НЕПРИСЪСТВЕНО
Р Е Ш Е Н И Е № 1
гр.Тополовград, 10.01.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
при секретаря: А.А.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 225 по описа за 2019 г. и за да се произнесе по реда на чл.238 и 239 от ГПК, взе предвид следното:
Производството
е образувано по редовна и допустима искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД – гр.София, чрез пълномощник адв.В.П.Г., против
Д.А.Т. ***.
Ищецът
твърди, че въз основа на договори за мобилни услуги от 13.06.2018 г., сключени
с мобилния оператор „Теленор България” ЕАД, ответникът Д.А.Т. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр
по предпочетени мобилни номера, както следва:
- Мобилен
номер ********* с абонаментен план Интернет 15,99 лева
- Мобилен
номер ******** с абонаментен план Тотал 24,99 лева
Уговорен е и срок на действие на
гореописаните договори – 13.06.2020 г.
Във връзка с посочените
мобилни номера абонатът е сключил договори за лизинг от същата дата –
13.06.2018 г., като във връзка с мобилен номер ********** е взето мобилно
устройство Tablet Huawei MediaPad T2 7 4G Silver на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 1,89 лева всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор и във връзка с мобилен номер 0895/786142
е взето мобилно устройство Huawei Y5 2018 Dual Black на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лева всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 138,26 лева, фактурирани за два последователни
отчетни месеца – за месец 06/2018 г. и за месец 07/2018 г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение – датайлизирана справка от потреблението на
ползваните номера. С Кредитно известие № **********/20.08.2018 г. е извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 14,54 лева/с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонаментите
такси, от които 7,39 лева/без ДДС/ за мобилен номер *********** и 4,73 лева/без
ДДС/ за мобилен номер **********, начислени са и дължимите се лизингови вноски
в общ размер на 7,48 лева и е отразен незаплатения баланс в размер на 138,26
лева за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане
възлиза на сума в размер на 131,20 лева.
Неизпълнението на абоната –
ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
131,20 лева е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл.19б, в от ОУ
на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника Д.А.Т. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №
********* на дата 20.09.2018 г. крайна фактура № **********/20.09.2018 г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 722,15 лева.
В издадената крайна фактура
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги в размер на 433,87 лева, фактурирана е дължимата се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план сума в
размер на 157,08 лева и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните отчетни периода в размер на 131,20 лева.
Поради което претендира да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане: в размер на 131,20 лв./сто тридесет и един лева и 20 стотинки/ - представляващо
потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен
номер № *********, потребени в периода от 13.06.2018 г. до 19.09.2018 г., ведно
със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата; 433,87 лв./четиристотин тридесет и три лева и 87
стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги с абонатен номер № *********, представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
Претендира се да бъде осъдена
ответницата да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сума в размер на 157,08 лв./сто петдесет и седем лева и 08
стотинки/ - незаплатени лизингови вноски от които: 39,69 лв./тридесет и
девет лева и 69 стотинки/ - по Договор
за лизинг от 13.06.2018 г. с абонатен номер № ********* за мобилно устройство
Tablet Huawei MediaPad T2 7 4G Silver за периода от м.09/2018 г. до м.05/2020
г. и 117,39 лв./сто и седемнадесет лева и 39 стотинки/ по Договор за лизинг от
13.06.2018 г. с абонатен номер № ********* за мобилно устройство Huawei Y5 2018
Dual Black за периода от м.09/2018 г. до м.05/2020 г.
С исковата молба са
предявени и обективно съединени при условията на чл.210 от ГПК установителни
искове по чл.422 от ГПК и осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са редовно връчени на ответницата на 31.10.2019 г. В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответницата не е подала
писмен отговор и не е взела становище по иска.
В
съдебно заседание ответницата не се явява, без да е посочила уважителни причини
за това. Липсва и документ, в който последната да е поискала разглеждане на
делото в нейно отсъствие.
Ищецът чрез своя
представител е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
Съдът след като обсъди
искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на
представените по делото доказателства – договори за мобилни услуги от
13.06.2018 г., ведно с приложенията и Общите условия на „Теленор България“;
декларация-съгласие , фактури за предоставени мобилни услуги и всички приложени
доказателства към ч.гр.д № 194/2019 г. по описа на ТгРС, го намира за
основателно.
Срещу ответника
неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните
кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е
явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата
молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е
вероятно основателен с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.
За да се постанови
неприсъствено решение трябва на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от
приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които
е изпратен препис от доклада по чл.140 от ГПК, постановен с определение №
471/2019 г.
По делото са налице и
другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ответницата в
първото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба
и непоискване на разглеждане на делото в нейно отсъствие.
По делото, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с
оглед представените от ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в
съответствие с изискуемата предпоставка
на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК у съда се
създаде убеждението за вероятна основателност на предявените искове, с правно
основание чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД, предявени при условията на обективно
съединяване.
Предвид изложеното съдът
намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение
против ответницата, с което да бъдат уважени предявените искове в размерите,
които се претендират.
Следва да бъдат присъдени
и направените от ищеца разноски, по
заповедното производство общо в размер на 205,00 лв. – държавна такса и
адвокатско възнаграждение и по настоящото производство общо в размер на 230,00 лв.- държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа
констатация относно съществуването на спорното право, а само установява
вероятната основателност на иска. Решението обаче подлежи на отмяна от
въззивния съд при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването
му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното
съдът
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА
предявения иск от ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” със седалище и адрес на управление:*** ,
Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********, чрез адв.В.П.Г. от САК ПРОТИВ
Д.А.Т. *** с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответницата дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в
размер на сумите: 131,20 лв./сто
тридесет и един лева и 20 стотинки/ - представляваща потребени и
незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер №
*********, потребени в периода от 13.06.2018 г. до 19.09.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК – 04.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата; 433,87 лв./четиристотин тридесет и три лева и 87 стотинки/ -
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен
номер № *********, представляваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
ОСЪЖДА Д.А.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
с ЕИК ********* сума в размер на 157,08 лв./сто петдесет и седем лева и 08
стотинки/ - незаплатени лизингови вноски от които: 39,69 лв./тридесет и
девет лева и 69 стотинки/ - по Договор
за лизинг от 13.06.2018 г. с абонатен номер № ********* за мобилно устройство Tablet Huawei MediaPad T2 7 4G Silver за периода от
м.09/2018 г. до м.05/2020 г. и 117,39 лв./сто и седемнадесет лева и 39
стотинки/ по Договор за лизинг от 13.06.2018 г. с абонатен номер № ********* за
мобилно устройство Huawei Y5 2018 Dual Black за периода от м.09/2018
г. до м.05/2020 г.
ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца направените
по делото разноски по заповедното производство, общо в размер на 205 лв.
/двеста и пет лева/, както и разноски по делото по настоящото производство
общо в размер на 230,00 лева/двеста и
тридесет лева/.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: