№ 2055
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110149434 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане общо на сумата от 15 083,40 лева, представляваща
продажната цена на доставен бетон и чл. 86, ал.1 от ЗЗД общо за сумата от 2 453,35
лева, представляваща лихва за забава.
Ищецът-„АСТ.Б“ ЕООД твърди, че между него, в качеството му на продавач и
ответника, в качеството му на купувач е постигнато съгласие за доставка на бетон,
съгласно отделни заявки на „Г.М. 03“ ЕООД. Твърди, че бетонът се е доставял до обект
на ответното дружество, находящ се в Асеновград, като всяка отделна доставка се е
придружавала от товарителница и експедиционна бележка, удостоверяващи
получаването й. Излага, че за доставките е издавал данъчни фактури, в които са
посочени видът, количеството и стойността на отделните доставени материали и
допълнителни услуги, ако е имало такива. Сочи, че дължимите по фактурите суми е
следвало да се заплащат в 7 дневен срок отиздаването им, като първоначално
ответникът е заплащал редовно стойността на доставяните количества бетон. Твърди,
че в периода от месец октомври 2019 год. до месец декември 2019 год. включително е
извършвал доставки на бетон за ответника, на обща стойност 15 083,40 лева, за които е
издал данъчни фактури №3935/21.10.2019 год. за сумата от 14 317,20 лева с вкл. ДДС,
№3996/28.10.2019 год. за сумата от 453,60 лева с вкл. ДДС, №4125/11.11.2019 год. за
сумата от 226,80 лева с вкл. ДДС, №4196/18.11.2019 год. за сумата от 378 лева с
вкл.ДДС и №4424/16.12.2019 год. за сумата 804 лева с вкл. ДДС. Поддържа, че
извършването на отделните доставки е удостоверено с товарителници и
експедиционни бележки. Твърди, че ответникът не му е платил продажната цена на
доставения бетон. Поддържа че поради неизпълнение на задълженията на ответника за
плащане на доставените стоки ответникът му дължи лихва за забава върху главниците
1
по всяка една фактура. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника да му заплати сумата от 13 221 лева дължима по фактура №3935/21.10.2019
год., сумата от 2166,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 05.11.2019 год. до 21.07.2021 год, сумата от 453,60 лева дължима по
фактура №3996/28.10.2019 год., сумата от 73,45 лева, предсталяваща лихва за забава за
периода от 12.11.2019 год. до 21.07.2021 год., сумата от 226,80 лева дължима по
фактура №4125/11.11.2019 год., сумата от 35,85 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 26.11.2019 год. до 21.07.2021 год., сумата от 378 лева дължима по
фактура №4196/18.11.2019 год., сумата от 59,03 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 03.12.2019 год. до 21.07.2021 год., сумата от 804 лева дължима по
фактура №4424/16.12.2019 год., сумата от 118,95 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 02.01.2020 год. до 21.07.2021 год.. Претендира законната лихва, считано
от предявяванена исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите, както и
сторените в производството разноски.
Ответникът-„Г.М. 03” ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че е заявявал доставки на
бетон в сочения период респ., че ищецът е извършил такива. Оспорва да е получавал
процесните фактури, както и че подписите в товарителниците в графа получател са на
представител на „Г.М. 03“ ЕООД. Твърди, че е платил изцяло дължимата по фактура
№3935/21.10.2019 год. сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен
ако е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявените
искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните
съществуват облигационни правоотношения, в чието съдържание са включени
задължения за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер,
както че ищецът е доставил на ответника твърдяното количество бетон.
В случая между страните не е спорно, че между страните са съществували
търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът е доставял на ответника
бетон, след заявка на „Г.М. 03“ ЕООД. Спорно е дали ищецът е заявил количества
бетон, както и дали такъв е доставен. За установяване на тези факти ищецът е
ангажирал доказателства по делото-товарителници от 02.10.2019 год., 12.10.2019 год.
/7 броя/, от 16.10.2019 год./5 броя/ от 17.10.2019 год. от 19.10.2019 год. /5 броя/, с
експедиционни бележки към тях и съдебно-счетоводна експертиза, които разгледани в
тяхната съвкупност водят до извода, че страните са сключили договори за продажба и
2
съдържанието на договорите-доставка на бетон в заявеното количество, описано в
товарителниците. Установява се, че ответникът е приел изпълнението, доколкото в
товарителниците фигурират подписи на лицето приело доставките. Видно е също, че
като получател във всички товарителници фигурира „Геомар поделението“. Предвид
изложеното съдът приема, че са налице облигационни отношения между страните, по
силата на които ищецът, в качеството си на продавач е поел задължение да достави на
ответника, в качеството му на купувач стоките предмет на договора, срещу
задължението на последния да плати продажната цена. От съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че процесните фактури са издадени коректно, във връзка с
доставката на основание на първични документи-товарителници и експедиционни
бележки, които са намерили отражение в счетоводните регистри и в документите по
ЗДДС. Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на ищеца е водено редовно
по повод на процесните договори, като в счетоводна справка „аналитичен регистър“ по
сметка 411 клиенти, по партидата на ответника се води салдо в размер на 15 083,40
лева. Установява се също, че при ответника е осчетоводена само първата фактура
№3935/21.10.2019 год., като от счетоводна справка „аналитичен регистър“ по сметка
401 доставчици, по партидата на „АСТ.Б“ ЕООД не се води салдо /непогасено
задължение/. Съдът приема, че редовно водените от ищеца счетоводни записи, които
на основание чл. 182 ГПК вр. чл.55, ал.1 от ТЗ служат като доказателство в полза на
водилото ги дружество, че задължението по фактурата съществува в претендирания
размер, като няма данни същото да е платено. Обстоятелството, че не всички
фактурати са осчетоводена при ответника не е достатъчно да обоснове извод за
недължимост на сумите по тях, доколкото ответникът не може да се позовава
единствено на липсата на осчетоводяване на документ, който ищецът му е изпратил и
на електронен адрес. В допълнение следва да се посочи, че в случая, вземането на
ищцовото дружество за цената на доставената стока не е обусловено единствено от
осчетоводяването на издадените данъчни фактури от ответника, тъй като съгласно чл.
