Решение по КНАХД №1330/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П. Д. К., подадена чрез адв. И. Д., срещу Решение № 79/07.05.2025 г., постановено по АНД № 186/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-1253-003454 от 28.10.2024 г. на Н. Г. в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Хасково, с което на П. Д. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], блок № ., вход „..”, етаж .., ап. .., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 1) и за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2), като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Според касатора, обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съдържанието на наказателното постановление и на акта не отговаряли на процесуалните изисквания. Така например чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължавал административнонаказващия орган да посочи в наказателното постановление всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, а в процесното наказателно постановление това не било сторено. Вмененото на жалбоподателя нарушение било за това, че превозва пътник, който не е поставил обезопасителен колан, но нито в акта, нито в наказателното постановление било посочено кой е този пътник. Това не се установило и в хода на съдебното производство. По този начин било допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничавало правото на защита на касатора да разбере по какъв начин е извършил нарушението или в частност кое е лицето, което е превозвал, без да е поставило обезопасителния колан. Също така жалбоподателят смята, че е налице разминаване между акта и наказателното постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението. В акта било посочено, че нарушението било извършено на 17.10.2024 г. в община Свиленград, на път Стара Загора - Хасково - ГКПП „Капитан Андреево“, а в наказателното постановление било посочено, че е извършено на път AM А4. В едната си част действително двата пътя можело да съвпадат, но все пак пътят Стара Загора - Хасково - ГКПП „Капитан Андреево" не бил равнозначен на AM А4, защото този път преминавал и през други участъци, които не били част от магистралата. В този смисъл извършеното нарушение останало недоказано по отношение на неговото местоизвършване, но също така с наказателното постановление било въведено едно ново фактическо обстоятелство, което не било посочено в акта. И това процесуално нарушение било от категорията на съществените и водело до незаконосъобразност на наказателното постановление. Доколкото с първоинстанционното решение било потвърдено едно незаконосъобразно наказателно постановление, жалбоподателят намира същото за неправилно. С оглед на гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно, а обжалваното наказателно постановление - като незаконосъобразно.

 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

 

От пълномощника на същия – адв. Д. под вх.№ 11111/23.09.2025 г. е постъпила молба, с която се поддържа подадената касационна жалба, както и наведените доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане в полза на жалбоподателя на разноските пред първата инстанция и се прави искане на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Д. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна адвокатска помощ и съдействие пред касационната инстанция.

 

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР – Хасково, сектор "Пътна полиция", редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител по делото.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в този смисъл жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Свиленград е приел за установено от фактическа страна, че на 17.10.2024 г. в 16:44 часа при изпълнение на служебните си задължения служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ към Сектор „ПП“ при ОДМВР – Хасково спрели за проверка лек автомобил [Марка], модел „Г.“ с регистрационен номер [рег. номер], управляван от жалбоподателя К., на автомагистрала „Марица“ – А4, пътен възел Свиленград. При проверката установили, че шофьорът и пътникът на предната пасажерска седалка са без поставени предпазни колани при наличие на такива в автомобила. Полицейските органи забелязали движението на автомобила с водач и пътник без обезопасителни колани още преди спирането му за проверка. На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GА и бланков № ...., като в акта били описани фактически нарушения, свързани с неползване на обезопасителен колан от негова страна и превоз на пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, правно [жк], ал. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Нарушителят бил запознат със съдържанието на акта, като посочил, че няма възражения против констатациите. Срещу акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпило възражение. Началникът на Група в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Хасково издал Наказателно постановление № 24-1253-003454 от 28.10.2024 г., с което възприел изцяло фактическите констатации и правната квалификация от акта и наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на по 50 лв. за всяко нарушение.

