Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното
от съдията а.х.д. № 204 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
И.Д.С. ЕГН **********
*** е обжалвал наказателно постановление № 50/17.03.2020 г. на Началника на РУ
на МВР - Ихтиман, с което на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500,00 лв.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършил твърдяното
административно нарушение. Сочи, че е разбрал, че актовете му ще бъдат
съставени в сградала на РУ на МВР Ихтиман, поради което потеглил натам, а
полицейските служители го .последвали.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, и съобразно с чл. 14 и 18
от НПК, приема за установено следното:
От съставения АУАН № 50/05.03.2020
г. се установява, че на посочената дата около 08,00 часа на жалбоподателя С.
района на кв. И.в гр. Ихтиман, на кръстовището на ул. „М.“ и ул. „И.“ му е било
разпоредено високо, ясно и разбираемо за него да се качи в автомобила си и да
изчака съставянето на необходимите
документи по ЗДвП, но той се е качил в автомобила си и е потеглил в неизвестна
посока. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 64, ал. 2 и 4 ЗМВР.
Констатациите в акта са
потвърдени от разпита на актосъставителя Д.Ц., и свидетеля по акта В. В., според
които С. е бил спрян за проверка в района на кв. Изток в гр. Ихтиман, тъй като
говорел по мобилния си телефон. С. предоставил документите си на полицейските
служители и му било разпоредено да изчака съставянето на акт за нарушението по
ЗДвП. С. казал, че няма да чака и потеглил с автомобила си, като документите му
останали у полицаите.. Когато отишли в сградата на РУ на МВР Ихтиман
полицейските служители установили, че С. ги чака там. Той отказал да подпише
съставения му АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане, като отказът му
е удостоверен от св. С.М..
От представения по делото АУАН № 162262/05.03.2020
г. и издаденото въз основа на него НП № 20-0274-000333/15.04.2020 г. се установява, че в действителност С. е бил
спрян за проверка във връзка с извършени нарушения по Закона за движението по
пътищата и са му били наложени съответни административни наказания .
Въз основа на съставения акт № 50/05.03.2020 г. е
издадено и атакуваното НП № 50/17.03.2020 г., с което на С. на основание чл.
257, ал. 1 ЗМВР е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500
лв.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, в
кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което
не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание. В случая в
обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП макар и кратко нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни белези,
като са посочени и обстоятелствата, при
които е извършено то – че на посочената дата и място нарушителят не е изпълнил
полицейско разпореждане да се качи в автомобила си и да изчака необходимите
документи по ЗДвП, а е потеглил в неизвестна посока.
Нарушението правилно е
квалифицирано по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, съгласно които полицейските органи
могат да издават устни разпореждания, които са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение или застрашават живота или здравето му,
В хода на производството бе установено,
че актосъставителят Ц. е полицейски орган, който е издал устно разпореждане до жалбоподателя
да се качи в автомобила си и да изчака
докато му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение
по ЗДвП. Разпореждането е било задължително, доколкото не е налагало извършване
на нарушение или престъпление. Потегляйки с автомобила си С. обективно не е
изпълнил даденото му разпореждане. Без правно значение е обстоятелството, че
той е чакал полицейските служители пред сградата на районното управление, след
като подобно указание не му е давано от проверяващите го служители. Ето защо
съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение, поради което и според настоящия състав правилно
е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Съдът обаче приема, че
наложеното от страна на наказващия орган наказание е необосновано завишено.
Санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗМВР предвижда, че при неизпълнение
на разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, нарушителят да може да бъде наказан с глоба от 100 до
500 лв. В случая е наложена глоба в максималния, предвиден от закона размер.
Настоящият състав приема, че така определената санкция не отговаря на
действителната обществена опасност на извършеното от страна на жалбоподателя,
след като той не се е укрил, а е се е намирал пред сградата на РУ на
МВР-Ихтиман, където са му били съставени както настоящия АУАН, така и АУАН за
нарушението по ЗДвП. Освен това по административнонаказателната преписка
липсват данни за отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът, в
съответствие с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено и наказанието бъде наложено в минималния,
предвиден от закона размер, а именно глоба в размер на 100 лева.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 50/17.03.2020
година на Началника на РУ на МВР-Ихтиман, с което на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР на И.Д.С. ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., като НАМАЛЯВА размера на така наложеното
наказание на глоба от 100,00 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)