№ 326
гр. Плевен, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело №
20224400100711 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и чл. 432 вр.
чл.430 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба /ИМ/ на 05.10.2022г. от Обединена българска
банка АД гр.София, ЕИК *** – ОББ АД – правоприемник на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД гр.София, ЕИК ***, представлявано заедно от всеки двама от
Изпълнителните директори или от изп. директор и прокурист – заедно, чрез
юрк.П. Д. против И. М., ЛН ***, с адрес по удостоверение гр.Плевен, ул. ***
и постоянен адрес *** - Великобритания, с паспорт № ***, издаден на *** от
Дания, с искане съдът да признае за установено спрямо ответницата И. М. с
ЛН *** съществуването и изискуемостта на вземанията им, произтичащи от
Договор за студентски кредит от 26.09.2013г., сключен между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД ( „Кей Би Си Банк България" ЕАД с
правоприемник за двете ОББ АД гр.София) и кредитополучателя И. М.,
съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 5197/2020г. по описа на Районен съд Плевен, I-ви с-в, а
именно:
Изискуема главница общо в размер на 65 203,72 лева (шестдесет и пет
хиляди двеста и три лева и седемдесет и две стотинки), от която 2 683,60 лева
(две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и шестдесет стотинки) –
1
Редовно падежирали главници за периода от 15.03.2020г. до 15.09.2020г.
включително, както и 62 520,12 лева (шестдесет и две хиляди петстотин и
двадесет лева и дванадесет стотинки) - предсрочно изискуема главница към
18.09.2020г.;
Изискуема редовна (възнаградителна) лихва общо в размер на 2 626,97
лева (две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки), начислена за периода от 15.02.2020г. до 17.09.2020г. вкл., от която
просрочени редовни лихви в размер на 2 590,50 лева (две хиляди петстотин и
деветдесет лева и петдесет стотинки) за периода от 15.02.2020г. до
15.09.2020г. вкл., както и начислена редовна лихва в размер на 36,47 лева
(тридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки) върху усвоена и
непогасена главница към 18.09.2020г., начислена за периода от 15.09.2020г.
до 17.09.2020г. вкл.;
Изискуемо обезщетение за забава върху вноски с настъпил падеж в
размер на 81,51 лева (осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки) за
периода от 15.03.2020г. до 17.09.2020г. включително;
Изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 329,97 лева (триста двадесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки) за периода от 18.09.2020г. до
06.10.2020г. включително;
разноски във връзка с уведомяване за предсрочна изискуемост чрез
ДЗЗД П. и С. с район на действие ОС гр.Плевен в размер на 24,00 лева
(двадесет и четири лева);
и за законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на
депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК (08.10.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.
Предявени са два обективно съединени иска при условията на
евентуалност – главен установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК във вр. чл.430 от ТЗ, във вр. чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и
евентуален осъдителен иск с правна квалификация чл.430 от ТЗ във вр. с
чл.79 във вр. с чл.86 във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД в случай, че установителния
иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен изцяло или
частично като неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост на
2
кредита, съдът да осъди ответницата И. М. с ЛН: ***, да заплати на ОББ АД
гр.София следните суми:
Изискуема главница в общ размер на 65 203,72 лева (шестдесет и пет
хиляди двеста и три лева и седемдесет и две стотинки), от която 12 760,07
лева (дванадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева и седем стотинки) -
Просрочени главници за периода от 15.03.2020г. до 15.09.2022г.
