Р Е Ш Е Н И Е №1422
Гр.Сливен,5.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария
Каранашева
при участието на секретаря
Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№
1470 по
описа за 2019г., на СлРС за да се
произнесе,
взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди,
че на 30.05.2017 г. е сключил с ответника
Бултранс 10 ЕООД трудов договор по силата на който ищецът е назначен
като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона.По силата на трудовите
си задължения ищецът изпълнявал международни превози на товари, като за целия
срок на договора е бил командирован в Холандия, а именно 122 дни, за които е
следвало да му се осигурят същите минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в
приемащата държава, съгл.чл.121а от КТ, Директива 96/71/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в
рамките на предоставяне на услуги, Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги.Сочи се, че ищецът е бил командирован още с постъпването си на работа,
без да е запознат с заповедта за командировка, като му е било обещано устно
заплата за престоя в Холандия в размер на 2100евро месечно.Твърди се, че такава
е първата преведена от работодателя сума на 14.07.2017г. в размер на
3549лв.Твърди се, че служители на ответника непрекъснато обяснявали на ищеца,
че няма проблем и от него се изисква само да кара, а всички дължими суми ще му
бъдат изплатени.Твърди се, че за времето в Холандия на ищеца не е била
осигурена квартира и през тези 4 месеца ищецът е спал в камиона.Сочи се, че
през целия периода на командироването си ищецът е карал кола с холандска
регистрация, от което съди че ответника е имал договор с местна в Холандия
фирма.Сочи се, че минималната работна заплата за Холандия за шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона е 2310евро, а средната 2601евро.Твърди
се, че ответника дължи на ищеца сумата от 9240евро.Сочи се, че ответника дължи
на ищеца за периода от 30.05.2017г. до 28.09.2017г. трудово възнаграждение в
размер на 1840лв.Твърди се, че за периода на трудовото правоотношение ищецът не
е ползвал никакъв отпуск, а ответника е представил пред ИТ Сливен, заявления за
5дни платен отпуск, считано от 13.09.2017г. и за 10дни неплатен, като се
твърди, че заявленията са неистински бе.Сочи се, че ответника дължи на ищеца
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за седем дни в размер на
808.50евро.Твърди се, че ищецът е заплащал със собствени средства тол такси,
като е заплатил общо сумата от 141евро, които не са му били възстановени от
работодателя.Сочи се, че работодателя е превел на работника сумата от
17 417.84лв, но не се разбира нито основанието, нито размера, нито за кой
период са му преведени
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца левовата равностойност сумата на 9240евро,
представляваща незаплатени командировки за периода 30.05.2017 г. до 28.09.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и
сумата от 1300лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на командировъчните
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1840 лв., представляваща трудово
възнаграждение и добавка за прослужено време за периода 30.05.2017 г. до
28.09.2017 г.
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 808.50 лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск – седем дни за
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от
142 евро, представляваща направени от ищеца разходи за ТОЛ такси.
Поискано е, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на командировъчни ,
като такъв с правно основание чл. 121,
ал. 1 от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за
забавено изплащане на командировъчните, като такъв с правно основание
чл.86,ал.2 от ЗЗД
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на трудовото
възнаграждение като такъв с правно основание чл. 242 от КТ, вр. чл. 128, т. 2
от КТ.
Съдът е квалифицирал иска за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение,
като такъв с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ вр. чл. 224, ал. 2 от КТ.
В дадения
едномесечен преклузивен срок за отговор, отговор от дружеството работодател е
постъпил.
В отговора се твърди, че исковете
за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни са неоснователни.Твърди
се, че ищецът е бил командирован от ответника два пъти и ищецъте имал престой в
осигурено от работодателя помещение, наето от работодателя.Твърди се, че на
ищеца е преведена сумата от 8074лв от ответника.Твърди се, че по заповеди за
командировка ищецът е следвало да получи сумата от 7119.92лв, а разликата между
получаната в по банка сума и тази по командировки е в размер на 954.78лв, която
е покрила разходите направени от служителя за ТОЛ такси от 277.73лв и
неползвания от служителя отпуск в размер на 153.33лв.Остатъка от 523.72лв е
възстановена сума в брой за допълнителни нужди и закупуването на самолетни
билети, които ищецът не еползвал, защото се е прибрал с бус на фирмата в
гр.Монтана на 15.09.2017г.Посочено, е че на ищеца са се полагали 7дни платен
годишен отпуск, които са му заплатени от работодателя.
Поискано е, да бъдат отхвърлени
исковете, като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на ответника
направените по делото разноски.
Съдът указва на ответника, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията, че е изплащал трудовите
възнаграждения, командировки, че е изплатил обезщетението за неползван платен
годишен отпуск, както и парите за заплатени ТОЛ такси, е негова.
В съдебно заседание ищеца,
редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. Ч., която моли да бъдат
уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника, редовно призован явява се адв. Д., която моли да бъдат
отхвърлени предявените искове, като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
С трудов договор от 30.05.2017
г., сключен между Бултранс 10 ЕООД – Сливен, в качеството на работодател и Н.Г.М.,
в качеството на работник е уговорено М. да изпълнява длъжността шофьор тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона при условията на осем часово работно време с основно
месечно трудово възнаграждение 460 лв. Трудовият договор е подписан от
работника.
На неустановена дата е
подписана и длъжностна характеристика за длъжността шофьор товарен автомобил 12
и повече тона с изписване на трите имена на Н.Г.М. и поставен подпис.
На 30.05.2013 г. е подписан
протокол за проведено обучение на Н.Г.М. .
От свидетелство за
управление на Н.Г.М. се установява, че притежава свидетелство за управление за
категория В, С, Д.
Със заповед за командировка
от 30.05.2017 г. Бултранс 10 ЕООД – Сливен са командировали Н.Г.М. до Холандия,
Белгия и Германия за период от 90 дни за периода от 30.05.2017 г. до 30.08.2017
г., като е посочено, че курса ще се извърши с товарен автомобил собственост на
Бултранспорт БВ Холандия, командирования да представи документи за платени
такси и всички разходи за командировката са за сметка на Бултранс 10 ЕООД. В
заповедта за командироване е посочено, че полагащите се командировъчни за 90
дни са в размер на 35 евро дневно, общо 3150 евро, с левова равностойност
6160.86 лв. Заповедта за командировка не е подписана от Н.Г.М..
Със заповед за командировка
от 31.08.2017 г. Бултранс 10 ЕООД – Сливен са командировали Н.Г.М. до Холандия,
Белгия и Германия за период от 14 дни от 31.08.2017 г. до 13.09.2017 г. , като
е посочено, че курса ще се извърши с товарен автомобил собственост на
Бултранспорт БВ Холандия, командирования да представи документи за платени
такси и всички разходи за командировката са за сметка на Бултранс 10 ЕООД. В
заповедта за командироване е посочено, че полагащите се командировъчни за 14
дни са в размер на 35 евро дневно, общо 490 евро, с левова равностойност 958.36
лв. Заповедта за командировка не е подписана от Н.Г.М..
На 02.01.2017 г. е сключен
договор за наем между Бултранспорт БВ – Ротердам като наемодател и Бултранс 10
ЕООД – Сливен, като наемател, по силата на който е предоставено временно
възмездно ползване на гаражна площ на два етажа със стаи за отдих и почивка и е
посочено, че наетата вещ ще се ползва от наемателя за престой и гараж на МПС
свързани с основната дейност на Бултранс 10 ЕООД – Сливен и почивка на
персонала на дружеството. Уговорено е заплащане на наемна цена в размер на 1000
евро.
С молба подадена на
непосочена дата Н.Г.М. е поискал, да бъде освободен от длъжността шофьор на
товарен автомобил 10 и повече тона от Бултранс 10 ЕООД – Сливен.
Със заповед от 28.09.2017 г.
е прекратено трудовото правоотношение
между Бултранс 10 ЕООД – Сливен и Н.Г.М., считано от 28.09.2017 г.
От извлечение от
личната шофьорска дигитална карта на
ищеца се установява, че е управлявал тежко товарен автомобил с рег. № 44-BJD-6 от 28.05.2017 г. до 01.06.2017 г., както и от
03.07.2017 г. до 13.09.2017 г. , на 01 и 02.06.2017 г. е управлявал автомобил с
рег. № 86-ВНК-4, а за периода от 05.06.2017 г. до 30.06.2017 г. е управлявал автомобил с рег. № СВ 7958 ВС.
От извлечение от банкова
сметка *** Н.Г.М. се установява, че на
14.07.2017 г. е получен превод от Бултранс 10 ЕООД – Сливен за сумата от 3549
лева; на 29.08.2017 г. е получен превод от Бултранс 10 ЕООД – Сливен за сумата
от 1950 лева; на 12.09.2017 г е получен превод в размер на 1950.50 лева от физическо лице Ненчев; на 15.09.2017 г е
получен превод командировъчни Бултранс 10 ЕООД – Сливен в размер на 390 лева.
От извлечение от банкова
сметка *** – Сливен се установява, че са нередени за плащане на Н.Г.М. следните
суми: на 14.07.2017 г - 3549 лева работна заплата и командировъчни,
на 29.08.2017 г. – 1950 лева работна заплата и командировъчни, на 23.10.2017 г.
– 1000 лева работна заплата и командировъчни, на 31.10.2017 г. – 575 лева работна
заплата и командировъчни на 02.11.2017 г. – 1000 лева работна заплата и
командировъчни.
От показанията на свидетеля
Ненчев се установява, че на шофьорите на Бултранс 10 ЕООД – Сливен се изплащат
77,41 евро за всеки ден пребиваване в чужбина. От показанията му е видно, че
всички пътни такси се плащат от машинки, собственост на холандското дружество и
всички направени разходи от шофьорите са изплащани от свидетеля.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Ненчев в частта, в която сочи, че Н.Г.М. не е бил през
целия период в чужбина. Видно от разпечатка от личната шофьорска дигитална
карта на ищеца, ищеца е управлявал тежко товарни автомобили за периода от
28.05.2017 г. до 13.09.2017 г.
От показанията на свидетеля
Ангелов са установява, че е започнал работа с месечно възнаграждение 1800 евро,
а към настоящия момент е с възнаграждение 2200 евро. От показанията му е видно,
че ако шофьорите не са в населеното място, където е складовата база, спят в
товарните автомобили, които управляват. От показанията му се установява, че Тол
таксите се плащат с електронни машинки и шофьорите имат издадени служебни карти от Бултранс 10 ЕООД – Сливен.
На 11.09.2017 г. Ж.И. Ненчев
е наредил заплащането на сумата от 1000 евро по сметка на Н.Г.М..
От заключението на
назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че за
процесния период Н.Г.М. е бил командирован за общо 104 дни в чужбина със
заповеди за командировка от 30.05.2017 г. и 31.08.2017 г. В заключението си
вещото лице е посочило, че от 01.01.2017 г. брутната минимална заплата на
служители на възраст 23 и повече години, заетост на пълен работен ден е 1551.60
евро на месец, 358.05 евро на седмица, 71.61 евро на ден. В заключението на
вещото лице е посочено, че възнаграждението на ищеца по трудов договор за периода от 30.05.2017 г до 28.09.2017 г. след приспадане
на дължимите за негова сметка осигуровки и данък е в размер на 1476.20 лева. В
заключението на вещото лице е посочено, че за периода от 30.05.2017 г до
28.09.2017 г. на Н.Г.М. като шофьор на тежко товарен автомобил се полагат 8 дни
платен годишен отпуск. Обезщетението дължимо по реда на чл. 224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск е в размер на 132.70 лева. В заключението си
вещото лице е посочило, че от извлечението от банковата сметка на ищеца в банка
ОББ за периода на действие на трудовия договор се установява, че ищеца е
заплатил три магистрални такси по 47 евро, общо 275.77 лева. Законната лихва за
забава върху дължимите суми до датата на завеждане на исковата молба е 116.83
лева. В заключението си вещото лице е посочило, че общия размер на всички
дължими суми, изчислени от експертизата е 9003.89 лева, а преведените от
Бултранс 10 ЕООД – Сливен по личната сметка на Н.Г.М. са в размер на 8464 лева.
В заключението вещото лице е взело предвид посочените командировъчни от двете
заповеди в размер на 35 евро дневно. В заключението е посочено, че ответното
дружество дължи на ищеца командировъчни, включително такси в размер на 76.56
лева, заплата по трудов договор за месец септември в размер на 330.63 лева,
обезщетение за неползван отпуск в размер на 132.70 лева и лихва в размер на
116.83 лева. От заключението на вещото лице се установява, че на ищеца е неизплатено
брутно трудово възнаграждение за месец септември в размер на 423.93 лева.
Съдът кредитира изцяло
заключението на назначената и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, като
обективна, безпристрастна и компетентно изпълнена.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 121,
ал. 1 от КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца дължимите командировъчни в размер на 9240 евро за
периода от 30.05.2017 г. до 13.09.2017 г. От заключението на вещото лице,
безспорно се установи, че дължимия размер на командировъчните съгласно двете
заповеди за командировка е в размер на 3640 евро. Безспорно се установи в
производството, че между страните е
имало трудово правоотношение за периода от 30.05.2017г. до 30.09.2017г.Установи
се в производството, че ответното дружество е командировало ищеца за извършване
на превози в чужбина за периода от 30.05.2017 г. до 13.09.2017 г.Спорния по
делото въпрос е дали се дължат командировъчни на ищеца в размера посочен в
заповедите за командировка, които не са подписани от ищеца или в размера
посочен в исковата молба.
Съдът като взе предвид
показанията на ангажираните от ответното дружество свидетели Ненчев и Ангелов,
като свидетеля Ненчев е заявил, че на шофьорите в Бултранс 10 ЕООД – Сливен се
изплащат 77.41 евро на всеки ден пребиваване в чужбина, а свидетеля А. е
заявил, че е започнал работа на 1800 евро месечно, а към момента на разпита е
на 2200 евро. Съдът съобразява и длъжността на свидетеля Ненчев, който работи
като началник транспорт в Бултранс 10 ЕООД – Сливен от самото създаване на
дружеството и съобрази изложеното в
исковата молба, че устно е обещана заплата на ищеца в размер на 2100 евро и
като съобрази справки от интернет за заплата на шофьор на камион, като е
посочено, че заплатата на шофьор на камион в Нидерландия възлиза на 3148 щатски
долара. Следва да се отчете и обстоятелството, че и двете издадени заповеди за
командировка на ищеца са не подписани от него, както и не са подписани от
главен счетоводител и в тях е посочен размера, визиран в Наредбата за
служебните командировки в чужбина.
На основание чл. 162 от ГПК съдът констатира, че дължимите
командировъчни за 104 дни в командировка при дневно възнаграждение за
командировка в размера, посочен от свидетеля Ненчев 77.41 евро на ден
пребиваване в чужбина дължимите суми за командировъчни на ищеца възлизат на
8 050 .64 евро. От тази сума следва да се приспадне сумата, която вещото
лице е посочило като заплатена от ответното дружество, която възлиза на 3640
евро и да се прибави сумата посочена като дължима за командировъчни, включително
такси в размер на 76.56 лева /36.15 евро/. С
оглед изложеното, съдът приема, че ответното дружество дължи на ищеца
неизплатени командировъчни и Тол такси в размер на 4446.79 евро за периода
от 30.05.2017 г. до 13.09.2017 г.
Левовата равностойност на дължимите, но незаплатени командировъчни възлиза на
8 697.16 лева. За разликата до пълния предявен размер от 9240 евро,
предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Безспорно се установи в производството, че ответното дружество е извършвало
плащания по банковата сметка на ищеца, на работни заплати и командировъчни, макар и не в пълен
размер.
Представеното платежно
нареждане за извършено плащане в размер на 1000 евро от Ж.И.Ненчев на Н. М., не
доказва по никакъв начин извършено плащане във връзка с трудовото
правоотношение.
По предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за
забавено изплащане на командировъчните за сумата от 1300 лв., дължимата законна
лихва върху неизплатените командировъчни от датата на изискуемостта им до
датата на входиране на исковата молба възлиза на сумата от 1390.18 лева. За
изчисляването на законната лихва съдът използва програма за калкулатор на
законна лихва. Безспорно се установи в производството, че между страните е
имало сключено трудово правоотношение, ответникът е бил командирован в чужбина
за срок от 104 работни дни, страните са договорили командировъчни в размер на
77.41 евро за всеки ден пребиваване в чужбина и
ответникът не е заплатил на ищеца пълния размер на договорените
командировъчни. С оглед изложеното, съдът приема,че ответника е изпаднал в
забава от съответния месец, за който е дължал заплащане на командировъчни на
ищеца и съответно дължи на ищеца мораторна лихва в размер на 1390.18 лева. Иска
е предявен за сумата от 1300 лв. и за тази сума, ще следва да бъде уважен.
По предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение
с правно основание чл. 242 вр чл. 128 т. 2 от КТ за сумата от 1840 лв.
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 30.05.2017 г до
28.09.2017 г. съдът приема предявеният иск за частично основателен с оглед
заключението на вещото лице. От заключението на вещото лице се установява, че
дължимата сума за брутно трудово възнаграждение за месец септември
По предявения иск с правно основание чл. 224,
ал.1 от КТ, безспорно се доказа в производството, че на ищеца не е заплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
Ще следва да се уважи претенцията на ищеца за присъждане
на законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане.
По предявеният иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 142 евро, представляваща
заплатени Тол такси, съдът с оглед заключението на вещото лице приема, че Тол
таксите са заплатени от ответника на ищеца, поради което и предявеният иск ще
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед направеното искане за присъждане на разноски на ищеца, съдът
приема, че ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски
в размер на 460.12 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК и с оглед направеното искане от адвокат пълномощника на ответника, ще
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 339.88 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ще
следва да бъде осъден Бултранс 10 ЕООД – Сливен да заплати по сметка на СлРС
сумата от 347.89 лева представляваща държавни такси по уважените искове и 250
лв. за извършената експертиза.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение
относно присъдените на ищеца суми за трудово възнаграждение.
Така мотивиран
Сливенския районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 121, ал. 1 от КТ Бултранс 10 ЕООД – Сливен, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Янко Сакъзов № 62 Е ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Г.М., ЕГН ********** ***, сумата
от 4446.79 евро/четири хиляди четиристотин четиридесет и шест евро и 79
евроцента/, представляваща неизплатени командировъчни и Тол такси за периода от 30.05.2017 г. до
13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба 15.03.2019 г. до
окончателното им изплащане, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената
част 4446.79 евро до пълния претендиран размер 9240 евро, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 86,
ал. 2 от ЗЗД Бултранс 10 ЕООД – Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Янко
Сакъзов № 62 Е ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1300 лева/ хиляда и триста лева/, представляваща
мораторна лихва за забава за изплащането на
командировъчните за периода от 30.07.2017 г. до 15.03.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 242
от КТ вр. чл. 128, т. 2 от КТ Бултранс
10 ЕООД – Сливен, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Янко Сакъзов № 62 Е ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Г.М., ЕГН ********** ***, сумата от
423.93 лева/четиристотин двадесет и три лева и 93 стотинки/, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за м.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от подаване на исковата молба 15.03.2019
г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявеният иск за разликата от
уважената част 423.93 лева до пълния претендиран размер 1840лева и за периода
от 30.05.2017 г до 31.08.2017 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 2
от КТ Бултранс 10 ЕООД – Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Янко
Сакъзов № 62 Е ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.М., ЕГН ********** ***, сумата
от 132.70 лева /сто тридесет и два лева и 70 ст. /, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 8 работни дни за
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Бултранс 10 ЕООД – Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Янко
Сакъзов № 62 Е ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.М., ЕГН ********** *** сумата
от 460.12 лева /четиристотин и шестдесет лева и 12 стотинки/,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК Н.Г.М., ЕГН ********** ***
на Бултранс 10 ЕООД – Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Янко
Сакъзов № 62 Е сумата от 339.88 лева
, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете .
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК Бултранс 10 ЕООД – Сливен, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Янко
Сакъзов № 62 Е ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС сумата от 347.89 лева,
представляваща държавна такса по предявените искове и 250 лв./двеста и петдесет
лева/ за назначените и изпълнени експертизи.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените суми за трудово възнаграждение
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: