РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Кърджали, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20255140100478 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове за издръжка и
намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс, като
производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл.
146, ал. 2 СК.
Постъпила е искова молба от М. К. Ю., ЕГН: **********, като майка и
законен представител на Ч. Х. Х., род. на **** год. срещу ответника Х. М. Х.,
ЕГН: **********. В исковата молба се твърди, че Ч. Х. Х. се е родил по време
на брака на М. К. Ю. и Х. М. Х., който бил разтрогнат със съдебно Решение №
****/*** от 13.02.2024 год., постановено по бракоразводно дело № 2023/1057
по описа на Семеен съд - И., Р Т., като въпросът относно издръжката на Ч. Х.
Х. останал неразрешен.
Сочи се, че от постановяването на развода до настоящия момент детето
живее с майката в *******************, от страна на която едностранно се
посрещат разходите за издръжка на детето, въпреки обстоятелството, че
ответникът също пребивава на територията на Р. Б., в собствено жилище в
********. Уточнява се, че М. К. Ю. при отглеждането на Ч. Х. Х. е била
подпомагана от своите родители, до тяхната кончина, като междувременно
настъпили изменения и в социално-икономическите условия в страната и
установения финансов праг на необходимите средства за нормален живот,
поради което издръжката на детето се оказвало непосилен и почти
неразрешим проблем за нея. В допълнение към това подчертава, че Ч. Х. Х. е
ученик в **** клас и е в период на интензивно израстване, поради което
нуждите от храна, дрехи, учебни пособия и др. потребности непрекъснато
1
нараствали. Също така се отбелязва, че детето често е боледувало, за което
също били необходими финансови средства, осигурени от майката. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща ежемесечна
издръжка на ищеца в размер на 650 лв., чрез неговата майка и законна
представителка М. К. Ю., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, както и
издръжка за минал период, а именно за четири месеца, считано от датата на
завеждане на исковата молба до 01.12.2024 год., в размер на 500 лв, месечно,
респективно общо 2000 лв. за целия период. В първото по делото открито
съдебно заседание прави изменение на иска, като иска присъждане на
издръжка за минал период от 01.10.2024 г. до 02.04.2025 г. в размер на 500 лв,
месечно, респективно общо 3000 лв. за целия период. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който намира иска за допустим и основателен, в частта, с която е
поискано заплащане на издръжка за детето в размер на 350 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба. Оспорва твърдените факти и
обстоятелства в исковата молба от ищцовата страна, като твърди, че до края на
месец октомври 2024 г., въпреки прекратения брак, страните са живеели
заедно, като ответникът е осигурявал необходимите средства за издръжка на
детето. Допълва, че след окончателната раздяла през месец ноември 2024 г.
редовно е давал пари за детето, закупувал му е ученически пособия, дрехи,
обувки, давал му пари за закупуване на храна, въобще всичко онова, което е
необходимо за нормалното протичане на учебния процес и нормалното му
съществуване. Навежда се, че освен ответника, бабата и дядото на детето по
бащина линия винаги са се грижили за детето и са помагали финансово и на
майката на детето.
На следващо място ответникът счита, че не се установява детето да
посещава допълнителни извънкласни занимания, както и да има
допълнителни разходи от друго естество, като според ответника естествените
разходи за храна, дрехи и джобни средства за задоволяване на ежедневни
нужди на детето не могат да обосноват разход за детето в размер над 650 лв.
на месец, от които намира за удачно той да поеме 350 лв., а останалата част да
се поеме от майката. Обосновава твърденията си с това, че към момента
работи на минимална работна заплата в частно дружество, с нетно
възнаграждение в размер на 835,73 лв. на месец.
Оспорва и претенцията за издръжка за минал период, като твърди, че
редовно е давал средства за издръжката на детето.
Моли искът за заплащане от негова страна на ежемесечна издръжка за
малолетното дете Ч. Х. Х. да бъде уважен до сумата в размер на 350 лв.,
платими чрез майката и законен представител на детето, от датата на подаване
на исковата молба до съда, до настъпването на правопогасяваща или
правоизменяща издръжката причина, като бъде отхвърлен в останалата част,
2
включително за минало време. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз
основа акт за раждане № ***/****** г. на 3 р-н Западен, община П. ответникът
е баща на детето Ч. Х. Х. и следователно е сред кръга на лицата дължащи
издръжка.
По делото е представена служебна бележка, издадена от директора на
Средно училище "************ ", гр. Кърджали. От същата се установява, че
Ч. Х. Х. е записан в дневна форма на обучение в *** клас през учебната
2024/2025 г.
Представено е и удостоверение от 19.03.2025 г., издадена от
„*********“ ЕАД. От същото се установява, че М. К. Ю. е получила за
периода 03.2024 до 02.2025 г. сума за получаване в размер на 11116.10 лева.
Представен е и трудов договор № **/30.04.2025 г. От същия се
установява, че Х. М. Х. работи в дружеството „*******“ ЕООД и получава
месечно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Х. М. Л.
От показанията на свидетелката Л. се установява, че познава М. К. Ю.
и Х. М. Х. от над 10 години. Твърди, че същите са разведени и имат родено от
брака си дете – Ч., което живее при майка и се отглежда от нея в ********.
Сочи, че преди ответникът е взимал детето при себе си, но престанал да го
прави, тъй като Ч. вече не го искал и поддържали връзка по телефона. По
отношение на издръжката на детето от страна на ответника твърди, че
последният откакто са били разделени /още отпреди развода/ с М. К. Ю. не е
плащал никаква издръжка за детето, но допуска, че може е купувал някои
подаръци, като майката е била ангажирана с цялостното възпитание и
отглеждане на детето, като е посрещала всички негови нужди.
От представения по делото социален доклад се установява, че основни
грижи за детето Ч. Х. Х. са поети от неговата майка М. К. Ю., която покрива
всичките потребности на момчето. Детето се отглежда в къща в *********,
придобита от майката по наследство. Жилището представлява двуетажна къща
и се ползва изцяло от семейството, като същата разполага със 7 стаи, баня с
тоалетна – 2 бр., гаражи за автомобили – 2 бр. и голям двор. Домът е
обзаведен с мебели и консумативи, за бита и ежедневието на семейството. М.
К. Ю. работи в „***********“ ЕАД и в хипермаркет „*********“, с работно
време – на смени, като реализира около 1500 лв. нетен доход месечно. Ч.
познава близкия си роднински кръг. Бабата и дядото по бащина линия живеят
в Р. Т., като продължават да поддържат връзка с Ч.. Същите не са променили
отношението си към детето след раздялата на родителите. Детето е обхванато
от образователната система, посещава редовно училище. В заключителната
3
част на социалния доклад е посочено, че майката на детето желае да бъде
определена месечна издръжка в полза на сина й Ч. Х., заплащана от неговия
баща Х. М. Х., в размер на 350 лв., докато бащата предпочита да дава пари на
детето си „на ръка“, отколкото да превежда такива по сметка на неговата
майка, тъй като смята, че финансовите средства няма да се изразходват за
нуждите на детето.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Към момента на приключване на съдебното дирене детето Ч. Х. Х. е на
** години, т. е. малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно
баща му е сред кръга на лицата дължащи издръжка.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК "родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата
издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). По отношение на
ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно.
Децата с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на
издръжка от родителите си. Нуждите на децата са обичайни за лице на тяхната
възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и др., както
и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което се
отглежда се установяват от самия факт на биологичното съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. По делото не се установяват
специални здравословни и образователни потребности на детето,
претендиращо издръжка.
Размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото се
установи, че родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от
заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват трудови дейности.
Не се твърди, а и няма данни за други задължения на някой от родителите, т. е.
задължения за издръжка в полза на друго лице. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат детето си, като в случаите когато гледането се осъществява от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. С оглед гореизложеното, ответникът следва
да поеме по-голям дял от паричната издръжка на ищеца. В разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С
Постановление № *** от 23.10.2024 г. Министерският съвет е определил
минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 1077 лева т. е.
4
размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 269. 25 лева. Този
минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител.
Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС,
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят
във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г.
на Пленума на ВС. По делото се установи, че бащата на детето не е задължен
да плаща издръжка на други лица. Видно от социалния доклад, майката и
детето живеят в къща, от която тя притежава по наследство. По делото не се
събраха доказателства бащата да е неработоспособен или с намалена
работоспособност по здравословни причини, призната от компетентни органи.
От представения от ответника трудов договор с „********“ ЕООД е видно, че
ответникът получава месечно минималната за страната работна заплата, но
същевременно в социалния доклад е отразено, че същият реализира около
1600 лв. месечен доход. Определеният общ размер на необходимата издръжка
следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на
чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние.
С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
ответника, получава трудови доходи в размер над минималната работна
заплата за страната.
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
възпитанието и отглеждането на детето Ч. Х. Х. се полагат единствено и само
от неговата майка М. К. Ю..
Нуждите на детето, обичайни за деца на неговата възраст, се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
Детето Ч. Х. Х. е на ** години към момента, което налага отделянето
на средства за задоволяване на ежедневните му нужди от храна, облекло,
обувки, здравни грижи и други, свързани с неговото съществуване. С факта на
самото израстване се увеличават неговите потребности и се разширява
кръгозора на неговите интереси.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който е поддържал до момента или който иска да поддържа. Претендираната
издръжка от 650 лева месечно надхвърля средствата, които са необходими за
съществуването му и нормалното му развитие. При определяне размера на
издръжката съдът взе предвид установеното от съдебната практика
5
принципно положение, че не следва да се присъжда издръжка в размери,
даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС
№ 5/1970 г, т. 4/.
При анализ на събраните по делото доказателства и установените
възможности на родителите и нуждите на детето, като се отчете, че майката е
полагала и ще полага непосредствените грижи за детето, съдът намира, че
бащата Х. М. Х. следва да поеме заплащането на месечна издръжка за детето
Ч. Х. Х. в размер на 400 лева до настъпването на обстоятелства, налагащи
нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата
майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание.
При определяне на размера на издръжката съдът съобрази и актуалната
съдебна практика на Окръжен съд – Кърджали, обективирана в Решение №
*** от 11.08.2025 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 177/2025 г.
Тази сума е необходима за издръжката на детето, която е безусловно
дължима, а интересът на детето е водещ съгласно Конвенцията за защита на
детето, законодателството на ЕС и българския Семеен кодекс. Съдът счита, че
този размер на издръжката от една страна няма да затрудни бащата, от друга
страна майката пък не е поставена в положение на финансова невъзможност
да осигури към момента текущата издръжка на детето с оглед нейните доходи.
Приоритетно паричното участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест
на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за
отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните му
жилищнобитови потребности.
Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка. В случай, че са налице някакви
изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат
причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл.
143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства,
че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани
от добавка определена от съда извън определения размер на издръжката. По
делото не се установяват специални здравословни и образователни
потребности на детето, претендиращо издръжка. Началният момент на
дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата молба - 02.04.2025
г.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка "за минало време" обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди
6
предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по делото
доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на детето
Ч. през претендирания минал период от 01.10.2024 г. до 02.04.2025 г. - датата
на подаване на исковата молба. За установяване на това обстоятелството
ответникът дължи пълно и главно доказване, което същият не е провел в
настоящото производство. В хода на производството се установи, че
ответникът в този период не е живял с детето си и не е полагал грижи за него.
Закупуването на подаръци и дрехи на детето, когато не са с постоянен
характер или пък на значителна стойност (което не се установи по делото),
нито пък вземането на детето няколко пъти в годината за кратки периоди от
време не може да се приеме за даване на необходимата издръжка в натура. По
делото не бяха оспорени и твърденията на ищеца, че грижите по отглеждането
на детето са били поети от майката. При тези доказателства съдът приема за
установено липса на престирани издръжка и грижи от страна на ответника за
целия период – от 01.10.2024 г. до 01.04.2025 г., поради което счита, че искът
за издръжка за минало време се явява основателен до размера на 340 лева (в
общ размер на 2040 лв.), над този размер до претендираните 500 лева месечно
(или общо в размер на 3000 лв.) иска се явява недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен, тъй като детето е било на по-ниска възраст. Съдът отчете
обстоятелството, че ответникът няма алиментни задължения към други лица,
както и, че за процесния период социално-икономическите условия в страната
са се променили, но не особено, поради което детето е имало необходимост от
издръжка.
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за
уважената част от исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях.
Ищцовата страна претендира разноски в размер на 600 лева, които се
установява да са реално направени, поради което и с оглед уважената част от
исковете разноски им се следват в размер на 388,62 лева. Що се отнася до
дължимите в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част от
претенциите, по делото се установи заплащането на претендираните разноски
за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. В срок е направено възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ответника, по което съдът следва да се произнесе. Същото
настоящият състав намира за основателно, доколкото съгласно чл. 21 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по глава
IX, глава X и глава XI от Семейния кодекс възнаграждението е 600 лв., в
същото време не съставлява някаква фактическа или правна сложност, освен
това е приключило в едно открито съдебно заседание, поради което
възнаграждението на процесуалния представител на ответника следва да бъде
намалено поради прекомерност до размера, предвиден в цитираната по-горе
наредба, от 600 лв., поради което и с оглед уважената част от исковете
разноски им се следват в размер на 211,62 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК, вр. чл. 1
7
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в общ размер на
657,60 лв., от които 576 лв. държавна такса по иска за присъждане на
издръжка по чл. 143, ал. 2 СК и 81,60 лв. държавна такса по иска за издръжка
за минал период от време по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Х. М. Х., ЕГН: **********,
с адрес: ********** да заплаща на малолетното си дете Ч. Х. Х., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. К. Ю., ЕГН:
**********, с адрес: ******************* ежемесечна издръжка в размер на
400 лева, платима до 5-то число на текущия месец, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 02.04.2025 г., до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 400 лв. месечно до пълния предявен такъв от 650 лв.
месечно, като неоснователен..
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Х. М. Х., ЕГН: **********, с
адрес: *************** да заплати на малолетното си дете Ч. Х. Х., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. К. Ю., ЕГН:
**********, с адрес: ******************* издръжка за минало време в
размер на 340 лева месечно, считано от 01.10.2024 г. до 01.04.2025 г., (или
общо в размер на 2040 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 340 лв. месечно до пълния предявен такъв от 500 лв. месечно (или
общо в размер на 3000 лв.), като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. М. Х., ЕГН: **********, с адрес: *************** да
заплати на Ч. Х. Х., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител М. К. Ю., ЕГН: **********, с адрес: *******************,
сума в размер на 388,62 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ч. Х. Х., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител М. К. Ю., ЕГН: **********, с адрес:
******************* да заплати на Х. М. Х., ЕГН: **********, с адрес:
***************, сумата от 211,62 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Х. М. Х., ЕГН: **********,
с адрес: *************, да заплати по сметка на Районен съд - Кърджали,
сумата в размер на 576 лева за издръжката по чл. 143 от СК, както и в размер
на 81,60 лв. по отношение на издръжката по чл. 149 от СК или в общ размер от
8
657,60 лв., представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кърджали в двуседмичен срок, считано от дата на уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9