Решение по дело №14732/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260133
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20185330114732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260133

 

07.02.2022г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14732 по описа за 2018г. на съда,  за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е иск по чл. 109 ЗС.

            Ищец „Каммекс“ АД – Пловдив чрез адв. С.К. твърди, че е собственик въз основа на договор за покупко-продажба по пар.10, ал.2 ПЗР на ЗППДОП на недвижими имоти, които представлявали част от имот пл. № 4 по плана на СИЗ-I част на гр. Пловдив, одобрен със заповед № 57/03.02.1873г. и понастоящем се явяват УПИ XVI-882, УПИ XV-1152, УПИ XIV-1153, УПИ XX-885 ведно с постройките в тях както следва: имот с идентификатор № 56784.504.288 с площ от 13 206 кв.м  в който е построена сграда с идентификатор 56784.504.288.1 с 3 халета, имот с идентификатор № 56784.504.289 с площ от 2214 кв.м, имот с идентификатор № 56784.504.290 с площ от 2373 кв.м и имот с идентификатор № 56784.504.299 с площ от 6839 кв.м. С Протокол от 21.12.1994г. ищеца е въведен във владение и бил изградил ограда на площадката по имотната и регулационна граница на тези имоти съгласно Разрешение за строеж № 11/29.03.1996г. на Община Пловдив. По така изградената граница, която се явявала единствено лице на всеки от имотите поотделно към общинска улица за която ответник Община Пловдив била отредила ПИ с идентификатор № 56784.504.9502 по действащата КК и КР на гр. Пловдив били извършени строително-монтажни работи за прокарване на ВиК тръби и отклонения, при което се насипвали пръст и баластра върху част с широчина от около 6 метра от предвидената 24 метра широчина, довело до повдигане нивото на общинската улица с един метър/0.75м. над нивото и котите съгласно вертикалната планировка на лицето на всички граничещи с тази улица имоти на ищеца, техния вход-изход пред използваната от ищеца портална врата, входа и изхода пред УПИ XX-885 инфраструктурен коридор и над нивото на бетоновата част на съществуващата на място ограда.

За укрепването на този насип са използвани като подпорна стена бетоновата част на оградата на ищеца въпреки неговото несъгласие и възражение, в резултат на насипа се отвеждали дъждовните и повърхностни води в имотите на ищеца. Поддържа се с исковата молба че ответникът със своите действия не се съобразявал с постройките на ищеца и реално му пречел, ограничавал и затруднявал начина на ползване на имотите и халетата му, които били предназначени за „Склад за търговия и експедиция на резервни части и изложбени площи“ и изисквали лесен достъп на голям брой хора и превозни средства включително и такива, които превозват извънгабаритни товари. Била възпрепятствана и затруднена входно-изходната връзка до общинската улица за всеки от имотите на ищеца. Влошавал се начина на ползване на тези имоти, в резултат на отвеждането на дъждовната вода се увреждала оградата му. В резултат на насипа било повдигнато нивото на общинската улица, използвана била изградената от ищеца бетонова ограда като укрепваща стена на насипа от пръст и баластра, при което се създавала 0.75 м. денивелация.

            Предвид на гореизложеното се иска осъждането на Община Пловдив да премахне направения от пръст и баластра насип в имот с идентификатор 56784.504.9502 по действащата КК и КР на гр. Пловдив отреден по действащия ПУП за общинска улица по осови точки 7, 7а, 7в с дължина около 160м. който граничи с имотите на ищеца на нивото на бетонова основа – кота „0“ на същестуващата ограда построена съгласно Разрешение за строеж № 11/29.03.1996г. на Община Пловдив

            Ангажират се докзателства. Претендират се разноски.

            В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответник Община Пловдив чрез юрк. Р. А. заявява, първо, че описаните от ищеца СМР в общинската улица – имот с идентификатор 56784.504.9502 са осъществени от дружество „***********“ АД въз основа на сключен договор от 23.03.2017г. за обект „Уличен водопровод“ като противопоставя възражения на ищеца произтичащи от сключения с дружеството договор.

            Не се оспорва твърдението на ищеца, че улицата служи за транспортен достъп до множество имоти, но изградената канализационна система ще бъдат приети и транспортирани отпадъчните води включително и от имотите на ищеца, респ. ще бъдат отведени дъждовните води.

            Поддържа се че изграждането на водопровода е в съответствие със ЗУТ като ищецът не е сред лица който съгласно закона следва да бъдат уведомени за строителните мероприятия.

            Оспорват се твърденията на ищеца затова че се използва оградата на ищеца като укрепваща стена.

            Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.

            Ищецът при условията на главно и пълно доказване установява, че е собственик на процесните имоти както следва: имот с идентификатор № 56784.504.288 с площ от 13 206 кв.м  в който е построена сграда с идентификатор 56784.504.288.1 с 3 халета, имот с идентификатор № 56784.504.289 с площ от 2214 кв.м, имот с идентификатор № 56784.504.290 с площ от 2373 кв.м и имот с идентификатор № 56784.504.299 с площ от 6839 кв.м. С Протокол от 21.12.1994г. ищеца е въведен във владение и бил изградил ограда на площадката по имотната и регулационна граница на тези имоти съгласно Разрешение за строеж № 11/29.03.1996г. на Община Пловдив, която ограда е с лице към второстепенна улица в имот с идентификатор 56784.504.9502 собственост на ответника.

            Страните не спорят относно обстоятелството, че са били извършени строително-монтажни работи за прокарване на ВиК тръби и отклонения, както и че е бил изграден временен път, което се потвърждава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице К..

            Спорни обстоятелства по делото са:

първо, извършените СМР за изграждането на водопровод и канализация довели ли са до повдигане нивото на общинската улица с един метър/0.75м. над нивото и котите съгласно вертикалната планировка на лицето на  граничещи с тази улица имоти на ищеца;

второ, използва ли се като подпорна стена бетоновата част на оградата на ищеца въпреки неговото несъгласие и възражение;

трето, в резултат на насипа отвеждат ли се дъждовните и повърхностни води в имотите на ищеца и влошил ли се е начина на ползването на тези имоти в резултат на това

четвърто, ограничена и затруднена ли е възможността на ищеца да ползва транспортния си вход, респ. входно-изходната връзка до общинската улица за всеки от притежаваните от него имоти.

            Oт приетата по делото комплексна техническа експертиза вх. № 74093/14.11.2019г. с в.л. В.Г. и К.М., която има за предмет установяване пазарната стойност за премахване количествата кубични метри насип и пръст е доказано, че по осови т.7, 7а, 7в от действащия ПУП е реализиран път с настилка от баластра, който има характер на временен път, попадащ в имот с идентификатор № 56784.504.9502, в който е реализиран строеж на водопровод и канализация съгласно Разрешение за строеж № 216/22.08.2016г. като теренът е подравнен на ниво около 10см под ниво горе ръб на цокълния панел на оградата върху който панел е поставена метална решетъчна ограда. Струпаните земни маси, които се виждат на приложените от ищеца с исковата молба снимки от 25.01.2018г. са били преместени като при сравнение на заснетите точки по югоизточната граница на пътя показва че няма разширение на стария път и в зоната между тази граница и оградата на ищеца терена е подравнен. Извършено е геодезическо заснемане на коти л.176 от делото между оградата на ищеца и стария временен път с трасе по о.т.7, 7а, 7в като по точки № 23, 30, 31, 32, 33 е заснет транспортен вход на ищеца и при сравнение на котите на точките от пътя сега и тези по геодезическо заснемане от м.01.2017г. л. 158 от делото представено по гр.д. № 785/2015г. на ПОС се установяват много малки разлики. При изпълнението на водопровода и канала не е променено трасето на временния път баластра във височина. Според вещото лице геодезист В.Г. към датата на изготвянето на заключението общо обема на земните маси насипани в пространството между оградата на ищеца и югоизточната граница на пътя с дължина от 152м. възлиза на 70 куб.м, а не както ищеца поддържа 720 куб.метра. като изкопът за водопровода не е повлиял съществено за изменение на кота терен пространството между оградата на ищеца и върху този терен е насипана земна маса от 70 куб.м.

            Съдът изцяло кредитира заключението на комплексната техническа експертиза, тъй като същото е безпристрастно и компететно изготвено и е в съответствие с останалите технически експертизи вх. № 27959/29.05.2020г. като независимо от обстоятелството, че заключението има за предмет установяване количествата обем насип и баластра и стойността за премахването им същото представлява достоверен източник на факти относно спорния предмет на доказване.

            С техническа експертиза вх. № 27959/29.05.2020г. и допълнителна техническа експертиза вх. № 270207/09.10.2020г. вещото лице Г. констатира, че няма промяна в нивото на пътя преди или след изпълнението на водопровода и канализацията, няма промяна и във функционалното предназначение на оградата като средния наклон при транспортния вход на ищеца възлиза на 4.56% като най-стръмния наклон е между точки 34 и 35 /комбинирана скица към първоначалното заключение на л.212/ и според вещото лице установените наклони от оста на пътя и портала са с допустими наклони и не създават затруднение при преминаването на транспортни средства, а разликите в ниво път по осови точки 7, 7а, 7в и ниво терен непосредствено до ограда са поради разликите в котите между т. № 1,8, 11, 16, 21, 23  и т. 29, 22, 15, 12, 9, 2 като изчислените нива на наклон са в граници от 1% до 7% като няма задигане нивото на пътя, няма промяна в начина на водоотвеждането на повърхностните води от реализирания временен път. С изпълнението на водопровода и канала няма задигане на нивото на пъя, а се задига терена около оградата като е подобрено водоотвеждането, респ. дъждовните и повърхностни води са отведени към оградата на ищеца. От приложение № 2А към допълнителната експертиза /л.218 от делото/ в жълто е колорирана ивицата между пътя и съществуващата ограда на ищеца като са посочени наклони от 0.8% до 7.2% като всичките наклони са с разстояние от оградата на ищеца от 3.0 метра до 5,70 метра. Няма големи различия в нивата на терена от двете страни на оградата, при което от техническа страна не може да се приеме, че допълнителния насип по северната граница на оградата води до необходимост от преизчисляване на цокълната панела в подпорната стена.Към допълнителната техническа експертиза са приложени фотоснимки на подхода към имота на ищеца от временен път.

            От приетата съдебно-техническа експертиза с вх. № 281686/21.06.2021г. с вещо лице Г.И.К. се установява, че имот с 56784.504.9502 е с предназначение второстепенна улица като няма данни да е било осъществено изграждането на такава като строеж – съоражение елемент на техническата инфраструктура като по имотните граници е осъществено строителство на ограда от ищеца съгласно разрешение за строеж от 29.03.1996г., която ограда е единствено лице на всеки от имотите поотделно към общинска улица. Според вещото лице не е ясно дали изградения водопровод е съобразен с изграждането на проект за второстепенна улица като е възможно някой видове тежкотоварни МПС да бъдат затруднени при влизането си имота на ищеца.

            От показанията на св.Х.Т. се установява, че след извършването на строително-монтажните работи улицата не била същата, правел снимки, преди била като селски път, а сега е насипана с чакъл и баластра, оградата на имотите на ищеца била налята с бетон от около 60см като насипа бил над нивото на бетона и оградата, и поради големината на насипа не може да се влиза с автомобил, като свидетелят предполага че при дъждове всичко ще влиза в навътре от насипа.

            По делото е бил разпитан и св. А.Т., който е ходил след построяването на временен път три пъти, като според свидетеля път е доста вдигнат и опира до самата ограда, която се ползвала като подпорна стена и входната й част била заета от новопостроения път при което се получавала денивелация, нямало съоражение за водоотвеждане, на самия вход се получавал вир, който не можел да бъде преодолян с лек автомобил

            Показанията на св. Т.и Т. се кредитират в частта им относно факта затова че по улицата е имало изпълнение на строително-монтажни работи и е бил изграден временен път от чакъл и баластра, а относно височината на наклона на насипа по делото е са приети технически експертизи от които се установява този наклон, респ. според вещото лице Г. струпаните земни маси за които свидетелите си спомнят  и за които св. Т. бил правил снимки са били преместени поради което и показанията в тази им част не се кредитират, респ. изложеното от свидетеля Т. за наличието на чакъл и баластра до оградата на имотите на ищеца е изцяло опровергано от приложените фотоснимки към допълнителното заключение на вещото лице Г. на л. 219 от делото. Фактът че дъждовната вода е с наклон към имотите на ищеца се потвърждава от заключенията на вещото лице Г., но според последния е налице подобрение на водоотвеждането поради което и не се кредитират показанията на св. Т. затова, че при валеж се образувал вир, който не можел да бъде преодолян с лек автомобил.

            При така установената фактология съдът намира от правна страна следното.

            По делото не се доказва с категоричност, че възникналия в резултат на изкопни работи и СМР във връзка с изграждането на водопровода и канализация в притежавания от ответника имот насип от чакъл и баластра по осови точки 7, 7а, 7в от действащия ПУП с дължина около 160м са в пряка причинно-следствена връзка с твърдените от ищеца неудобства при упражняване правото му на собственост върху имотите му така както го изисква чл. 109 ЗС. Напротив налице са обилни експертни констатации приобщени във формата на съответните експертизи, които индицират, че от една страна няма повдигане нивото на общинската улица с един метър/0.75м. над нивото и котите съгласно вертикалната планировка на лицето на граничещите с тази улица имоти на ищеца, а повдигането е на ниво 10см, а от друга страна земните маси насипани в пространството между оградата на ищеца и югоизточната граница на пътя са преместени като остатъчното количество от 70 куб.м. не смущава възможността за достъп на транспортните средства на ищеца, респ. не затваря входно-изходната му връзка до общинската улица. Следва да се посочи и е че въпросните 70 куб.метра насип не са разположени единствено и преимуществено на транспортния вход ползван от ищеца, което категорично е документирано от вещото лице Г. в приложените към експертното му заключение фотоснимки. Вещото лице К. предполага, че е възможно затрудняване преминаването на тежкотоварни МПС но по никакъв начин не свързва това преминаване с процесния насип, който е по протежение на цялата ограда, даже напротив вещото лице Г. неколкократно в експертизите си и при разпита си поддържа, че съществуващия наклон не създават затруднение при преминаването на транспортни средства, респ. няма задигане нивото на пътя като при изпълнението на водопровода и канала не е променено трасето на временния път баластра във височина. Същевременно всичките наклони са с разстояние от оградата на ищеца до пътя от 3.0 метра до 5,70 метра, което пък компрометира тезата затова, че дъждовните води се отвеждат в имотите на ищеца и влошават техните характеристики като за последното въобще не бяха събрани доказателства. В тази връзка според вещото лице Г. действително наклона на водата е към оградата на ищеца, но възникнали ли са щети по тази ограда и има ли отрицателно въздействие от това по делото не е установено, т.е остава недоказано препятства ли се възможността за нормалното упражняване правото на собственост. Опровергават се твърденията на ищеца за това и че бетоновата част на оградата се използва за подпорна стена на насипа, тъй като е установено с категоричност, че няма изменение във функционалното й предназначение, както и че въобще няма големи различия в нивата на терена от двете страни на оградата, за да може последната да служи като подпора на насипа, а от там и се опровергават твърденията му за съществуваща денивелация. Последната според вещото лице Г. е в границите на допустимото.

            Установения по делото факт, че ****** е предприела изграждането на водопровод без да съобрази с технически проект изграждането на второстепенна улица в имота няма причинна връзка с твърдените от ищеца смущения в правото му на собственост.

            Предвид на гореизложеното ****** не поддържа противоправно фактическо състояние в имота си, което да представлява източник на неоснователни пречки за ползването имотите на ищеца поради което и предявения иск се отхвърля като неоснователен.

            С оглед изхода на спора по делото в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

            Така мотивиран съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС от „Каммекс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. В. Априлов № 112 с представляващ С.А. ПРОТИВ Община Пловдив с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 с представляващ к. З.Д. за ОСЪЖДАНЕТО й ДА ПРЕМАХНЕ направения от пръст и баластра насип в имот с идентификатор 56784.504.9502 по действащата КК и КР на гр. Пловдив отреден по действащия ПУП за общинска улица с дължина около 160м. който граничи с имотите на ищеца както следва: имот с идентификатор № 56784.504.288 с площ от 13 206 кв.м  в който е построена сграда с идентификатор 56784.504.288.1 с 3 халета, имот с идентификатор № 56784.504.289 с площ от 2214 кв.м, имот с идентификатор № 56784.504.290 с площ от 2373 кв.м и имот с идентификатор № 56784.504.299 с площ от 6839 кв.м на нивото на бетонова основа – кота „0“ на съществуващата ограда построена съгласно Разрешение за строеж № 11/29.03.1996г. на Община Пловдив като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА „Каммекс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. В. Априлов № 112 с представляващ С.А. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Община Пловдив с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 с к. З.Д. сумата от 300 лева разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              

 

                                                                       СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

С.Б.