РЕШЕНИЕ
№ 277
гр.Поморие, 20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия,
в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Д. Димитров
при
участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N 630 по описа за
Производството е образувано по искова молба от Д.И.Б. ***, чрез пълномощник и съдебен адреса*** – адв.Й.Ж., против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България – гр. Бургас (ОДМВР – Бургас).
Предявен е иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр.с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 872 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за 288 часа, която сума е получена след преизчисляване с коефицент 1.143 на положения от ищеца, същият държавен служител в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, в периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Претендират се от ищеца и разноските по дело.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, без да спори, че с ищеца са страни по соченото от последния правоотношение в процесния период.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си.
Изменя размера на претенцията като я увеличава на 1 877.33 лв., дължими за положен и незаплатен 275.70 ч. преизчислен нощен труд, представляващ извънреден такъв в периода.
Ответникът се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, които поддържа изразеното с отговора становище за неоснователност на иска.
За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че през посочения в исковата молба период от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът е заемал при ответника длъжностите „полицай” и „младши оперативен дежурен” в РУ – Поморие, както и че в същия период ищецът е полагал труд на смени по график, включително и през нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.
Прието като доказателство по делото е заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и обосновано, основано на събраните по делото доказателства – платежни бележки (фишове) за изплатени заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в МВР Бургас, протоколи за отчитане на работното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., седмични графици и заповеди.
Съгласно заключението, в процесния период 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ищецът е отработил 241 нощни смени, в които е положил общо 1 928 ч. нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 съставлява 2 203.70 ч. дневен такъв.
За периода ответникът начислил на ищеца 1 960 часа нощен труд, за които му заплатил сума в размер 490 лв. (0.25 лв./час), като е налице разлика от 32 часа между начисления и заплатен труд и реално положения такъв от ищеца.
Вещото лице сочи, че е налице разлика от 275.70 ч. между положения от ищеца нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 и реално заплатения такъв, като за тази разлика на ищеца се следва сумата 1 877.33 лв.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.
По силата на чл.179, ал.1, предл. второ ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
По силата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 на същия член, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, който извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187, ал. 6 ЗМВР
По силата на чл.187, ал. 7 ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (отм. с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 и на двете посочени наредби предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на разпоредбата на чл.31, ал.2 Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (отм.), съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1.143.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , съгласно което общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.
Изцяло в този смисъл константната съдебна практика на въззивната инстанция, в това число изрично Решение № 999/15.11.2019 г. по в. гр. д. № 1542/2019 г. на ОС – Бургас.
Предвид изложеното искът се явява установен по основание и до размера от 1 869.33 лв., при приспадане от установения от заключението на вещото лице размер от 1 877.33 лв., на сумата 8 лв., съставляваща заплатен на ищеца 32 ч. нощен труд (0.25 лв./час), който труд не е реално положен.
С оглед посоченото, за разликата над уважения размер от 1 869.33 лв., до предявения размер от 1 877.33 лв. искът е неоснователен и като такъв в тази му част следва да се отхвърли.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на
ищеца по делото, съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер 348.60 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Предвид изхода от спора и тъй като ответникът е защитаван
от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 0.42 лв., изчислен върху минималният
размер на възнаграждението по чл.25, ал.1 НЗПП, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Съгласно чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищците - работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела, но при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички разноски – Определение № 713/3.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3175/2014 г., IV г. о., ГК на ВКС, поради което ищецът следва да заплати по сметка на РС – Поморие, сума в размер 1.16 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, от която сума 0.31 лв., държавна такса и 0.85 лв., възнаграждение на вещото лице, заплатено от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РС – Поморие, сума в размер 273.93 лв., съразмерно на уважената част от иска, от която сума 74.78 лв., държавна такса и 199.15 лв., възнаграждение на вещото лице, заплатено от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България – гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Бургас, ул. „Христо Ботев”, № 46, да заплати на Д.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Й.Ж., сума в размер 1 869.33 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и тридесет и три стотинки), представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 275.70 ч., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на 1 928 ч. нощен труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 27.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 869.33 лв., до предявения размер от 1 877.33 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на
Република България – гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Бургас, ул.
„Христо Ботев”, № 46, да заплати на Д.И.Б., ЕГН **********, със съдебен адреса***
– адв.Й.Ж., сума в размер 348.60 лв., (триста
четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки), представляващи разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.И.Б., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Й.Ж., да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република
България – гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Бургас, ул. „Христо
Ботев”, № 46, сума в размер 0.42 лв., (четиридесет
и две стотинки), представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България – гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Бургас, ул. „Христо Ботев”, № 46, да заплати по сметка на РС – Поморие, сума в общ размер 273.93 лв. (двеста седемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки), от която 74.78 лв., държавна такса и 199.15 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.И.Б., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Й.Ж., да заплати по сметка на РС – Поморие, сума в общ размер 1.16 лв. (един лев и шестнадесет стотинки), от която 0.31 лв., държавна такса и 0.85 лв. съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.