включително, както и 52 443,65 лева (петдесет и две хиляди четиристотин
четиридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки) - предсрочно изискуема
главница към 05.10.2022г.;
Изискуема редовна (възнаградителна) лихва върху редовно падежирали
главници в размер на 10 683,72 лева (десет хиляди шестстотин осемдесет и
три лева и седемдесет и две стотинки) за периода от 15.02.2020г. до
15.09.2022г. включително;
Изискуема редовна (възнаградителна) лихва върху усвоена и непогасена
главница към 05.10.2022г. в размер на 203,95 лева (двеста и три лева и
деветдесет и пет стотинки) за периода от 15.09.2022г. до 04.10.2022г. вкл.;
Изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници
от 15.03.2020г. до 04.10.2022г. вкл. в размер на 1630,54 лева (хиляда
шестстотин и тридесет лева и петдесет и четири стотинки) и начислена за
периода от възникване на просрочие до 04.10.2022г. вкл.;
разноски във връзка с уведомяване за предсрочна изискуемост чрез ДЗЗД П. и
С. с район на действие ОС гр.Плевен в размер на 24 лева (двадесет и четири
лева);
и за законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по
чл.417 ГПК – 08.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Прави искане съдът да осъди ответницата И. М. да заплати на Банката –
ищец всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни
такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400лева (четиристотин и петдесет лева), на
основание чл.7 ал. 2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.
В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли за изчисляване на
разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.
3
Ищецът твърди, че с Договор за студентски кредит от 26.09.2013г.,
сключен между ОББ АД гр.София – правоприемник на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и „Кей Би Си Банк България" ЕАД - наричана за краткост
по-долу „Банката") и кредитополучателя И. М., Банката е отпуснала на
кредитополучателя И. М. кредит в размер на 59 163,83 лева (петдесет и девет
хиляди сто шестдесет и три лева и осемдесет и три стотинки). Крайният срок
за погасяване на всички дължими суми е 15.02.2030г. (чл.2.1 и чл.4.1. от
Договора).
Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания
Договор за кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за
възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни
законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при
сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между
страните.
Кредитополучателят И. М. е изпаднала в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени месечни погасителни
вноски с падежни дати: от 15.03.2020г. до 15.09. 2020г. вкл., а неплащането
представлява противоправно неизпълнение и за него длъжникът отговаря.
Съгласно чл.5.1.1 от Договора, основно задължение на
кредитополучателя е да погасява в срок и съгласно условията на договора
всички дължими суми.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор
за студентски кредит от 26.09.2013г. е настъпила с достигането до адреса на
кредитополучателя на писмо с изх.№ ИЗХ-001-29128 за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.6 от Договора, поради
настъпил случай на неизпълнение - неплащане на основание чл.6.2 от
Договора. Връчването на писмото за предсрочна изискуемост е било
възложено за връчване чрез ДЗЗД П. и С., като ЧСИ В. С. с рег. № 906 е
извършил връчването, и видно от надлежно оформените книжа и констативен
протокол с изх. № 10263/23.09.2020г., писмото се счита за редовно връчено,
съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК на 18.09.2020г.
Предсрочната изискуемост на всички вземания по Договора за
студентски кредит е осчетоводена на 18.09.2020г.
4
Поради липса на изпълнение в полза на Банката са възникнали
вземанията, посочени в петитума на настоящата искова молба. Съгласно
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно
задължението си.
След настъпването на изискуемостта на вземанията им по Договор за
студентски кредит от 26.09.2013г. („Договора"), до датата на подаване на
заявлението за Заповед за изпълнение, не са постъпили от страна на
кредитополучателя плащания на дължимите към Банката суми, поради което
Банката предприе действия за принудителното им събиране.
На 08.10.2020г. е подадено заявление за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда чл.417 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. дело № 5197/2020г. по описа на Районен съд Плевен, 1-ви с-
в.
Впоследствие, по образуваното ч.гр. дело № 5197/2020г. по описа на
Районен съд Плевен, са им издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, по силата на които И. М. е била осъдена да заплати на ОББ АД
гр.София, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Договора за студентски
кредит суми, а именно: изискуема главница в размер на 65 203,72 лева
(шестдесет и пет хиляди двеста и три лева и седемдесет и две стотинки);
изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 2 626,97 лева (две
хиляди шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки),
начислена за периода от 15.02.2020г. до 17.09.2020г. включително; изискуемо
обезщетение за забава върху вноски с настъпил падеж в размер на 81,51 лева
(осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки), начислено за периода от
15.03.2020г. до 17.09.2020г. включително; изискуемо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
329,97 лева (триста двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки),
начислена за периода от 18.09.2020г. до 06.10.2020г. включително; 24 лева
(двадесет и четири лева) разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост;
ведно със законна лихва за забава върху главницата за периода от
08.10.2020г. до изплащане на вземането, както и направените по частното
гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на: сумата от 1365,32
5
лева (хиляда триста шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева
(петдесет лева).
На 30.09.2021г., след получаване от заявителя ОББ АД гр.София,
правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (преди „Райфайзенбанк
(България)" ЕАЛ ) на издадените по ч.гр. дело № 5197/2020г. по описа на
Районен съд Плевен, 1-ви с-в, изпълнителни титули, с превод от
Министерство на образованието (МОН) по изплатена държавна гаранция, им
е възстановена сумата от дължимите по кредита суми в общ размер на 65
203,72 лева (за главница и лихви). След което на 05.11.2021г. МОН им
превежда още 1 365,32 лева - за направени съдебни разноски по конкретния
лимит.
Доколкото производството по чл.422 от ГПК е продължение на
заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е
изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за
която т.4 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС изисква специално
качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, и доколкото
това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи
и в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК, в случая ищецът като банката-
заявител е легитимиран да предяви установителните искове, по които е
образувано настоящото производство.
Заплащането на сумата чрез възстановяване с държавна гаранция от
МОН не представлява плащане на задължението от длъжника, т.е. вземането
съществува и към момента не е заплатено от кредитополучателя,
включително и по образуваното изпълнително дело № 219/2022г. на ЧСИ Н.
В., рег. № *** на КЧСИ с район на действие района на ОС Плевен.
В чл.8 от Договор за студентски кредит от 26.09.2013г. ясно и
недвусмислено са описани условията и процедурата за погасяване на
задължението на Кредитополучателя чрез активиране на Държавната
гаранция, а именно като „държавата заплаща непогасената част от общия
размер на задължението (главница и лихви) при настъпване на случай на
неизпълнение.
Необходимите изчисления за определяне на размера на претенциите са
отразени в приложената към исковата молба справка по чл.366 от ГПК. В нея
6
са отразени усвоените суми, датите на усвояване, начислената лихва по време
на гратисния период, както и начислените суми на дължимата редовна лихва
и обезщетение за забава, т.е. размерът на дълга към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК -
08.10.2020г.
Доказателствата, които сочат обуславят несъмнения извод, че по силата
на сключения Договор за студентски кредит от 26.09.2013г., между страните
по делото са възникнали валидни облигационни отношения, както и че е
налице неизпълнение. Съгласно Решение №175 от 06.06.2011г. по гр. дело
№1242/2010г., III г.о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът
не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи
размера (така и ТР №129/30.06.1986г. на ОСГК на ВС, Решение
№119/24.03.2009г. по гр. дело №1210/2006г., II г.о. на ВКС; Решение
№580/04.10.2010г. по гр. Аело №836/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение
№197/12.11.2012г. по т.д. 927/2011г., II т.о. на ВКС]. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са приложени доказателства и са
ангажирани доказателствени искания.
С молба от 15.06.2023г. – л.430 от делото – Банката прави искане за
решение при признание на иска – представят имейл от ответницата с молба от
същата, че признава иска изцяло както и всички сторени до момента
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ТД на НАП гр.София -
взискател по образуваното срещу длъжника И. М. изпълнително дело №
219/2022г. по описа на ЧСИ Н. В. с рег. № *** и с район на действие Окръжен
съд гр.Плевен подкрепят искането на Банката за решение по чл.237 ГПК във
връзка с молбата на ответницата, като представят заверен превод на банково
извлечение за плащане от ответницата на сумата от 5 275,40лв. на
13.06.2023г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца МОН гр.София редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище.
В Отговора особеният представител на ответницата адв.Ф. П. от ПлАК
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че в исковата молба е
посочено, че кредита е разпределен в 11 равни вноски по 5378,53лв., но не се
посочва да ли са изплатени и получени от ответницата наистина 11 равни
7
вноски, а по документи се установява,че е получила само по 9 искания и че по
две искания е отказала усвояването на тези две вноски. Съгласно сключеният
Договор между страните по чл.2.6 б."б": „След като Кредитополучателя заяви,
че не иска усвояване на сумата за съответният семестър, Банката не превежда
сумата“.
Особеният представител счита, че следва да бъде назначена СЪДЕБНО-
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, със следните задачи: Да прегледа всички
счетоводни документи по движението на този кредит от отпуснатите
Уверения от МУ Плевен и получените въз основа на тях поискани и получени
от ответницата И. М. и преведени и заплатени от Банката по години и
семестри, тъй като има несъответствие; Да се изчисли редовната
възнаградителна лихва върху получената от ответницата сума в размер на
48406,77лв.; Да се изчисли обезщетението за забава също върху тази сума до
завеждане на делото.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно по делото е и това се установява от приложеното ч.гр. дело
№ 5 197/2020 година по описа на РС Плевен, че на 08.10.2020г. ищецът е
подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК
срещу ответницата И. М., ЛН ***, с адрес по удостоверение гр.Плевен, ул.***
за парично вземане: Изискуема главница общо в размер на 65 203,72 лева
(шестдесет и пет хиляди двеста и три лева и седемдесет и две стотинки), от
която 2 683,60 лева (две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и шестдесет
стотинки) – Редовно падежирали главници за периода от 15.03.2020г. до
15.09.2020г. включително, както и 62 520,12 лева (шестдесет и две хиляди
петстотин и двадесет лева и дванадесет стотинки) - предсрочно изискуема
главница към 18.09.2020г.; Изискуема редовна (възнаградителна) лихва общо
в размер на 2 626,97 лева (две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и
деветдесет и седем стотинки), начислена за периода от 15.02.2020г. до
17.09.2020г. вкл., от която просрочени редовни лихви в размер на 2 590,50
лева (две хиляди петстотин и деветдесет лева и петдесет стотинки) за периода
от 15.02.2020г. до 15.09.2020г. вкл., както и начислена редовна лихва в размер
на 36,47 лева (тридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки) върху
8
усвоена и непогасена главница към 18.09.2020г., начислена за периода от
15.09.2020г. до 17.09.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху
вноски с настъпил падеж в размер на 81,51 лева (осемдесет и един лева и
петдесет и една стотинки) за периода от 15.03.2020г. до 17.09.2020г.
включително; изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху предсрочно изискуема главница в размер на 329,97 лева (триста
двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) за периода от
18.09.2020г. до 06.10.2020г. включително; разноски във връзка с уведомяване
за предсрочна изискуемост чрез ДЗЗД П. и С. с район на действие ОС
гр.Плевен в размер на 24,00 лева (двадесет и четири лева);
По делото на 09.10.2019г. ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е
РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист в полза на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с ЕИК *** срещу И. М., ЛН ***, с
адрес по удостоверение гр.Плевен, ул. *** за гореописаните суми по
заявлението.
С Разпореждане № 261746 от същата дата 09.10.2020г., РС гр. Плевен
ПОСТАНОВИЛ на основание чл.418, ал.1 от ГПК незабавно изпълнение.
С подаване на ИМ на 05.10.2022г., видно от вх. рег. № 9035/05.10.
2022г., ищецът е предявил в законоустановения срок иск за съществуване на
вземането му, поради което искът е допустим.
Спорен по делото е въпросът да се признае ли за установено между
страните, че ответницата И. М. дължи на ищцовата Банка следните суми,
дължими към 08.10.2020г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК): Изискуема главница
общо в размер на 65 203,72 лева (шестдесет и пет хиляди двеста и три лева и
седемдесет и две стотинки), от която 2 683,60 лева (две хиляди шестстотин
осемдесет и три лева и шестдесет стотинки) – Редовно падежирали главници
за периода от 15.03.2020г. до 15.09.2020г. включително, както и 62 520,12
лева (шестдесет и две хиляди петстотин и двадесет лева и дванадесет
стотинки) - предсрочно изискуема главница към 18.09.2020г.; Изискуема
редовна (възнаградителна) лихва общо в размер на 2 626,97 лева (две хиляди
шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки), начислена за периода от 15.02.2020г. до 17.09.2020г. вкл., от която
9
просрочени редовни лихви в размер на 2 590,50 лева (две хиляди петстотин и
деветдесет лева и петдесет стотинки) за периода от 15.02.2020г. до
15.09.2020г. вкл., както и начислена редовна лихва в размер на 36,47 лева
(тридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки) върху усвоена и
непогасена главница към 18.09.2020г., начислена за периода от 15.09.2020г.
