№ 14927
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110122688 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „У“ ЕООД (с предишно
наименования „Ю“ ЕООД), ЕИК .........., представлявано от М, чрез адвокат В. Г., САК, със
съдебен адрес: гр. С, против Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес град С.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ТПК, срещу ответникът е било
образувано ч. гр. дело № 35710/2021 г. по описа на Районен съд - София, 143 с-в. Твърди се,
че е било депозирано възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
Сочи се в исковата молба, че за дружеството не представлява интерес признаването за
установено по отношение на ответника, че дължи вземане за мораторна лихва в размер на
42,41лв. (четиридесет и два лв. и 41 ст.), с оглед на което се заявява и отказ от посочената
претенция за мораторна лихва за забава по ч. гр. дело № 35710/2021 г. по описа на Софийски
районен съд.
Твърди се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Т. Т. Т.,
ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията „С.ГТ“ ООД, ЕИК ......., което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б”
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „Б” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Твърди се, че ищецът е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
1
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 51084393003.
Описва се, че между „Б” ЕАД, ЕИК: ....... и Т. Т. Т., ЕГН ********** на дата 30.03.2017
г. е сключен договор и допълнително споразумение за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 51084393003, с което е уговорена за ползване мобилна услуга за
номер .... при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic ХL с месечна абонаментна
такса 19.99 лв., както и интернет услуга ....... с абонаментна такса от 16.80 лв. и
телевизионна услуга .......+ с абонаментна такса 19.99 лв. Срокът на споразуменията е бил 24
месеца - до дата 30.03.2019 г.
Сочи се, че на 05.04.2018 г. ответникът е сключил още две допълнителни споразумения
към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 51084393003,
с които е уговорено изменението на условията за ползване на мобилна услуга като
тарифният план ....... е заменен с ...........+, с месечен абонамент 20.99 лева, за номер ...., както
замяната тарифния план за интернет услуга. Добавени са две интернет услуги при условията
на тарифен план ...., с месечна абонаментна такса от 15.00 лв. за един. Добавени са и два
абонамента за цифрова телевизионна услуга при условията на тарифен план ...... пакет
Служители с месечен абонамент 12.00 лева за един. Срокът на споразуменията е бил 24
месеца - до дата 05.04.2020 г.
Твърди се, че въз основа на сключени договори за предоставянето на електронни
съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 51084393003 между ответника и „Б”
ЕАД, ЕИК; ....... са издадени фактури №№ **********/08.07.2018 година,
**********/08.08.2018 година, **********/08.09.2018 година, **********/09.10.2018
година, за периода от 08.06.2018 г. до 08.10.2018 г.
Описва се: - фактура № **********/08.07.2018 г. с начислена за отчетен период
08.06.2018 - 07.07.2018 сума в размер на 88.48 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент
...........+ - 17.49 лева, за Месечен абонамент .... за LN.2132500 - 12.50 лева, - Месечен
абонамент IPTV Staff 2014 за IP.2132501 - 10.00 лева, VOD пакет абонамент Maxi за
IP.2132501 - 4.83 лева, Месечен абонамент .... за LN.2129679 - 12.50 лева, Месечен
абонамент IPTV Staff 2014 за IP.2129680 - 10.0 лева, VOD пакет абонамент Maxi аз
IP.2129680- 4.83 лева, ДДС ставка 20% - 14.75 лева, Такса за възстановяване на клиентски
номер за услуга, спряна поради неплащане -1.58 лева.
