Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 21.05.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 22 април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Веска Китанова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 185 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл.422, вр. чл.415, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба
обстоятелства и съображения ищецът „В и К” ООД, гр. Перник, с ЕИК: ......, със
седалище и адрес на управление:***, чрез своята процесуална представителка-
ю.к. Д. Й., е предявил искове срещу ответницата Н.М.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата 2319,93
лв. – главница, представляваща стойността на ползвана услуга – доставка на
питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води в жилище с адрес:
гр.Радомир, ж.к.“Т..“ бл. , ет. , вх ,
ап. , с абонатен № ..., за периода от
08.05.2016 г. до 08.09.2019 г., сумата
407,21 лв. - лихва за периода от 13.07.2016 г. до 21.11.2019 г. и
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.12.2019 г. до
изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени направените по
заповедното и настоящото производство разноски.
Ответницата е уведомена по реда на
чл.47 ГПК, като същата не се е явила да получи книжата.
С определение от 25.09.2020 г. съдът
е назначил за процесуален представител на ответницата Н.М.В. адв.Д.П., която е
подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. С отговора е изразено становище, че
искът е неоснователен.
В съдебно заседание ищцовото
дружество „В и К“ ООД, редовно призовано, не е изпратило представител.
В съдебно заседание представителката
на ответницата е изразила становище, че искът е изцяло неоснователен и
недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 е
чл.235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „В и К“ ООД е подало
на 10.12.2019 г. до Районен съд- Радомир заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по реда на чл.410 ГПК, против Н.М.В., за дължими суми за ползвана
питейна вода за обект, находящ се в гр.Радомир, ж.к.“Т..“ бл…., ет.., вх…, ап…,
с абонатен № ..., за сумата от 2319,93 лв. – главница, представляваща
стойността на ползвана услуга – доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води в жилище с адрес: гр.Радомир, ж.к.“Т..“ бл.5, ет.5,
вх.А, ап.14, с абонатен № ..., за периода от
08.05.2016 г. до 08.09.2019 г., сумата
407,21 лв. (четиристотин и седем лева и двадесет и една стотинки) -
лихва за периода от 13.07.2016 г. до 21.11.2019 г. и законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 13.12.2019 г. до изплащане на вземането.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 1361/2019 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1102/16.12.2019 г., против
длъжницата и настояща ответница. Длъжницата е уведомена по реда на чл.47 ГПК,
но същата не се е явила в срок да получи заповедта.
По делото са представени и приети
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В и К“ ООД,
както и справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за процесния
водоснабден имот и за дължимите и незаплатени суми.
По молба на ищцовата страна е
издадено удостоверение, по силата на които последната да се снабди с друго
такива от отдел „МДТ“ при община Радомир, от което да е видно дали ответницата
е собственичка на процесния имот. Ищцовата страна не е ангажирала доказателства
в тази насока.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срок е
подадено възражение по реда на чл.414 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и К услуги на ответницата,
както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни,
респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба.
Не се установява по делото ответницата
да има качеството потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в
качеството си на собственик или ползвател на имота. В отговора си особеният
представител на ответницата изрично е оспорил, че последната притежава
качеството си на потребител- че е собственичка или ползвателка на имота, поради
което посоченият въпрос е спорен и е в тежест на ищеца да докаже при условията
на пълно и главно доказване правото на собственост или ограниченото вещно право
на ответницата. Според чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата Наредба,
потребител на В и К услуги може да е собственикът на имота или лице, което
притежава ограничено вещно право върху същия.
Според настоящия съдебен състав доказателства
в тази насока по делото не са ангажирани. От ищеца не е представен документ за
собственост, който би могъл да послужи като годно доказателство за установяване
на горепосоченото обстоятелство.
След като ответницата не е собственичка
на имота или носител на право на ползване, тя не е в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и не може да отговаря за плащане на сумите,
дължими за потреблението на питейна вода. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка
страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не е успал
да докаже твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и
задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт не беше доказан, а именно, че ответницата е собственица или титуляр на
вещното право на ползване на водоснабдения имот. При доказателствена тежест на
ищеца, същият не установи по безспорен начин тези обстоятелства. Поради това, предявените
искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от ищеца „В и К” ООД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление:***, чрез своята процесуална представителка- ю.к.Д. Й., срещу ответницата Н.М.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата 2319,93 лв. (две хиляди триста и деветнадесет лева и деветдесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на ползвана услуга – доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води в жилище с адрес: гр.Радомир, ж.к.“Т..“ бл.5, ет.5, вх.А, ап.14, с абонатен № ..., за периода от 08.05.2016 г. до 08.09.2019 г., сумата 407,21 лв. (четиристотин и седем лева и двадесет и една стотинки) - лихва за периода от 13.07.2016 г. до 21.11.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени направените по заповедното и настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./