до 17.09.2020г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава върху вноски с
настъпил падеж в размер на 81,51 лева (осемдесет и един лева и петдесет и
една стотинки) за периода от 15.03.2020г. до 17.09.2020г. включително;
изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 329,97 лева (триста двадесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки) за периода от 18.09.2020г. до
06.10.2020г. включително; разноски във връзка с уведомяване за предсрочна
изискуемост чрез ДЗЗД П. и С. с район на действие ОС гр.Плевен в размер на
24,00 лева (двадесет и четири лева); законна лихва за забава върху главницата
за периода от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК (08.10.2020г.) до окончателното изплащане на
вземането.
Спорен по делото е и въпроса дали кредита е разпределен на 11 равни
вноски по 5378,53лв., а по документи се установява, че ответницата е
получила превод само по 9 искания от тези 11 равни вноски, защото по две
искания е отказала усвояването на тези две вноски.
Спорен по делото е и въпроса каква е сумата, която остава като дълг
съгласно поредността на погасяване на основание разпоредбата на чл.76 от
ЗЗД предвид осъщественото погасяване от страна на ответницата, което
същата е строила през времето на висящо исково производство.
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
писмените доказателства, приложеното изп. дело и заключенията по
назначените първа по ред и допълнителна СИЕ.
Видно от представените с ИМ писмени доказателства и заверен препис
от кредитното досие на Банката – л.12 – л.77 от делото, на 26.09. 2013г. между
Банката и ответницата е сключен Договор за студентски кредит, с който на
кредитополучателя Банката е предоставила кредит в размер на 59 163,83лв. с
краен срок за ползване 15.02.2030г.
Уговорено е заплащане от кредитополучателя на Банката на фиксирана
10
годишна лихва в размер на 7 % и гратисен период от 77 месеца, считано от
датата на договора – 15.02.2020г.
Видно от представеният от Банката с молба с вх.рег.№ 4004/
20.04.2023г. Типов договор за кредитиране на студенти и докторанти Д 01-
530/29.06.2010г. – от лист 298 до лист 320 от делото, държавната гаранция по
процесния Договор за студентски кредит от 26.09.2013г. е активирана и
изплатена от държавата на основание чл.1, чл.6 и сл., чл. 12 във вр. ч.14 от
Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Видно от заключението на СИЕ - л.325 – л.344 от делото, вещото лице
установява, че длъжникът към датата на заявлението за заповедното
производство има просрочени задължения по Договора в размер на 65
203,72лв. – главница, обща договорна лихва към датата на предсрочната
изискуемост – 18.09.2020г. в размер на 2626,97,12лв., обща лихва за забава
411,48лв и разноски в размер на 24,00лв. На 18.10.2021г. е извършен превод
от МОН в размер на 69 944,71лв., с която са погасени редовно падежирала
главница /изискуемост 18.09.2020г./ - 65 203,72 лв.; договорна лихва след
гратисния период – 2590,50лв.; договорна лихва от 15.09.2020 до 17.09.2020г.
– 36,47лв.; лихва за забава от 15.03.2020 до 17.09.2020г. – 81,51лв.; лихва за
забава от 18.09.2020г. до 06.10.2020г. – 329,97лв.; разноски по уведомяване -
24,00лв.; законна лихва към 18.10.2021г. – 1678,54лв. На 05.11.2021г. е
извършен превод от МОН в размер на 1422,77лв.
