РЕШЕНИЕ
№ 2678
гр. Бургас, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120102498 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба от “А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кукуш“ 1, представлявано от А. В. Д. и М. М. против А. С. С.,
ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца сумата от 628.27 лева, представляваща месечни такси за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода от 21.09.2022г. до 20.03.2023г., сумата от 924.76 лева
месечни вноски по договор за продажба на изплащане на закупено устройство за периода от
21.09.2022г. до 20.04.2023г., сумата от 496.81 лева неустойки за едностранно прекратяване на
договор по вина на абоната, сумата от 107.99 лева мораторна лихва върху вземането за
месечни такси за периода от 19.11.2022г. до 02.10.2024г., сумата от 138.07 лева мораторна
лихва върху вземането по договора за продажба на изплащане за периода от 19.11.2022г. до
02.10.2024г., сумата от 74.23 лева мораторна лихва върху вземането за неустойки за периода
от 22.11.2022г. до 02.10.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационно правоотношение
по договор за електронни съобщителни услуги от 30.04.2020г., като на ответницата са
предоставяни мобилна телефонна услуга, мобилен интернет, телевизия и фиксиран
интернет. Продадени на изплащане са мобилен телефон и два телевизора. Ответницата не е
заплатила гореописаните задължения в срок. Ето защо договорът е прекратен на 31.03.2023г.
Предвид прекратяване на договора, в тежест на ответницата са начислени неустойки от
496.81 лева. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание не се
явява.
В съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
1
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на
договорите за мобилни услуги между тях. Към исковата молба са приложени договор за
мобилни услуги № ********* от 30.04.2020г., с приложение към него за ползване на
услугата фиксиран интернет, договор за продажба на изплащане от 08.03.2021г., приложение
към договор № *********, съдържащо условия за ползване на тарифен план за мобилни
услуги, ценоразпис към договора, приложение към договора, съдържащо условия за
ползване на тарифен план за национален мобилен интернет, приложение за допълнителна
услуга, приложение за ползване на телевизионна услуга, приложение за ползване на
допълнителен ТВ пакет, два договора за продажба на изплащане от 29.03.2022г. Договорите
и приложенията към тях са надлежно подписани от ответницата, ето защо е налице
облигационно правоотношение между страните. Договорите имат формална доказателствена
сила и следва да се приеме, че са подписани от ответницата, понеже от външна страна носят
нейните подписи. От страна на С., предвид липсата на подаден отговор, не е направено
оспорване на авторството на подписите.
Издадени са били от ищеца няколко фактури – № **********/24.10.2022г., №
**********/23.11.2022г., № **********/23.12.2022г., № **********/24.01.2023г.,
**********/23.02.2023г., № **********/23.03.2023г., № **********/25.04.2023г. В тях са
начислени месечните такси за далекосъобщителни услуги по договорите, както и дължимите
вноски по договорите за продажба на изплащане. Фактурите не са оспорени от ответницата,
поради което съдът ги кредитира и приема, че при липса на оспорване, те доказват факта, че
ищецът – мобилен оператор е предоставял в полза на абоната достъп до мрежата си. С
исковата молба се търсят месечни такси. Понеже месечните такси са уговорени с договора
като размер, те се дължат с настъпването на падежа им и издадените фактури представляват
годно доказателство за тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват
по безспорен начин дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани
други услуги, те също трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във
фактурите, а и ответницата е имала достъп до мрежата на оператора, поради което се е
ползвала от тези услуги – за мобилен телефон, за мобилен интернет, фиксиран телефон и
фиксирана телевизия. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и
сумите за ползвани услуги в размер на 628.27 лева по всички фактури е доказана и
основателна за периода от 21.09.2022г. до 20.03.2023г. Макар ответницата да не е подала
отговор, в заповедното дело с възражението си се е позовала на изтекла давност за
вземанията. Това възражение обаче е неоснователно, понеже заявлението по чл.410 ГПК е
подадено в съда на 11.10.2024г. и тогава е прекъснало давността, която за процесните
вземания, дължими от 21.09.2022г. до 20.03.2023г. не е била изтекла. Ето защо вземанията
за главници се дължат. Оттам се дължи и мораторната лихва в размер на 107.99 лева, за
периода от 19.11.2022г. до 02.10.2024г., доколкото е налице забава в заплащанията.