От правна страна съдът е приел, че обжалваният акт и наказателното постановление са законосъобразни. Не е установил да са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура. В решението е посочено, че са спазени предвидената форма и процесуален ред, както и че актовете имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание. Констатираните формални несъответствия като липсата на посочен личен адрес на свидетеля, използването на съкращения и смесването на правните норми е прието, че не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като не били повлияли върху правото на защита на наказаното лице. Съдът е установил, че жалбоподателят е имал качеството на водач на автомобил от категория М1, както и че същият е управлявал автомобила, без да е поставил обезопасителен колан при наличие на такъв, а също и, че е превозвал пътник, който не е изпълнил задължението за използване на предпазен колан при наличие на такъв. Поименното посочване на пътника е прието, че не е елемент от фактическия състав на нарушението. Посочено е, че е налице субективният елемент от състава на двете нарушения, като същите са извършени виновно при пряк умисъл. Заявено е, че преценката за липса на основания за квалифициране на нарушенията като маловажни е изразена мълчаливо от административния орган с издаването на наказателното постановление. Процесните деяния не разкривали обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, поради формалния им характер и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. Административните наказания са приети за правилно и законосъобразно определени по вид и размер в предвидените от закона фиксирани суми.

Настоящият съдебен състав намира посочените от жалбоподателя касационни основания за неоснователни, а изводите и решението на районния съд - за правилни и законосъобразни. Касационният състав счита, че нарушенията, авторството на дееца и неговата вина са надлежно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Районният съд е установил обективно и пълно обстоятелствата по делото, относими към твърдяните нарушения. Същите безспорно установяват, че жалбоподателят е управлявал автомобил, без да използва обезопасителен колан, като освен това е превозвал пътник, който също не е изпълнил това задължение. Възражението на жалбоподателя относно липсата на идентификация на превозвания пътник, е неоснователно. Нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от Закона за движението по пътищата не обвързва отговорността на водача за вмененото му нарушение от конкретната самоличност на превозвания пътник. Законодателят е формулирал текста по начин, който не изисква идентификация на пътника, тъй като отговорността се носи от водача като лице, контролиращо безопасността в превозното средство. В случая същественото е да се установи, че водачът превозва лице, което не използва обезопасителен колан при наличие на такъв в автомобила. Тоест фактическият състав на това нарушение се изчерпва с доказването, че водачът е допуснал такъв превоз, а не с установяването на личността на конкретния пътник. Това разбиране е в съответствие с превантивната цел на нормата, която има за задача да стимулира водачите да следят за спазването на мерките за безопасност от всички пътуващи. Освен това изискването за поименно посочване на пътника по никакъв начин не би допринесло за пълноценното осъществяване на правото на защита на жалбоподателя.

Второто възражение относно твърдяното противоречие между описанието на мястото на нарушението в акта и наказателното постановление също не може да се приеме за основателно. Посочването в акта на пътя Стара Загора - Хасково - ГКПП „Капитан Андреево“ и описанието в наказателното постановление като път АМ А4 не се изключват взаимно. Автомагистрала „Марица“ А4 действително преминава по маршрута Стара Загора - Хасково и продължава към граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“. Тоест двете описания се отнасят до един и същи пътен участък, разгледан от различна перспектива - маршрута в по-широк смисъл и съответно конкретното наименование на автомагистралата. Подобни разлики в описанието на местоизвършването на нарушението не представляват съществено процесуално нарушение, доколкото не се поражда неяснота относно фактическия състав на нарушението.

Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП не намира подкрепа в материалите по делото. Административнонаказателната процедура е проведена в съответствие с изискванията на ЗАНН. Актът съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 57 от ЗАНН, включително описание на нарушението, правната [жк], данните за нарушителя и обстоятелствата на нарушението. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидения срок и съдържа законоустановените реквизити. Районният съд правилно е преценил, че констатираните формални несъответствия не представляват съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на административния акт. Правната квалификация на установените нарушения е извършена правилно. Нарушението по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата относно неизползването на обезопасителен колан от страна на водача е безспорно установено чрез непосредственото наблюдение на полицейските органи. Вторият състав по чл. 183, ал. 4, т. 7 от същия закон също е правилно приложен, тъй като е доказано, че водачът превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. И двете нарушения са извършени умишлено, като водачът е имал възможност да контролира спазването на правилата за безопасност както от своя страна, така и от страна на превозваното лице. Размерът на наложените административни наказания е определен в съответствие със санкциите, предвидени в закона. Глобите от по 50 лева за всяко нарушение са в минималните размери, предвидени в специалните разпоредби.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Свиленград, като правилно, респективно постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/07.05.2025 г., постановено по АНД № 186/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.