Решение по дело №2961/2022 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***, чрез адв.И.З. срещу отказ за издаване на удостоверение за наследници изх.№ ИАО22002081ОД_0010Д/ 01.12.2022г. на Кмета на район „Одесос“. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен, по съображения подробно изложени в жалбата; безспорно е, че за А. Е. Д.е налице акт за смърт, издаден от район „Одесос“; същата е със статут на постоянно пребиваваща, а така също има постоянен и настоящ адрес ***. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания отказ. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо правен интерес, поради което е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

На 31.10.1987г. в гр.Варна жалбоподателят Д.Д. е сключил граждански брак с полската гражданка А. Е. К. според представения препис от свидетелство за граждански брак от 16.07.1990г. На 08.10.2022г. в гр. Варна е починала А. Е. Д.– гражданка на Р. Полша, родена на ***г. в Р.Полша, омъжена, според представения Препис-извлечение на акт за смърт № 2361/ 10.10.2022, съставен в гр. Варна.

Видно от представеното удостоверение А. Д. е със статут на чужденец постоянно пребиваващ в Р. България, с адрес в гр. Варна, ул.“Т.“ № * ап.*.

На 30.11.2022г. жалбоподателят Д.Д. е депозирал молба до Кмета на район „Одесос“ за издаване на удостоверение за наследници на съпругата му А. Е. Д..

На 01.12.2022г. Кметът на район „Одесос“ е издал процесния административен акт – писмо изх.№ ИАО22002081ОД_0Д, с което е отказал издаването на удостоверение за наследници на полската гражданка А. Е. Д., като е посочил, че тъй като тя е гражданин на страна-членка на Европейския съюз, същата не е подлежала на гражданска регистрация след 09.07.2007г.

Съдът намира жалбата за основателна, поради следното:

Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗГР "гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ", като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/. При това получаването на информация за едно физическо лице, включително и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях /чл. 100 ЗГР/. Функциите на ЕСГРАОН са: 1. създаване и поддържане на регистри на актове за гражданско състояние; 2. създаване и поддържане на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние; 3. създаване и поддържане на регистър на населението в електронен вид и който формира Национална база данни "Население" /чл. 22, ал. 1 ЗГР/; 4. еталонодържател за уникалния административен идентификатор на физическите лица - ЕГН, и създаване и поддържане на регистъра на единните граждански номера; 5. създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България; 6. осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт /чл. 101 ЗГР/.

По смисъла на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. "за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава "Удостоверение за наследници по образец", което се осъществява от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или района. Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл.5, ал. 1 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. В този смисъл заявлението за издаване на удостоверение за наследници е входирано от наследник на починалата полска гражданка, което не се оспорва от страните.

Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси /чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР/, като отказът за предоставянето им подлежи на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР/.

Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население" и Локална база данни "Население" /част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. /. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 /раждане, брак и смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, а в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са: а)получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; б) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България /чл. 3, ал. 1-2 ЗГР/.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., "удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт". За да бъде издадено удостоверение за наследници в конкретния случай, следва да се установи, че лицето е подлежало на вписване в регистъра на населението и за същото има съставен акт за смърт. Безспорни са обстоятелствата, че за същото това лице е налице акт за смърт, видно от представения препис-извлечение от 10.10.2022г. /стр. 22 от делото/, издаден от служба по гражданско състояние на община Варна, т. е. тази предпоставка е налице и по отношение на нея няма основание за отказ. В случая административният орган е отказал издаване на удостоверение за наследници, тъй същия не бил български гражданин.

Последният извод на органа не съответства на действителното положение. Както бе посочено по-горе, в регистъра на населението се вписват чужденци, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България /чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗГР/, което се установява безспорно за лицето, за което е поискано удостоверението. Същата е полски гражданин, т. е. на държава-член на ЕС и е със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България. Съобразно чл. 59, ал. 4, т. 2 от ЗБЛД, на гражданите на ЕС, се издава удостоверение за постоянно пребиваване - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност 10 години. Установява се също, че лицето е имало и настоящ, и постоянен адрес ***, т. е. територията на община Варна, която администрация е териториално компетентна.

Следва да се уточни още, че вписването на физическо лице по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗГР в регистъра на населението се изразява в създаване на електронен личен регистрационен картон /чл. 23 във връзка с чл. 26, ал. 3 ЗГР/ въз основа на един от следните документи: 1. разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес 2. решение за предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес ; 3. указ на президента на Република България за предоставено убежище; 4. акт за раждане на дете, родено на територията на страната, от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут.

В конкретния случай е представена лична карта за постоянно пребиваване, от която е виден постоянният адрес на лицето, достатъчно да формира извод за задължение за администрацията за вписването на А. Е. Д.в регистъра на населението.

На изследване подлежи и разпоредбата на чл. 627е, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 64 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година, съгласно която "когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва - по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната - пред Софийския районен съд".

Административният орган е приел, че конкретният случай обхваща издаването на европейско удостоверение за наследство, каквото всъщност не е искането на заявителите. Мотиви в тази посока не са изложени. Следва да се посочи въпреки това, че с въвеждането на Регламент (ЕС) № 650/2012, в сила от 17 август 2015г., се създава европейско удостоверение за наследство, което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество /чл. 63, § 1 Регламент (ЕС) № 650/2012/. В случая се цели доказване правата на наследници на територията на Република България, а в този смисъл не е необходимо и издаването на европейско удостоверение за наследници.

Съгласно чл. 62, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012, използването на удостоверението не е задължително, поради което то не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Европейският законодател е бил изричен при това в чл. 62, § 3 Регламент (ЕС) № 650/2012 – "същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда правните последици, изброени в член 69, и в държавата членка, чиито органи са го издали в съответствие с настоящата глава". Обуславя се извод, че европейското удостоверение за наследници не подлежи на задължително издаване в съответната държава-членка, когато целените с него последици, ще настъпят на нейната територия.

Неправилно и в противоречие с материалния закон, при липсата на корелация между регламент, закон и подзаконов нормативен акт, административният орган е отказал издаването на удостоверение за наследници, като не е изследвал дали в регистрите на населението и на актовете за гражданско състояние се съдържат всички необходими данни за издаването му по смисъла на чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че постановеният отказ е издаден при съществено нарушение изискванията на чл. 35 от АПК, подходено е формално и АО е издал своя акт, както в противоречие с материалния закон, така и при допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед на това отказът следва да бъде отменен и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Органът следва да се произнесе, като приеме, че въвеждането на европейско удостоверение за наследство по смисъла на Регламент ЕС/650/2012 и удостоверение за наследници по смисъла на ЗГР, респ. Наредбата, не са взаимозаменяеми, още по-малко наличието на право да се снабдиш с европейско такова да дерогира упражняването на правото на територията на Република България при действащи в тази насока норми, разписани в Закона и Наредбата.

С оглед на изхода от спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски в размер на общо 610лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, договорен под минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения както и заплатените държавни такси. Поради това възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2, чл. 173, ал. 1 и чл. 143 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Д.А.Д. *** отказ за издаване на удостоверение за наседници изх.№ ИАО22002081ОД_0010Д/ 01.12.2022г. на Кмета на район „Одесос“.

ВРЪЩА преписката на органа – кмета на район „Одесос“ при Община Варна за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение и издаване на исканото удостоверение в 14-дневен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.А.Д., ЕГН ********** *** сумата от 610лв. / шестстотин и десет/, представляваща разноски по делото.

	Решението подлежи на касационно обжалване пред  АС в 14 дневен срок от съобщението до страните.
	Съдия: