РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Чепеларе, 17.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №
20235450100080 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул."****" № **, ет. ** против Л. А. К., с адрес: гр. Ч., област С., ул. „****“ № **, с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на следния недвижим имот:
Сграда с идентификатор: 80371.241.****, която сграда, съгласно документ за
собственост, е със застроена площ от 27 кв.м., и съгласно скица на сграда № 15-130802 от
06.02.2023 г. е с предназначение: Селскостопанска сграда, брой етаж: 1, която сградата е
построена в поземлен имот с идентификатор: 80371.241.****, целият с площ от 645 кв.м., с
трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, като част от имота е идентичен с УПИ- **** в кв. *** по ЧИ на
ЗРП на гр. Чепеларе, утвърдено със Заповед № 8 от 15.02.1985 г., и с ПИ № **** по плана на
гр. Чепеларе от 1986 г., при граници: Имот с 80371.241.****, 80371.241.****,
80371.241.****, 80371.241.****.
Посочва се, че фактите, от които произтича съсобствеността са следните:
Описаният недвижим имот е бил собственост на В. И. К. с ЕГН: ********** и съпруга
й А. Н. К., с ЕГН: **********, които са го придобили през време на брака им съгласно нот.
акт за собственост № 38, том I, дело № 74 от 1975 г. на Чепеларски районен съдия.
На **** г. починал А. Н. К., а на **** г. починала В. И. К., които съгласно
удостоверение за наследници, с изх. № 182 от 21.06.2022 г., изд. от Община Чепеларе, и
1
удостоверение за наследници, с изх. № 63 от 14.03.2023 г., изд. от Община Чепеларе, са
оставили за свои наследници: Н. А. К. - син, М. А. К. - дъщеря, И. А. К. - син и А. А. К. -
син.
На 03.02.2009 г. М. А. К. прехвърлила правото на собственост върху притежаваната от
нея по наследство от родителите й В. И. К. и А. Н. К. 1/4 ид.ч. от описания недвижим имот
на съсобственика и сънаследника си Н. А. К. през време на брака му с В. П. К. чрез договор
за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 14, том I, peг. № 148, дело № 14 от 2009 г.,
вписан в СП - Чепеларе във вх. peг. № 36 от 03.02.2009 г., с акт № 23, том I, дело № 20 от
2009 г.
На **** г. починал И. А. К., който оставил за свои наследници по закон съпруга – В. Т.
К. и дъщеря – Т. И. К..
На 19.01.2010 г. В. Т. К. и Т. И. К. прехвърлили правото на собственост върху
притежаваната от тях по наследство общо 1/4 ид.ч. от описания недвижим имот на Н. А. К.
през време на брака му с В. П. К. чрез договор за покупко - продажба, сключен с нот. акт №
7, том I, peг. № 53, дело № 7 от 2010 г., вписан в Службата по вписания - Чепеларе във вх.
peг. № 31 от 19.01.2010 г., с акт № 27, том I, дело № 8 от 2010 г.
На основание посочените по-горе договори за покупко-продажба към 19.01.2010 г. Н.
А. К. е бил собственик на 1/4 ид.ч. от имота на основание наследяване по закон и на 2/4
ид.ч. в режим на СИО с В. П. К..
На 05.02.2013 г. по силата на договор за замяна на недвижими имоти, сключен с нот.
акт № 16, том I, peг. № 103, дело № 13 от 05.02.2013 г., вписан в Службата по вписания -
Чепеларе във вх. peг. № 39 от 05.02.2013 г., с акт № 20, том I, дело № 17 от 2013 г., Н. А. К.,
баща на ищеца, прехвърлил на последния правото на собственост върху притежаваната от
него по наследство общо 1/4 ид.ч. от описания недвижим имот.
На **** г. починал бащата на ищеца – Н.А.К., който оставил за свои наследници по
закон: В. П. К. - съпруга, М. Н. К. - дъщеря, Й. Н. К. - дъщеря и А. Н. К. - син.
На 03.10.2013 г. М. Н. К., на 27.07.2016 г. В. П. К. и на 17.06.2015 г. Й. К. се отказали
от наследството оставено от праводателя им Н.А.К., които откази били вписани по реда на
чл. 49, ал. 1 от ЗН, съответно под номера: № 6/04.10.2013 г., № 5/27.07.2016 г. и №
1/17.06.2015 г. в PC - Чепеларе.
