза да бъде
заместена по право от повелителни правила на закона като се приеме
дължимост на възнаградителна лихва до размера на законната лихва от 10 %
върху заема от 600 лева, която за срока на договора от 13.01.2020 г. до
13.07.2020 г., възлиза на 59.99 лева, поради което искът следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен до предявения размер от 126 лева, като
неоснователен.
Основателността на иска по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и цена 374.52 (триста седемдесет и четири лева и петдесет и две
стотинки) лева - възнаграждение за обезпечаване на задължението чрез
предоставяне на гаранция от дружество, с което ищецът имал сключен
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014
г. е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: основанието, от което произтича претендираното
вземане /наличие на валиден договор /клауза от договор//; размера на
претенцията; настъпването на предпоставките за плащане на претенцията.
Съгласно клаузата на чл. 4 от Договора между страните длъжникът
9
избрал кредиторът да ангажира дружество гарант, за гарантиране връщане на
вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на
кредитора „такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски съгласно
приложения погасителен план в размер на 53.50 лв./месечно, общо в размер
на 374.52 лева. Съгласно раздел VIII чл. 8.2 от представените по делото Общи
условия на „Кредит Инс“, предоставяне на банкова гаранция е задължително
условие за отпускане на кредита, като кредиторът може да откаже приемането
й независимо дали същата отговоря на изискванията на закона или не - чл. 8.1.
изр. последно. Същевременно клаузата на чл. 8.4 предвижда в случай, че
длъжникът не успее или не желае да предостави посоченото обезпечение,
кредиторът може да предостави на длъжника гаранция от посоченото и
одобрено от страните дружество - гарант, за което представя Договор от
25.10.2014 г. с „Бикнел корп“ ООД, по силата на който последният в
качеството на дружество - гарант се задължил да гарантира вземанията на
ищеца по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за
потребителски кредити, за което кредиторът се ангажира да събира
гаранционна такса от името на избраното от длъжника дружество – гарант.
Предвид потребителския характер на кредита и естеството на
претендираното вземане, настоящият състав на ШРС намира, че посочената
клауза за плащане на такса - гарант следва да се квалифицира като уговорена
отнапред компенсация на вреди от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не
за неполучена договорена престация. Тези вреди обаче не са съизмерими нито
с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска
от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице, което договаряне
обаче противоречи на изискването към търговеца - доставчик на финансовата
услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя /чл. 16 ЗПК/ и да
предложи добросъвестно цена за ползване на паричния ресурс
/възнаградителна лихва/, съответна на получените гаранции. Такава уговорка
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по
естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане и
то в размер, повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране - разпоредбите на чл. 10а, чл. 19, ал. 4 и чл.
10
33 ЗПК ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ
потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва
и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. Представянето като
допълнителна такса на цена за ползване на необезпечен кредит явно цели
отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР
като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от
сключената сделка. Съдът отчита и че доколкото договорът е двустранен,
поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на
първоначално и последващо договаряне между страните, през който процес,
всяка една е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените
й със закона права и вменените задължения. В конкретния случай обаче,
доколкото предоставянето на обезпечение под формата на банкова гаранция е
поставено като задължително условие за предоставяне на кредита и
непредоставянето е свързано с предоставяне на гаранция от дружество –
гарант срещу заплащане на предварително уговорена по размер такса,
изключва индивидуалното първоначално договаряне между страните. А
стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за това и
то в размер повече от половината от размера на отпуснатия кредит е
неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.
Предвид изложеното следва, че клаузата на чл. 4 от Договора между страните
е неравноправна, поради което искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 88.44 (осемдесет и
осем лева и четиридесет и четири стотинки) лева – законна лихва за забава за
периода от 14.01.2020 г. до 24.02.2021 г.
Доколкото конкретно договорно основание за начисляване на тази
искова претенция ищецът не е посочил, то следва, че по правната си природа
претендиратните лихви са обезщетения за вредите от забава поради
неизпълнение на парични задължения, тъй нар. „мораторна лихва“ - съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Предпоставките за уважаването на иск за мораторна лихва са освен
основателност на обуславящ иск и че ответникът е изпаднал в забава, така и
ищецът да посочи периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се
11
свързва с възникване на главното парично задължение, като началният
момент е деня на забавата на длъжника, а крайният момент - датата на
предявяване на исковата молба в съда, както и да докаже размера на
претенцията. В процесния случай основателността на обуславящите искове за
главница и възнаградителната лихва по Договор № 94847/13.12.2019 г. за
потребителски кредит „Екстра“, сключен между ищеца и ответника,
предпоставя основателност и на обусловения иск с правно основание чл. 86
ЗЗД - мораторна лихва върху главницата от 600.00 лева и върху размера на
възнаградителната лихва, който както бе посочено е основателен до 59.99
лева, като се дължи от деня на забавата до подаване на заявлението в съда.
