РЕШЕНИЕ
№ 1381
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110210807 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ 13237/07.07.2021г. по описа на МОСВ, РИОСВ София от
„Г. Б. С. “ ООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“В.“, УПИ
I-8, кв. 6, УПИ II-902,903,904, кв. 6, представлявано от В. В., съдебен адрес в гр.С., бул.“В.“
№ *, бл. *, офисен етаж * срещу Наказателно постановление N 134 от 28.05.2021г. ,
издадено от директор на РОСВ София, с което на жалбоподателя е наложена на основание
чл. 156, ал. 1, вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО , имуществена санкция в размер на 5000 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява.
По делото е постъпило становище от процесуален представител на жалбоподателя, в
което изразява мнение за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Претендира разноски..
В съдебно заседание административнонаказващият орган , редовно уведомен не се
явява и не се представлява.
В съдебно заседание СРП, редовно призована не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N 134 от
1
28.05.2021г. , издадено от директор на РОСВ София е подадена от правоимащо лице и в
определения в закона срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Във връзка с подаден сигнал в МОСВ, на 18.08.2020 г. била извършена проверка от
екип на РИОСВ-София на площадка, находяща се в гр. София, кв. "В.", УПИ I-8. Кв. 6 и
вписана под № 1 в решение № 12-ДО-1261-00/10.04.2013 г., издадено от директора на
РИОСВ-София.
На площадката дружеството-жалбоподател извършвало дейност с излезли от
употреба МПС, излязло от употреба електрическо , електронно оборудване, негодни за
употреба батерии и акумулатори .
В хода на проверката било констатирано , че дружеството не е представило в
РИОСВ-София копие от актуална банкова гаранция, съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗУО.
Били констатирани и други наарушения, поради което с констативен протокол №
ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. били дадени задължителни предписания на основание чл. 113,
ал. 3 от ЗУО, като в т. 9 било указано на „Г. Б. С. “ ООД да представи в РИОС-София копие
от актуална банкова гаранция по чл. 69, ал. 2 от ЗУО.
Предписанието било със срок на изпълнение – 01.09.2020 г.
Препис от констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. бил връчен на
управителя на „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК *** - В. В. на 18.08.2020г. срещу подпис.
На 10.11.2020 г. била извършена проверка в деловодната система на РИОСВ-София ,
при която се установило, че в периода 19.08.2020г.- датата, която следва приключване на
проверката от 18.08.2020г. до 01.09.2020г. – краен срок на предписанието по т. 9 от
констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК *** е
представило в РИОСВ-София документи по т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 , но не е
изпълнило , даденото в т. 9 предписание.
За проверката бил съставен протокол № 25/10.11.2020 г.
Въз основа на протокол № 25/10.11.2020 г., на 30.11.2020г., Л.Д.- ст.експерт в
РИОСВ-София в присъствието на свидетеля Л.Г. и управителя на „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК
*** , съставила АУАН № 216/2020г.
Описаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства.
Съдът констатира, че доказателствената съвкупност еднопосочна и непротиворечива,
поради което не е необходимо да се излага анализ на всяко доказателство по отделно.
От приложените протоколи се установява, време място и начин на извършване на
двете проверки, както и констатациите от тях, като до приключване на съдебното следствие
жалбоподателят не представи доказателства за изпълнение на предписанието, дадено в т. 9
на констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г.
2
Съдът намери възражението за неяснота в АУАН , досежно датата на нарушението за
неоснователно.
В АУАН са посочени няколко дати и всички те, отговарят на събраните по делото
доказателства, а именно: посочено е , че АУАН е съставен на 30.11.2020г., посочено е , че
нарушението е извършено на 02.09.2020г. и е посочено , че предписанието по точка 9 от
констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. е било със срок на изпълнение до
01.09.2020г.
Очевидно е , че след като срокът за изпълнение е до 01.09.2020г., то следва да се
приеме , че има неизпълнение след 00:00ч. на 01.09.2020г., сътветно правилно контролният
орган, а след него и АНО са приели, че нарушението е извършено на 02.09.2020г.
Съдът намира също, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в
предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по съставяне и връчване на АУАН на жалбоподателя.
Възраженията за налични процесуални нарушения са неоснователни.
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължително и
влязло в законна сила предписание по т. 9 от констативен протокол № ККФОС-ЛД-
6/18.08.2020 г. на РИОСВ-София , а именно: да представи в РИОСВ-София копие от
актуална банкова гаранция по чл. 69, ал. 2 от ЗУО.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че дружеството не
е изпълнило задължението си по чл. 113, ал. 3 ЗУО - да изпълнява задължителните
предписанията на контролните органи, в определения за това срок.
Налице е годен субект на отговорност – дружеството извършва дейност по третиране
на отпадъци, за което е издадено решение № 12-ДО-1261-00/10.04.2013 г. от директора на
РИОСВ-София.
Съдът намери също, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла
на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие с други
думи: нарушението се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвиденото в
закона задължение на юридическото лице, без да е налице изискване за настъпване на
определен противоправен резултат.
Субективната страна не следва да бъде обект на обсъждане, доколкото се касае за
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна.
3
Приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения.
В конкретния случай нарушението е извършено наред с други констатирани от
контролния орган нарушения и не е отстранено, като не е демонстрирано дължимото
поведение и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, поради което следва
да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а
не представлява маловажен случай.
Съдът намери също, че наказанието е определено правилно, вкл. и по отношение а
размера на санкцията.
Съгласно нормата на чл. 156, ал. 1 ЗУО, за неизпълнение на предписание по чл. 113,
ал. 3 или чл. 120, на физическите лица се налага Глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5 000 до 20 000 лв.
АНО е наложил санкция в минимален размер, която не подлежи на промяна.
С оглед изхода от делото на АНО се дължат разноски, но същият не е направил
искане за това, поради което съдът следва да приеме, че не е сезиран и не дължи
произнасяне.
.Предвид всичко изложено, съдът намира, че следва да потвърди Наказателното
постановление като законосъобразно и обосновано .
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 134 от 28.05.2021г. , издадено от
директор на РОСВ София, с което на „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК *** е наложена на основание
чл. 156, ал. 1, вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО , имуществена санкция в размер на 5000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4