В о.с.з. на 22.05.2023г. вещото лице разяснява, че претендираната
главница от 65 203,72лв. са я формирали Банката, като са прибавили към
реално усвоената главница, сбор от 9 броя преводи от банката по банковата
сметка на ответника в общ размер на 48 406,77лв. и са прибавили и лихва в
размер на 16 796,95лв., която лихва е изчислена чрез капитализиране и е
прибавена към реално усвоената главница. Така, като се съберат тези две
суми се получава претендираната от Банката сума за главница от 65 203,72лв.
Това е лихва по време на гратисния период, която е прибавена към
главницата, тоест е увеличена главницата с тази сума и самата тази лихва
също е изчислена чрез метода на капитализация. Ако не се прави
капитализация лихвата за срока на гратисния период, който е 27.09.2013г. –
15.02.2020г. без капитализация тази лихва е 14 845,49лв. при 7% фиксирана
лихва само върху размера на усвоените главници за съответните периоди, от
11
усвояване до изтичане на гратисния период отделно за всяка една от
главниците. Също така, без капитализация дължимата главница е
48 406,77лв., а дължимата лихва за гратисния период 14 845,49лв.
Експертизата не е отчела постъпили по делото на 6 броя плащания от И.
М. по банковата сметка на НАП като държавен изпълнител на частни
държавни вземания, в случая на МОН, в резултата на признаване на
задължението от страна на ответницата и проявеното от нейна страна
желание за доброволно изпълнение, тъй като същите са от дата 18.05.2023г., а
експертизата е преди тази дата. Това налага изследване на тези въпроси и
допълнителна СИЕ.
Видно от полученото по служебната електронна поща в НАП писмо от
длъжника на дата 30.08.2022г., с което същата изявява желание да погаси
доброволно задължението си по студентския заем, ведно със сторените
разноски, е налице признание на иска съгласно разпоредбата на чл.237 от
ГПК.
Видно от представените с молба с вх.рег.№ 4944/18.05.2023г. от НАП
гр. София, отдел „Частни държаввни вземания“, дирекция „Държавни
вземания“ чрез И. Б. – главен експерт по приходите, заверени преписи от
сторените от И. М. 6 броя плащания по сметката на НАП и молба за
доброволно изпълнение – лист 400 до лист 414 от делото, ответницата е
погасила сумата с левова равностойност от 42 614,42лв. за периода от
07.09.2022г. до 17.03.2023г.
Видно от заключението на вещото лице Т. И. в допълнителната СИЕ –
от лист 425 до лист 429 от делото, към дата 31.05.2023 година, се установява
при вариант /без капитализация/ и погасяване на претендираните такси и
разноски от ТД на НАП в изпълнителното производство № 219/2022г. по
описа на ЧСИ В. от общо 298,50 лв., от които 230лв. юристконсултско
възнаграждение и 68,50лв. такси, при което ще се установи задължение по
изп.дело № 219/2022г. по описа на ЧСИ В. в размер на: Главница - 21 646,65
лв.; Законна лихва за периода от датата на последното плащане 30,05,2023г. -
31,05,2023г. - 6,86 лв. Сумата е изчислена след всички постъпили суми в ТД
на НАП в размер на 51 775,15 лв. към 31,05,2023 г. в ред на погасяване както
следва: Такси и разноски по изпълнителното дело; Присъдени лихви
/изчислените без капитализация в предходната експертиза/; Законна лихва
12
към 30.05.2023г.; Главница.
На 06.07.2023г. в съда постъпва с молба с вх.рег.№ 6605/06.07.2023г. от
НАП гр. София, отдел „Частни държаввни вземания“, дирекция „Държавни
вземания“ чрез И. Б. – главен експерт по приходите, с която се представя
заверен преписи на сторено от И. М. погасяване на дълга от дата 13.06.2023г.
в левова равностойност, равняваща се на 5275,40лв.
В о.с.з. на 10.07.2023г. на вещото лице е представен преписа от
последното погасяване с дата 13.06.2023г. в размер на 5275,40лв. и е
предоставена възможност от съда за изчисляване на законна лихва за
пероида от 31.05.2023г./ датата на допълнителната СИЕ/ до датата на
плащането /13.06.2023г./.
Отчитайки плащането от 13.06.2023 година с левова равностойност 5
275,40 лева и доначислявайки законна лихва, съобразно основния лихвен
процент на БНБ, публикуван в сайта и обнародван с Постановление на
Министерски съвет от 11,42% се установи от вещото лице Т. И., че с
платената сума ще бъде погасена законна лихва в размер на 96,12 лева и
главница – 5 179,28 лева или към 13.06.2023 година ще остане един остатък
от главница в размер на 16 467,37 лева, съобразено и с разпоредбата на чл.76
от ЗЗД за поредността на погасяване на дълга.
При съобразяване на гореизложеното съдът намира за основателен
главният установителен иск по делото, който следва да бъде уважен и поради
това не следва да разглежда и се произнася по предявения евентуален
осъдителен иск.
В разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗКСД е предвидено, че вземанията на
Държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане
на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни
държавни вземания и се установяват и събират от НАП по реда на Закона за
Национална агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно чл.14, ал.2 от ЗКСД и
чл.36 от типовия договор държавната гаранция се изплаща след представяне
в МОН на изпълнителен лист срещу кредитополучателя. Активно
легитимирана да предяви установителен иск за вземането е банката -
кредитор, тъй като е заявител по заповедното производство за издаване на
заповед за изпълнение. Исковият процес продължава между заявителя и
ответника по правилото на чл. 226 от ГПК. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от
ГПК предвижда, че приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в
13
делото като трето лице. С активиране на държавната гаранция по реда на
ЗКСД от банката и плащането от бюджета на МОН на неизпълнената част от
кредитното задължение, държавата, в лицето на МОН, се суброгира в правата
на банката, произтичащи от издадения в нейна полза изпълнителен лист
срещу кредитополучателя. НАП изпълнява само функциите на взискател по
принудителното събиране на частните държавни вземания, възникнали по
реда на ЗКСД, при спазване на всички законови разпоредби.
На дата 30.08.2022г. е направено признание от страна на
кредитополучателя на дълга и на всички сторени в производството разноски,
което следва да се приеме като признание по чл.237 от ГПК. Признанието е
обективирано в постъпило по служебната поща на НАП писмо, което е
представено с превод на български от страна на третото лице помагач в
настоящото съдебно производство.
Съдът кредитира с доверие депозираното и неоспорено от страните
заключение от вещото лице Т. И., както по първата по ред, така и по
допълнителното направената СИЕ.
След съобразяване на сумите, които са изчислени от експертизата в
първоначалната експертиза без капитализация, както и постъпилите суми в
ТД на НАП във връзка с изпълнителното дело, образувано на 24.11.202 г. при
ЧСИ Н. В. под №219/2022 г. по искане на ТД на НАП в общ размер на
51 775,15 лв. при спазване на чл.76 от ЗЗД, се установява задължение:
Главница — 21 646,65 лв. и Законна лихва за периода от датата на последното
плащане 30.05.2023-31.05,2023 г. - 6,86 лв.
Също така, отчитайки плащането от 13.06.2023 година с левова
равностойност 5 275,40 лева и доначислявайки законна лихва се установява,
че с последно платената сума ще бъде погасена законна лихва в размер на
96,12 лева и главница – 5 179,28 лева или към 13.06.2023 година ще остане
един остатък от главница в размер на 16 467,37 лева, която сума се дължи от
ответницата на Банката - ищец. Останалите претенции следва да се отхвърлят
като погасени чрез плащане.
Водим от горното, съдът приема за установено, че в резултата на
погасяване на задължението от страна на ответницата И. М. поради плащане в
хода на процеса, дължимата сума по Договор за студентски кредит от
26.09.2013г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД (вече „Кей Би
14
Си Банк България" ЕАД и кредитополучателя И. М. към настояща дата е в
размер на 16 467,37 лева. Същата е изчислена по реда на чл. 76 от ЗЗД.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по
направените разноски както в заповедното, така и в настоящото
производство, които се дължат съразмерно на уважената Част от исковете.
