№ 50394
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110154316 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. П., ЕГН: **********, с
адрес: ********************, срещу Б. И. П., с адрес: **********************, с която е
предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на осъществена от ответника
спрямо ищеца дисриминация под формата на тормоз.
В исковата молба се твърди, че въз основа на молба на взискателя Министерството на
вътрешните работи, чийто юрисконсулт била ответницата, срещу ищеца било образувано
изп. дело № 901/2022 г. по описа на ************, по което бил наложен запор върху
собствения на ищеца лек автомобил. Твърди, че от 8 РУ МВР редовно крадяли
регистрационната табела на автомобила му с цел да го тормозят, тъй като водел множество
съдебни дела срещу служители и началници на МВР. Излага твърдения, че без
регистрационна табела автомобилът не можел да се движи, не можел да го ползва и
трябвало да се вдигне запора или да получи разрешение от ЧСИ за нова регистрация без
вдигане на запора. Без регистрационна табела автомобилът изглеждал като изоставена вещ и
започвал да се руши от вандалите. Твърди, че когато отново откраднали регистрационната
табела на автомобила му, отишъл в кантората на ************, където му обяснили, че
трябвало да подаде молба до ответника, за да се реши проблема. Ищецът написал молба до
ответника и му съобщил за „номерата, които му върти МВР“, поради което предложил
следното: незабавно да се продаде автомобила, тъй като се намира по средата на ромски
квартал и оставен без табела ще пострада за кратко време и стойността му ще намалее; или
да наложи възбрана върху жилището му и да вдигне запора върху автомобила, за да може да
го пререгистрира и да се грижи за него, а след това отново да наложи запор върху него и да
го продаде; или да му издаде удостоверение, за да може да пререгистрира автомобила без
вдигане на наложения запор; или да приеме вещта за пазене, за да не се руши; или да приеме
предложения погасителен план. Ответникът поискал от ЧСИ да опише и продаде
автомобила, като описът бил насрочен за 28.06.2023 г., но ответникът не платил дължимата
авансова такса, поради което помощник ***************, вместо да прекрати изп. дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, съставил протокол с невярно съдържание и пренасрочил
1
описа за друга дата. На 22.08.2023 г. таксата вече била платена, описът бил извършен и
автомобилът бил продаден за 1900 лв.
Ищецът твърди, че осъщественото от ответника нарушение се изразява в следното: не е
разрешавала на ищеца да ползва вещта, не е разрешавала нова регистрация без вдигане на
запора, отказвала да приеме за пазене вещта, отказвала да вдигне запора на вещта и да
запорира друга вещ, отказвала да разреши на ищеца да плати дълга, докато вещта е с висока
стойност, отказвала да разпореди своевременен опис на вещта, за да се знае какво е
състоянието й, отказала да плати таксата за опис, когато описът бил насрочен за пръв път,
отказвала да приеме предложения от ищеца погасителен план, отказвала да укаже на ЧСИ да
препраща всичките молби на ищеца с характер на жалби до СГС, умишлено създавала
условия за рушене на вещта, умишлено се е възползвала от документ с невярно съдържание,
за да не бъде процедурата прекратена.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. да
установи нарушението.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
от ГПК е подал отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на
правен интерес, евентуално – като неоснователен и недоказан.
При извършена служебна проверка на исковата молба, ведно с доводите на отевтницата,
съдът констатира, че предявеният с нея иск е недопустим по следните съображения:
Допустимостта на производството по редовната искова молба се обуславя от надлежни
твърдения, които да обосноват възникването на признато от закона право. Надлежни
твърдения, обуславящи допустимостта на производството в конкретния случай, са такива за
осъществено спрямо ищеца дискриминационно поведение, което причинява нарушаване на
правото на равно третиране на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В
конкретния случай, в исковата молба липсват конкретно наведени твърдения за накърняване
на конкретно право на ищеца чрез форма на дискриминация –тормоз.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел
или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Изложеното от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника
дискриминационно поведение не съдържа признаците, които да се подвеждат под
хипотезата на тормоз. Наведените твърдения не са от естество да обосноват извод или
2
отговорност за нарушаване на посочената забрана, което не е въпрос по основателността на
предявения иск, а по неговата допустимост. Липсва правен интерес от иск за установяване
на нарушение, когато самите факти, от които се извежда претенцията, не са годни да
обосноват твърдяното право, обект на защита (вж. определение № 442/13.11.2020 г. по ч. гр.
д. № 3427/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 396/09.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2958/2020 г.
на ВКС, III г. о., определение № 8120/24.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3866/2025 г. на СГС, което
не е допуснато до касация с определение № 3078/16.06.2025 г. по ч. к. гр.д. № 2044/2025 г. на
ВКС, IV г.о.). Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради
което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба с вх. № 288522/12.09.2024 г. на Т. Д. П.,
с адрес: ********************, срещу Б. И. П., с адрес: **********************.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 54316/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, 30 състав.
Оределението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3