На 12.12.2017 г. с договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в
нот. акт № 158, том II, peг. № 2605, дело № 346 от 2017 г., вписан в Службата по вписания -
Чепеларе във вх. peг. № 848 от 12.12.2017 г., с акт № 6, том III, дело № 342 от 2010 г. В. П.
К., прехвърлила на ищеца – неин син, останалата й след направените откази от наследство
1/4 ид.ч., придобита в режим на съпружеска имуществена общност от описания недвижим
имот.
А. А. К. починал на **** г., като е оставил за свой наследници: Ж. С К. - съпруга, И. А.
К. - син и Л. А. К. - дъщеря.
2
На **** г. починала Ж. С. К., която оставила за наследници по закон И. А. К. - син и Л.
А. К. - дъщеря.
На 10.02.2017 г. по силата на договор за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 19, том I, рег. № 175, дело № 18 от 2017 г., вписан в Службата по
вписания - Чепеларе във вх. peг. № 67 от 10.02.2017 г., с акт № 39, том I, дело № 21 от 2010
г. И. А. К. прехвърлил притежаваната от него по наследство общо 1/8 ид.ч. от описания
недвижим имот на ищеца.
Ищецът заявява, че не е бил в граждански брак към датите на извършване на всяка
една от сделките с идеални части от процесния недвижим имот.
Ето защо, на основание наследяване по закон, откази от наследство, договор за замяна
и договори за покупко-продажба на идеални части от описания недвижим имот ищецът и
ответникът Л. А. К. се явявали негови съсобственици при квоти: 7/8 ид.ч. за ищеца и 1/8
ид.ч. за ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на следния
недвижим имот: сграда с идентификатор: 80371.241.****, която сграда съгласно документ за
собственост е със застроена площ от 27 кв.м., и съгласно скица на сграда № 15-130802 от
06.02.2023 г. е с предназначение: Селскостопанска сграда, брой етаж: 1, която сградата е
построена в поземлен имот с идентификатор: 80371.241.****, целият с площ от 645 кв.м., с
трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, като част от имота е идентичен с УПИ- **** в кв. *** по ЧИ на
ЗРП на гр. Чепеларе, утвърдено със Заповед № 8 от 15.02.1985 г., и с ПИ № **** по плана на
гр. Чепеларе от 1986 г., при граници: Имот с 80371.241.****, 80371.241.****,
80371.241.****, 80371.241.****, при квоти от 7/8 ид.ч. за ищеца А. Н. К. и 1/8 ид. ч. за
ответника Л. А. К..
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника. Препис от исковата молба с приложенията е връчен на същата лично на 21.
06.2023 г. /36 от делото/.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който от негово име поддържа исковата
молба. Заявява, че в поземления имот, в който е построена процесната селскостопанска
сграда, е построена и двуетажна жилищна сграда, като всяка от страните по делото е
собственик на самостоятелен обект в тази сграда, представляващи жилища - апартаменти, а
именно: апартамент с идентификатор № 80371.241.****, който е собственост на ищеца, и
апартамент с идентификатор № 80371.241.****, който е съсобствен между страните.
Представя писмено становище, в което твърди, че процесната сграда представлява
селскостопанска сграда - плевня, която е самостоятелен обект на правото на собственост и
отговаря на изискванията за самостоятелен обект, годен за съдебно поделяне. Твърди също,
че процесната селскостопанска сграда - плевня има предназначение различно от това да
обслужва дворното място, в което е построена, респ. да обслужва жилищната сграда,
3
построена в същото дворно място и като такава тя не представлява принадлежност към
главната вещ по смисъла на чл. 98 от ЗС, а самостоятелен обект на правото на собственост.
Сочи, че стопанската постройка - плевня е напълно физически обособена от жилищната
сграда и не е функционално свързана с нея, че процесната сграда от построяването й до
настоящия момент служи за отглеждане на животни и за съхранение на фураж, както и че е
построена за тези цели, а не с цел да обслужва дворното място или жилищната сграда. В
хода на устните състезания пледира за уважаване на иска. Ответникът, редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са наследници на общите наследодатели В. И. К., починала на **** г., видно
от представените удостоверение за наследници с изх. № 182/21.06.2022 г. и удостоверение за
идентичност на лице с различни имена с изх. № 25/30.01.2023 г., и двете издадени от
Община Чепеларе, и съпруга й А. Н. К., починал на **** г., видно от представеното
удостоверение за наследници с изх. № 63/14.03.2023 г., издадено от Община Чепеларе.
