Р Е Ш Е Н И Е № 260229
Гр.Сливен, 6.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести март , през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№ 1166 по описа за 2020 г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че на 23.03.2015 г. е сключен договор за паричен кредит между Р.Д. Д.и Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД, сумата от 6000 лв.,300лв такса за разглеждане на кредита. Твърди се, че кредиторът е предоставил на ответника, по силата на договора за заем сумата от 6000 лв. Сочи се, че ответника се е задължил да върне заемната сума, ведно с дължимата договорна лихва, такси за разглеждане на кредита и застраховки на 78 равни погасителни вноски.Твърди се, че в погасителния план са посочени падежът на изискуемост и погасяване на всяка от вноските.Сочи се, че съобразно клаузите на сключения договор усвоената парична сума по договора за кредит се олихвява с възнаградителна лихва и страните са се споразумели възнаградителната лихва за целия период на договора да бъде 4250.28лв, а общата сума, която кредитополучателя се е задължил да върне е в размер на 10550.28г. на 78 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 135.26лв, като първата погасителна вноска е дължима на 1.04.2015., а последната е дължима на 1.09.2021г., съгласно погасителния план.Твърди се, че падежа за издължаване на всички задължения по кредита е 1.09.2021.Сочи се, че по договора за кредит Т.И. Деливанов се е подписал като поръчител и е поел да бъде поръчител по договора за кредит. Твърди се, че на 20.07.2018 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД и Агенция за събиране на вземанията ЕАД към рамков договор от 20.12.2016г., с който е прехвърлено вземането на Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД срещу Р.Д. Деливанова, всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви на дружеството кредитор.Твърди се, че Агенция за събиране на вземания ООД е уведомило ответниците Р.Д. Д.и Т.И. Деливанов за извършеното прехвърляне на вземането. Сочи се, че Агенция за събиране на вземанията е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и по нея на длъжника Р.Д. Д.е подала възражение, че не дължи претендираните суми, поради което ищцовото дружество предявява положителни установителни искове за признаване за установено, че Р.Д. Д.дължи на Агенция за събиране на вземания ООД сумата главница в размер на 4370.39 лв по договора за кредит, възнаградителна лихва в размер на 403 лв. за периода 01.01.2018 г. до 20.07.2018 г., обезщетение за забава в размер на 107.77 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 16.12.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.При условията на евентуално са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове при условията на евентуалност солидарно срещу Р.Д. Д.и Т.И. Деливанов с искане да бъдат осъдени да заплатят на Агенция за събиране на вземания ООД следните суми 4370.39 лв по договора за кредит, възнаградителна лихва в размер на 403 лв. за периода 01.01.2018 г. до 20.07.2018 г., обезщетение за забава в размер на 215.51 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 28.04.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск за главница по договора за кредит, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за възнаградителна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за лихва за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал главният положителен осъдителен иск за главница по договора за кредит, като такъв с правно основание чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен осъдителен иск за възнаградителна лихва, като такъв с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал акцесорния положителен осъдителен иск за лихва за забава, като такъв с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на сключеният между Р.Д. Деливанова, Т.И. Деливанов и Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАДдоговор за потребителски кредит, предоставената сума по договора за потребителски кредит, факта на извършените прехвърляния на вземането срещу Р.Д. Деливанова, уведомяването на Р.Д. Д.за извършеното прехвърляне на вземането срещу нея, размера на дължимите суми по договора за кредит,че Т.И. Деливанов е приел да бъде поръчител по договора за кредит, размера на незаплатената главница, договорна лихва и обезщетение за забава, е негова.
В едномесечния срок за отговор от ответника Р.Д. Д.е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни.Оспорени са исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани.Сочи се, че сключения между Р.Д. Д.и Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД договор за кредит, не е договор за банков кредит.Сочи се, че клаузата предвидена в чл.13, ал.1 от ОУ е неравноправна, защото дава възможност на Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД да прехвърли взеаманията си по договора за кредит, без съгласието на ответника.Сочи се, че клаузата е нищожна по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП.Излага съображения, че поради нищожността на клаузата предявените положителни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Твърди се, че не е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит и ответницата не е уведомена надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията, поради което е поискано да бъде отхвърлен и предявения иск при условията на евентуалност и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В едномесечния срок за отговор от ответника Т.И. Деливанов е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими, но неоснователни.Оспорени са исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани.Сочи се, че сключения между Р.Д. Деливанова, като кредитополучател и Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД договор за кредит, не е договор за банков кредит.Сочи се, че клаузата предвидена в чл.13, ал.1 от ОУ е неравноправна, защото дава възможност на Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД да прехвърли взеаманията си по договора за кредит, без съгласието на ответника.Сочи се, че клаузата е нищожна по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП.Излага съображения, че поради нищожността на клаузата предявените осъдителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Твърди се, че не е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит и ответникът Т.И. Деливанов не е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията.Направени са възражения, че ДПК е нищожен и в него са уговорени неравноправни клаузи: общия размер на възнаградителната лихва е в пъти по-голям,липсва посочен действителен ГПР.Посочения в договора за кредит ГПР отразява като разход само възнаградителната лихва, но не и всички останали разходи, известни при сключването на договора за такса за разглеждане на кредита.Сочи се, че договора за кредит е изцяло недействителен, като се твърди, че ответникът е заплатил сумата от 4594.94лв, по договора за кредит, с която частично е погасено задължението за връщане на дадената в заем главница в размер на 6 000лв.Твърди се, че искът е основателен за сумата от 1297.14лв главница.Поискано да бъдат отхвърлени предявените осъдителни искове при условията на евентуалност и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Указано е на страните, че съдът ще се произнесе служебно за неравноправни клаузи в ДПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.
В съдебно заседание ответника Р.Д.Д., редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв.М., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
В съдебно заседание ответникът Т.И.Д., редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв.М., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2015 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит между Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД, като кредитор и Р.Д.Д. , като кредитополучател, както и Т.И.Д. , като поръчител за сумата от 6000 лева главница по договора за кредит, такса за разглеждане на кредита 300 лв., обща сума дължима от потребителя 10 550.26 лв. В договора за кредит е посочен изрично фиксиран годишен лихвен процент в размер на 17.50%, годишен процент на разходите в размер на 21.20 %. Уговорено е кредита да се погаси на 78 броя месечни вноски , всяка в размерна 135.26 лева с падежна дата 1-во число, като първата вноска е на 1.04.2015 г. Към договора за кредит са подписани от кредитополучател и поръчителя ОУ към договора за кредит, погасителни план по договора за кредит и е поискано от кредитополучателя сумата от 3556.35 лв. да бъде преведена за погасяване на предходно задължение към същия кредитор. В договора като постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя е посочено гр. Сливен, кв. Дружба 61-Д-1.
С рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД е прехвърлило на Агенция за събиране на вземанията ЕАД вземания, за които се задължава ежемесечно чрез отделни договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно,заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно приложение № 1 към всеки отделен месечен договор.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2018 г. между Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД, като цедент и Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като цесионер е посочено, че се продават съобразно рамков договор от 2016 г. на цесионера необслужвани вземания за период от над 180 дни просрочие, като продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение 1 към индивидуалния договор.
В приложение 1 под № 306 е посочено Р.Д.Д., като длъжник, като солидарен длъжник Т.И.Д., като дата на одобрение на договора е посочено 23.03.2015 г. за остатък от главницата е посочено 4 370.39 лева, а остатък лихви 415.31 лева.
На неустановена дата е издадено потвърждение за извършена цесия на парични задължения на основание чл. 99 от ЗЗД. Потвърждението за извършената цесия е за всички вземания по договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2018 г. подробно описани в Приложение 1.
С пълномощно към договор от 20.07.2018г. Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД е упълномощило Агенция за събиране на вземанията ЕАД да уведомява всички длъжници, кредитополучатели, съдлъжници, наследници за прехвърлените вземания по договор от 20.07.2018 г. В пълномощното изрично е посочена с ЕГН и три имена Р.Д.Д..
На 20.09.2019г.е връчено на Т.И.Д. уведомление, че е извършено прехвърляне на вземания по договора за потребителски кредит от Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД на Агенция за събиране на вземанията ЕАД. Съобщението е връчено на съпругата му Р.Д.Д..
От представеното по делото уведомление се установява, че на адрес: гр. Сливен кв. Дружба 61-Д-1 е залепено уведомление до Р. И.Д. от съдебен връчител Н. Николов, работещ при ЧСИ Г.Грозева. В уведомлението е отразено, че Д. е търсена на 17.09., 29.09 и 07.10.2019 г.
На 16.12.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Агенция за събиране на вземанията ЕАД срещу Р.Д.Д. и Т.И.Д. за осъждането им солидарно да заплатят на Агенция за събиране на вземанията ЕАД следните суми: 4370.39 лв.-главница по ДПК, договорна лихва в размер на 403 лв. за периода 01.01.2018 г. до 20.07.2018 г., обезщетение за забава в размер на 107.77 лв. за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.
На 17.12.2019г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъдена Р.Д.Д. да заплати на Агенция за събиране на вземанията ЕАД сумата 4370.39 лв.-главница по ДПК, договорна лихва в размер на 403 лв. за периода 01.01.2018 г. до 20.07.2018 г., обезщетение за забава в размер на 107.77 лв. за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски в размер на 172.62 лв.
На 3.02.2020 г. препис от заповедта и възражението е връчено на Р.Д.Д..
На 18.02.2020 г. е подадено възражение от Р.Д.Д..
В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните установителни искове, ищецът е предявил положителните установителни искове срещу Р.Д.Д. – предмет на разглеждане на настоящото производство, и при условията на евентуалност осъдителни искове срещу Р.Д.Д. и Т.И.Д..
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че сумата от 3556.35 лева е послужила за предсрочно погасяване на задължение по кредит а остатъка от сумата, а именно 2443.65 лева са преведени по личната банкова сметка *** Р.Д.Д. на 2.03.2015 г. В заключението е посочено, че плащанията, които са извършени от кредитополучателката за погасяване на задълженията по договора за кредит са в общ размер 4594.94 лева и последното плащане е извършено на 1.01.2018 г. , като след тази дата няма постъпления за погасяване на кредита. В заключението е посочено, че размера на непогасената главница е 4370.39 лева., а размера на непогасената лихва е 402.99 лева. От заключението на вещото лице се установява, че лихвата за забава вследствие на забавено плащане по договора за кредит е в размер на 229.75 лева за периода от 1.01.2018г. до 16.12.2019 г. В заключението си вещото лице е посочило, че ГПР е включена възснаградителната лихва и таксата за кандидатстване. В договора не са упоменати други такси, застраховки или други дължими такси по кредита. В заключението на вещото лице е посочено че ГПЛ е 17.5 %.
Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на Агенция за събиране на вземанията ЕАД са прехвърлени вземания, които е имал Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД към Р.Д.Д. и Т.И.Д.. Тези вземания са по договор за потребителски кредит, по силата на който Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД, в качеството си на кредитор, е отпуснало парична сума в размер на 6000 лв на Р.Д.Д., като поръчител по договора е бил Т.И.Д., а Д. се е задължила, в качеството си на кредитополучател да върне съответните суми за главница, договорни лихви, лихви за забава и такса за разглеждане на кредита в размер на 300 лева. Съдът приема, че в настоящото производство безспорно е установи сключването на договор за потребителски паричен кредит, договарянето между страните на сумата по договора за потребителски кредит – 60 00 лв, усвояването на сумата от кредитополучателя като сумата от 2443.65 лева е преведена по сметка на Д. а сумата от 3556.35лева е послужила за предсрочно погасяване на задължение по кредит. В договора за кредит изрично е посочен размера на погасителните вноски, падежа на всяка погасителна вноска, броя на погасителните вноски и към договора за кредит има изрично посочен погасителен план с посочването на суми. Безспорно се установи в производството, че длъжниците по договора за кредит Р.Д.Д. – кредитополучател и Т.И.Д. – поръчител са уведомени за извършеното прехвърляне на вземането с връчване чрез залепване на уведомление на адреса на Р.Д.Д. и чрез връчването на Т.И.Д. чрез съпругата му Р.Д.Д. на уведомлението за извършеното прехвърляне на вземанията от Агенция за събиране на вземанията ЕАД. Със същите съобщения са уведомени за предсрочната изискуемост на договора за кредит, както и изрично е посочена цялата сума, дължима по ДПК.Твърдението за неравноправност на клаузата за прехвърляне на вземанията по ДПК е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че е нищожно приложението, с което Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД е прехвърлило вземанията си на Агенция за събиране на вземанията ЕАД.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният положителен установителен иск от Агенция за събиране на вземанията ЕАД срещу Р.Д.Д., ще следва да бъде уважен за сумата от 4370.39 лв.-главница по ДПК, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на договорна лихва в размер на 403 лв., за периода от 01.01.2018 г. до 20.07.2018 г. с оглед назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, която е посочила, че размера на неизплатената договорна лихва е в размер на 403 лв. и събраните по делото доказателства, както и с оглед основателността на главния иск съдът приема, че е основателен и доказан и акцесорния иск и следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава в размер на 107.77 лв., за периода от 01.01.2018 г. до 16.12.2019 г., съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан. От заключението на вещото лице се установи, че за процесния период лихвата за забава възлиза на 229.75 лева.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдени ответницата да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 650лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Р.Д.Д., ЕГН ********** *** дължи от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, сумата 4370.39лв., представляваща главница по ДПК от 24.03.2015г, прехвърлен с цесия на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ведно със законната лихва за забава от 16.12.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Р.Д.Д., ЕГН ********** *** дължи от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, сумата 403лв., представляваща договорна лихва по ДПК от 24.03.2015г, прехвърлен с цесия на Агенция за събиране на вземанията ЕАД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Р.Д.Д., ЕГН ********** *** дължи от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за признаване за установено, сумата 107.77 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до 16.12.2019 г.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените по делото разноски по заповедното и исковото производство в размер на 650лв, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: