Решение по дело №361/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 261
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20197280700361
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

  № 261/14.11.2019г.

 

гр. Ямбол,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст.Гюмлиева и прокурор Рени лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 361 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на ЕТ „** - С.Д.” със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, *, ЕИК *, представляван от С.Д. Д., чрез пълномощника адв.П.С.П.,***, съдебен адрес ***, кант.12 адв. П.С.П. против Национална агенция за приходите-гр.София, бул.„*“ №* с булстат *, представлявана от Началник на Сектор „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП с  която се претендира да бъде осъдена Национална агенция за приходите-гр.София да му заплати сумата 810 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени от търговеца разноски-платен адвокатски хонорар по анд № 407/2017 г. по описа на Районен съд-Ямбол и платен адвокатски хонорар по канд № 107/2017 г. по описа на Административен съд-Ямбол, с решението № 121/11.07.2017 г. по което е отменено Наказателно постановление № * издадено от Началник на Сектор „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП за налагане на имуществена санкция в размер на 4000 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на решението на ЯАС-11.07.2017 г. до окончетелното й изплащане, като се претендират и направените в настоящото дело разноски в размер на 310 лева.

Ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразния акт е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции в размер на 810 лева в производството по отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание за ищеца се явява пълномощника му адв.П., който заявява, че подържа иска на посочените основания и претендира за уважаването му изцяло.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт И.-К. счита исковата претенция за неоснователна и недоказана   т.к. в Закона за административните нарушения и наказания не е предвидена възможност за заплащане на адвокатски хонорари за осъществената защита, както и не се предвижда задължителна адвокатска защита, поради което преценката дали да се ангажира или не адвокатска защита е изцяло на лицето, срещу което е издадено съответното наказателно постановление и изплатените адвокатски хонорари не представляват пряка и непосредствена последица от дейността на административния орган по налагане на административно наказание, поради което не е налице причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и изплатените адвокатски хонорари. С оглед на това моли да се приеме предявената искова претенция за неоснователна поради отсъствието на елементите от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и да се постанови решение, с което да се отхвърли иска, както и да се присъдидят направените по делото разноски, а именно възнаграждение за юрисконсулт. Алтернативно, в случай че се приеме искането за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за основателно моли претенцията за заплащане на законна лихва върху него да се остави без уважение, по аргумент от нормативните правила, регламентиращи присъждането на разноски във всички съдебни производства, според които разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол изразява становище, че иска е основателен и следва да се уважи.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № * г. издадено от Началник на Сектор „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП на ЕТ „**-С.Д.”-гр.Ямбол, представляван от С.Д. Д. за нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв.

С решение № 172/17.05.2017 г. по анд№ 407/2017 г. Районен съд-Ямбол е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 4000 лв. на 500 лева.

Видно от Договор серия Я, * г. за правна защита и съдействие приложен по горното дело ЕТ „** - С.Д.”-гр.Ямбол е договорил и заплатил на адв.П.П. *** сумата от 510 лева за защита и процесуално представителство, което е било осъществено в хода на производството пред Районен съд-Ямбол.

С решение № 121/11.07.2017 г. по канд № 107/2017 г. Административен съд-Ямбол е отменил решение № 172/17.05.2017 г. по анд№ 407/2017 г. и е отменил Наказателно постановление № * г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП.

Видно от Договор серия Я, * г. за правна защита и съдействие приложен по горното дело ЕТ „** - С.Д.”-гр.Ямбол е договорил и заплатил на адв.П.П. *** сумата от 300 лева за защита и процесуално представителство, което е било осъществено в хода на производството пред Административен съд-Ямбол.

Решението на касационната инстанция е окончателнои влиза в законна сила на 11.07.2017 г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същият е допустим, още повече че по силата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладчик съдията Т.К.и Л.П.делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

 Разгледан по същество искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен.

Нормата на чл.203 АПК  регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на разноските направени в производството по отмяна на наказателното постановление.

Досежно тях съдът приема, че са налице посочените по-горе предпоставки в тяхната съвкупност, поради което претенцията се явява доказана по основание и размер, а именно:

Налице е акт на административна дейност, каквато е наказателното постановление и незаконосъобразността му е установена в нарочното производство за съдебен контрол, развило се по анд № 407/2017 г. на ЯРС и канд № 107/2017 г. на ЯАС, приключило с влязло в сила на 11.07.2019 г. решение № 121/11.07.2017 г. по канд № 107/2017 г.  на Административен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № *г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП.

За установяване незаконосъобразността на наказателното постановление ищецът е направил разноски за правна защита и съдействие пред Районен съд-Ямбол и Административен съд-Ямбол, за което съгласно Договор серия Я, * г. и Договор серия Я, * г. за правна защита и съдействие е заплатил на адв.П.П. общо сумата от 810 лева за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.

От своя страна направените разноски са имуществена вреда за ищеца, т.к. са намалили патримониума му и са пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, с което му се налагат санкции засягащи негови законни права и интереси.

В тази връзка не може да се приеме, че  вредите са вследствие на воденото съдебно производство, а не на наказателното постановление. Доколкото първото се развива, за да контролира законосъобразността на санкцията, то двете производства не са самостоятелни, а се касае за единен процес на налагане на наказание и проверка съответствието му със закона. Независимо че съдебното производство е започнало по инициатива на наказания, с това не се прекъсва пряката връзка между наказателното постановление и настъпилите вреди. Лицето не е имало друга легална форма, по реда на която да установи незаконосъобразността и не е било изправено пред избор, за да говорим че е можело да предотврати или ограничи вредите. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017  г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.

Що се касае до размера на разноските, то адвокатското възнаграждение е определено в резултат на свободна преценка и договаряне на страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори и да има някакви правни познания, след като е преценил че правата му ще бъдат защитени по-добре от специалист, докато Наредба № 1/9.07.2004 г. регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и максималните такива, които зависят от волята на страните.

Съдът приема за неоснователно и възражението на ответната страна против искането за присъждане на лихва върху претендираната сума, т.к. в случая се касае за обезщетение, поради което правилата относно присъждането на разноски в съдебно производство са неприложими.

Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е основателна и следва да се уважи до размера от 810 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на Решение № 121/11.07.2017 г. по канд № 107/2017 г. на Административен съд-Ямбол-11.07.2017 г. до окончателното й заплащане.

В съотвествие с изхода на спора и направеното искане ответника дължи да заплати на ищеца сумата 310 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски под формата на адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр.София, бул.„* да заплати на ЕТ „** - С.Д.” със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, *, ЕИК *, представляван от С.Д. Д., чрез пълномощника адв.П.С.П.,***, съдебен адрес ***, кант.12 адв. П.С.П. сумата 810 (осемстотин и десет) лева ведно със законната лихва считано от 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от ЕТ „**-С.Д.”-гр.Ямбол имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 407/2017 г. по описа на Районен съд-гр.Ямбол и по канд № 107/2017 г. по описа на Административен съд-гр.Ямбол с решение № 121/11.07.2017 г. по което е отменено Наказателно постановление № * г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр.София, бул.„* да заплати на ЕТ „** - С.Д.” със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, *, ЕИК *, представляван от С.Д. Д., чрез пълномощника адв.П.С.П.,***, съдебен адрес ***, кант.12 адв. П.С.П. сумата 310 (триста и десет) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                       

                                              СЪДИЯ : /п/не се чете