Ответницата дължи на ищеца направените от него разноски в хода на
развилото се заповедно производство пред ПлРС по ч.гр. № 5197/2020г. по
описа на същия съд в размер на 365,53лв. съразмерно на уважената Част от
исковете, а за разликата до 1 515,32лв. искането следва да се отхвърли като
неоснователно.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените деловодни
разноски от ищеца в исковото производство в размер на 1 408,73лв. –
съразмерно на уважената Част от исковете, съгласно представения Списък за
разноските по чл.80 от ГПК на Банката, от които 1 365,35лв. – д.т., 3 556лв. за
особен представител, 200лв. за ЮКВ и 718,60лв. за вещи лица. За разликата
до 5 839,95лв. претендирани разноски на ищеца искането следва да се
отхвърли.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1
ГПК и чл.430 ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД, че И. М., ЛН ***, с адрес по
удостоверение гр.Плевен, ул. *** и постоянен адрес *** - Великобритания, с
паспорт № ***, издаден на *** от Дания дължи на Обединена българска банка
АД гр.София, ЕИК *** – правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД
гр.София, ЕИК *** и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД гр.София, ЕИК ***,
представлявано заедно от всеки двама от Изпълнителните директори или от
изп. директор и прокурист – заедно, действащи чрез пълномощника си юрк.
П. Д. сумата от 16 467,37лв. – главница, ведно със законната лихва върху
тази главница от 08.10.2020г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното погасяване на сумата, като за разликата до 68 266,17лв.,
от които за 48 736,35лв. главница, 2 626,97 лева (две хиляди шестстотин
двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), изискуема редовна
15
лихва, начислена за периода от 15.02.2020г. до 17.09.2020г. включително;
изискуемо обезщетение за забава върху вноски с настъпил падеж в размер на
81,51 лева (осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки), начислено за
периода от 15.03.2020г. до 17.09.2020г. включително; изискуемо обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в
размер на 329,97 лева (триста двадесет и девет лева и деветдесет и седем
стотинки), начислена за периода от 18.09.2020г. до 06.10.2020г. включително;
24 лева (двадесет и четири лева) разноски за уведомяване за предсрочна
изискуемост; ведно със законна лихва за забава върху главницата за периода
от 08.10.2020г. до изплащане на вземането, или общо за сумата от
51 798,80лв. - отхвърля исковете като погасени поради плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 вр. ал.1 ГПК И. М., ЛН ***, с адрес по
удостоверение гр.Плевен, ул. *** и постоянен адрес *** - Великобритания, с
паспорт № ***, издаден на *** от Дания да заплати на Обединена българска
банка АД гр.София, ЕИК *** – правоприемник на „Кей Би Си Банк България“
ЕАД гр.София, ЕИК *** и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД гр.София, ЕИК
***, представлявано заедно от всеки двама от Изпълнителните директори или
от изп. директор и прокурист – заедно, действащи чрез пълномощника си
юрк. П. Д. сумата от 365,53лв. - деловодни разноски за заповедното
производство по ч.гр. № 5197/2020г. по описа на ПлРС, като за разликата до 1
515,32лв. отхвърля искането като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.1 ГПК И. М., ЛН ***, с адрес
по удостоверение гр.Плевен, ул.*** и постоянен адрес *** - Великобритания,
с паспорт № ***, издаден на *** от Дания да заплати на Обединена българска
банка АД гр.София, ЕИК *** – правоприемник на „Кей Би Си Банк България“
ЕАД гр.София, ЕИК *** и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД гр.София, ЕИК
***, представлявано заедно от всеки двама от Изпълнителните директори или
от изп. директор и прокурист – заедно, действащи чрез пълномощника си
юрк. П. Д. сумата от 1 408,73лв. разноски за исковото производство по
настоящото дело съразмерно на уважената Част от исковете, като за разликата
до 5 839,95лв. претендирани разноски от ищеца – отхвърля искането като
неоснователно.
Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на
страната на ищеца – Министерството на образованието на РБ и ТД на НАП –
16
София.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до страните чрез връчване на препис от
същото.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
17