Твърди се, че дължимата сума е била платима в срок 25.07.2018 г. - фактура №
**********/08.08.2018 г. с начислена за отчетен период 08.07.2018 07.08.2018 г. сума в
размер на 87.40 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент ...........+- 17.49 лева, SMS - 0.18
лева, - MMS - 0.50 лева, за Месечен абонамент .... за LN.2132500 - 12.50 лева, Месечен
абонамент IPTV Staff 2014 за IP.2132501 - 10.00 лева, VOD пакет абонамент Maxi за
IP.2132501 - 4.83 лева, Месечен абонамент .... за LN.2129679 - 12.50 лева, Месечен
абонамент IPTV Staff 2014 за IP.2129680 - 10.00 лева, - VOD пакет абонамент Maxi аз
IP.2129680- 4.83 лева, ДДС ставка 20% - 14.57 лева, като дължимата сума е била платима в
срок 25.08.2018 г.;
- фактура № **********/08.09.2018 г. с начислена за отчетен период 08.08.2018 -
07.09.2018 сума в размер на 87.54 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент ...........+ -
17.49 лева, за Месечен абонамент .... за LN.2132500 - 12.50 лева, Месечен абонамент IPTV
Staff 2014 за IP.2132501 - 10.00 лева, VOD пакет абонамент Maxi за IP.2132501- 4.83 лева,
Месечен абонамент .... за LN.2129679 - 12.50 лева, Месечен абонамент IPTV Staff 2014 за
IP.2129680 - 10.00 лева, VOD пакет абонамент Maxi аз IP.2129680- 4.83 лева, Лихва за
забавено плащане - 0.96 лева, ДДС ставка 20% - 14.43 лева, като дължимата сума е била
платима в срок 25.09.2018 г.;
- фактура № **********/09.10.2018 г. с начислена за отчетен период 08.09.2018 -
2
07.10.2018 година сума в размер на 1.56 лв. лихва за забавено плащане, която е била платима
в срок 25.10.2018 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца 07/2018, 08/2018, 09/2018 и 10/2018 на стойност 264.98 лева,
от които ищецът претендира за част от тях, за които е издадена заповедта за изпълнение -
198.61 лв. (сто деветдесет и осем лв. и 61 ст.).
Твърди се, че не заплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Б /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1.
Твърди се, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер № 51084393003 на дата 08.11.2018 г. крайна
фактура № **********.
Сочи се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 10.10.2018 г., като същата
се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Сочи се, че цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/, начислена е
мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният
активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор /заявител по чл.410 ГПК/.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „У“, ЕООД, с предишно наименования „Ю“ ЕООД, ЕИК ..........,
представлявано от М, със седалище и адрес на управление - град С и Т. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес град С, че съществува вземане на „У“, ЕООД, с предишно наименования
„Ю“ ЕООД, ЕИК .........., представлявано от М, със седалище и адрес на управление - град С
и Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес град С дължи на „У“, ЕООД, с предишно наименования
„Ю“ ЕООД, ЕИК .........., представлявано от М, със седалище и адрес на управление - град С,
сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 7006, издадена на 29.7.2021 година по ч. гр. дело № 35710/2021 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на 198.61 лв. (сто деветдесет и осем лв. и
61 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 08.06.2018 г. до 08.10.2018 г.,
дължими по повод на валидно действали договори с клиентски номер 51084393003,
сключени между ответника и мобилния оператор „Б” ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/08.07.2018 година, **********/08.08.2018 година, **********/08.09.2018
година, **********/09.10.2018 година.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца сторени такива в
заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявената искова претенция.
Твърди се с отговора на исковата молба, че ответникът не е бил обвързан от валидно
облигационно правоотношение с кредитора „Б” ЕАД, по силата на което да дължи плащане
на претенцията на ищеца.
Твърди се от ответникът, че през процесния отчетен период, за който кредиторът търси
плащане, Т. Т.о не е бил обвързани от валидно облигационно правоотношение с „Б“ ЕАД.
Не се спори, че е бил сключен договор № 108439330032017- 40142976 от 30.03.201 7г.,
за предоставяне на услугата „Vivacom TV Go“ с месечен абонамент в размер на 8,90 лева с
ДДС. Не се спори, че от същата дата е подписно и Допълнително споразумение към Договор
№ 108439330032017-40142647, с което е избрана услугата „Комбинирай и спести”, в която са
включени интернет услуга, мобилна услуга и телевизионна услуга.
3
Твърди се, че видно от договора и допълнителното споразумение обаче клиентския
номер на ответника е 1084448, а не както ищеца е посочил 51084393003.
Ответникът твърди, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения от
стана на Б ЕАД (услугата интернет е липсвала напълно, а телевизионната услуга е било с
много лошо качество и прекъсвания, поради и което на практика такава е липсвала) Т. Т., с
писмено изявление, на основание чл. 87 и член 88 от ЗЗД е развалил сключеният Договор (и
споразумението към него) с Б ЕАД.
