№ 607
гр. Варна, 22.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000418 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и се развива след
връщане на делото за администриране на ОС – Разград.
С решение №118/15.07.2025 год., постановено по ТД № 265/2025 год. по описа на
ОС – Разград, съдът е прогласил за нищожен договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 год.,
сключен между „Банка ДСК“ АД и Р. В. Б. за сумата от 20 000 лева при уговорен
първоначален променлив лихвен процент от 10.99 % като противоречащ на добрите нрави.
Със същото решение „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на Р. В. Б. сумата от
14 652.50 лева, платени при начална липса на основание в периода 27.05.2016 год. –
27.05.2021 год. като е отхвърлен иска за връщане на даденото за горницата над 14 652.50
лева до първоначално предявения размер от 26 419.35 лева за периода от 07.09.2007 год. –
27.05.2017 год. като погасен по давност.
С решение № 140/18.09.2025 год., постановено по ТД № 265/2025 год., ОС –
Разград е допуснал поправка на явна фактическа грешка в постановеното решение като е
посочил банковата сметка на Р.Б.. Със същото решение, имащо характер и на определение
са оставени без уважение исканията и на двете страни за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
По делото е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД против решението в
частта, в която е обявена недействителността на договор за ипотечен кредит е и постановено
частично връщане на недължимо платени суми.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваите
части, поради допуснати от съда процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон. Твърди се, че първоинстанционното производство, проведено повторно пред РОС, са
приети множество писмени доказателства, с които въззивникът не е запознат, не му е била
предоставена възможност за запознаване и оспорване. Сред тях е и извлечение от сайта на
Банка ДСК, съдържащо промоционалните условия за предоставяне на кредити в процесния
период. Оспорват се изводите на съда по съществото на спора относно допуснатата
значителна нееквивалентност на престациите по кредитирането. Твърди се, че за посочения
период е налице публично достъпна статистика, обобщена от БНБ като „Лихвена
статистика декември 2007 год., съобразно която през декември 2007 год. спрямо декември
2006 год. средният размер на приложимата възнаградителна лихва е намален с 0.67 п. до
7.83%. като предложената, респ. приета от ищцата лихва не се различава драстично от
1
средните нива. Счита за неправилен извода на съда, че като резултат от договарянето на
висока възнаградителна лихва, ищцата е следвало да върне сума, надвишаваща един път и
половина заемната сума, тъй като не е отчетен срока на кредитиране, а крайният размер на
дълга е функция и от разсрочването на изпълнението при по-ниска стойност на анюитетната
вноска. Твърди, че съдът не е анализирал заключението на ССЕ, а се е позовал на него
избирателно. Съдът е определил крайната цена, съобразявайки увеличения размер на
възнаградителната лихва, който е възстановен на ищцата, като наред с това е игнорирал
уговорките в чл.11.2 и 11.3 от ОУ, даващи право на кредитополучателя при предсрочни
погашения да поискат промяна в погасителния план. Излага, че дори и договорянето да е
при явно неизгодни условия порокът би бил унищожаемост в хипотезата на чл.33 ЗЗД при
условие, че е налице състояние на крайна нужда.
Прави искане за приемането на писмено доказателство – Лихвен бюлетин на
банката, валиден от 17.07.2007 год. , от който е видно, че доходът на ищцата е признат от
банката. Излага, че съобразно т.1.1.2 от бюлетина при деклариране на получаван доход, на
кредитоискателя се предоставя финансиране при годишна лихва, включваща БЛП с надбавка
от 7,30 % или лихвен процент от 10,99 %. Направено е искане и за приемане на лихвена
статистика на БНБ, публиувана в сайта на БНБ на 29.01.2008 г.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявените претенции.
Претендират се и сторените в производство съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба като неоснователна, съответно излага съображения за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Поддържа се, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, а банката сама не се е
възползвала от състезателното начало в процеса, не се е явила чрез представител в о.с.з. и не
е участвала активно в събирането на доказателства. Твърди, че представеното от ищцата
електронно извлечение е от интернет сайта на ответника, стр.73 от „Новини и известия“,
датиращи от 17.07.2007 год. Твърди, че по процесния кредит съотношението между
погасената главница и изплатени лихви е 1:3. Банката е реализирала 301% печалба. Общата
дължима сума по кредита е над две главници и половина. Налице е съществено отклонение
от лихвените практики на европейското банково кредитиране. Лихвеният процент от 10.99%
не е и масово прилагания от Банката ДСК през 2017 год. Връщането на над две главници и
половина означава уговаряне на непропорционална насрещна престация. Излага, че
сключената сделка противоречи на принципите на добросъвестността и справедливостта в
търговските отношения. Твърди, че приоритет в политиката и правото на ЕС е защитата на
потребителя като по-слабата страна в договорното правоотношение и тази защита не може
да бъде отказана от националния съд.
По делото е постъпила въззивна жалба от Р. В. Б. против отхвърлителната част на
решението по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Поддържа се, че решението в
разглежданата част противоречи на практиката на СЕС, обективирана в Решение от
15.07.2020 год. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19; Решение от 09.07.2020 год. по
съединени дела С – 698/18 и С – 699/18; Решение от 22.04.2021 год. по дело С – 485/19,
съгласно които прилагането на петгодишния срок на погасителна давност за връщане на
даденото по нищожни потребителски договори, води до изключително трудно упражняване
на предоставените на потребителите права. Според въззивницата, принципът на
ефективност може да бъде спазен само ако потребителят е имал възможност да узнае за
порока на сключения договор, което е осъществимо на дата, съвпадаща с датата на влизане в
сила на решението, с което е постановена недействителността. Цитира се и практика на
ВКС, според която давностният срок по реституционна претенция на потребител съвпада с
момента на получаване на сумата само ако потребителят е знаел или разумно е можел да
знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната
претенция. Поддържа се, че в настоящия случай, сочените предпоставки не са изпълнени.
Твърди, че едва на 15.03.2019 год. страната е подала искова молба СРС /гр.д.№ 15122/2019
год./, в която е предявила идентична претенция, т.е. узнаването за пороците на сключения
2
договор съвпада с този момент. След като исковата молба пред ОС – Разград е предявена на
27.05.2021 год., то давностния сток не е изтекъл. Претендира се пълно уважаване на
акцесорната осъдителна претенция, ведно с присъждане на съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба като неоснователна, съответно излага съображения за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
По делото са постъпили и частни жалби от двете страни срещу решение №
140/18.09.2025 год., постановено по ТД № 265/2025 год. ОС – Разград, в частта имаща
характер на определение, с което са оставени без уважения исканията им за изменение на
решението в частта за разноските.
В процедурата по администриране на въззивната жалба пред администриращия съд
е постъпила частна жалба вх.№ 7352/13.10.2025 год., представляваща допълнение към вече
подадената частна жалба срещу определението на съда по чл.248 от ГПК, в която страната
прави искане за спиране на настоящото производство и отправяне на преюдициално
запитване и тълкуване от СЕС на разпоредбите на чл. 3 § 1, чл. 4 § 2 и чл. 6, § 1 от
Директива 93/13 на ЕИО, която смята, че следва да намери приложение между страните по
настоящия спор.
Въззивният съд намира, че искането с правно основание чл. 628 ГПК е направено от
легитимирана страна (чл. 629, ал. 1 ГПК), поради което е допустимо.
Същото обаче е неоснователно и следва да се остави без уважение по следните
съображения:
На основание чл. 628 ГПК преюдициално запитване до СЕС се извършва, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността
на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. На
основание чл. 639, ал.2 ГПК въззивният съд /като съд, чието решение подлежи на
обжалване/ може да откаже отправянето на преюдициално запитване.
При всяко положение и по арг. от чл.629, ал.3 ГПК, преюдициално запитване не се
отправя, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно
решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата
или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
На първо място следва да се почочи, че след връщане на делото за ново разглеждане,
съдът се е произнесъл по твърденията на страната за нарушени права, изразяващи се във
висок и необоснован първоначален размер на лихва по ипотечен кредит и то в полза на
кредитополучател с доказани доходи; изначална несъразмерност между размера на
отпуснатия заем и подлежащата на връщане сума; несправедливо обогатяване на банката и
др., които са квалифицирани като иск за нищожност на договора по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, а
не по чл. 146, ал.5 вр. ал.1 ЗЗП. На второ място, по въпросите относно критериите за
определяне наличието на значителна неравноправност между правата и задълженията на
страните по кредитно правоотношение и за последиците от недействителността на отделни
клаузи от договора, вече е формирана практика на Съда на Европейските общности, с
редица решения, постановени във връзка с преюдициални запитвания по приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. Същевременно част от въпросите,
поставени от въззивника, касаят аспекти от разпоредбите на Директивата, транспонирани в
националното законодателство, които са ясни и не будят съмнение.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице основания за спиране на
производството и отправяне на преюдициално запитване по поставените въпроси. Според
изричната процесуална норма на чл. 629, ал. 2 ГПК, определението, с което съдът оставя без
уважение искането за отправяне на преюдициално запитване, направено от страната, не
подлежи на обжалване.
Доколкото след връщане на делото за ново разглеждане, ищцата с няколко молби
подадени преди съдебното заседание е представила писмени доказателства, преписи от
които не са изпращани на насрещната страна, но същите са приети като доказателства и въз
3
основа на тях се градят решаващите мотиви на първоинстанционното решение, съдът с оглед
принципа на равнопоставеност и с оглед необходимостта от пълно и всестранно изясняване
на спора, и разкриване на обективната истина намира, че следва да бъде приет като
доказателство по делото, представеният от ответника лихвен бюлетин на банката, валиден
от 17.07.2007 год., още повече, че приетото от първата инстанция извлечение от сайта на
Банка ДСК, съдържа именно информация от лихвения бюлетин към него момент. Искането
за приемане на представената като доказателство лихвена статистика на БНБ, следва да се
остави без уважение, тъй като както самият въззивник сочи, същата е публиувана в сайта на
БНБ на 29.01.2008 г. и може да бъде проверена служебно по реда на чл.187 от ГПК.
Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се
разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в
акта по същество.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва делото да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение
№118/15.07.2025 год., постановено по т.д.№265/2025 год. по описа на ОС – Разград, в частта
с която съдът е прогласил за нищожен договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 год.,
сключен между „Банка ДСК“ АД и Р. В. Б. за сумата от 20 000 лева при уговорен
първоначален променлив лихвен процент от 10.99 % като противоречащ на добрите нрави,
на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и в частта, с която „Банка ДСК“ АД е осъдено да заплати
на Р. В. Б., сумата от 14 652.50 лева, представляваща платена при начална липса на
основание възнаградителна лихва в периода 27.05.2016 год. – 27.05.2021 год., на осн. чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на Р. В. Б. срещу решение
№118/15.07.2025 год., постановено по т.д.№265/2025 год. по описа на ОС – Разград, в частта
с която отхвърлен като погасен по давност предявения от въззивницата срещу „Банка ДСК“
АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за горницата над 14 652.50 лева до
предявения размер от 26 419.35 лева, претендирана като платена при начална липса на
основание възнаградителна лихва за периода от 07.09.2007 год. – 27.05.2017 год.
ПРИЕМА за разглеждане частните жалби на Р. В. Б. и „Банка ДСК“ АД срещу
решение № 140/18.09.2025 год., постановено по ТД № 265/2025 год. ОС – Разград, в частта
имаща характер на определение, с което са оставени без уважения исканията им за
изменение на решението в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. В. Б. за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС и за спиране на настоящото производство.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представения от „Банка
ДСК“ АД - лихвен бюлетин на „Банка ДСК“ АД, валиден от 17.07.2007 год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Банка ДСК“ АД за приемане като
доказателство на лихвена статистика на БНБ, публиувана в сайта на БНБ на 29.01.2008 г.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. №418/2025 г. по описа на ВАпС, ТО, в
открито съдебно заседание на 03.12.2025 год. от 14.30 часа.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
4
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5