Ищецът е низходящ /син/ на сина на общите наследодатели – Н.А.К., починал на **** г., а
ответникът е низходящ /дъщеря/ на друг син на общите наследодатели – А. А. К., починал
на **** г.
Приживе общият наследодател В. И. К. е придобила по давностно владение дворно
място, съставляващо имот пл. № **** в квартал ** по плана на гр. Чепеларе, състоящо се
общо от 462 кв.м., заедно с построената в същия имот двуетажна жилищна сграда и
стопанска сграда, при съседи: от две страни улици, детска градина и Я. К., за което е
издаден констативен нотариален акт № 38, том І, дело № 74/1975 г. на чепеларски районен
съдия.
След смъртта си наследодателите В. И. К. и А. Н. К. са оставили за свои законни
наследници децата си Н. А. К., М. А. К., И. А. К. и А. А. К..
На 03.02.2009 г. М. А. К. е прехвърлила на брат си Н. А. К., по време на брака му с В.
П. К., с договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт. № 14, том І, рег. № 148, дело
№ 14/2009 г. на нотариус А. В., с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на действие
РС - Чепеларе, своята придобита по наследство 1/4 ид. част от недвижим имот, а именно:
сграда с идентификатор № 80371.241.**** със застроена площ от 27 кв.м., с предназначение:
селскостопанска сграда, брой етажи 1 /един/, която сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор № 80371.241.**** целият с площ от 645 кв.м. съгласно кадастралната карта
на гр. Чепеларе, одобрена със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на изп. директор на АГКК
гр. София, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, като част от имота е идентична с УПИ **** в кв. ** по ЧИ на
ЗРП на гр. Чепеларе, утвърдено със заповед № 8/15.02.1985 г. и с ПИ № **** в кв. ** по
плана на гр. Чепеларе от 1962 г., при граници на ПИ № 80371.241.****: имоти с №
80371.241.****, 80371.241.****, 80371.241.****, 80371.241.****.
4
На **** г. починал И. А. К., който, съгласно представените удостоверения за
наследници, е оставил за свои законни наследници В. Т. К. - съпруга и Т. И. К. - дъщеря.
На 19.01.2010 г. Т. И. К. и В. Т. К. са прехвърлили на Н. А. К., по време на брака му с
В.П. К., с договор за покупко - продажба, обективиран в нот. акт. № 7, том І, рег. № 53, дело
№ 7/2010 г. на нотариус А. В., с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на действие
РС - Чепеларе, придобитата от тях по наследство общо 1/4 ид. част от процесната стопанска
сграда с идентификатор № 80371.241.**** със застроена площ от 27 кв.м., както и
придобитата по наследство общо 1/4 ид. част от поземлен имот с идентификатор №
80371.241.****, в който същата е построена.
Така Н. А. К., син на общите наследодатели и баща на ищеца, придобил 1/4 ид. част от
собствеността върху стопанската сграда и 1/4 ид. част от поземления имот въз основа на
наследяване по закон, а в режим на СИО с В. П. К. - 2/4 от стопанската сграда и 1/4 от
поземления имот по силата на договори за покупко - продажба.
От представения по делото акт за граждански брак № ****, съставен от длъжностно
лице по гражданско състояние при Ленински районен съвет гр. С., е видно, че Н. А. К. и В.
П. К. са сключили граждански брак на **** г. в с. В., С. окръг.
На 05.02.2013 г. по силата на договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в
нот. акт № 16, том I, peг. № 103, дело № 13/2013 г. на Х. Д. - помощник - нотариус по
заместване на нотариус А. В., с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на действие
РС - Чепеларе, сключен между Н. А. К. и ищеца А. Н. К., последният придобил правото на
собственост върху 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 80371.241.****, ведно с
3/8 ид. части върху самостоятелно обособен обект с идентификатор № 80371.241.****,
представляващ първи жилищен етаж от построената в поземления имот сграда с
идентификатор № 80371.241.****, с предназначение жилище, апартамент, ведно с 1/4 ид.
