№ 122
гр. Бургас, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Н. К. и И. С. К. срещу Решение №
243 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 768/2023 г. на Районен съд – Поморие, с което
по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие на основание чл.
28, вр. с чл. 26 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет детето им В. В. Н. е настанено в
Център за настаняване от семеен тип в с. Бата, ул. „Иван Вазов“ № 31, за срок
от датата на влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие.
В жалбата си въззивниците излагат, че са упражнили физическо
насилие над ***** си поради силно притеснение за развитието и бъдещето й –
под влияние на нейния приятел С.А. започнала да пуши цигари и да
употребява наркотични вещества, както и да бяга от вкъщи; искала да
заживее на семейни начала с него. Оценяват поведението си като
недопустимо и съжаляват за случилото се, което са споделили с ***** си.
Сочат, че са взели решение да се преместят в гр. София и да живеят там при
роднини, за да предпазят детето си от влиянието на А.. Иска се решението да
бъде отменено и искането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие
да бъде отхвърлено.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. В. Н., чрез назначения й
особен представител адв. Тодор Чакъров. В него също се поддържа, че
решението е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде съобразено
желанието на детето да се върне при родителите си, защото това е в неговия
1
най-добър интерес.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие не е подала отговор на
въззивната жалба и не е взела становище по съществото на делото.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Със Заповед № 3Д-Д-А-П-020 от 02.11.2023 г. на основание чл. 27а от
ЗЗДет Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие е
настанил детето В. В. Н. в Център за настаняване от семеен тип в с. Бата до
произнасяне на съда. В заповедта е посочено, е на 31.10.2023 г. е получен
сигнал от М.В., старши експерт от Министерството на здравеопазването, че
на 30.10.2023 г. детето е прието в болница с охлузвания на ръката, синини и
подутини. Изтъкнато е също, че родителите В. Н. К. и И. С. К. са признали, че
са упражнили физическо насилие над ***** си, тъй като не са одобрявали
желанието й да съжителства на семейни начала с непълнолетния си приятел.
На 02.11.2023 г. Детето е изявило писмено съгласие да бъде настанено в
центъра и че не желае да се връща при родителите си (л. 8 от
първоинстанционното дело).
В първоинстанционното производство е приет социален доклад от
02.11.2023 г. Констатирано е, че детето е на ** г., завършило е 8-ми глас през
2022-2023 г., но не е продължил обучението си. В доклада е отразено, че
детето е емоционално привързано към родителите си, но към момента им е
много обидено заради упражненото насилие и се чувства леко стресирано.
Детето произхожда от *** ***. Посочило е, че иска да живее на семейни
начала с приятеля си С.Е. А.. Родителите на детето работят като дървосекачи
и обитават къща под наем с добри хигиенно-битови условия. Социалният
работник е счел, че има риск от насилие и неглижиране на детето.
Препоръчал е да бъде настанено в центъра за настаняване от семеен тип.
На 21.11.2023 г. детето писмено е изявило желание да се върне при
родителите си. Посочило е, че е взело решение, без някой да го принуждава.
На 21.11.2023 г. майката на детето е подала молба до Директора на
„Социално подпомагане“ – Поморие, с която моли то да се върне в
семейството. Заявява, че повече няма да използва физическо насилие над
детето.
В открито съдебно заседание на 07.12.2023 г. пред първоинстанционния
съд социален работник е заявил, че е проучен роднинският кръг на детето, но
не е открита възможност за настаняването му. Социалният работник смята, че
2
отглеждането на детето в семейна среда е в негов интерес, но не е ясно дали
родителите няма да направят втори опит за насилие и дали ще могат да
задоволяват потребностите на детето.
Първоинстанционният съд е изслушал родителите на детето, които
признават извършеното насилие и изразяват съжаление за случилото се.
Приел е, че не е в интерес на детето да бъде изслушано лично. Въззивният съд
е счел този извод за необоснован, поради което е постановил изслушване на
детето на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.
Пред въззивния съд детето е заявило, че и в центъра не ходи на
училище. Разбира се с майка си и баща си, въпреки допусната от тях грешка.
Смята, че ще й бъде по-добре при родителите й и че не смята, че ще я бият.
Пред въззивната инстанция педагогът Т.К. заявява, че детето често си
мени мнението. Планира се то да бъде записано на училище от следващата
учебна година.
Въззивният съд също е изслушал родителите, които заявяват, че никога
не са възразявали детето да ходи на училище, а то не е искало. Притеснени са
за него и искат да се върне при тях. Изразяват съжаление за постъпката си.
При тази фактическа обстановка настоящият съд намира, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил, че е в интерес на детето да
остане в центъра от семеен тип. Вярно е, че чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДт позволява
едно дете да бъде настанено извън семейството, когато е жертва на насилие в
семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Преценката обаче е предоставена на съда, който следва да прецени най-
добрия интерес на детето. Съгласно § 1, т. 5 от ЗЗДет „най-добър интерес на
детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която
е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д)
способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето. В случая съдът намира, че следва да бъде
даден превес на желанията и чувствата на детето над вредата, която му е
причинена. То изразява твърдо желание да се върне при родителите си и не се
страхува от тях. Родителите също осъзнават грешката си и съжаляват за
случилото се. Вероятността на детето да бъде нанесена нова вреда е малка,
тъй като родителите вече са разбрали сериозността на извършеното от тях и
последиците, които биха могли да настъпят. Родителите разполагат с
възможност да се грижат за детето и не възразяват то да продължи
образованието си.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и вместо това искането на Дирекция „Социално подпомагане“ да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 243 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 768/2023 г. на
Районен съд – Поморие, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Поморие по чл. 28, вр. с чл. 26 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет за
настаняване на В. В. Н., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен
тип в с. Бата, общ. Поморие, с адрес: ул. „Иван Вазов“ № 31, от датата на
влизане в сила на решението на съда до навършване на пълнолетие от детето.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 28, ал. 6
ЗЗДет).
Страните да бъдат уведомени по телефона за постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4