Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 197
25.03.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Росица Чиркалева
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1260 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.С.М.,
с посочен постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощник – адв. В.К. ***, против
Решение №107/26.10.2021г., постановено по АНД № 492/2021г. по описа на Районен
съд – Димитровград.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно, поради нарушение на закона и
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и на наказателното постановление.
В допълнително подадена чрез пълномощник
писмена молба – уточнение на касационна жалба се сочи, че решението на районния
съд било неправилно и постановено при нарушение на закона и при съществено
нарушение на процесуалните правила. На първо място, съдът потвърдил НП
№254р-474/13.03.2021г. на Директор на ОДМВР Хасково, но НП от тази дата не било
връчвано на М. и тя не била обжалвала. Ако се приеме, че ставало въпрос за НП
№254р-474 от 17.03.2021г., се излагат доводи, че въпреки събраните по делото
доказателства, съдът стигнал до неправилен извод, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП нямало допуснати нарушения на закона и процесуалните правила,
както и че нарушението било доказано по делото. Нито в АУАН, нито в НП било
посочено точно и ясно нарушението. Издаденото НП било незаконосъобразно, тъй
като едва от него можело да се разбере, че се твърди, че нарушението било
извършено „по време на въведена епидемиологична обстановка в РБ“. От друга
страна, нарушението не било неносенето на маска, а неспазването на
предписанието, което не можело да се извлече по никакъв начин нито от АУАН,
нито от НП. Излагат се подробни съображения, във връзка с които се твърди, че
освен, че НП било незаконосъобразно, но и случаят бил маловажен.
В подадено по делото чрез пълномощник
писмено становище се сочи, че се поддържа жалбата и уточняващата такава. Моли
се за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции, като лично на
пълномощника се определи и присъди възнаграждение по чл.38 от Закон за
адвокатурата.
Ответникът, в представена чрез
процесуален представител писмена молба моли да бъде потвърдено обжалваното
решение. Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира
касационната жалба за основателна, с
оглед на това, че с решението си Районен съд – Димитровград се произнесъл по
законосъобразността на наказателно постановление, по което не бил сезиран,
поради което предлага решението да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за
ново разглеждане, от нов състав на районния съд.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №254р-474/13.03.2021г.
на Директор ОДМВР - Хасково, с което на Н.С.М. - Ангелова, на основание чл.209а
ал.1 от Закон за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в
него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е
също, че наложената глоба е в минималния предвиден в закона размер.
Настоящата инстанция, преди да провери правилността на
обжалваното съдебно решение на основанията, посочени в жалбата, следва служебно
да провери валидността и допустимостта на същото. По силата на чл.218 от АПК,
приложим на основание чл.63в от ЗАНН относно процесуалните правила пред
касационната инстанция при проверка на съдебни актове, постановени по
административнонаказателни дела, касационната инстанция извършва контрол по
посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността,
допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон следи
служебно.
В случая, при извършената проверка на обжалваното
съдебно решение относно неговата валидност и допустимост, настоящата инстанция
намира същото за недопустимо.
Видно от подадената пред Районен съд – Димитровград
жалба от Н.С.М., въз основа на която е образувано АНД №492/2021г. по описа на
същия съд, предмет на обжалване е било
Наказателно постановление №254р-474 на Директор на ОДМВР - Хасково, издадено на
17.03.2021г. Именно с това
Наказателно постановление №254р-474 от 17.03.2021г. на Н.С.М. - Ангелова е била
наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл.209а ал.1 от Закон за
здравето.
С проверяваното решение, Районен съд - Димитровград
обаче се е произнесъл относно законосъобразността на Наказателно постановление
№254р-474 от 13.03.2021г.
на Директор ОДМВР Хасково, т.е. е потвърдил наказателно постановление, по
отношение на което не е бил сезиран. Действително разликата при идентификацията
на обжалваното наказателно постановление и това, което е отменено с
контролираното решение, се състои в една-единствена цифра в деня, т. е.
възможно е да се дължи на допусната техническа грешка от страна на съда, но
касационната инстанция не може да поправя допусната явна фактическа грешка в
решението на въззивния съд и единствен процесуален способ за възстановяване
законосъобразността на съдебния акт остава обезсилването му като недопустим по
реда на инстанционния контрол.
Доколкото в случая касационната инстанция не
установява недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран районния съд, след
обезсилване на Решение №107/26.10.2021г., постановено по АНД № 492/2021г. по
описа на Районен съд – Димитровград, делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на този съд.
Въпреки този изход на спора, настоящата съдебна
инстанция не дължи произнасяне по претенцията за присъждане на разноски в това
производство. Приложение в случая намира разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК,
съгласно която при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се
произнесе и по разноските за водене на делото в касационната инстанция с оглед
крайния изход на спора.
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.3 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №107/26.10.2021г., постановено по АНД № 492/2021г.
по описа на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд–Димитровград.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.