Р Е Ш Е Н И Е
№ / 2019г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с. в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№
1674/ 2019г.
Производството е
по жалба от Б.Д.Ч., представляван от адвокат К.М., срещу определени
разноски по изпълнително дело № 20198950401371 на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895,
район на действие, обективирани в покана за
доброволно изпълнение, съответно в размер на200лв.-разноски по изп.дело, 249.25лв., такси по ТТЗЧСИ. В жалбата са изложени
твърдения
за погасяване на дължимите суми по изпълнителен
титул, издаден в полза на взискателя Д.В.М.,
съответно с пощенски записи на
20.02.2019г. и на 10.06.2019г., и прихващане със сумата 15213лв., прехвърлено
по договор за цесия вземане в полза на Станислава Чифутова
срещу Д.М., преди образуване на изпълнителното дело. В условията на
евентуалност твърди, че дължимата от Б.Ч. сума от ИЛ е с остатък 461.80лв.-
законна лихва върху главницата, от която 266.70лв. върху сумата 2406.26лв. за
периода от 18.01.2018г. до 20.02.2019г., и 195.10лв. върху сумата 1379.96л за
периода от 18.01.2018г. до 10.06.2019г. Длъжникът е положил усилия за
доброволно изпълнение в размер на 377.53лв./1/2 от преведените 755.07лв. с
пощенски запис от 18.07.2019г., за покриване на дължимата законна лихва, но
кредиторът е възпрепятствал това
изпълнение с бездействието си. Разноските, определени от ЧСИ, са изчислени
върху суми, надхвърляни задължението за лихва и главница на жалбоподателя.
Искането е за отмяна на възложените в негова тежест
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя,
и такси по ТТР ЗЧСИ, в евентуалност- за намаляването им по размер, определен
върху сумата 84.27лв./ законна лихва/, в условията на евентуалност- върху
сумата 206.98лв./ главница/ и 10.95лв./ законна лихва/, с оглед извършените действие
по доброволно изпълнение на задължението от длъжника и възпрепятстване на
изпълнението от кредитора.
В срока за отговор е депозирано становище от Д.В. М., чрез адвокат Д.Б.. Посочено е, че след
извършените плащания задължението на Станислава Чифутова
за приспадащата се ½ част от главницата и съответната законна лихва от
18.01.2018г., е погасено. Останалите са неизплатени задължения от Б.Ч. от главница и лихва в размерите, посочени в
т.2 и 3.
Жалбата е администрирана с мотиви на съдебния
изпълнител и копие на изпълнителното дело.
Съдебният състав, след запознаване с представените
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, на основание чл.
435,ал.2 от ГПК.Предмет на оспорване е акт на съдебния изпълнител, който
определя задължение на длъжника за заплащане на разноски по изпълнението. В
тази насока са разясненията дадени в т. 2 от ТР № 3/ 2015г. от 10 07.2017г.
ОСГТК .
Оспорени са определените с ПДИ изх.№ 12953/ 06.08.2019г.разноски
по изпълнителното дело в размер на 200лв. и такси по ТТРЗЧСИ в размер на
249.25лв., изчислени при задължението на Б.Д.Ч.
от 1430.01лв., което включва сумата 962.05лв. главница, и сумата 18.71
лв. законна лихва за периода 11.06.2019г.- 20.08.2019г. Изложени са доводи за
неоснователното им начисляване, основани на изпълнението преди образуването на
изпълнителното дело, в евентуалност- за несъответствието им по размер,
съобразен с остатъка от главницата и начислената законна лихва / по метода на
изчисленията в жалбата/.
Производството по изп.дело
№ 1371/ 2019г. по описа на ЧСИ Людмил
Станев е образувано по молба на Д.В.М., съобразно изпълнителен лист за
присъдената в полза на взискателя сума от 7572.44лв.,
ведно със законната лихва от
18.01.2018г., дължими от Б.Д.Ч. и Станислава Тодорова Чифутова.
С молбата по чл.426 ГПК е посочен като длъжник Б.Д.Ч.,
до размера на неговата ½ ид.част от
задължението / като несолидарен длъжник/. За останалата ½ ид.част от дълга взискателят е приел изпълнение от втория длъжник по ИЛ –
Станислава Тодорова Чифутова, преди образуване на
изпълнителното дело.
От длъжника е подадено възражение вх.№ 11844/
13.08.2019г., с което предвид извършените плащания и по съображения, идентични
с изложените в жалбата, е поискал от ЧСИ да извърши ново изчисление на дълга и
разноските по делото. В становището на взискателя по
това искане е потвърдено получаването на суми, с които е погасен дълга на
длъжника Ст.Чифутова.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна:
Според общото правило на чл.79, ал.1 ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, който следва да заплати и
пропорционална такса по чл.26 ТТР ЗЧСИ, определена върху събраната сума.
Определените в ПДИ разноски са в размер на претендирано
от взискателя адвокатско възнаграждение, и начислена
такса по т. 26 върху дължимата сума.
На основание чл.434 ГПК съдебният изпълнител се
произнася по разноските при приключване на всяко отделно изпълнително действие
или на производството по принудително изпълнение, т.е.с неограничен брой
актове,които определят задължението на длъжника за разноски в хода на
изпълнението. Според ТР 3/ 2015г. поканата за доброволно изпълнение по отношение
на разноските е приравнена на акт по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК, който
подлежи на обжалване, но не е окончателен в хода на това производство.
Във връзка с повдигнатия спор за размера на задължението,при доказано и неоспорено плащане
на част от главницата и законната лихва, прието от кредитора към датата на
образуваното изпълнително дело само за дълга на СВ.Чифутова, съдебният изпълнител е следва да се установи
каква част от вземането на кредитора е предмет на изпълнителното производство,
респективно за сумите, които следва да бъдат заплатени от длъжника Бл.Ч.,
в образуваното изпълнителното
дело.Аналогично това следва от инициираното с молба вх.№ 11844/ 13.08.2019г.
искане да бъде конкретизирано вземането на втория / несолидарен / длъжник по
изпълнителен титул.
По отношение на начислените разноски и такси в
оспорения акт- ПДИ от 06.08.2019г.; при вземането в размер на сумата 1430.01лв./962.05лв. главница, и 18.71
лв. законна лихва за периода 11.06.2019г.- 20.08.2019г./, жалбоподателят не е
изложил самостоятелни възражения за незаконосъобразност по съответствието
с начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ,
и по претенцията за сумата 200лв.. В този смисъл жалбата е неоснователна,
доколкото проверката не констатира нарушения по тези показатели.
С изложените мотиви, на основание чл.437 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 11843/ 13.0.2019г. от Б.Д.Ч., чрез адвокат К.М., срещу
определени разноски по изп.д.№ 20198950401371 на ЧСИ
Людмил Станев, рег.№ 895, район на действие ОС-Варна, обективирани
в покана за доброволно изпълнение изх.№ 12953/ 06.08.2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.