Искът за дължимостта на вноските за изплащане на закупени устройства е
основателен. Сключен е договор за продажба на изплащане от 08.03.2021г., като е бил
закупен мобилен телефон, който е предаден с приемо-предавателен протокол на ответницата.
Цената е следвало да се плати разсрочено на 23 месечни вноски до февруари 2023г., видно
от погасителния план. Към настоящия момент падежът и на последната вноска е отдавна
настъпил. Наличен е и договор за продажба на изплащане от 29.03.2022г. за телевизор, който
също е бил предаден на ответницата. По този договор цената е трябвало да се изплаща на
общо 35 месечни вноски. Падежът на последната вноска е февруари 2025г. и е настъпил. На
2
същата дата е бил сключен и още един договор за продажба на изплащане, за телевизор,
предаден на ответницата с надлежен протокол. Цената е трябвало да се изплати също на 35
месечни вноски, като падежът на последното плащане е бил февруари 2025г. Всички
неплатени вноски са изискуеми. Впрочем, ищецът търси вноските за по-ранен период, а
именно от 21.09.2022г. до 20.04.2023г. Тези вземания са обективирани в издадените фактури,
неоспорени от ответницата. Фактурите показват цената на всяка от вноските и сборът им се
равнява на 924.76 лева, колкото се търси и с исковата молба. Възражението на ответницата
за изтекла давност, направено в заповедното дело, е неоснователно, тъй като заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 11.10.2024г. и вноските по договорите за продажба на изплащане
за периода от 21.09.2022г. до 20.04.2023г. не са погасени по давност. Налага се извод, че тези
суми са дължими от ответницата. При това положение тя дължи и мораторната лихва за
забавата си, в размер на 138.07 лева за периода от 19.11.2022г. до 02.10.2024г.
По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното
прекратяване на договорите, съдът намира следното:
Този иск е неоснователен. Договор № ********* е сключен за 24 месеца, видно от
съдържанието му. Следователно, договорът е за периода от 05.11.2020г. до 05.11.2022г.
Същият срок, от 24 месеца, важи и за Приложение № 1 към договора, като това приложение
действа от 17.12.2021г. до 17.12.2023г. Налице е и още едно Приложение № 1, което действа
от 21.04.2021г. до 21.04.2023г. Заповедното дело е образувано на 11.10.2024г., т.е. след
изтичане на сроковете по договора и приложенията. В договора и приложенията е
предвидено, че в случай на прекратяването им преди изтичане на срока на ползване по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на срока на ползване. Когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може
да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер, без отстъпка. Абонатът дължи възстановяване и на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото
прекратяване /разваляне/, но не уреждат ред за упражняването му, различен от предвидения
в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми
ответницата, че прекратява договорите, за да й манифестира волята си в този смисъл и тази
воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Наистина в чл.54.12 от ОУ е
записано, че договорът се счита за едностранно прекратен от страна на А1 в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Тази
клауза обаче противоречи на общите правила на ЗЗД и нарушава и правата на ответницата
като потребител, защото позволява договорът да се прекрати без тя да бъде уведомена. Ето
защо според БРС ищецът е трябвало да изпрати съобщение на ответницата, че прекратява
договора. Следователно, неплащането на задълженията по договорите не води автоматично
до тяхното прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази
воля за прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната
страна. Няма данни по делото ищецът да е уведомил ответницата, че прекратява договорите.
В съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор може да се
развали и чрез връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от
развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на
процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче
препис от молбата с приложенията е постъпила в съда на 04.04.2025г., към който момент
вече е бил изтекъл двегодишният срок на договорите за мобилни услуги, поради което не е
налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди
изтичане на срока, за който е сключен. Въз основа на изложеното съдът приема, че не са
3
налице предпоставките за дължимост на претендираните неустойки. Искът в тази част, за
сумата от 496.81 лева, е неоснователен. Оттам е неоснователен и искът за мораторната
лихва.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от
628.27 лева месечни такси и суми за ползвани услуги по договорите за мобилни услуги и
сумата от 107.99 лева лихва за забава, както и за сумата от 924.76 лева вноски по договорите
за изплащане и сумата от 138.07 лева лихва за забава, за които са били издадени процесните
фактури, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащането. Съдът съобразява, че със заповедта за изпълнение сумата от 628.27 лева е
присъдена за периода от 24.10.2022г. до 15.05.2023г., като датата 24.10.2022г. е дата на
издаване на съответната фактура, с която са фактурирани сумите за периода от 21.09.2022г.
до 20.10.2022г. От друга страна искът, както е заведен касае период, чиято начална дата е
21.09.2022г. Различното посочване на началната дата на периода по заповедта за изпълнение
и по исковата молба не променя факта, че се касае за едни и същи вземания. Ето защо, с
оглед спазване на правната сигурност, следва с решението сумата да се присъди за периода
от 24.10.2022г. /датата по заповедта/ до 20.03.2023г. /датата по исковата молба/.
За сумата от 924.76 лева цени по договора за продажба на изплащане, периодът по
заповедта за изпълнение и по исковата молба съвпада и следва с решението да се приеме за
установено, че сумата се дължи от 21.09.2022г. до 20.04.2023г.
Искът трябва да се отхвърли в останалата си част, за търсените неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите в размер на 496.81 лева и за лихвата за забава от
74.23 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 305.60 лева и в заповедното дело от 73.93
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. С., ЕГН ********** от ***,
че дължи на “А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кукуш“ 1, представлявано от А. В. Д. и М. М. сумата от 628.27 лева /шестстотин
двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща месечни такси за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 24.10.2022г. до
20.03.2023г., начислена по договор № *********/30.04.2020г. и приложенията към него, по
фактури № **********/24.10.2022г., № **********/23.11.2022г., № **********/23.12.2022г.,
№ **********/24.01.2023г., **********/23.02.2023г., № **********/23.03.2023г., сумата от
924.76 лева /деветстотин двадесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ месечни
вноски по договор за продажба на изплащане на закупено устройство за периода от
21.09.2022г. до 20.04.2023г. по фактури № **********/24.10.2022г., №
**********/23.11.2022г., № **********/23.12.2022г., № **********/24.01.2023г., №
**********/23.02.2023г., № **********/23.03.2023г., № *********/25.04.2023г., сумата от
107.99 лева /сто и седем лева и деветдесет и девет стотинки/ мораторна лихва върху
главницата от 628.27 лева, за периода от 19.11.2022г. до 02.10.2024г., сумата от 138.07 лева
/сто тридесет и осем лева и седем стотинки/ мораторна лихва върху главницата от 924.76
лева, за периода от 19.11.2022г. до 02.10.2024г., ведно със законната лихва върху главниците
от 628.27 лева и 924.76 лева, считано от 11.10.2024г. до изплащане на вземането, които
вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 496.81 лева неустойки за едностранно прекратяване на
4
договора по вина на абоната и за сумата от 74.23 лева мораторна лихва върху неустойките,
за периода от 22.11.2022г. до 02.10.2024г.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** от *** да заплати на “А1 България“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ 1, представлявано от А. В.
Д. и М. М. сумата от 305.60 лева /триста и пет лева и шестдесет стотинки/ съдебно-
деловодни разноски в исковото производство и сумата от 73.93 лева /седемдесет и три лева
и деветдесет и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_________
5