Решение по дело №193/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл. 285,ал.1 от ЗИНС.

Делото е образувано по касационна жалба на М. М. Д. против решение № 539/14.05.2025г. на Административен съд Видин, постановено по АД № 506/2024г. на Административен съд Видин, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв, претърпени в периода 12.07.2024г. до 27.08.2024г.

Твърди се в жалбата, че в решението липсват правни и фактически изводи. Сочи се, че са описани само доказателствата в подкрепа на решението за отхвърляне, като не са обсъдени всички други доказателства. Сочат се обстоятелства, които не са обсъдени от съда. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Ответникът в касационното производство оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице интерес да обжалва оспореното решение, и в законоустановения срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установено е от първоинстанционния съд, че касаторът е бил задържан в ареста на РСИН-Видин на 12.07.2024г. с Постановление № 2277/12.07.2024 г. на прокурор в РП-Видин, по ДП № 571/2023 г. по описа на РУ към ОДМВР-Видин, след което спрямо същия РС-Видин е приложил мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Установени са килиите, в които е бил настанен касатора, и периодите, в които е бил сам и в които е бил с друго лице до преместването му в Затвор-гр. Враца, на 27.08.2024г., т.е установено е от съда, че в претендирания период лицето е било настанено в ареста на РСИН-Видин.

Установено е, че на задържаните е осигурен на етажа санитарен възел, състоящ се от тоалетна и баня с монтирани бойлери за нуждите на задържаните, отваряемост на помещенията и климатизация на коридора. Установено е, че хигиената в килиите е следвало да се поддържа от задържаните лица, за което са им осигурени съответни принадлежности и препарати. Установена е смяна на спалното бельо по график, по какъвто график имат достъп задължените и до банята-два пъти седмично в есенно-зимния период и три пъти седмично през лятото. Съдът е установил, че до тоалетната достъпът на лицата е по всяко време.

Установена е извършване на дезинсекция и дератизация на помещенията в ареста съгласно утвърдени Вътрешни правила за организиране и извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в местата за лишаване от свобода към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, вкл. извършване на такава и по време на престоя на касатора-на 26.07.2024 г. Установено е, че на задържаните е осигурявана разнообразна и пълноценна храна. Направен е подробен преглед на извършените прегледи на лицето и предписаните медикаменти.

Въз основа на писмените доказателства по делото и гласните такива, които подробно е обсъдил-всички такива, първоинстанционният съд е приел, че касаторът е разполагал с достатъчна жилищна площ, с легло и постелъчно бельо, бил е настанен в спално помещение с естествена светлина, с осигурена вентилация и достъп до санитарен възел с течаща вода, имал е възможност за ползване на топла вода за къпане и пране два пъти или три пъти в седмицата. Приел е, че задържането под стража, което по същността си е лишаване от свобода, включва известни ограничения, които не са основание за възникване на имуществената отговорност на държавата, тъй като за да възникне такава следва да е причинено страдание от нечовешко и унизително положение и/или отнасяне тогава, когато то не е неизбежно присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за процесуална принуда. Приел е, че ищецът не е провел успешно пълното и главно доказване на твърденията си за претърпени неимуществени вреди, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, както и че не е опровергал доказателствената стойност на представените от ответника писмени доказателства, както и че не се установяват твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГД „ИН”, поради което е отхвърлил предявеният иск.

Както направените от съда фактически констатации, така и направените от него правни изводи за неоснователност на исковата претенция са законосъобразни и са изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства.

Противно на изложените оплаквания в касационната жалба решението е подробно мотивирано, вкл. подробно са обсъдени показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели, като съдът е изложил съображенията си относно възприемането или невъзприемането на сочените от тях обстоятелства. Не съответстват на изложените от първоинстанционния съд мотиви в съдебния акт изложените в касационната жалба оплаквания за едностранност на обсъжданите доказателства. Изложените от съда съображения са аргументирани и като правилни изцяло са възприемат от настоящата инстанция, като на основание чл.221,ал.2 от АПК съдът препраща към мотивите на съдебното решение, за да не бъдат преповтаряни.