Твърди се, че писменото заявление за разваляне на Договора е получено от Б ЕАД на
27.09.2017г., съгласно Известие за доставяне на Български пощи № ИД PS 2290 00020N 7.
Сочи се, че Б ЕАД не е възразило или изразило несъгласие, по повод така разваленият
договор, поради неизпълнение.
Ответникът твърди, че горепосоченият договор и допълнителното споразумение към
него са прекратили действието си, поради развалянето от страна на ответника и за
процесния период, за който ищеца търси вземане на дължими суми по издадени от Б
фактури не е налице действащ договор между кредитора и моя доверител.
Твърди се, че сключените на 05.04.2018 г. две допълнителни споразумения към
договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги не са породили правно
действие, доколкото същите са допълнение към договор, който е прекратил действието си
към датата на сключване на допълнителните споразумения - 05.04.2018 година.
С отговора на исковата молба се твърди, че претендираните услуги не са били
доставяни на ответника като потребител, респ. същият не е ползвал претендираните услуги
и не е дължима търсената по тях съответна сума.
Твърди се, че в договора - № 108439330032017- 40142976 от 30.03.2017 г., за
предоставяне на услугата „........." с месечен абонамент в размер на 8,90 лева с ДДС и в
Допълнително споразумение към Договор № 108439330032017-40142647 от 30.03.2017 г. с
което е избрана услугата „Комбинирай и спести”, не е посочен адрес на който ще се
изпълняват договорените услуги. В допълнително споразумение № 108439305042018 от
05.04.2018 г. като адрес за предоставяне на услугите е посочен град С, какъвто адрес реално
не съществува.
Твърди се, че в допълнителните споразумения, подписани на 05.04.2018 г. не става ясно
в какво всъщност се изразява промяната, както и какво е съдържанието на евентуално
променените услуги.
Твърди се, че ответникът не е приел и подписал Общите условия, на които ищецът се
позовава в исковата молба и респективно същите не могат да намерят приложение при
регулиране на отношенията между Б и моя доверител по повод предоставяните от
дружеството услуги.
С отговора на исковата молба е заявено и възражение за нищожност на сключените
Допълнителни споразумения към Договор за електронни съобщителни услуги с №
108439305042018 - 43502381 от 05.04.2018 г. и с№ 108439305042018 -43502461 от 05.04.2018
г. Твърди се, че същите са нищожни, поради противоречие със закона: чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори; чл. 4, т. 4 от ЗЗП, тъй като в допълнителните споразумения не се
посочват по разбираем начин адреса на абоната, мястото на доставяне на услугата, каква
отговорност носи „Б“ АД в случай на неизпълнение на своите задължения, чл. 68д, във
връзка с чл. 68г от Закона за защита на потребителите, тъй като допълнителните
споразумения създават неяснота и заблуждават потребителя за цената на предоставяната
услуга от страна на доставчика, за това какви са прекратените услуги и какви са новите
услуги, които се договарят с тях, и го въвеждат в заблуждение.
С отговора на исковата молба се твърди и описва нищожност по смисъла на чл. 26, ал.
4
2 от ЗЗД, като се сочи, че допълнителните споразумения са нищожни и поради липса на
съгласие.
Твърди се, че на 09.03.2018 г. ищецът и „Б“ АД са сключили Трудов договор № 10, с
изпитатели срок от 6 месеца, с който ответникът е бил назначен на позиция „техник“ в отдел
„Поддръжка и изграждане на мрежа“. Твърди се, че след постъпването на работа, ищецът е
получил предложение от прекия си ръководител - г-н Й да се възползва от положението си
на служител в компанията, като подпиша Договор за предоставяне на интернет и телевизия,
ползвайки отстъпка. Твърди се, че ищецът е отказвал на предложението, но прекият му
ръководител му е разяснил, че ще бъде уволнен, ако не сключи договор, тъй като това била
практиката за всички нови служители. Твърди се, че при тези обстоятелства ищецът е
подписал на 05.04.2018 г. посочените по-горе допълнителни споразумения - Допълнителни
споразумения към Договор за електронни съобщителни услуги с № 108439305042018 -
43502381 от 05.04.2018 г. и с № 108439305042018 - 43502461 от 05.04.2018 г., без да е налице
съгласие от негова страна за ползване на услугите на Б.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция и присъди разноски
в полза на ответника.