Денят на забавата се определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според
която при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде
поканен от кредитора. Доказването на забавата се извършва с установяване на
момента на изискуемост на главното вземане, като, ако главното вземане е с
определен срок, то доказването се осъществява с договора /арг. чл. 84, ал. 1
ЗЗД/. В процесния случай главното задължение е, на първо място,
периодично, по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – страните по
Договор № 94847/13.12.2019 г. за потребителски кредит „Екстра“, са се
споразумели, че връщането на заема е на месечни вноски, всяка с падеж
посочен в погасителния план, от който момент става изискуема, като датата
на първото плащане е 13.01.2020 г. и на второ място срочно - има договорен
краен срок за връщане на цялата заета сума – 13.07.2020 г., на която дата е
настъпила изискуемост на целия заем, който не е обявен за предсрочно
изискуем. Следователно началният момент на забавата на длъжника е денят
на изискуемостта на първата вноска – 13.01.2020 г., а крайният момент е денят
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съд, което в процесния случай е
01.03.2021 г., когато в ШРС е образувано ЧГД № 601/2021 г., по описа на
същия съд. Предвид изложеното искът е основателен за времевия период от
14.01.2020 г. до 01.03.2021 г. В този смисъл претенцията за законна лихва е
върху основателната част от обуславящите искове за главница и
възнаградителна лихва, изчислена от съда с програма Електронен калкулатор,
е в размер на 59.05 лева, а за разликата до предявения размер от 88.44 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските.
12
Ищецът претендира разноски в общ размер 800 лв., от които: 325 лева в
заповедното производство /300 лева - адвокатско възнаграждение и 25 лв. -
държавна такса/ и 475 лева в исковото производство /175 лв. - държавна
такса; 300 лв. – адвокатско възнаграждение/, за което има представен списък
по чл. 80 ГПК /л. 57/. При този изход на спора, предвид основателността на
част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата
483.82 лв., съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иск предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, по отношение на „Кредит инс“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6,
чрез пълномощника адв. Д., че КР. П. П., с ЕГН: **********, и адрес: ***,
дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит "Екстра" №94847 от
13.12.2019 г., сумата 600.00 (шестстотин) лева – непогасена главница, за
което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 24/04.03.2021 г., по ЧГД № 601/2021 г., по описа на
РС Шумен, ведно със законна лихва, от датата на заявлението – 01.03.2021 г.
до окончателно плащане, платима по банкова сметка: IBAN:
BG45UNCR70001521684432 BIC: UNCRBGSF УниКредит Булбанк АД, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено по иск предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, по отношение на „Кредит инс“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6,
чрез пълномощника адв. Д., че КР. П. П., с ЕГН: **********, и адрес: ***,
дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит "Екстра" №94847 от
13.12.2019 г., сумата 59.99 (петдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки) лева – договорна лихва върху главницата за периода от 13.01.2020
г. до 13.07.2020 г., за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 24/04.03.2021 г., по ЧГД №
601/2021 г., по описа на РС Шумен, платима по банкова сметка: IBAN:
BG45UNCR70001521684432 BIC: UNCRBGSF УниКредит Булбанк АД, на
13
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като за
разликата до предявения размер от 126 лв. отхвърля като неоснователен.
Признава за установено по иск предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, по отношение на „Кредит инс“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6,
чрез пълномощника адв. Д., че КР. П. П., с ЕГН: **********, и адрес: ***,
дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит "Екстра" №94847 от
13.12.2019 г., сумата 59.05 (петдесет и девет лева и пет стотинки) лева –
мораторна лихва върху задължението за периода от 14.01.2020 г. до
24.02.2021 г., за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 24/04.03.2021 г., по ЧГД № 601/2021 г.,
по описа на РС Шумен, платима по банкова сметка: IBAN:
BG45UNCR70001521684432 BIC: UNCRBGSF УниКредит Булбанк АД, на
основание чл. 86 ЗЗД, като за разликата до предявения размер от 88.44 лв.
отхвърля като неоснователен.
Отхвърля иска с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и цена 374.52 (триста седемдесет и четири лева и петдесет и две
стотинки) лева - възнаграждение за обезпечаване на задължението чрез
предоставяне на гаранция от дружество, с което ищецът имал сключен
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014
г., предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „Кредит инс“
АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, срещу КР. П. П., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 24/04.03.2021 г., по ЧГД № 601/2021 г., по описа на
РС Шумен, като неоснователен.
Осъжда КР. П. П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на „Кредит
инс“ АД, ЕИК: с ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, сумата от 483.82 (четиристотин осемдесет и
три лева и осемдесет и две стотинки) лева – разноски, от които 196.55 лв. - в
заповедното производство и 287.27 лв. - в исковото производство, платима по
банкова сметка IBAN: BG45UNCR70001521684432 BIC: UNCRBGSF
УниКредит Булбанк АД, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
14
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 601/2021 г.,
по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
15