За пълнота във връзка с конкретните доводи в жалбата следва да бъде посочено, че по делото са представени и съответни доказателства за извършване на дезинфекцията-протоколи за ежемесечна ДДД обработка, а не само графици, като неспазване на графика с разминаване на извършената обработка с планираната дата от няколко дни не представлява неизпълнение на предвидената дезинфекция. По отношение на доводите, че не е предлагано достатъчно количество храна и не е извършвано медицинско обслужване съдът изрично е обсъдил доказателствата и е изложил съображенията си, поради които не е приел оплакванията за основателни, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Видно и от извършените многократни прегледи на лицето за сравнително непродължителен период и предписани медикаменти длъжностните лица на ответника не са бездействали, а са предприели адекватни мерки спрямо състоянието на лицето. Несъгласието на касатора с изводите на съда не означава едностранно обсъждане или необсъждане на доказателствата. Съобразно посоченото по-горе съдът е обсъдил доказателствата в съвкупност, вкл. е обсъдил и показанията на всички свидетели, конкретно и на свид. В. В.-П.. Действително същата установява, че в помещенията е имало дървеници, но във връзка с това се е извършвала регулярна дезинфекция, тъй като „те се появявали отново“, а на лицата е осигурено медицинско обслужване и предприети мерки във връзка с оплакванията им. Същата също така установява, че задържаните лица не си почиствали килиите, не правели дезинфекция, за което им е осигурена белина, не си изхвърляли боклука. Свидетелката сочи, че не можела да ги накара, не им била „пъдар“, като сочи, че и те самите работели в същите условия. Видно от горното хигиената в помещението е задължение и изцяло зависи от поведението на арестантите, в частност ищеца, които получавали хигиенни и дезинфекциращи материали за чистене, като същият не е установил, че е изпълнил това свое задължение, изрично разписано в чл.284,т.4 от ЗИНЗС. Напротив, ответникът по делото е установил, че не е бездействал – същият периодично, регулярно и постоянно е извършвал дезинфекция на помещенията и е осигурил адекватно медицинско обслужване по повод оплакванията на задържания.

Съобразно чл.3,ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съобразно ал.2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съобразно чл.284,ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В случая по делото не се установява поставяне на ищеца в неблагоприятни условия от посочените в чл.3,ал.2 от закона, съответно не се установяват действия или бездействия на ответника, уронващи човешкото достойнство на ищеца. Наложените ограничения са изцяло обичайните такива, произтичащи от нуждата за изпълнение на наложената мярка. Видно е, че част от конкретните битови условия са такива и за служителите на ответника. И доколкото разпоредбата на чл.284,ал.2 от ЗИНЗС изисква при преценката за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС да се отчете кумултивното въздействие на условията върху лицето, в случая цялостните условия не водят да извод за нарушение на посочената разпоредба, който извод е направил и първоинстанционният съд. Д. не е бил поставен в неблагоприятни условия за изпълнение на наложената му мярка, от което да произтичат подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Цялостната преценка на условията в ареста не обосновава извод, че те са сурови, унизителни и нехуманни, довели до сериозни неудобства и тежки емоционални страдания на задържания. Разпоредбата на чл.284,ал.2 от ЗИНЗС изисква да се отчете и продължителността на излагана на условията, при които се изпълнява мярката, като в случая продължителността на пребиваване в ареста – касае се за краткосрочно пребиваване в ареста до привеждането на лицето в затвора в гр.Враца, също не обосновава извод за въздействие от посоченото в разпоредбата, която се претендира като нарушена.

Предвид горното изводите на съда за недоказаност на предявения иск са правилни. Решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Не се установяват сочените касационни основания за неговата отмяна, нито нарушение на материалния закон.

Неправилно е решението единствено в частта, в която възнаграждението за юрисконсулт, поради отхвърляне на иска, се възлага в тежест на ищеца. Т. не се дължи на ответника с оглед специалните разпоредби на чл.286,ал.2 и ал.3 от ЗИНС спрямо общите разпоредби на ГПК. Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, при отхвърляне на иска ищецът дължи единствено заплащане на разноските по производството, но не и възнаграждението за адвокат или юрисконсулт на ответната страна, ако тя е била представлявана от такъв. В тази част решението като неправилно следва да се отмени.

По изложените по-горе съображения неоснователно е направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съобразно специалните разпоредби на чл.286,ал.2 и ал.3 от ЗИНС спрямо общите разпоредби на ГПК такова не се дължи.

Воден от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 539/14.05.2025г., постановено по АД № 506/2024г. на Административен съд Видин, с което е отхвърлен предявеният от М. М. Д. иск срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв, претърпени в периода 12.07.2024г. до 27.08.2024г.

ОТМЕНЯ Решение № 539/14.05.2025г. на Административен съд Видин, постановено по АД № 506/2024г. на Административен съд Видин, в частта, в която М. М. Д. е осъден да заплати в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-гр.София, разноски за процесуално представителство по делото в размер на 200/двеста/ лв.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.