част от построената в поземления имот селскостопанска сграда с идентификатор №
80371.241.****.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 203/27.07.2016 г. е видно, че
бащата на ищеца – Н. А. К. е починал на **** г. и е оставил за свои наследници по закон: В.
П. К. - съпруга, М. Н. К. - дъщеря, Й. Н. К. - дъщеря и А. Н. К. - син.
По делото са представени съдебни удостоверения, издадени от РС - Чепеларе, от които
е видно, че в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 от ЗН са вписани откази от наследство,
оставено от Н. А. К., както следва: № 6/04.10.2013 г. - отказът на М. Н. К., 1/17.06.2015 г. -
отказът на Й. Н. К. и № 5/27.07.2016 г. - отказът на В.П.К..
На 12.12.2017 г. с договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в
нот. акт № 158, том II, peг. № 2605, дело № 346 от 2017 г. на нотариус Х. Д., рег. № *** на
Нотариалната камара и район на действие РС - Чепеларе, В. П. К., прехвърлила на ищеца –
неин син, останалите й след направените откази от наследство, както следва 1/8 ид част от
поземления имот с идентификатор № 80371.241.****, ведно с 1/16 ид. част от самостоятелно
обособен обект в сграда с идентификатор идентификатор № 80371.241.****, представляващ
5
първи жилищен етаж от построената в поземления имот сграда с идентификатор №
80371.241.**** с предназначение: жилище, апартамент и ведно с 2/8 ид. части (1/4 ид. част)
от построената в поземления имот стопанска сграда с идентификатор № 80371.241.****.
Починалият на **** г. син на общите наследодатели – А. А. К. е оставил за свои
законни наследници: Ж. С. К. - съпруга, И. А. К. - син и Л. А. К. - дъщеря.
На **** г. починала Ж. С. К., която оставила за наследници по закон И. А. К. - син и Л.
А. К. - дъщеря.
На 10.02.2017 г. по силата на договор за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт № 19, том I, рег. № 175, дело № 18 от 2017 г. на нотариус Х. Д., рег.
№ *** на Нотариалната камара и район на действие РС - Чепеларе, И. А. К. прехвърлил на
ищеца притежаваната от него по наследство общо 1/8 ид.част от процесната
селскостопанска сграда с идентификатор № 80371.241.****.
Следователно по силата на наследствено правоприемство, правни сделки и откази от
наследство ищецът е станал собственик на общо 7/8 ид. части от селскостопанска сграда с
идентификатор № 80371.241.****, построена в поземлен имот с идентификатор №
80371.241.****, целият с площ от 645 кв.м., с трайно предназначение: Урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, като част от имота е
идентичен с УПИ- **** в кв. ** по ЧИ на ЗРП на гр. Чепеларе, утвърдено със Заповед № 8
от 15.02.1985 г., и с ПИ № **** по плана на гр. Чепеларе от 1986 г., при граници: имоти с
идентификатори:80371.241.****, 80371.241.****, 80371.241.****, 80371.241.****,
Ответникът Л. А. К., низходяща на починалия след общите наследодатели В. И. К. и А. Н.
К. техен син А. А. К., е получила по наследство 1/8 ид. част от процесната селскостопанска
сграда с идентификатор № 80371.241.****.
Видно от представените нотариални актове, част от поземлен имот с идентификатор
№ 80371.241.****, целият с площ от 644 кв.м., съгласно кадастралната карта на гр.
Чепеларе, одобрена със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на изп. директор на АГКК гр.
София, с трайно предназначение: Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
индивидуално застрояване, е идентичен с УПИ **** в кв. ** по ЧИ на ЗРП на гр. Чепеларе,
утвърдено със заповед № 8/15.02.1985 г. и с ПИ № **** в кв. ** по плана на гр. Чепеларе от
1962 г.
Показанията на свидетелите Й.А.Р. и Р.С.К., водени от ищцовата страна, по
непротиворечив начин установяват, че процесната сграда е стара постройка, като първото
ниво било каменна зидария, а второто ниво било дървена конструкция. Същата е била
изградена за отглеждане на животни долу и горе за събиране на фуража, но в момента вътре
нямало животни. Вътре от обстановката по всичко личало, че е имало животни. В
стопанската сграда имало канал за измиване, както и места, оставени за прасета, дървена
конструкция, за да бъдат отделени животните едно от друго. За сградата имало врата от
горната улица, както и врата за долната част. Имало и за горе дървени стълби и вдясно била
вратата за втория етаж. Сградата не се ползвала в момента. Тя била съвсем отделна, не била
6
долепена до къща, нямала никакви комуникации със съществуващата къща.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които имат лични и непосредствени
впечатления за процесната сграда след придобиването от ищеца на идеални части от имота
до настоящия момент, като последователни непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи помежду си и със заключението на вещото лице по приетата по делото
СТЕ.
Според заключението вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните,
процесният имот е типична селскостопанска сграда на две нива, съответно обор и плевня,
със застроена площ - първо ниво 27,60 м2 и застроена площ - второ ниво 33 м2. Разгънатата
застроена площ е 60,60 м2 (в т.ч. площ на тераса от юг към второ ниво - 5,40 м2). Сградата
няма функционална връзка с другите сгради от ПИ 80371.241.****. В момента на огледа не
се ползва като селскостопанска /животновъдна/ сграда. Вещото лице е посочило, че сградата
е на две нива - първо ниво селскостопански обор, с масивни подобрени (фугирани)
ограждащи каменни стени. Първо ниво: обор представлява едно пространство, като в
южната част е изграден дъсчен под, служещ за постели за животни, в останалата част има
циментов под. Второ ниво - плевня (сеновал), представлява изцяло дървена конструкция,
едно пространство. От север и запад има изпълнена плътна дъсчена обшивка. От другите две
страни - ажурна дъсчена обшивка, с просвет. От юг към второ ниво има тераса с размери
90/600 см. (с парапет 80 см ). Второто ниво се достига чрез еднораменно дървено стълбище
(прогнило и компрометирано към момента на огледа). Покривна конструкция е двускатна,
висяща дървена конструкция, с ориентация на скатовете север - юг. Покриване с керемиди.
Селскостопанската сградата е напълно самостоятелна, няма функционална връзка е
жилищната сграда или с други помощни, допълващи сгради в поземления имот. От изток
има изграден лек дървен навес, който няма функционална връзка с процесният обект.
Отстоянието от масивната жилищна сграда, измерено на терен до селскостопанската сграда
е 4,20м. Вещото лице е отбелязяло, че на кадастралната карта фигурира още една сграда -
обозначена като селскостопанска сграда със застроена площ 14 м2 на едно ниво с
идентификатор 80371.241.****, но на терен я няма тази сграда. В кадастралната карта на гр.
Чепеларе процесната селскостопанска сграда с идентификатор 80371.241.**** е записана на
едно ниво. Това според вещото лице било масова практика на геодезическите фирми, тъй
като тези сгради не са основно строителство и от друга страна в 6 - месечен срок от
обнародване на кадастралната на гр. Чепеларе заинтересованите лица не са сезирали СГКК
за да се допълни тази непълнота. Второто ниво - плевня можело да се отрази в
Кадастралната карта на гр. Чепеларе по реда на Наредба за поддържане и актуализация на
КК Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри , изм. и доп. ДВ. бр.72 от 31
август 2021 г., като по този ред можело да се заличи и несъществуваща селскостопанска
сграда с идентификатор 80371.241.****.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице посочва, че сградата е
7
селскостопанска, като първото ниво е обор, а второто ниво е склад за фураж. Фирмите,
които ги заснемали, не отразявали вторите нива. Отразявали само първото ниво. Сградата
имала отделни входове. За първо и за второ ниво достъпът бил отделен. Тя не била
функционално свързана с друга жилищна сграда. След предявяване на вещото лице на
приложената на л. 23 от делото скица № 15-130802-06.02.2023 г., на сграда с идентификатор
№ 80371.241.****, издадена от СГКК – Смолян, на която в черен цвят е повдигната сграда,
обозначена под № 2, същото обяснява, че това е процесната стопанска сграда - сграда № 2.