В съдебно заседание, в което е приключило съдебното дирене - ищецът – редовно
призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че на 22.06.2021 г. дружеството – ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сума в размер на
198.61 лв. (сто деветдесет и осем лв. и 61 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода 08.06.2018 г. до 08.10.2018 г., дължими по повод на валидно действали договори с
клиентски номер 51084393003, сключени между ответника и мобилния оператор „Б” ЕАД, за
което са издадени фактури № **********/08.07.2018 година, **********/08.08.2018 година,
**********/08.09.2018 година, **********/09.10.2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията,
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Било е образувано ч. гр. дело № 35710/2021 година по описа на Софийски районен съд,
по който съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която е разпоредил: „Длъжникът Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес град С, да заплати на
кредитора „Ю“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление – гр. С, следните
суми: сумата от 198,61 лева, представляваща сбор от дължими суми за незаплатени
електронни съобщителни услуги по договор за клиентски № 51084393003, предоставени от
„Б“ ЕАД, за които са издадени следните фактури № **********, **********, **********,
**********, за периода от 08.06.2018 г. до 08.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 22.06.2021 година до
окончателното изплащане на вземането; Сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
180,00 лева с ДДС;
Съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника. На
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът е издал Разпореждане № 27055
от 27.03.2022 г., с което указва на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
5
На 28.04.2022 г. ищецът е предявил иск за вземанията, обективирани в издадената
Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК, като с исковата молба заявява, че
се отказва от искането за присъждане на законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповедта до окончателното изплащане на вземането.
По делото са представени Договор от 30.03.2017 г. и допълнително споразумение
между „Б” ЕАД, ЕИК: ....... и Т. Т. Т., ЕГН **********, по силата на които „Б“ ЕАД се е
задължило до предоставя на Т. Т. далекосъобщителни услуги с клиентски номер
51084393003 при условията на тарифен план ....... с месечна абонаментна такса 19.99 лв.,
както и интернет услуга ....... с абонаментна такса от 16.80 лв. и телевизионна услуга .......+ с
абонаментна такса 19.99 лв. за срок от 24 месеца до 30.03.2019 г., а ответникът се задължил
да заплаща получените услуги за същия период.
Представени са като писмени доказателства още две споразумения от 05.04.2018 г.,
които ответникът е сключил с „Б“ ЕАД за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 51084393003. Със сключените допълнителни споразумения страните са
уговорили изменение на условията за ползване на мобилна услуга като тарифният план .......
е заменен с ...........+, с месечен абонамент 20.99 лева, за номер ...., добавени са две интернет
услуги при условията на тарифен план ...., с месечна абонаментна такса от 15.00 лв. за един,
както и два абонамента за цифрова телевизионна услуга при условията на тарифен план ......
пакет Служители с месечен абонамент 12.00 лева за един. Срокът на споразуменията е бил
24 месеца - до дата 05.04.2020 г. Ищецът е представил по делото и Общите условия, въз
основа на които са сключени процесният договор и споразуменията към него, както и
Декларация от Т. Т. Т., с която същият заявява, че е запознат с общите условия и е съгласен с
тях.
Въз основа на сключените между „Б“ ЕАД и ответника в настоящото производство
споразумения, първият е начислил суми, за които е издал фактури, както следва: Фактура №
**********/08.07.2018 г. с начислена за отчетен период 08.06.2018 - 07.07.2018 сума в
размер на 88.48 лв. /с ДДС/, платима в срок до 25.07.2018 г., Фактура №
**********/08.08.2018 г. с начислена за отчетен период 08.07.2018 - 07.08.2018 г. сума в
размер на 87.40 лв. /с ДДС/, платима до 25.08.2018 г., Фактура № **********/08.09.2018 г. с
начислена за отчетен период 08.08.2018 - 07.09.2018 сума в размер на 87.54 лв. /с
ДДС/,платима в срок до 25.09.2018 г. и Фактура № **********/09.10.2018 г. с начислена за
отчетен период 08.09.2018 - 07.10.2018 година сума в размер на 1.56 лв. лихва за забавено
плащане, която е била платима в срок 25.10.2018 г.
Въз основа на Договор за прехвърляне на вземанията № ********** от 16.10.2018 г.
цедентът „Б“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „С. Г. Г“ ООД съвкупност от вземания,
подробно описани в Приложение № 1 към договора. С представеното по делото пълномощно
„Б“ ЕАД упълномощава „С. Г. Г“ ООД да уведомява длъжниците по прехвърлените
вземания съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Със сключения на 01.10.2019 г. Договор за прехвърляне
на вземанията „С. Г. Г“ ООД, в качеството си на цедент прехвърля на „Ю“ ЕООД /ищецът в
настоящото производство с ново наименование „У“ ЕООД/, в качеството му на цесионер,
съвкупност от вземания, подробно описани в Приложение № 1 към договора.
По делото е представено Уведомление за цесия от „С. Г. Г“ ООД, действащо като
пълномощник на „Б“ ЕАД и от „Ю“ ЕООД, в което са описани процесните договори за
прехвърляне на вземанията, което и е връчено на отвентика с връчването на исковата молба.
Ищецът представя и Извлечение от Приложение № 1 към Договора за цесия от
16.10.2018 г., с което „Б“ ЕАД потвърждава прехвърлянето на вземанията си по отношение
на Т. Т. Т. в размер на 198,61 лв. и Извлечение от Приложение № 1 към Договора за цесия от
01.10.2019 г., с което „Ю“ ЕООД потвърждава, че е получило вземания на „С. Г. Г“ ЕООД
срещу ответника, произтичащи от „договори за мобилни услуги, подписани преди датата на
сключената цесия от 01.10.2019 г.“ в размер на 198,61 лева.
6
Ответникът е представил като писмени доказателства по делото Изявление за
разваляне на договор за електронни съобщителни услуги и споразуменията към него с №
108439330032017-40142647, изпратено до „Б“ ЕАД и връчено на същото на 27.09.2017 г.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани
в хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни
услуги за процесния период - правната квалификация е чл.422 от ГПК с чл.266 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
във връзка с чл.327 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон;
- по възраженията за нищожност - правната квалификация е чл.26, ал.1, пр.1 от и чл.26,
ал.2, пр.2 от Закона за задълженията и догорите.
По допустимостта:
Исковете са предявени от „У“ ЕООД (с предишно наименование „Ю“ ЕООД) по реда и
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК пред местно и родово
компетентния съд. Ето защо, настоящият състав, приема, че установителните искове са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По същество:
Ищецът твърди, че между „Б“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно
отношение по индивидуален договор от 30.03.2017 г. за предоставяне на далекосъобщителни
услуги. По силата на същия, операторът, като доставчик, се задължил да предоставя на
ответника, като потребител, услуги от собствената си мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на
задълженията на ответника, "Б" ЕАД имало вземане срещу него, което било прехвърлено на
ищеца чрез сключване на два договора за цесия.
На първо място, следва да се изясни, че цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права, по силата на която настъпва промяна в субектите на вземането – кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства настоящия състав намира, че ищецът не е установил пълно и главно, че
претендираните вземания действително са били прехвърлени в негова полза, респективно,
че в предмета на двата договора за цесия са включени едни и същи вземания, произтичащи
от твърдения договор за далекосъобщителни услуги. Видно от изразената от страните в
договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б“ ЕАД /като цедент/ и „С. Г. Г“ ООД
/като цесионер/ и договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С. Г. Г“ ООД /като
цедент/ и „Ю“ ЕООД /като цесионер/ воля, по силата на същите се прехвърля съвкупност от
вземания, индивидуализацията на които е следвало да бъде осъществена в Приложения № 1
към двата договора. Последните не са представени по делото.
Като писмено доказателство по делото е прието Извлечение от приложение № 1 към
договора за цесия от 01.10.2019 г., от което се изяснява, че между „С. Г. Г“ ООД и „Ю“
ЕООД е сключен договор за цесия от 01.10.2019 г. Видно от текста на приложението, по
силата на посочения договор са прехвърлени в полза на „Ю“ ЕООД вземания на „Ю“ ЕООД
спрямо ответника в настоящото производство, произтичащи от „договори за мобилни
услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.“ в размер на 198,61
лева. Представеното Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.
7
няма необходимата доказателствена стойност да установи предмета на прехвърлителната
сделка. В случая се касае за частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила, тъй като възпроизвежда изгодни за издателя му факти, за
чието осъществяване в обективната действителност по делото не са сочени, респективно не
са събрани други доказателства.
Неустановената принадлежност на процесните вземания към предмета на договора за
цесия от 01.10.2019 г. е пречка да се приеме, че те са прехвърлени в полза на ищеца по
силата на договора за цесия от 01.10.2019 г. Извод за обратното не може да бъде направен и
при тълкуване съдържанието на прехвърлителната сделка от 16.10.2018 г., доколкото
определеността на престацията е поставена в зависимост от установеното в Приложение № 1
към договора, каквото също не е представено по делото.
Ето защо и при неблагоприятните последици на доказателствената тежест, настоящият
съдебен състав намира, че следва да приеме недоказаните обстоятелства за неосъществили се
в обективната действителност – аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл, съдът
намира, че ищецът не установи твърдението си, че по приложените договори за цесия му е
било прехвърлено процесното вземане спрямо ответника, произтичащо от сключения между
ответника и доставчика „Б“ ЕАД договор за далекосъобщителни услуги, описан в исковата
молба.
Отделно от това, представеното извлечение изхожда от „Ю“ ЕООД, доколкото
положеният подпис принадлежи именно на управителя на „Ю“, което не се спори от
страните. По този начин ищецът сам удостоверява, че е придобил качеството кредитор по
вземане, което той е придобил вследствие на сключени договори за прехвърляне на
вземането.
Извън посоченото, настоящият състав намира, че претенцията е неоснователна и
поради това, че за възникването на паричното задължение ответникът да заплати използвани
мобилни услуги е поставено в зависимост от пълно и точно престиране от страна на
кредитора и доставчик на съответната услуга – чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Доказателства, че такива
са предоставени не бяха ангажирани. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите
договорни задължения точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно
доказване от ищеца. Издадените фактури за ползвани телекомуникационни услуги са частни
удостоверителни документи, съставени от мобилния оператор и не се ползват с материална
доказателствена сила, съответно не доказват получаването на услугата от ответника, нито
изправността на кредитора като страна по договора.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че липсата на
описаните материални предпоставки за възникване на спорното право прави исковата
претенция за неговото установяване неоснователна, поради което не следва да се подлагат
на обсъждане останалите доводи, с които съдът е сезиран, а искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските
С оглед изхода и по аргумент от чл.78, ал.1 и от ГПК и във връзка с т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк.дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение. При това и като се има предвид, че съдът
приема исковите претенции за неоснователни на ищеца не се дължат претендираните
разноски сторени пред заповедния и исковия съд.
На ответника се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв., за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
8
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, и на основание чл. 266 от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите, и на основание чл. 327 от Търговския закон, и на основание чл. 318 от
Търговския закон, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недоказаност, предявения
установителен иск от „У“ ЕООД (с предишно наименования „Ю“ ЕООД), ЕИК ..........,
представлявано от М, със съдебен адрес: гр. С, с който се иска да се признае за установено в
правоотношенията между „У“ ЕООД (с предишно наименования „Ю“ ЕООД), ЕИК ..........,
представлявано от М, със съдебен адрес: гр. С и Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес град С, че
съществува вземане на „У“ ЕООД (с предишно наименования „Ю“ ЕООД), ЕИК ..........,
представлявано от М, със съдебен адрес: гр. С и Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес град С
дължи на „У“ ЕООД (с предишно наименования „Ю“ ЕООД), ЕИК .........., представлявано от
М, със съдебен адрес: гр. С сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 7006, издадена на 29.7.2021 година по ч. гр. дело
№ 35710/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на
198.61 лв. (сто деветдесет и осем лв. и 61 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода 08.06.2018 г. до 08.10.2018 г., дължими по повод на валидно действали договори с
клиентски номер 51084393003, сключени между ответника и мобилния оператор „Б” ЕАД, за
което са издадени фактури № **********/08.07.2018 година, **********/08.08.2018 година,
**********/08.09.2018 година, **********/09.10.2018 година.
ОСЪЖДА „У“ ЕООД (с предишно наименования „Ю“ ЕООД), ЕИК ..........,
представлявано от М, със съдебен адрес: гр. С да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес град С сумата в размер на 300.00 лв., представляваща
сторените разноски в исковото производство по гр. дело № 22688/2022 година по описа на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9