№ 2324
гр. София, 19.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110152418 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Т. Д. срещу „****“ АД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем №
6046651/07.06.2024г., съгласно който на ищеца бил отпуснат заем в размер от 2100лв.,
който следвало да бъде върнат на 15 погасителни вноски при ГЛП от 40,32% и ГПР от
49,49%. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането, за което се
дължала такса от 1469,10лв. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят
се задължава в 3-дневен срок да представи обезпечение, а при неизпълнение дължал
неустойка от 979,35лв. И двете суми следвало да се изплащат разсрочено, заедно с
погасителните вноски.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като противоречал на императивните правила – не била спазена предвидената
форма, не бил написан на ясен и разбираем начин с шрифт поне 12. Липсвал ГПР,
който бил посочен само като процент, без ясно описана методика на формирането му.
Отделно от това, същият бил посочен и грешно. Счита, че клаузата за заплащане на
неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречала на добрите нрави. Посочва,
че при забава кредиторът има право само на законната лихва. Посочва, че било налице
заобикаляне на закона. Евентуално, че е предвидена необосновано висока неустойка
при неизпълнение на задължението. Счита, че и клаузата, с която е уговорена клаузата
за такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие със закона.
Изтъква, че кредиторът може да събира такси, които не са свързани с усвояване и
управление на кредита, а в случая таксата била такава. Тази такса не била включена и
в ГПР, макар че била част от него, като по този начин били заобиколени изискванията
на ЗПК..
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за
експресно разглеждане, е нищожна.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен посочения договор за кредит, като с
приложение № 1/04.07.2025г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016г. вземанията
1
били прехвърлени на „*********“ ООД. Счита, че договорът отговаря на всички
нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР,
неустойката не противоречи на закона и добрите нрави, както и таксата за експресно
разглеждане. Изтъква, че ищецът доброволно е избрал предоставянето на тази
допълнителна услуга, а нейната стойност не следвало да се включва в ГПР. Излага
допълнителни съображения за неоснователност на исковете.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба
съдържание, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, които противоречат на
императивни норми и на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже: валиден договор за кредит и валидни
клаузи, отговарящи на императивните изисквания на закона и на добрите нрави, както
и прехвърляне на вземанията на трето лице с договор за цесия и уведомяване на ищеца
за това, като за последният факт не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен процесния договор за кредит с описаното съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Останалите доказателствени искания са неоснователни, тъй като няма
необходимост от тях.
Искането на ответника за привличане като трето лице – помагач на негова
страна на цесионера следва да бъде уважено, тъй като същият има правен интерес от
участие в производството.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ответника
„*********“ АД, ЕИК: *******, на което ДА СЕ ВРЪЧАТ препис от исковата молба и
отговора на исковата молба с приложенията.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на третото лице – помагач най-късно до
откритото съдебно заседание да вземе становище.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2026г.
от 10:25ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
2
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3