От скицата било видно, че до сграда № 2 е долепена сграда № 3, но на терена нямало такава
сграда и вероятно същата е била премахната, но собствениците не са направили
необходимото да внесат съответната документация в кадастъра, за да се актуализира скицата
на сградата в кадастъра. На терен в северната част от процесната стопанска сграда имало
навес, за който вещото лице предполага, че е за коли. Този навес бил долепен до процесната
стопанска сграда, но нямал функционална връзка с него.
Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на
съществуващата имуществена общност и всеки от съделителите да получи в индивидуална
собственост права върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или
отделни имоти от няколко общо притежавани имущества, съразмерно с досегашните им
дялове. За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, е необходимо на
първо място да бъде установено, че такова състояние на съсобственост действително
съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ.
До делба се допускат само реално съществуващи към датата на приключване на
съдебното дирене в първа инстанция движими вещи или недвижими имоти, защото вещни
права, подлежащи на делба, възникват върху отделни вещи, обособени като самостоятелни
фактически и юридически обекти на правото на собственост, съобразно тяхното
предназначение, които действащите към момента на възникването и придобиването им
нормативни разпоредби определят като такива. Правноирелевантно за тяхната обособеност
и реално съществуване като годни обекти на вещни права и предмет на делба е отразяването
им като самостоятелни обекти в кадастралната карта. В мотивите към т. 4 от Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите и отсъствието
или наличието на запис или записи в тях не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект по-големи от тези на актовете за собственост.
По делото следва да се установи дали процесната стопанска постройка /на две нива -
първо ниво - обор с масивни подобрени /фугирани/ ограждащи каменни стени и второ ниво -
плевня - изцяло дървена конструкция, която в момента не се ползва като селскостопанска
/животновъдна/ сграда/, със застроена площ площ 27 кв. м., записана в КККР като
едноетажна, има самостоятелно предназначение, или представлява принадлежност към
дворното място или построената в него жилищна сграда.
За строежа на съществуващата в имота селскостопанска сграда с идентификатор №
8
80371.241.**** не е представено строително разрешение или удостоверение за търпимост.
През 2006 г. в КККР на гр. Чепеларе в поземления имот с идентификатор №
80371.241.**** са нанесени две едноетажни селскостопански сгради, записани с
идентификатори № 80371.241.**** и № 80371.241.****, втората от които с идентификатор
№ 80371.241.**** със застроена площ 14 кв.м., според заключението на вещото лице, не
съществува към настоящия момент.
По отношение на построената в поземления имот селскостопанска сграда с
идентификатор № 80371.241.**** със застроена площ 27 кв.м., съществуваща до
приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция, по делото не се твърди
и не се установява кога е построена. С представения нот. акт за собственост № 38, том I,
дело № 74 от 1975 г. на Чепеларски районен съдия общият наследодател В.И.К. е била
призната за собственик освен на описаното в него дворно място и построената в същото
двуетажна жилищна сграда, а също и на една построена в това дворно място стопанска
сграда, която не е индивидуализирана. Доколкото обаче от представените нотариални актове
за извършени сделки с идеални части от процесната селскостопанска сграда с
идентификатор № 80371.241.**** от 03.02.2009 г., 19.01.2010 г., 05.02.2013 г. и 10.02.2017
г. е видно, че прехвърлителите са се легитимирали като собственици на съответните идеални
части въз основа на констативния нотариален акт за собственост № 38, том I, дело № 74 от
1975 г. и на основание наследство, следва да се приеме, че процесната стопанска сграда е
била придобита от собственика на имота по приращение, на основание чл. 92 от ЗС.
Тази постройка, съобразно предназначението й представлява сграда на допълващо
застрояване. Идеални части от същата са предмет на всички разпоредителни сделки,
обективирани в представените нотариални актове. Правилото, че прехвърлянето на правото
на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и
насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно, т. е. ако постройките не са изрично
изключени от предмета на разпореждане, намира приложение в хипотеза, при която
поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки,
които нямат самостоятелно предназначение и представляват принадлежност към сградата на
основното застрояване, поради което и съгласно чл. 98 от ЗС следват нейната собственост /в
този смисъл решение № 96/01.07.2015 г. по г.д. № 1116/2015 г. на ВКС, ІІ г.о./, но не и
когато тези постройки имат самостоятелно предназначение.
В практиката си ВКС е изразявал становище по въпроса в кои случаи стопанската
постройка, която обикновено е такава на допълнително (допълващо) застрояване, може да
бъде определяна като самостоятелен обект на право на собственост. Дори в решение № 45
от 01.04.2021 г. по гр.д. № 2151/2020 г. на I г.о. на ВКС е прието, че стопанска постройка
може да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не
притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната
сграда в това дворно място. Изложени са съображения, че обект на вещни права може да
бъде вещ, обособена като самостоятелен обект. Такива обекти могат да бъдат както
незастроени недвижими имоти, така и жилища и стопански постройки, вкл. складове, които
9
не представляват принадлежност към жилищни обекти (в този смисъл решение № 26 от
23.02.2017 г. по гр.д.№ 3024/2016 г. на ВКС, I г.о.). Преценката дали една постройка
представлява принадлежност към жилищна сграда, към дворното място, в което е построена,
или представлява самостоятелен обект на право на собственост, следва да се извърши с
оглед нейното предназначение към момента на построяването и към момента, в който
настъпва ефектът на съответния придобивен способ (сделка или придобивна давност).
Основна характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост, освен неговата
физическа обособеност, е и възможността да се ползва самостоятелно и в този смисъл да
има предназначение различно от това да обслужва дворното място, в което е построен, респ.
да обслужва жилищната сграда, построена в това дворно място. Стопанската постройка-
плевня и обор може да има такова специфично предназначение, а именно да служи за
отглеждане на животни като занятие и за съхранение на фураж и да е построена с такава
цел. По отношение на такава постройка, която не е функционално свързана с останалите
постройки в дворното място, вкл. и с построената в него жилищна сграда, не съществува
пречка да бъде придобита в собственост чрез правна сделка или по давност както върху
съсобствен терен, така и върху терен на трето лице /в този смисъл решение №
109/14.06.2010 г. по гр.д. № 446/2009 г. и решение № 172/12.10.2015 г. по гр.д. № 1167/2015
г. на ВКС, I г.о./.
В случая стопанска сграда на две нива с идентификатор № 80371.241.**** /първо ниво
- селскостопански обор с масивни ограждащи каменни стени и второ ниво - плевня - изцяло
дървена конструкция/, със застроена площ 27 кв.м., има самостоятелно предназначение.
Поради това съдът намира, че е самостоятелен обект на правото на собственост, а не
принадлежност към дворното място, доколкото няма обслужващо предназначение спрямо
него. Същата, не е функционално или пространствено свързана с жилищната сграда в имота.
По тези съображения подлежи на делба. Същата е придобита от страните в съсобственост /от
ищеца въз основа на наследяване на починалия след общите наследодатели техен син Н. А.
К., съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, правни сделки и откази от наследство - последните съгласно
чл. 53 от ЗН и разясненията, дадени в т. 6 от ПП на ВС № 4/1964 г. относно увеличаването
на дела на наследниците от коляното на отказалия се, а от ответника - по наследяване на
починалия след общите наследодатели техен син А. А. К./ при квоти: 7/8 ид. части за ищеца
А. Н. К. и 1/8 ид. част за ответника Л. А. К., съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул."****" № **, ет. ** и Л. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул. „****“ №
** на следния недвижим имот: селскостопанска сграда на две нива /първо ниво -
селскостопански обор с масивни ограждащи каменни стени и второ ниво - плевня - изцяло
дървена конструкция/, с идентификатор № 80371.241.****, със застроена площ 27 кв.м.,
10
построена в поземлен имот с идентификатор: 80371.241.****, целият с площ от 645 кв.м.,
съгласно кадастралната карта на гр. Чепеларе, одобрена със заповед № РД-18-57/28.08.2006
г. на изп. директор на АГКК гр. София, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с
начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, като част от имота е идентична с
УПИ **** в кв. ** по ЧИ на ЗРП на гр. Чепеларе, утвърдено със заповед № 8/15.02.1985 г. и
с ПИ № **** в кв. ** по плана на гр. Чепеларе от 1962 г., при граници на ПИ №
80371.241.****: имоти с № 80371.241.****, 80371.241.****, 80371.241.****, 80371.241.****,
ПРИ КВОТИ: 7/8 ид. части за А. Н. К. и 1/8 ид. част за Л. А. К..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС - Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
11