№ 117
гр. Раднево, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
в присъствието на прокурора В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100571 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във
вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на М. Б. Н., действащ
чрез адв. Р., срещу Прокуратурата на Република България, с която се
предявява иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. чл. 45 ЗЗД,
чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 01.02.2024 г. в РУ на МВР
гр. Раднево е проведен негов разпит в качеството му на свидетел по досъдебно
производство № **** г. по описа на РУ гр. Раднево, при който е дал подробни
сведения за фактите и обстоятелствата по разследването. Твърди, че
показанията му очевидно не са били кредитирани от разследващия полицай и
най - вече от наблюдаващия прокурор, тъй като на 08.03.2024 г. с
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение, бил привлечен в качеството си на обвиняем за извършено
престьпление по чл. 209, ал. 1 НК. Твърди, че обвинението било затова, че на
**** г. в село К., общ. Раднево, с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага, бил възбудил и поддържал заблуждение у Д.Б.Д. от гр. П., че
бил собственик на лек автомобил "****" с номер на рама *****, като му
продал автомобила и с това му причинил имотна вреда в размер на 4500 лв.
Твърди, че е бил последвал разпит на него като обвиняем, в който е заявил, че
1
разбира обвинението и ще се възползва от правото си да не дава обяснения на
този етап от производството. Твърди, че в същия ден са предявени и
материалите от разследването, като било оставено без уважение от
наблюдаващия прокурор искането му за разпит на Г.И.Г.. Твърди, че след
приключването на действията по разследването била извършена полицейска
регистрация, състояща се в описание, дактилоскопиране, фотографиране и
изземване на образци за ДНК профил. Твърди, че на 22.03.2024 г. в Районен
съд - Раднево бил внесен обвинителен акт по пр.пр. № **** г. описа на
Районна прокуратура Стара Загора, ТО - Раднево, дос. Производство № **** г.
по описа на РУ-Раднево, с който бил обвинен в това, че на **** г. в село К.,
общ. Раднево, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение у Д.Б.Д. от гр. П., че е собственик на лек
автомобил "****" с номер на рама *****, като му продал автомобила и с това
му причинил имотна вреда в размер на 4500 лв. - престьпление по чл. 209, ал.
1 от НК. Твърди, че било образувано НОХД № **** г. по описа на Районен съд
Раднево, като на 17.04.2025 г. по делото е проведено разпоредително
заседание. Твърди, че за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, т.е. касае
се за тежко умишлено престьпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от ДР на НК.
Твърди, че във всички насрочени открити съдебни заседания се е явявал
лично, с изключение на едно, поради наличието на уважителни причини от
медицински характер. Твърди, че производството е протекло по общия ред,
като са събрани множество гласни доказателства и са дадени подробни
обяснения от страна на подсъдимия. Твърди, че с Присъда № **** г. по НОХД
№ **** г. по описа на Районен съд - Раднево, съдебният състав е признал М. Б.
Н. за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК. Твърди, че независимо от наличието на убедителни
мотиви, присъдата е протестирана от представителя на районната
прокуратура, като към подадения протест са развити и мотиви за
неправилността на протестирания съдебен акт. Твърди, че било образувано
ВНОХД № **** г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, по което дело е
проведено едно открито съдебно заседание, в което от страна на защитата бил
направен анализ на доказателствата в първоинстанционното производство и
бил обоснован извод за правилността и обосноваността на обжалваната
присъда. Твърди, че с Решение № *** г. по ВНОХД № **** г. по описа на
2
Окръжен съд Стара Загора е потвърдена Присъда № **** г. по НОХД № ****
г. по описа на Районен съд Раднево, като постановеното решение е
окончателно и не подлежи на касационна проверка. Твърди, че оправдаването
на обвиняемия с влязла в сила присъда е достатъчно, за да се приеме, че
обвинението е незаконно. Твърди, че преди привличането му като обвиняем
ищецът е бил в добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие,
спокоен живот, добри семейни отношения, широки контакти и приятелски
отношения. Твърди, че по повод на воденото наказателно производство се е
изтормозил психически и емоционално, бил е психически разстроен и често е
получавал главоболие, започнал е да изпитва страх, безпокойство и срам от
това, че е обвинен в извършването на престъпление и е бил регистриран като
„престъпник“, започнал е да страни от приятелите и познатите си, тъй като не
е желаел да дава обяснения за наказателното производство, водено срещу
него. Твърди, че се е чувствал обиден и унизен от това, че е несправедливо
обвинен, а привличането му като обвиняем го е карало да се чувства
несигурен и да се страхува, че може да бъде осъден, като при това му бъде
наложено неимоверно тежко наказание. Твърди, че основната грижа и
притеснение в този продължителен период от време са били той да докаже
невинността си. В конкретния случай счита, че справедливото обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от повдигнато обвинение и
продължилото за период от около една година и половина се равнява на
сумата от 5000 лв., която сума следвало да се присъди ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда. Твърди, че е
претърпял и имуществени вреди от неоснователното обвинение, като писмени
доказателства по делото били приложени договор за правна защита и
съдействие № 0249708/09.04.2024 г. с предмет защита по НОХД № **** г. по
описа на Районен съд Раднево и платено възнаграждение от 1500 лв., както и
договор за правна защита и съдействие № 0254426/29.01.2025 г. с предмет
защита по ВНОХД № **** г. по описа на Окръжен съд Стара Загора и платено
възнаграждение 1500 лв., като и в двата договора било записано, че сумите са
платени в брой, поради което същите имали характера на разписка за тяхното
плащане. Твърди, че единственият начин е да претендира сумата по реда на
ЗОДОВ, тъй като Прокуратурата с неоснователните си действия е станала
причина за това. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответникът да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща
3
причинени неимуществени вреди от повдигнатото обвинение по НОХД №
**** г. по описа на Районен съд Раднево и ВНОХД № **** г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за платените съдебни и деловодни разноски по
НОХД № **** г. по описа на Районен съд Раднево и ВНОХД № **** г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата
на Република България, чрез прокурор от РП-Стара Загора, ТО-Раднево, в
който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за
неговата неоснователност. Твърди се, че са недоказани твърденията за влезли в
законна сила съдебни актове на двете съдебни инстанции по процесното
наказателно производство, тъй като липсвали подписи, печати и отбелязване
за влизане в сила на съдебния акт. Твърди, че липсват доказателства за
отрицателни преживявания от обвинението срещу ищеца, които да са дали
отражение върху психиката и здравето му, както и че липсва причинна връзка
между обвинението и евентуални вреди. Твърди, че за полицейската
регистрация не следва ПРБ да носи отговорност. Твърди се, че няма никакви
доказателства представител на прокуратурата да е извършил действия извън
правно регламентираните в хода на наказателното производство. Твърди се, че
спрямо ищеца била взета МНО „подписка“, като продължителността на
наказателното производство било в рамките на разумния срок. Твърди, че
претендирания размер не кореспондира с принципа за съразмерност по чл. 52
ЗЗД. Твърди, че следва да се вземат данните за личността на ищеца при
определяне на интензитета на вредите. Иска от съда да отхвърли исковете
като неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С протоколно определение от 02.10.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване
4
фактите, че ищецът е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304
НПК по обвинението за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК с Решение № *** г.
по ВНОХД № **** г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е
потвърдена Присъда № **** г. по НОХД № **** г. по описа на Районен съд
Раднево.
За основателност на исковите претенции ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди,
представляващи страх, уронване на достойнството, негативни емоции,
занижено самочувствие и самооценка, които да са вследствие на извършените
действия от ответника, по повод на което му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК от прокуратурата, по което да е бил
оправдан със влязъл в сила съдебен акт, а по отношение на имуществените
вреди да докаже претърпяна вреда в размер на 3000 лв. за заплатени съдебно
деловодни разноски по наказателното производство, които да са в причинна
връзка с незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК
от прокуратурата.
Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай с оглед
твърденията в исковата молба за постановяване на оправдателна присъда е
приложима хипотезата на предложение първо от разпоредбата досежно
хипотезата на оправдаване на лицето.
От приложеното по делото НОХД № **** г. по описа на Районен съд
Раднево и ВНОХД № **** г. по описа на Окръжен съд Стара Загора е видно,
че по обвинителен акт на РП-Стара Загора, ТО-Раднево е образувано НОХД №
**** г. по описа на Районен съд Раднево срещу настоящия ищец М. Б. Н. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, приключило с постановена оправдателна
присъда № **** г., с която М. Б. Н. е признат за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. По протест на прокурор при РП-Стара
5
Загора, ТО-Раднево е образувано ВНОХД № **** г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора, по което е постановено решение № **** г., с която е потвърдена
оправдателната присъда. Присъдата на ОС-Стара Загора е влязла в законна
сила на 21.07.2025 г.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.06.2015 г. по тълкувателно дело №
5/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че Прокуратурата на Република България
носи отговорността спрямо увреденото лице в случаите на постановена
оправдателна присъда. Постановките в ТР изхождат от принципа, че
резултатът е следствие на поддържаното от прокуратурата неоснователно
обвинение, тъй като без повдигане на неоснователното обвинение не би се
стигнало и до неправилна осъдителна присъда. Прокуратурата упражнява
надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и
поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер. С
оглед на изложеното са налице обективните предпоставки за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във вр. чл. 4
ЗОДОВ за обезвреда на всички причинени на ищеца имуществени и
неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото и поддържано
обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, по което ищецът е бил
оправдан окончателно с влязлото в сила решение на ОС-Стара Загора, с което
наказателното преследване е приключило.