327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД основанието за плащане на
продажната цена е предаването на стоката, което се установява от положените под
товарителницата подписи. Страните не са уговорили отклонение от правилото на чл.
327 от ТЗ, според който купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи. Ответникът твърди, че е платил
изцяло дължимата по първата фактура сума. От представеното извлечение от
разплащателна сметка е видно, че ответникът е превел на ищеца сума в размер на
17 600,40 лева с основание фактури, без да е конкретизирано кои. При изслушване на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице излага, че с тази сума
са погасени стари задължения на ответника, като в заключението е посочено, че е
погасена част-1096,20 лева от дължимата сума по първата фактура сума, а дължимият
остатък е 13 221 лева. Доколкото ответникът не е посочил кое свое задължение
3
погасява, то съдът приема, че ищецът е погасил най-старите задължения на „Г.М. 03“
ЕООД. С оглед изложеното съдът приема, предявения иск се явява основателен и
следва да бъде уважен така както е предявен-за сумата общо от 15 083,40 лева, за които
„АСТ.Б“ ЕООД е издал данъчни фактури №3935/21.10.2019 год. за сумата от 14 317,20
лева с вкл. ДДС, №3996/28.10.2019 год. за сумата от 453,60 лева с вкл. ДДС,
№4125/11.11.2019 год. за сумата от 226,80 лева с вкл. ДДС, №4196/18.11.2019 год. за
сумата от 378 лева с вкл.ДДС и №4424/16.12.2019 год. за сумата 804 лева с вкл. ДДС.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 303а, ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или
на друга покана за плащане. В случая не са ангажирани доказателства да е уговорен
друг срок за плащане, а лихвата за забава се претендира от 14-дневния срок от
получаване на всяка една от фактурите. Доколкото ответникът не доказа, че
дължимите суми по процесните фактури са платени, съдът приема, че иска е
основателен, а размерът на дължимата лихва е общо 2 453,35 лева, съобразно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза или ответникът следва да заплати
на ищеца лихва за забава, както следва: сумата от 2166,07 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата от 13 221 лева за периода от 05.11.2019 год. до 21.07.2021
год. по фактура №3935/21.10.2019 год., сумата от 73,45 лева, предсталяваща лихва за
забава за периода от 12.11.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 453,60 лева
дължима по фактура №3996/28.10.2019 год., сумата от 35,85 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 26.11.2019 год. до 21.07.2021 год., върху главницата от
226,80 лева дължима по фактура №4125/11.11.2019 год., сумата от 59,03 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2019 год. до 21.07.2021 год. върху
главницата от 378 лева дължима по фактура №4196/18.11.2019 год., сумата от 118,95
лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2020 год. до 21.07.2021 год.
върху главницата от 804 лева дължима по фактура №4424/16.12.2019 год..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2038,47 лева, представляваща направените по настоящото делото
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите. Претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, представляващи държавна такса за обезпечение на бъдещ иск
в размер на 40 лева, 5 лева, представляваща такса за издаване на обезпечителна заповед
и адвокатско възнаграждение в размер на 770 лева не следва да се присъждат, тъй като
не са ангажирани доказателства, че действително са направени.
Воден от горното
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Г.М. 03” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 8“,
бл.832, вх.Б, ет.6, ап. Б-12 да заплати на „АСТ.Б” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Рогошко Шосе” №36, на правно основание с чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ общо сумата от 15 083,40 лева (петнадесет
хиляди осемдесет и три лева и четиридесет стотинки), дължима по данъчни
фактури: №3935/21.10.2019 год. за сумата от 14 317,20 лева с вкл. ДДС,
№3996/28.10.2019 год. за сумата от 453,60 лева с вкл. ДДС, №4125/11.11.2019 год. за
сумата от 226,80 лева с вкл. ДДС, №4196/18.11.2019 год. за сумата от 378 лева с
вкл.ДДС и №4424/16.12.2019 год. за сумата 804 лева с вкл. ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 26.08.2021 год. до окончателното й плащане, на
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД общо сумата от 2453,35 лева (две хиляди
четиристотин петдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
лихва за забава, както следва: сумата от 2166,07 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 13 221 лева за периода от 05.11.2019 год. до 21.07.2021 год. по
фактура №3935/21.10.2019 год., сумата от 73,45 лева, предсталяваща лихва за забава за
периода от 12.11.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 453,60 лева дължима
по фактура №3996/28.10.2019 год., сумата от 35,85 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 26.11.2019 год. до 21.07.2021 год., върху главницата от 226,80
лева дължима по фактура №4125/11.11.2019 год., сумата от 59,03 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 03.12.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от
378 лева дължима по фактура №4196/18.11.2019 год., сумата от 118,95 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2020 год. до 21.07.2021 год. върху
главницата от 804 лева дължима по фактура №4424/16.12.2019 год. и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 2038,47 лева (две хиляди тридесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5