По претенцията за неимуществени вреди:
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за
вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на
предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата
норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди
следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички
особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и
решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение
№ 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия
справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - характерът на
обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени ли са спрямо
обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното
преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко
6
повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния
му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и
всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от
4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от
22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о./. Съдебното минало на
пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на
личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето
не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед
конкретиката на случая /решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
372/2010 г., IV г. о./.
В константната практика на ВКС, обективирана в решение №
480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение №
165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о., е прието, че ищецът по
иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без
да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални,
външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те
настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай
размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот,
за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето,
а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства,
личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, той
следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой
ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
Видно от справката за съдимост на ищеца, находяща се на л.91 от НОХД
№ **** г. по описа на Районен съд Раднево, същият е бил осъждан през 2007 г.
за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „б“, предл. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 342,
ал. 2 НК, но пък е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1 НК, която
7
е заличила последиците от осъждането, а през 2020 г. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 2 НК и е освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на
административно наказание. Не може това осъждане на ищеца да наруши
презумпцията за невиновност по отношение на последващи негови прояви.
Ищецът е на възраст от 69 години при повдигане на обвинението и на 70
години при постановяване на оправдателната присъда, осъждан, но
реабилитиран, тоест с чисто съдебно минало. Чистото съдебно минало и
фактът на неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение, независимо
че няма данни по делото за стандарта живот на ищеца, обосновават
минимален размер на обичайното обезщетение около 5000 лева с оглед и
стандарта на живот в страната, който последните 3 години рязко се увеличи и
с оглед на инфлационните процеси в страната и Европа, а и в региона на гр.
Раднево, за който е ноторно известно, че е развит в сферата на енергетиката,
която последното десетилетие извежда работещите в тази сфера като най-
добре заплатените в страната /виж публично достъпната статистика на
електронната страница на НСИ/. От този минимален размер се разпростират и
обичайно присъжданите обезщетения от съдилищата в региона.
В случая се касае за обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1 НК,
което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 от НК, а наказателното
производство е приключило в разумен срок за двете инстанции поотделно и
общо /образувано на 22.03.2024 г. и приключило на решение № **** г./.
По отношение на спора между страните дали се дължи обезщетение от
Прокуратурата за извършена полицейска регистрация е налице и константна
съдебна практика на ВКС, в смисъл, че Прокуратурата на Република България
е отговорна по реда на чл. 2 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от
извършена полицейска регистрация по реда на чл. 68 ЗМВР, в следствие на
образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, както
е в случая. В този смисъл решение № 201 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 1190/2016
г. на ВКС, 4 ГО, според което съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР,
полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са
привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като
за целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните
им данни, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК
8
профил на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за
извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската
регистрация се снема, когато е извършена в нарушение на закона,
наказателното производство е прекратено, приключило е с влязла в сила
оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, както и когато лицето е починало –
чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Тази уредба на полицейската регистрация сочи, че тя не
може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на
започнало от Прокуратурата наказателно преследване за извършено
престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за извършено
престъпление от общ характер е действие, което се извършва под
ръководството и надзора на Прокуратурата – чл. 219 НПК. Прокуратурата
предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа
обвинението пред съда – чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. І-во НПК;
чл. 318, ал. 1, пр. І-во НПК или от извършването на полицейската регистрация
до снемането и, повдигането и поддържането на наказателното преследване е
в рамките на правомощията на Прокуратурата. Регистрацията е част от
мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за
извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което, когато
наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда или с
прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано,
Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл. 2, ал. 1
ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация.
Обстоятелството, че събираните при регистрацията данни нямат публичен
характер не освобождава Прокуратурата от отговорността и за
неимуществени вреди, когато по делото е установено, че самите действия по
извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт на
пострадалия от незаконно обвинение. Без правно значение е и че
регистрацията сама по себе си няма за цел унижението на лицето – такава цел
при наказателното производство няма нито едно от съдопроизводствените
действия, но всяко от тях причинява унижение, когато преследването е
незаконно.
9
Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
налични и в приложеното за послужване наказателно дело, те са основи
документи по повдигане, поддържане на обвинението, както и окончателните
съдебни актове на съдебните инстанции по същество.
Приети са като писмени доказателства и представени от началника на
РУ-Раднево докладна записка от разследващ полицай от 08.03.2024 г.,
декларация от ищеца от 08.03.2024 г. за съгласие по чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3
ЗМВР, справка за извършена полицейска регистрация на ищеца от 18.03.2024
г., от които е видно, че същата полицейска регистрация на ищеца и извършена
във връзка с досъдебно производство 327ЗМ-**** г. на РУ-Раднево, по което е
внесен обвинителния акт срещу ищеца за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Видно от разпита на св. Н.Н., които съдът кредитира като
безпристрастни и съобразени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед
всички събрани по делото доказателства, че ищецът бил изключително
разстроен и му било най-тежко когато се върнал и казал, че му били взети
отпечатъци и ДНК профил, тоест снета полицейска регистрация през 2024 г.
Посочва, че всичко станало по повод на някаква кола, която била дадена на
ищеца в залог за даден от него заем, което по-късно с образуването на
наказателното производство довело до емоционален и психически срив у
ищеца, станал неспокоен, вземал болкоуспокояващи, често ставал вечер, бил
притеснен, че може да отиде в затвора. Ищецът ограничил силно контактите
си и дори със съпругата си трудно контактувал. Ищецът бил притеснен и
учуден заедно с хората, при които бил закарал автомобила, даден му в залог.
С оглед посоченото по-горе обичайно обезщетение при производства с
постановени оправдателни присъди от наказателни съдилища и с доказаните
от ищеца в конкретния случай негативни преживявания от неоснователно
повдигнатото му и поддържано обвинение, извършената му полицейска
регистрация, изразяващи се в страх от полицаи, асоциално поведение и
затваряне в себе си, нарушен сън, както и цялостните негативни преживявания
с оглед съдебното му минало, съдът намира, че претендираното от ищеца
обезщетение от 5000 лв. напълно покрива критериите за справедливост по чл.
52 ЗЗД и ще следва искът да се уважи в неговата цялост. На фона на цената на
живота в страната по-нисък размер на обезщетението не би постигнал никакъв
ефект – нито би предизвикало у ищеца чувство за възмездяване на вредите,
10
нито би провокирало правоохранителните органи да бъдат по-бдителни при
преследване на лица за престъпления.
В т. 4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г., ОСГК, е прието,
че при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният
момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. Ищецът е поискал обаче
присъждане на законната лихва от датата на исковата молба, поради което ще
се уважи според искането и законната лихва ще се присъди от датата на
исковата молба – 13.08.2025 г.
По претенцията за имуществени вреди:
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия
адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него
имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ,
вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по
предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от същия /решение № 126 от
10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о./. В случая се претендират
имуществени вреди в размер на 3000 лв., представляващи заплатени от ищеца
адвокатски възнаграждения по 1500 лв. за двете съдебни инстанции по
наказателното производство срещу него.
По делото са приети като писмени доказателства договор за правна
помощ № 0249708 от 09.04.2024 г. на л.32 с уговорено адвокатско
възнаграждение от 1500 лв. за представителство по НОХД № **** г. на РС-
Раднево и договор за правна помощ № 0254426 от 29.01.2025 г. на л.33 с
уговорено адвокатско възнаграждение от 1500 лв. за представителство по
ВНОХД № **** г. на ОС-Стара Загора. Същите са находящи се в оригинал и
по наказателните дела – виж л.28 на НОХД № **** г. на РС-Раднево и л. 23 на
ВНОХД № **** г. на ОС-Стара Загора. От договорите е видно, че
възнагражденията са платени в брой, тоест ищецът ги е заплатил, тоест налице
е имуществена вреда за него.
Възможността в производство по реда на чл. 2 ЗОДОВ да бъде
определено обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес е
11
установена с оглед задължителните указания, дадени с ТР 1/11.12.2018 г. на
ОСГК на ВКС. Тази възможност не е израз на упражняване на правомощие по
чл. 78, ал. 5 ГПК, а размерът на имуществената увреда следва да бъде
определен при съблюдаване принципа за полагане на дължимата грижа на
пострадалия респ. да се вземат предвид правилата на чл. 5 от ЗОДОВ.
Критериите при определяне на обезщетението за имуществени вреди от
сочения вид са вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената
процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои
да положи при осъществяването на защитата. Правната защита се преценява
въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното наказателно
производство до неговото приключване, и при съпоставяне на заплатеното
адвокатско възнаграждение с действително причинените вреди от повдигане
на конкретното обвинение /решение 66/18.06.2019 г. по гр.д. 2099/2016 г. на
Трето ГО на ВКС/. Настоящият съдебен състав не намира, уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение да е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. Същото
в неговата съдебна фаза е за обвинение в тежко престъпление, проведени
няколко съдебни заседания, осъществено е активна защита от страна на
защитника. Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 11 на ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е
видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2
следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното
обвинение в извършване на престъпление.
От изложеното се установява, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение за развилото се първоинстанционно производство пред РС-
Раднево в размер на 1500 лв. и още 1500 лв. във въззивното производство.
Както се посочи по-горе на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. чл.
4 от ЗОДОВ подлежи заплатеното адвокатско възнаграждение за
наказателното производство, което включва досъдебна и съдебна фаза на
процеса. Тъй като заплатените от ищеца общо 3000 лв. касаят глобално
представителството от адвокат през съдебното производство пред първата
инстанция и въззивната инстанция, то те попадат в обхвата на дължимото
обезщетение за имуществени вреди съгласно чл. 4 ЗОДОВ и ще следва да се
12
присъдят в цялост.
Следва отново по посочените по-горе съображения да се присъди и
законната лихва върху тази сума от 13.08.2025 г.
По отношение на възраженията на ответника:
Твърди се, че са недоказани твърденията за влезли в законна сила
съдебни актове на двете съдебни инстанции по процесното наказателно
производство, тъй като липсвали подписи, печати и отбелязване за влизане в
сила на съдебния акт. Това не е така, не са и нужни такива подписи и печати, а
съдът сам следва да съобрази това от приложените наказателни дела, от които
пък от факта на постановения окончателен съдебен акт на въззивната
инстанция следва извод, че са влезли в законна сила съдебни актове.
Твърди се, че липсват доказателства за отрицателни преживявания от
обвинението срещу ищеца, които да са дали отражение върху психиката и
здравето му, както и че липсва причинна връзка между обвинението и
евентуални вреди. Това се обори от събраните по делото доказателства, тъй
като както се посочи самото неоснователно обвинение неминуемо води до
такива отрицателни преживявания, а в случая от разпита на свидетеля се
установява и конкретика в техния размер и обем.
Твърди се, че за полицейската регистрация не следва ПРБ да носи
отговорност, по който въпрос по-горе се дадоха фактически и правни
съображения, довели до извод за неоснователност и на това възражение.
Твърди се, че няма никакви доказателства представител на
прокуратурата да е извършил действия извън правно регламентираните в хода
на наказателното производство. По отношение на това възражение следва да
се обърне внимание на посочено по-горе решение на ВКС относно
полицейската регистрация и на постановките на ТР № 5/2013 г. на ОСГК на
ВКС, които са именно в обратна посока на възражението, тоест същото е
неоснователно в случая.
Твърди се, че спрямо ищеца била взета МНО „подписка“, като
продължителността на наказателното производство било в рамките на
разумния срок. И това е неоснователно, първо защото за МНО не се иска
обезщетение в производството, а по отношение на разумния срок
обезщетението е по реда на чл. 2б ЗОДОВ, което е извън предмета на
настоящото производство.
13
По разноските за настоящото производство:
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. Тъй като исковете се уважиха в цялост ще се
присъдят и изцяло сторените от ищеца разноски в настоящото производство,
които се доказаха в размер на 1610 лв. /10 лева заплатена държавна такса –
вносна бележка на л.2 от делото, и 1600 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение № 0254440 от 12.08.2025 г., л. 35/, посочени в списъка по чл.
80 ГПК.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението на ищеца съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът намира
за неоснователно, тъй като делото е с обичайна правна и фактическа
сложност, събрани са стандартни за тези производства доказателства –
писмени, прилагане на наказателни производства, разпит на свидетели за
неимуществени вреди, но претендираното и заплатено от ищеца
възнаграждение на фона на конкуренцията на адвокатски услуги напълно
удовлетворява критериите за съразмерност на качествената адвокатска услуга
съобразена с материалния интерес и извършената от адвоката работа, в това
число и явяване в съдебно заседание и излагане в устните състезания на
фактически и правни съображения. Затова разноските за адвокат ще се
присъдят в цялост.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на М. Б. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, ул. ******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и във вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000 лв.
(пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, по което е постановена
оправдателна присъда № **** г., постановена по НОХД № **** г. по описа на
Районен съд Раднево, потвърдена с Решение № *** г. по ВНОХД № **** г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, и сумата от 3000 лв. (три хиляди лева),
14
представляваща заплатени адвокатски възнаграждения в хода на
наказателното производство по НОХД № **** г. по описа на Районен съд
Раднево и ВНОХД № **** г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 13.08.2025 г. до окончателното
погасяване на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 1610 лв. (хиляда шестстотин и десет лева) разноски за производството за
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
15